Срещата на Горан с Metallica – версия 2009

Е … така и дойде моментът, в който и аз трябва да пиша за магията на meet n greet-a. Първо искам да благодаря на приятелката ми, която търпеливо ме чака часове наред сама в хотела, докато бях на концертите в БарЦелона (както Стоичков все още казва) и Мадрид. Искам също така да благодаря на Божо, Иво, Радо, Явор, Асето и въобще на абсолютно всички от фен-клуба за положените усилия за знамената, тениските, интернет страницата, организацията, помощта за записване в метклуба и всичко, което са направили за мен и пък и не само. И не на последно място трябва да съм признателен и на късмета ми, който ме дари с втори Meet n Greet (MnG)

goran_and_james

Та да започна с няколко думи за подготовката . Първата ми идея бе да ходя само до Мадрид за 2-та концерта, като имах купен билет само за 14ти. Мислех по някакъв начин да си намеря и за 1-ата вечер (13 юли), която както ще разберете беше много по-важната за мен. В последствие намерих възможност да отида и до Барселона и след направените резервации, промени на полети и т.н. на 8ми заедно с Божо и Мария кацнахме в столицата на Каталуния. След 3 дни на стабилни обиколки в този прекрасен град вечерта на 11-ти отидох на фестивала, малко преди да започнат Slipknot, на които се изкефих страшно много. 15 минути преди ‘Tallica започнах да се предвижвам напред, като на Fight Fire With Fire бях вече първи на оградата. Роб и Кърк ме поздравиха, тъй като аз бях със задължителното българско знаме. На All Nightmare Long къде от умора, къде поради повечето изпит алкохол ми стана дискомфортно най-отпред и се отдръпнах на по-задни позиции, за да гледам по-спокойно.

Сутринта на 12ти, след леки премеждия с влака, пристигнах в Мадрид благополучно. С прочитането на писмото за спечеления meet n greet, което пожелавам повече българи да получат, и последвалата неистова радост (не вярвах, че така ще се кефя на това писмо макар и да го получавам за 2-и път), започна и лекото притеснение как да си намеря билет за 13-ти юли. Не знам дали знаете, но за да влезнеш на Meet n Greet трябва да имаш билет за концерта. Това леко притеснение от 11-ти до 13-ти взе да става все по-голямо, като на 12-ти срещу 13-ти даже трудно спах. И така на 13-ти сутринта, докато закусвахме пред една закусвалня, видях двама тинейджъри с фланелки на Metallica. В отчаянието си отидох и ги питах дали ще ходят довечера нa концерта – разбира се, те не знаеха английски, нещо типично за Испания, и дали имат за продан един билет. Не след дълго с помощта на английско-испанско-жестомимичен език купих от тях един билет, от което на мен супер много ми олекна. Беше все едно ги питах „имате ли огънче” – толкова лесно стана покупката.

И така в 17.00 ч. отидох на билетния център, където вече бяха дошли всички за „Срещни и Поздрави”. Аз бях последният, когото чакаха. Организатора ме попита дали сме голям фен клуб, защото сме навсякъде, а аз му отговорих, че сме само 20-30 човека, на което той много се учуди и се възхити на свръхактивността ни. Чакайки, аз се запознах с единствения неиспанец – 36 годишният Джейсън от Англия. Помолих го да ме снимат с неговия апарат, защото на моя на му работеше добре светкавицата. След около час вече бяхме в полукръг (бях 2ри по ред), подредени, инструктирани и тръпнещи …

Първи беше Роб – той го даваше леко служебно и набързо. Казах му, че съм за втори път на MnG и че съм от България, а той се изкефи и каза, че имам много яка тениска. Най-приятно ми стана, като ме пита – „Ти беше ли в Барселона, защото май те видях с българското знаме?”. Отговорих му, че съм бил аз, както и в Рим тази година и че ще ме вижда и за напред. Подписа ми се на Death Magnetic и Saint Anger, снимка и след дежурното „thanks man, enjoy the show” премина нататък.

goran_and_rob

След около половин час чакане се появиха Кърк и Джеймс с куфари, облечени с небрежни потници, бермуди и джапанки (Оскар-ки и Boomerang), които се разхождаха напред-назад из коридорите, като даже не ни и поглеждаха. След още около 15-ина минути все пак Кърк дойде. Както може би знаете, той е най-сух и го кара съвсем служебно – снимка, подписи на Ride the Lightning и Black album. Приятно впечатление ми направи, когато му казах че съм бил на MnG в Румъния, той ми каза – „Ааа, да спомням си те там долу във фоайето – нещо, в което силно се съмнявам, но „евалла” за учтивостта на тази лека и дипломатична лъжа .

goran_and_kirk

От другата страна ги беше подхванал Джеймс. До момента, при който той дойде до мен не усещах никакво притеснение, но когато се здрависахме и – … опа, кфо стана, нали знаеше английски бе, Горане, нали си за втори път на MnG, нали не се притесняваше, защо сега ти трепери ръката и не знаеш какво да кажеш? Е, наистина много е яко да се здрависваш с човека, измислил Master of Puppets, One, Enter Sandman и т.н. Та аз си опънах тениската, така че да се види картинката на нашия фен-клуб и му казах – е аз съм поредният българин, а той с лека усмивка – „Да бе виждам, аз даже имам плакат”. Отвърнах му, че се надявам да го видя в репетиционна им, а той ме увери, че ще го сложат. Последва лека пауза (породена от притеснението ми), той ме пита как съм, какво правя, а аз му отвърнах – „Знаеш ли кфо – Балканите заслужават по-голямо внимание от Metallica”, а той – „Какъв тип внимание, концерти ли?”, на което му отговорих „Е, може, ако искаш, и да пийнете нещо у нас”, а той ми обеща, че ще го направят и се захили – така, че трябва много да се постарая с домашната ракия тази есен. Казах му също, че ми е втори MnG и първи път, когато се виждам с него, от което трябва да се засрами, при което пак се захили и преминахме към подписване на плаката ми от миналата година, на който липсваше само неговият подпис и съответно ми каза – “А, така … липсващото звено, сега доволен ли си?”. Вторият плакат беше само с негова снимка и респективно го помолих, след като го подпише, да напише, че е за Алекс – а именно за Сашо от Плевен, който почти неотлъчно идва с нас по концерти и който навремето ми подари автентичен автограф от Jason Newsted.

След още около 15 минути дойде Lars, който, както знаете, е най-ларж. Тъй като мястото, на което се бяхме наредили, беше покрито със супер гладък мрамор, Ларж Улрих започна да се пързаля като малко дете на лед и след 3-4 дължини и дежурната игра от коя страна на полукръга да започне дойде от към мен. Като видя тениската и каза – „Кфо стана бе човек, оня от Барселона ми каза, че е последният българин за годината” , на което му отвърнах, че ние сме навсякъде и че може и да му е писнало от нас, но ние ще продължаваме. Той ми отговори, че се кефи много на българите и че иска да вижда българи навсякъде и по-всяко време. Последваха подписи на Master of Puppets и Kill em All и снимката. След няколко разменени думи и отбелязване, че ми е втори MnG, Ларж ми каза чао, на което му отвърнах „ок, чао ще се видим на следващия MnG догодина” – той много се изкефи, засмя се и каза – „Аaa уоu are an ambitious one, ok see ya on the next MnG”

goran_and_lars

След страхотния концерт, пред страхотната публика, случайно видях семейство Гоцини от Монтана в McDonalds. Оказа се, че те имат само един билет за концерта на 14-ти – не мислих дълго и реших да им продам моя, така че да бъдат заедно и втората вечер – в крайна сметка човек не трябва да е алчен след 3 концерта за 3 седмици и един MnG, трябва и другите да се изкефят, нали така ?!. Така завърши поредният `Tallica сезон и доволен и предоволен, след 2 дневна обиколка из Мадрид, се върнах в България.

Догодина пак !!!

Поздрави Горан.

P.S. – който се колебае да дойде на концерт в чужбина с нас догодина, ще му кажа да не го прави – няма по-яка екскурзия в чужбина от тази, съчетана и с концерт.

Share and Enjoy

  • Facebook
  • Twitter
  • Delicious
  • Digg
  • StumbleUpon
  • Add to favorites
  • Email
  • RSS