Барселона – 11/07/2009, най-великият ден в живота на Nist

Всичко започна още на 1-ви юни (понеделник). Тъкмо се бях прибрал от работа и в skype нещо мрънках, че тази година няма да успея да видя Metallica и че съм изгубил всякаква надежда. Точно тогава Божо ме пита, „Е, защо не дойдеш в Барселона”. До този момент не бях обърнал внимание, че за Барселона все още се продават билети, както и за почти всеки от концертите на открито. Трябваха ми минута-две да запаля. Божо набързо ми сметна колко ще струва цялото пътуване с концерта, след което аз казах, че ми трябват 5 минути да видя дали ще събера парите. Мисля, че ми отне дори по-малко да се върна и да кажа, че тръгвам. 24 часа по-късно, с помощта на Иво, Божо и Явор (THANKS A LOT!!!!), всичко вече беше уредено – имах си билет за концерта, както и резервация за полет София – Барселона.

dsc00063

Естествено, след като вече знаех, че ще ходя на концерт в Барселона, щях да кандидатствам и за Meet & Greet. Контестът за тази група от шоута започна на 23-ти юни, а победителите трябваше да са ясни на 30-ти (точно вечерта преди да замина за Kaliakra Rock Fest в Каварна). На 30-ти вечерта се опитвах да си стегна багажа за Каварна, въпреки че целия ден бях доста нервен, защото знаех, че вечерта ще има резултати за M&G. Мисля, че беше към 11-11:30 вечерта, когато отворих мейла си и при вида на новото писмо, започващо с „Congratulations!….” имах чувство, че цялата енергия, която имах в себе си изригна. В продължение на 2 часа съм скачал, викал, тичал нагоре-надолу из къщата…просто бях обезумял от радост. 4 дни по-късно, когато отново се прибрах в нас, разбрах, че освен M&G, на мен ще се падне и огромната чест да подаря лично знаме и албум със снимки на Harvester Of Sofia не на кой да е, а на самите Lars и James. И отново хиляди благодарности за доверието, което ми се гласува.

Така дойде 10-ти юли. Полетът ми за Барселона с WizzAir беше в 16:15 от София – Терминал 1. На летището имах среща с Асето, за да ми даде нещата, които трябваше да подаря на M&G. Тогава за пръв път видях и целия албум в завършен вид. Искам да кажа, че той наистина изглеждаше великолепно, както по-късно казаха всички, които имаха възможността да го разгледат. Албумът представляваше колажи от снимки от различни концерти и събития, свързани с Metallica, на които членове на Harvester Of Sofia са присъствали. Бях доста нервен преди излитането, на което и Асето стана свидетел. Всичко обаче мина много добре. Полетът беше супер и към 18:05 кацнах на летището в Барселона. Първата ми задача беше да намеря хостела, в който имах резервация и след 20:00 часа трябваше да отида на пре-шоу партито, където да се срещна и с останалите от Harvester Of Sofia. Намирането на хостела не беше никак лесна работа. Барселона е наистина много красив и доста голям град. Никак не е много приятно да отидеш там за пръв път, да си напълно сам и да трябва да намериш нещо, което е доста отдалечено. След като се позагубих малко с метрото, дори успях да излезна извън града, тъй като бях объркал линията, на която се качих. В крайна сметка към 20:00 се настаних в хостела, който така и не ползвах изобщо. Все пак към 21:00 часа успях да се върна обратно на Plaza Catalunya и от там право в Bar Valhalla, където беше организирано пре-шоу партито и където най-после намерих останалите от Harvester Of Sofia. Самото парти мина много хубаво. Мисля че стояхме около 3-4 часа. Събрахме се доста интернационална компания. Освен нас от България, имаше хора от Щвеция, Англия, Норвегия, Испания, Бразилия, с които си прекарахме доста добре. Винаги е готино да се срещаш с фенове на Metallica от различни краища на света и да поговориш с тях. Отново ще кажа, че всички бяха изключително удивени от албума, който Асето направи и бяхме подготвили за Lars. Малко след полунощ, след като бяхме пийнали по някоя друга бира, с Иво, Божо, Мария и Таня отидохме да моя хостел да си взема пак багажа и от там към апартамента на Явор, където в крайна сметка останахме всички.

Така дойде и събота, 11-ти юли, както по-късно ще стане ясно, най-важният и най-великият ден в живота ми. Станах още в 7:30 сутринта и трябваше да се мотая поне 3 часа, докато се събудят и другите. Изобщо в часовете след това до тръгването ни към мястото на концерта бях доста напрегнат. Не толкова, че ми предстоеше M&G, а по-скоро ме притесняваше това дали ще съм там навреме. Отидохме на мястото на концерта малко след 17 часа. „The Forum” представляваше един огромен плац, от където имаше прекрасна гледка към морето и към пристанището на Барселона. Вече знаехме, че Metallica ще излязат на сцената към полунощ, така че имахме достатъчно много време да се помотаем из мястото и да погледаме някои от другите групи, които участваха в този ден на Sonisphere фестивала. Естествено, моята първа задача беше да получа плика с указанията за M&G и за срещата, където трябваше да се съберем всички победители. Това не отне кой знае колко време и след около половин час вече знаех мястото, където в 20:30 Кат и Ерик (хората, които организираха M&G в този ден) ще чакат всички, за да им дадат пропуските. След като свърших тази много важна работа, вече можех спокойно да отида до щандовете с официалния мърчандайз и да си купя две нови тениски на Metallica. Успях дори да погледам Mastodon, Lamb Of God и Down. Така стана 19:30 часа и беше време да отивам на мястото на M&G срещата. Кат и Ерик пристигнаха към 20 часа. Мисля, че бях първият, на който му дадоха пропуска за М&G.

Някъде към 9 без нещо ни поведоха backstage и започнахме да се подреждаме. Може това да ми е бил първият Meet & Greet, но бях инструктиран супер подробно от толкова много хора. Дори Иво ми каза като започнем да се подреждаме, да гледам да съм пред нещо, на което да е удобно да се пише, за да станат хубави автографите. Точно заради това се паркирах на супер удобно за това място, където можех да си подготвя всичко, което щеше да ми трябва. Не се наложи да чакам много дълго. Изненадващо обаче първо се появи Lars. Това малко ме притесни, защото очаквах първо Rob, а и се уплаших, че щом Lars e първи, някой от другите няма да се появи. Нямах обаче много време за размишления. Аз бях 5-ти в редицата. Преди мен имаше само испанци, а те почти не говореха английски и следователно не можаха да задържат Lars за много дълго. Мисля, че имах късмет заради този факт. И така 5 мин. след като се появи на M&G, пред мен застана самият Mr. Ulrich. След като ме поздрави, погледна тениската ми и започна да чете „Harvester Of Sor-r-r”. Аз бързо го прекъснах и му казах “Harvester Of Sofia – The Bulgarian Chapter”, при което Lars възкликна „Ahhhh, the Bulgarians!!! You are everywhere! You guys, how many shows are you attending per year?!?” Казах му, че са много, а той “I see that, i see that!” Тогава започна да ми разписва нещата, а аз му казах, че имам подарък за него. Извадих албума, а Lars отново възкликна „А photo album!!! For me?!?” Започнах да му обяснявам какъв е този албум, какво представлява, като си мислех, че ще погледне първите 2-3 страници и ще го вземе. Все пак вече беше поседял около 6-7 мин. при мен. Жестоко се лъжех. Започнах да му разгръщам албума страница по страница и да си говорим за всяка една от снимките и така докрая. Той супер много се изненада и изкефи, когато видя снимките от Ним. Каза, „But it was only 4 days ago”. Тогава аз му обясних, че албумът е правен буквално в последния момент и му посочих Асето на една от снимките, за да знае кой го е направил. Той благодари на няколко пъти, прати специални поздрави на Асето и на всички от Harvester Of Sofia. Снимахме се и след около 20 минути при мен Lars продължи по-нататък. Направи ми впечетление, че до края албумът остана при него, вместо да го даде на някой друг.

dsc00057

Последва доста дълга пауза преди да се появи Robert. Типично в негов стил той преминаваше бързичко от човек на човек, макар че това май беше най-удобният за испанците член на групата, защото успяваха да си разменят с него някоя друга приказка на испански. Успях да поговоря с Rob около 5-6 минути, което си беше постижение. След като ми разписа нещата, му благодарих и го поздравих специално за свиренето му на Orion през 2006 и 2007 г. Той се зарадва на това и ме пита гледал ли съм някое от шоутата, където са свирили тази песен. Отговорих му, че съм бил в Атина през 2007 г. Той благодари за думите, снимахме се и продължи напред.

dsc00060

Следващият беше Kirk. С него прекарах най-малко време просто защото когато той дойде при мен, се появи и James, а аз имах специални неща за него, а и знаех, че хората преди мен няма да го забавят кой знае колко. Все пак споменах на Kirk, че съм от България и от Harvester Of Sofia, а той отвърна, че разбира се ни знае и че вече е видял подаръка на Lars. Тогава му казах, че всъщност албумът на Lars го е правила негова голяма фенка. Kirk се ухили, каза да я поздравя, както и всички от България и в общи линии беше това.

dsc00061

Предстоеше ми най-важната среща, за която само съм мечтал от 20 години. Пред мен застана не кой да е, а огромният James Hetfield. Винаги съм знаел, че той е висок, но той наистина е много-много висок. Имах чувството, че съм някакво джудже пред този човек. След като се поздравихме, той ме попита откъде съм, при което веднага получи отговор „От България и Harvester Of Sofia”. Изчаках само да разпише нещата ми и започнах да приготвям знамето и да му обяснявам, че имам специален подарък за него. При вида на огромното знаме James се зарадва видимо и каза, че това му изглежда познато. Казах му, че го е виждал на M&G в Милано и че вече е подписвал това знаме. Той се пошегува, че не вижда подписа си точно на това, което държа. Обясних му, че в Милано са харесали бялото знаме много и че сега искаме да им подарим това, а той отвърна, че това знаме „отива вкъщи в HQ”. Тогава дойде и голямата изненада. James пожела да се снимаме със знамето на Harvester Of Sofia, което наистина ме зарадва адски много, защото знаех това колко добре ще е за нашия чаптър. В момента, в който застанахме за снимката, имах чувството, че това не го изживявам наистина. Всички участници в Meet & Greet бяха приготвили апаратите си и снимаха това. Но изненадите с James не свършваха до тук. След снимката той каза „Нека сега направим един експеримент. Сега аз имам Meet & Greet с теб. Подпиши знамето за мен.”„Аз ли?!?” Направо изтръпнах…попитах го И той, „Ами, аз не виждам други хора от България тук и се разсмя отново.” Взех маркера, който ми подаде и първо се опитах да успокоя малко ръката си, която започна да трепери. През цялото време на M&G мисля, че запазвах самообладание, доколкото беше възможно. Мисля обаче, че това беше най-нервният ми момент. Хубавото беше, че това притеснение трая не повече от 15-20 секунди, след което започнах да пиша „For Metallica From Harvester Of Sofia 2009”. След като го написах, James погледна и каза….”Искам и да ми го подпишеш лично” Естествено, направих го и той се разсмя …”Now it’s official” бяха думите му, докато ми помагаше да го сгънем отново и го подаде на Jeff. След това направихме и другата ми снимка с него, успях да му кажа и последното, което си бях наумил „Thank you James and thanks Metallica for the music that keeps us alive.” Той ми благодари също, стиснахме си отново ръцете и продължи нататък. Тези около 15-20 минути прекарани с James и изобщо целия час и половина, през който продължи Meet & Greet определено мога да кажа, че е най-великият момент в живота ми.

dsc00064

След James за мен остана само едно нещо, което трябваше да направя. Много исках да снимам подписаното знаме, докато беше в ръцете на Jeff. Слава богу, като ме видя, че се опитвам да го снимам, той сам ми позволи да се приближа и да снимам надписа. Така към 23 часа M&G завърши и ни изведоха от същото място, откъдето бяхме дошли. Беше време за шоуто.

След като излязох от Meet & Greet, тъкмо Slipknot бяха на сцената. Мисля, че хванах последните им 3 песни. Имаше около 40 минутна пауза и някъде 20-тина минути след полунощ прозвуча добре познатото на всички The Ecstasy Of Gold. Вече знаех, че в концертите на открито Metallica сменят началото, така че не се изненадах, като чух първите акорди на Fight Fire With Fire. Като цяло началото беше доста old school. Последваха Creeping Death и No Remorse, на която се изкефих много, тъй като я гледах за пръв път на живо. Следваха Of Wolf And Man и Fade To Black, която както изглежда аз лично гледам всеки път, когато съм на концерт на Metallica. Дойде време и за малко Death Magnetic. За мен каквото и да свиреха от новия албум, беше супер, защото това ми беше първото шоу след излизането му. За Broken Beat And Scarred бях сигурен, но се изненадах много приятно, когато след нея започна My Apocalypse. След това дойдоха две адски познати, но разбира се велики неща… Sad But True и разбира се One с всичките взривове, гърмежи и тътени, които я предшестваха. Следваше още нещо от Death Magnetic. След като вече чух BBS и Apocalypse се надявах силно и на All Nightmare Long и….за пореден път тази вечер останах доволен, след като чух интрото й. В следващите минути поне за мен нямаше изненада по отношение на сетлиста… първото соло на Kirk – The Day That Never Comes и разбира се моята любима песен завинаги – Master Of Puppets. Някъде в средата на Puppets усетих, че оставам без глас, но просто нямаше начин да спра на пея и да креща колкото мога. Мислех след нея да поспра за малко, но това определено не стана. Още преди концерта си бях пожелал да чуя на живо Blackened. Това ми е първата песен на Metallica, която съм чул в живота си и винаги съм искал да присъствам на концерт, където я свирят. След като началото беше за Fight Fire With Fire, реших че отново съм се разминал с Blackened. Но не!!! След Puppets се замислих за няколко секунди какво ли ще последва, когато чух интрото. Мисля ,че за мен това беше кулминацията на цялото шоу. Отново 5-6 минути дивеене, скачане и дране, докато вече напълно не ми остана глас. Добре, че след Puppets и Blackened дойде второто далеч по-спокойно соло на Kirk, както и Nothing Else Matters и успях да си почина за няколко минути. Не за дълго отново, защото знаех, че следва Enter Sandman, а на нея колкото и пъти да я гледаш, няма как да седиш много спокойно. Остана да разберем само кои бяха песните за бис. Отново ми се падна Stone Cold Crazy, която вече бях гледал, но не и следващата Phantom Lord – поредната изключително приятна изненада за вечерта. За накрая останаха само трите прости думички Seek And Destroy и разбира се Barcelona, You Kick Ass!!! Около час след концерта успяхме да се съберем всички от Harvester Of Sofia и закуцукахме към спирката на метрото. Към 5 часа сутринта вече можех да легна и да се опитам да си почина след най-великия ден в живота ми.

В неделя,на 12-ти юли ми, остана само да пообиколя изключително красивата Барселона или поне колкото останали сили имах да обикалям. Въпреки горещината използвах пълноценно останалото ми време, за да разгледам няколко от многото забележителности на този град. Към 17 часа се отправих към летището и в 18:50 излетях обратно към София, отнасяйки със себе си спомена от най-великия ден в живота ми.

Share and Enjoy

  • Facebook
  • Twitter
  • Delicious
  • Digg
  • StumbleUpon
  • Add to favorites
  • Email
  • RSS