3 дни в Милано през погледа на Ася

Пътуването ни започна с полет на EasyJet от София до Милано два дни преди концерта. Летях за първи път в живота си и най-накрая разбрах какво означава главата ти да е сред облаците. Пристигнахме на гарата в Милано и се отправихме към хостелите. Следобедът ни на 20 юни мина в кратка разходка на основните забележителности в града – катедралата Дуомо, пасажа “Виктор Емануил II, театъра „Ла Скала”, която се превърна в търсене на една улица, по която всяко едно от заведенията организира Happy hour – поръчваш питие и ядеш каквото и колкото искаш.

img_0757

Неделята премина по подобен начин в разходки и обикаляне на интересни места. Отново тръгнахме от площада пред катедралата, изпълнен с безброй различни туристи, гълъби и нахални африкански подавачи, които ти връзват по една тъничка гривна от конци на ръката “For Free” и след секунда ти искат 2 евро за нея. Самата катедрала е забележителна и е малко трудно да се опише с думи.

Отново минахме през пасажа “Виктор Емануил II и се порадвахме на контраста между магазините на Prada и Louis Vuitton с MacDonald`s, настъпихме за късмет ташаците на телеца и бодро продължихме към „Ла Скала” и от там по улица Виа Данте, по която бяха подредени бутиците на всички известни модни гиганти – Armani, D&G, Versace… Стигнахме до замъка „Сфорца” и се полюбувахме на парка „Семпионе”, в който разходката ни приключи.

Вечерта в 18,00 ч имахме среща с членовете на италианския чаптър на Metclub-a – Zonametallica, които изпълниха обещанието си и ни закараха на препартито, организирано от тях. Клубът Rock`n`Roll се намираше извън Милано и пътувахме около 30 минути до там. Посрещна ни единият чаптърхед Марио, както и повечето членове на ZM, много мило и много приятелски. Отново уцелихме happy hour и в чакане на изпълнението на трибют групата – SAD се възползвахме от него, запознахме се и с вторият чаптърхед Кристиян или по-известен като Sepu. Вокала на група SAD имаше доста прилики с Джеймс от началото на `90те – както с визията, така и с физиономиите, които не спираше да прави. Забиха десетина песни и според мен се справиха много добре.

След изпълнението на SAD обявиха победителите в томболата, организирана от ZonaMetallica. Разбира се, сред тях имаше и представител на HOS – Мария, която спечели няколко награди и отприщи невероятния си късмет. Както ми бяха обещали, новите ни приятели от ZM ни върнаха обратно в Милано съвсем близо до хостелите ни.

На следващата сутрин разбрахме новината – чрез регистрация с диск на Death Magnetic Мария беше спечелила два билета за концерта и среща с Metallica. Събитията нямаше как да се подредят по по-невероятен начин. Трима човека от HoS на M&G в Милано. След първоначалната еуфория от новината пихме по еспресо в центъра на града и се наслушахме на шумните италиански разговори, които дори ни дойдоха малко в повече.

След почивка в хостела се отправихме към залата Datch Forum. От ZM бяха окупирали входа още от 11 часа, което беше като бонус за нас, защото нямаха нищо против да прескочим оградите и да се наредим зад тях, пререждайки опашката от 150 човека. По синьото небе нямаше нито един облак и беше прекалено горещо. Така близо три часа, докато не отвориха вратите. Пускаха ни на групи от по няколко човека, за да няма инциденти. След тричасовите слънчеви бани и последвало бясно тичането към front row си беше глътка свеж въздух. Малко след като влетяхме в залата, се залепихме за оградите пред сцената, там където Джеймс и Роб си сменят китарите.

Не след дълго започнаха и подгряващите групи. Радвах се, че сетовете им са кратки, защото не ми допаднаха особено. А и не съвсем добрия звук влоши нещата. По средата на Lamb of God до нас се появи усмихнатият до уши Радо, който вече беше видял Господ и компания.

С началото на Ecstasy започна дълго чаканата лудост, в която аз вложих цялата енергия, която беше останала в мен. По време на първите две песни видяхме лазерите, които пречупени в блясъка на китарите изглеждат невероятно. Успяхме да надпеем високоговорителите по време на The Memory Remains, спокойно можехме да си направим барбекю на огньовете на One и едва познахме My apocalypse заради звука. В средата на Sad but True охраната ме изнесе при медиците. Припаднала съм за секунди и благодарение на бързата реакция на Иво, се оказах на сигурно място. Две бутилки вода бяха достатъчни, за да ме върнат обратно в навалицата, но вече на по-голямо разстояние от сцената, където звукът беше по-добър.

Открих другите двама щастливци – Мария и Божидар, които не само се бяха срещнали с Metallica, но и бяха излезли след тях до сцената. Краят на сета беше изненадващ и бях много доволна и от двете песни преди Seek. Разбира се, залата се освети по време на последната песен и заваляха топки точно до нас. Хванахме си по една и започнахме да ги издуваме (което никак не е лесна работа) и в края на Seek and Destroy се хвърлихме в морето от хора за перца, което е два пъти по-трудно от хващането на топките.

След като изпратихме Metallica тръгнахме към изходите и намерихме останалите членове на HoS, доволни и някои с палка от Ларс ?. Малко трудно, но благополучно се прибрахме в хостелите, изтощени, но безкрайно доволни… Аз почти доволна, малко тъжна и леко ядосана на себе си. Умората ни накара да заспим моментално, което беше добре, защото на сутринта трябваше да станем много, много рано, за да продължим пътуването си към Рим.

Share and Enjoy

  • Facebook
  • Twitter
  • Delicious
  • Digg
  • StumbleUpon
  • Add to favorites
  • Email
  • RSS