Бусът паркира в просторната зала, скрита от погледите на дългата опашка от фенове, чакащи да влязат. Вратите на буса се отварят. Звук от въртящи се колела заехтя с трясък. Никой не възразява, екипът просто стои настрана и нарежда оборудването по местата. Кой да предположи, че тези двамата, които профучават на скейтбордовете си покрай оборудването, са част от основната атракция на вечерта. Двамата са китаристите на Металика и това е тяхното загряване за шоуто, което предстои.

Металика! Име, което бързо добива световна известност. Последният им албум „Master Of Puppets” се издига светкавично в класациите, а те междувременно подгряват на Ози Озбърн. Как се стигна дотук?

В началото на 1982 г. Джеймс Хетфийлд и Ларс Улрих създават своята банда в Лос Анджелис, записват парчето „Hit The Lights”, в което Джеймс прави както китарните, така и басовите партии плюс вокалите, а Ларс – барабаните. Това парче се появява в първата част на “Metal Massacre” и манията Металика започва. Последват две демота – и двете със заглавието „Hit The Lights”, и трето – живо изпълнение, наречено „Metal Up Your Ass”. Първият албум на Металика, издаден от лейбъла Megaforce Records, e “Kill ‘Em All” – албум, който завзе метъл света със сила. Парчетата „Jump In The Fire” и „Whiplash”, и двете сингли, продължават тенденцията, докато излиза вторият им албум. С „Ride The Lightning”, вече при Elektra, светът усеща доминиращата сила на Металика. Третият албум, „Master Of Puppets”, дори без видеоклип, се издига с бясна скорост към златото. В състава на бандата е имало няколко промени, но след издаването на първия им албум ядрото на Металика са Джеймс Хетфийлд (22 год.), Кърк Хамет (23 год.), Клиф Бъртън (24 год.) и Ларс Улрих (22 год.). Четири обикновени момчета с голямо желание да се забавляват и с адски много енергия. Тяхното искрено отношение е това, което направи тях и музиката им това, което са днес – беснееща банда с огромно настървение и професионализъм.

Това интервю с Джеймс и Кърк беше направено, гледайки епизоди на “Hokuto No Ken” (б.р.-манга сериал) – със сигурност една страхотна среща. Hella !

Кой първи се присъедини към бандата – Кърк или Клиф?

Дж: Клиф. Видяхме го как свири … Мисля, че Слейгъл беше организирал този концерт в Лос Анджелис. Участваха Trauma, Violation и още една банда. Всички ние отидохме там, чухме Клиф как свири и си казахме: „Да, това е нашият човек!”

Той имаше ли някаква представа кои сте вие?

Дж: Не. Ние продължихме да отскачаме до Сан Франциско от време на време за някой друг концерт. Обстановката, въобще цялата енергия там беше много по-добра. Хората можеха да оценят какво правим, докато в Л.А. хората просто се мотаеха и позираха с чашите и цигарите си. И така, ние упорито му досаждахме. С неговата банда не вървеше добре. Той виждаше, че нещата отиват към едно по-комерсиално звучене. Накрая той каза: „Добре, ще се присъединя, но ако вие, момчета, се преместите тук”. По дяволите, бяхме навити, беше ни писнало от Л.А.

Дейв Мъстейн беше ли все още с бандата по това време?

Дж: Да.

А кога се отървахте от Дейв и намерихте Кърк?

Дж: Това стана, когато се захванахме с Джони З. Зезула, този побъркан мениджър. Той ни извика в Ню Джърси и ние се съгласихме.

Защо ви искаше там? За да свирите или за запис?

Дж: За запис. Щяхме да се измъкнем за малко от вкъщи, да видим как е там. Сега като си помисля…това си беше щуро. Изведнъж просто се местим в Сан Франциско, без място, където да отседнем. А накрая се озовахме в жилището на Марк Уитакър. Беше яко.

К: В крайна сметка, Марк ни помагаше със записите за „Kill ‘Em All’ и Ride The Lightning”. Беше и нашият саунд човек.

Дж: Да, той дойде с нас до Джърси. Просто метна всичките ни неща в наетия камион и запали…

А Кърк все още не беше с вас когато отидохте на изток?

Дж: Аха.

К: Така се случи, че по пътя към Ню Йорк те имаха проблеми с Дейв.

Дж: По това Марк Уитакър беше мениджър също и на Exodus. И през цялото време пускаше записи на Кърк.

Е, Кърк, какво те накара да преминеш от Exodus в Металика?

К: В този момент Exodus имаха проблеми със състава. Имахме нов басист, който нещо не се вписваше в посоката, в която отивахме. Бандата не репетираше и бяхме в застой. Почваше да ми писва. Интересно се получи, че точно тогава Уитакър се обади и искаше да знае дали бих отишъл до Ню Йорк да се пробвам с бандата, защото те пък имаха проблеми с Дейв.

Познаваше ли ги тогава?

К: Ами да, бях ги виждал два пъти. Възможността сама се появи, така че нямах какво да губя ако се пробвам. Марк ми прати техен запис и аз го въртях 2 дни. Когато пак се обади, за да види дали съм навит, аз казах: „Ами да, разбира се!”. А след като каза, че ме искат при тях за прослушване, помислих, помислих, пък казах: „Става, идвам”.

Имаше ли лоши чувства от страна на останалите момчета от Exodus?

К: Да, в началото, но ме разбраха. Ако на някой от тях им се беше отворила подобна възможност, щяха да направят същото.

Дж: Цялата работа беше странна. Никога не бяхме излизали извън Калифорния. И изведнъж открихме, че наистина имаме проблем с отношението на Дейв към нещата. Не му понасяше да е далеч от дома. Знаехме, че не няма да го бъде така, и почнахме да се оглеждаме. Всъщност не правихме истинско прослушване с Кърк. Дойде, посвирихме и вече беше с нас. Не знам какво щяхме да правим, ако не го бяхме харесали. Нямахме пари, за да му платим обратния билет. Едва намерихме пари да изпратим Дейв у дома. Когато той попита: „Кога излита полетът ми?”, последва: „Дейв, ето ти билет за автобуса, тръгва след час, хайде чао!”. Кърк пристигна може би час по-късно.

К: Наистина беше особена ситуация, защото аз също излизах извън Калифорния за първи път, а отгоре на всичко почти не познавах никого от тях – с изключение на Марк. Поех голям риск, защото имаше възможност да не ме харесат или нещо такова. Заминах с всичките си неща и оборудване и бях аз този, който плаща.

Дж: Използваше и нещата на Дейв, защото той нямаше как да си ги вземе с автобуса.

Свирихте с Venom?

Дж: Да, голямо събитие!

К: Имаше около хиляда човека. Беше едно от най-големите ъндърграунд шоута!

Какви бяха отзивите за вас, в сравнение с отзивите от изпълнението на Venom?

К: Добре се получи, хората наистина ни харесаха. Ние все още бяхме по-скоро ъндърграунд банда.

Дж: Беше си едно от първите ни по-значими изпълнения.

К: Джони З. се погрижи да пишат за нас в доста нюйоркски вестници…

Дж: Освен това той притежаваше и музикален магазин, „Johnny Z’s Rock and Roll Heaven”, където продаваше нашето демо и албума.

Много хора си мислеха, че сте банда от Източното крайбрежие, защото там демото ви можеше да се открие навсякъде.

Дж: …и това ни вбесяваше!

Имахте адрес в Сан Франциско, хората бяха чували, че сте от Л.А…беше нещо като „Ей, тези от къде са?”

Дж: А фен клубът беше в Орегон.

К: Billboard пък все още си мислят, че сме датска група.

Отидохте в Ню Йорк, за да запишете „Kill ‘Em All”, който изненада всички.

К: Sounds Magazine ни дадоха половин звезда (смее се)

Обзалагам се, че сега биха ви дали 4 звезди.

К: Ами да, получихме 5 звезди за “Master Of Puppets”

Дж: Хич не ни пукаше.

К: Смятахме, че каквото и да правим, щеше да има хора, които ще се колебаят, защото тогава нещата бяха различни.

Възприемахте ли се като хеви метъл банда тогава?

Дж: Да. Никой от нас не се кефеше кой знае колко на пънка, може би само на Ramones и Pistols. Не бяхме истински пънк фенове.

К: Това е нещо, което много хора не знаят.

Но вие бяхте по-бързи дори от Motorhead.

Дж: Ние просто упорито свирехме и парчетата ставаха все по-бързи и по-бързи, а енергията нарастваше.

К: От момента, в който почвахме пишем, до момента, в който се появяваха в албума, парчетата ставаха все по-бързи, а когато ги изсвирехме на живо – дори още по-бързи. Правехме разни неща, мислейки си, че ще ги свирим с нормално темпо, но накрая неусетно ги забързвахме.

Дж: По дяволите, винаги беше по-бързо на живо! Алкохолът, изродите наоколо, просто вълнението!
К: Адреналинът!

И ето, че правихте този нов вид метъл, който предполагам сега се нарича спийд метъл, или нещо такова.

К: Мразя подобни определения, етикети…

Определенията са единственият начин хората да категоризират нещата. Някои мразят хеви метъла, защото банди като Journey са сложени в тази категория.

Дж: Ако някой има гадно мнение за хеви метъла, той така или иначе няма да е безпристрастен…”Хеви метълът на Металика? О, не струва” , а дори нямат идея как звучим.

Кога се увеличиха продажбите на „Kill ‘Em All” ?

Дж: Когато се появи “Master Of Puppets” (смее се).

К: Продажбите бяха стабилни. Не се продаваше в огромни количества, но все пак…

Дж: Всички наши албуми имаха стабилни продажби. Когато излезе, всички хардкор фенове го купуваха. Но след това албумът не пада, а просто държи позиции.

К: След връщането от турнето „Kill ‘Em All For One” свирихме от време на време в района на залива и започнахме да правим нов материал за „Ride The Lightning”. Излезе сингълът “Jump in the Fire” и бяхме готови за Европа. Беше първото ни европейско турне и останахме много изненадани от реакциите, защото демото “No Life To Leather” сериозно циркулираше из Европа – в Холандия, Дания, Германия, и т.н. А „Kill ‘Еm All” беше много по-добре приет отколкото в Америка. Каква публика само чакаше да ни види!

Какви ли не банди се формираха тогава и всички казваха: „Металика оказа основно влияние върху нас!”. Какво мислехте за това?

Дж: Беше яко. Ако въздействаш на хората – значи по всяка вероятност се справяш добре, оригинален си. Имаше много банди, като Van Halen и Black Sabbath, които бяха копирани от адски много хора.

Счита се, че Металика един вид разчупиха застоя, който съществуваше в американския хеви метъл.

К: Ами да, предполагам, че сме били въздействащи по онова време.

Това ли целяхте или просто се случи?

К: Така се случи, не беше планувано. Мислехме си: „Това е яко, можем да помогнем повече неща да се случват на метъл сцената. Отворихме много нови пътища за комуникация.

След ъндърграунд успеха на „Kill ‘Еm All” и възникването на тенденция за поява на нови банди от жанра на Металика, имаше ли някаква промяна в отношението на някои от членовете на бандата?

К: По онова време успехът не беше чак толкова значителен. Ние все още бяхме ъндърграунд банда, но с много хора, които ни копираха.

Дж: Ние определено бяхме уверени в това, което правим. Не се чувствахме заплашени от нито една банда. Нямаше различно отношение от сорта на „Ние създадохме това”. Просто продължихме в същата посока.

В „Kill ‘Еm All” чухме за първи път това, което бихме нарекли оригиналния чунга-чунга риф? От къде се появи този риф?

Дж: Е, аз винаги съм си падал по рифовете…Diamond Head, Sabbath…

K: Това е наистина здрав риф и преминава от една част в друга без глупости по средата…Като добре измайсторен филм.

Дж: Рифовете ни се появяват случайно. Ние просто се размотаваме с китарите и … изведнъж „Бързо, записвай!”

Бихте ли посъветвали други хора да правят същото?

Дж: Не! Това си е нашият начин. Не го правете!( смее се). Е, при нас върши работа…

Първо музиката ли пишете или текста?

Дж: И двете първо. Първи изникват имената на парчетата и рифовете.

К: Общата идея за парчето идва първа.

Защо в „Kill ‘Еm All” се усеща една по-яростна нотка?

Дж: Това заглавие дойде, когато не ни позволяваха да запазим някои от другите заглавия. Клиф избухна: „Знаете ли к’во, тези копелета от Компанията – да мрат всичките! (кill ‘еm аll)”

К: Всички бяхме бесни, защото звукозаписната компания отказваше да озаглави албума ни, както ние искахме, защото щяло да пречи на продажбите.

Как искахте да озаглавите албума първоначално?

Дж: „Metal Up Your Ass”. Искахме също обложката да бъде с кенефа и ножа, които сега имаме върху тениските, и които по този начин имат двойно повече публичност, ха-ха!

А откъде дойдоха пънк елементите? Изведнъж се появиха ваши снимки с тениски GBH и Discharge…

К: Ами, така се случи, че едни ден чухме пънк банда, която свиреше така бързо като нас. И си казахме: „Ей, това е добро”.

Нямахте ли представа какво има на пънк сцената?

Дж: Всъщност не. Разни пънкари идваха на нашите шоута и питаха: „Хей, чували ли сте за тази или за онази банда?”. А аз : „Не, дай запис насам, да ги чуя”, и така навлязохме в нещата.

Коя беше първата пънк банда, която чухте по този начин?

К: Лично аз – Discharge

Дж: Беше или Discharge, или GBH.

Промени ли това начина, по който правехте музика?

К: Промени начина, по който свирехме.

Направи ли ви по-толерантни?

Дж: Ами да, почнахме да слушаме неща от различни течения, вместо да повтаряме: „Хайде да посвирим малко метал най-после”

К: След като започнахме да слушаме пънк парчета последваха и други неща – не ми се иска да го казвам, но The Police например…

Дж: Кърк слуша The Police! ( смее се)

К: Това, което искам да кажа е, че започнахме да слушаме музика, различна от хеви метъла, разширихме кръгозора си…

До този момент метъл банди ли слушахте?

Дж: По онова време метъл сцената беше доста малка, почти нямаше банди, така че трябваше да изпъкнем.

Слушахте ли какво казват пънк бандите или обръщахте внимание само на рифовете?

К: Всичко беше полезно.

Дж: Даде ни някои други доста тежки теми, за които да пишем.

Очевидно има разлика между това, което се опитвахте да кажете с „Kill ‘Еm All” и с „Ride The Lightning”.

Дж: Да. Освен това всичко в „Kill ‘Еm All” беше написано толкова отдавна. След това имахме много време да пробваме различни неща.

„Kill ‘Еm All” е доста суров и агресивен, а „Ride The Lightning” е по-шлифован.

Дж: Това е така, защото вече бяхме прекарали доста време в студиото. Нямахме кой знае какъв опит при записването на „Kill ‘Еm All”. Нашият така наречен продуцент просто си седеше там и слушаше, „Довечера, когато приключим със записите за днес, може да отидем на клуб, а?…Готово ли е кафето?”. Нямаше какво да каже за нашите песни. Пък и не мисля, че смееше да каже нещо, защото ние бихме казали: „Майната ти, парчето си е наше!”. Но той не помагаше нито с продуцирането, нито със звука или с каквото и да било. Така че си създадохме лошо мнение относно какво е това продуцент.

Вие ли го избрахте за продуцент или беше избран за вас?

К: Той беше избран от звукозаписната компания и от нашия мениджър тогава – Кевин Сийд.

И така, разбрахте по неприятния начин как се случва продуцирането?

Дж: Да, беше брутално. Следващия път, когато влязохме в студио – за записа на „Ride The Lightning”, си казахме: „По дяволите, ще го направим сами!”

И успяхте ли да се справите?

К: Справихме се. Имахме добър саунд човек.

Дж: Трябваше да се съобразяваме с бюджета си. Не беше малък, но не и достатъчен за местата, на които искахме да отидем, нито за студиото или за продуцента, който искахме. Така че си казахме: „На практика се справихме с последния албум сами, така че давай просто да вземем най-доброто студио и най-добрия звуков инженер!”

К: …който беше напълно наясно с нашия звук, а това беше важното!

А от къде се появи Elektra?

К: Сменихме мениджмънта и новият реши, че зад нас трябва да има значима звукозаписна компания.

И той знаеше как да го постигне?

К: Имаше репутация на човек, който е наясно какво прави. И така, беше обявено, че Металика очакват оферта от някоя голяма звукозаписна компания и 3 или 4 различни компании искаха да подпишат договор с нас. След като обмислихме всяка една оферта, решихме, че тази на Elektra е най-добра. Въпреки че имаше по-добри от финансова гледна точка, Elektra имаха репутацията, че дават пълна музикална свобода на изпълненията. Бяха доста либерален лейбъл и изпробваха разни нови по онова време неща.

Дж: В онзи момент имаше адски много банди, които бяха грабвани от по-големите лейбъли. „Ей, метълът е новата мания, там са парите!” – това все още върви. Докато другите лейбъли имаха доста банди, Elektra имаха само Motley Crue и Dokken. Щяхме да сме третата т.нар. метъл банда с Elektra, така че щяхме да получим достатъчно подкрепа. Ако бяхме подписали с Atlantic, където имаше още десетина метъл банди, щяхме да висим да чакаме да ни паднат някакви пари, „Хей, ето ви малко кинти, вземете си хамбургер или нещо такова”.

ОЧАКВАЙТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ…

превод: Мария (frantic)

Share and Enjoy

Share and Enjoy

Дългото чакане най-накрая свърши и търпението ни беше възнаградено!!! Концерт ще има и то какъв – Balkan Entertainment Company официално потвърди гостуването на Metallica в България. Любимата ни група ще покори за втори път стадион „Васил Левски” на 22 юни, като това ще бъде и тяхното трето гостуване в родината ни. Този път обаче ще е малко по-различен. В центъра на София ще настъпи истинска метъл инвазия от банди и фенове. Пътуващият фестивал Sonisphere ще прегази България на 22 и 23 юни 2010 г. Главите ни ще бъдат отнесени от The BIG Four – Голямата четворка на траш метъла – Anthrax, Megadeth, Slayer и Metallica, като , разбира се, черешката на тортата в първата вечер ще бъдат The Four Horsemen!!! Специални гости на “Голямата Четворка” ще бъдат техните ” учители” от Heaven and Hell, които са си нещо като брат близнак на легендарните Black Sabbath.

Повече информация за самият фест можете да намерите на http://bg.sonispherefestivals.com/.

Билетите ще бъдат пуснати в продажба в мрежата на http://www.eventim.bg/

Share and Enjoy

Share and Enjoy

Здравей, приятелче! Беше ли 2009 г. добра за теб?

-Да, благодаря, че попита! Беше невероятна година! Изглежда, че нещата в света на Metallica стават от добри по-добри. Не вярвам в абсолютните неща, но 2009 г. може би беше най-добрата година за Metallica. Почти трогателно е колко добре се разбираме. Some Kind Of Monster е един много далечен спомен.

Кой беше най-невероятният момент за тази година?

-Що се отнася до Metallica, въвеждането ни в Залата на славата през април беше трескаво събитие. През октомври бяхме поканени да свирим на 25-годишнината на Залата на славата в Ню Йорк, в Madison Square Garden. Свирихме заедно с Ozzy, Lou Reed и Ray Davies пред публика, която не познава съвсем творчеството ни. Това беше истински невероятно.

Какво беше усещането да свирите с Джейсън на въвеждането?

- Беше страхотно и забавно да свирим с него. Надявам се да поддържаме контакт по често.

Тази година видяхме и как се появи Guitar Hero: Metallica…

-Беше забавно да покажем на децата – “Вижте деца, татко си има собствена видеоигра. Винаги ме побеждават, не мога да свиря на барабаните на Guitar Hero. Свиря песните, както ги свиря по принцип. Свиря на бас в играта – има достатъчно ритъм елементи и вече съм на ниво medium. Гордея се с това мое постижение. Не пречи да си имаш собствена видео игра, за да можеш да накараш децата да си изядат зеленчуците и да си напишат домашните.

Коя беше най-запомнящата се вечер за тази година?

- Направихме 5 шоута в Копенхаген през юли. Свирихме във Финландия също, прекарахме почти три седмици там. Ето един факт: познавам всички 5,2 милиона човека в Дания и може да се каже, че пих с всеки един от тях! Имаше повече хора в листа за гости от тези, които са си платили – и моя лична отговорност беше да се погрижат добре за всеки един от тях, което е част от гостоприемството на датчаните. След това повече от две седмици не съм докосвал алкохол, за да си изчистя организма. Човече, тези датчани могат да пият. Ако не си кажа наздраве с всеки един от тях, значи съм се продал. Точно това е и една от отговорностите да си датчанинът-член на Metallica, когато е в Дания.

Каква е типичната Коледа в дома Улрих?

- Има силно датско влияние в семейството, разбира се, за това празнуваме на Коледа. Правим сочна патица или гъска и специален оризов пудинг за десерт. След това идва ред на подаръците. Когато бях малък в Дания, преди да отворим подаръците, се хващахме за ръце и танцувахме традиционни скандинавски танци около дървото, пеехме и песни също. Това е единствената традиция, която не сме пренесли в тази къща, защото е прекалено глупава.

Беше ли добро момче през отминалата година?

- Аз винаги съм добро момче, обратно на всеобщото мнение!

Срещал ли си елфа Nisse?

- Да не си проверявал в google какви са коледните традиции в Дания? Подготвил си си домашното! Nisse е част от коледните традиции в Дания. Живее на тавана и през декември става част от фестивалите.

Разменят ли си подаръци членовете на Metallica?

- Не, до сега не сме го правили това. Всички получаваме пай на рождените си дни, но не сме много по подаряването на подаръци в Metallica.

Обикновено как празнуваш на Нова година?

- Нова година е за аматьори. Всеки го знае. Всичкипрофесионалисти си остават в къщи на Нова година. Аз също предпочитам да празнувам със семейството ми. Разбираемо е!

Share and Enjoy

Share and Enjoy

Бранди: След албума без сола “St. Anger” новият албум беше ли облекчение? Беше ли забавно? Беше ли по-задоволително?

Кърк: Знаеш ли, наистина ме шокира реакцията на хората за ‘St. Anger’ и за това, че няма сола. Не съм и предполагал колко много ще им липсва моя принос, точно в тази част на нашето звучене. И така след като се наслушах достатъчно за последните четири-пет години, имах чувството, че ми се оказва натиск да правя сола и да ги правя, както трябва. И наистина сграбчих възможността за гърлото и напомних на хората, че съм китарист, соло китарист и все още съм такъв и това е всичко, което съм тези дни. И не чаках дълго за това.

Бранди: Беше ли приятно да разбереш, че на хората са им липсвали солата толкова много? Бяха ли добри отзивите?

Кърк: Да, знаеш ли, беше много приятно да чувам във всички ревюта на албума, имам в предвид, че навсякъде се споменаваше:  Кърк Хамет се завърна и свири по-добре от всякога ” или „ Отдавна липсващите сола на Кърк Хамет се завърнаха и Metallica са в най-добрата си форма”. Мисля, че това е добавка към общото ни настроение, че сме във форма и сме преоткрили себе си и свирим супер тежка и динамична музика – отново със сола. И е приветстващо, знаейки, че нашите фенове са доволни и щастливи, защото отново свирим по-тежко и защото солата са се завърнали.

Бранди: Кое беше различното в процеса по записите на този албум и предишните? Имате нов продуцент – Рик Рубин, кое беше различното, което той внесе в процеса и в това какво точно искахте да постигнете този път?

Кърк: Знаеш ли, беше много, много спокойно. Преместихме се на удобно място, където семействата ни ще диктуват. Сега, когато и четиримата имаме семейства, те определят графика за стоенето в студиото, което беше чудесно, защото се научихме да балансираме двете неща – групата и семействата. И Рик Рубин не беше там през цялото време, което за нас си беше съвсем нов вид изживяване, защото Боб Рок ни беше продуцент повече от 15 години и беше там за всяка една нота, всеки удар и се задълбочаваше във всичко. А този път бяхме сами в студиото, през повечето време само с Грег Фиделман, нашият инженер, и ни беше позволено да правим каквото си поискаме, да изследваме аудио звуците, които искаме, или стилове и техники, без да има никой друг в стаята и по някакъв начин беше освобождаващо и свободно едновременно.
(В този момент правим пауза, за да се обади на съпругата си. „Просто да проверя дали всичко е ОК със семейството”, каза той)

Бранди: Знам, че си женен; имаш ли деца?

Кърк: Имам едно 2-годишно и едно на четири месеца.

Бранди: : Уау, не знаех, че е толкова малко едното. Момчета или момичета са?

Кърк: Имам две момчета.

Бранди: Семейството прави живота добър, но как балансираш нещата? Вие сте на турне, което не сте правили от доста време и как балансирате между турнето и семейството.

Кърк: Ние приехме график, удобен за семейството. Отново следва същият маниер, който използвахме и по време на записите. Той всъщност е седмица отсъствие и седмица при семейството. И когато отидем в Европа – разбираемо е, че не можем да следваме тази седмична програма. Затова когато сме в Европа, правим две седмици и се прибираме за две седмици у дома. И наистина работи много добре, дава ни възможност да запазим връзка със семейството дори и когато сме далеч, както и да правим концерти. Заради това свирим по пет пъти седмично, което е болезнено, но сме щастливи с това, което правим и е добър компромис за сметка на това, че можем през седмица да сме си у дома и да се радваме на семействата си.

Бранди: Едно от нещата, които се забелязват в албума са тези супер бързи траш сола, които липсваха в предишните албуми: Беше ли забавно да ги свирите или просто така се разви албумът?

Кърк: Беше съвсем съзнателно. Погледнах назад към това, което съм правил и се водех от този похват, поведение и как точно би паснало това на музиката, която правим в момента. Просто отидох там и исках да направя най-бързите, агресивни и шумни сола, за които бих могъл да мечтая и „Да”, те паснаха на песните много добре. Солото има ниво на енергия, което подсилва влиянието на музиката. В много от албумите, които направихме през `90те, повечето сола са мелодични и по-блусарски, което е чудесно, но за този албум този подход не проработи. И както казах, просто си дойде от само себе си.

Бранди: Ти си искал да направиш точно това, на същата вълна ли бяха и останалите от групата?

Кърк: Да, ние напълно искахме да направим екстремен, агресивен албум и всички бяхме обединени от този подход.

Бранди: Имаше ли много напрежение след такъв дълъг период? Минаха пет години от последния ви албум.

Кърк: Да, чувстваме го малко. Когато влезем в студио, за да запишем албум, винаги има напрежение за това какво ще се получи с това, което правим най-добре, което е да напишем най-добрите песни, които можем. И следваме това. Знаеш, много пъти концепцията е малко различна. Както при ‘Load’ и ‘Reload’ концепцията е по-спокойна, по-блус ориентирана. За мен ‘Load’ и ‘Reload’ са като подсъзнателен трибют към хард рока, с който израснахме. И концепцията беше същата – да създадем тежък албум също като албумите от ‘80. И да създадем възможно най-добрия албум. Предполагам, като отговор на въпроса ти, има напрежение, за да направим най-доброто, на което сме способни при каквито и да е обстоятелства и да следваме идеите си.

Бранди: Вие сте в списъка за влизане в Залата на славата? Това удовлетворяващо ли е? Вълнуващо ли е? Странно ли е, че всъщност е минало толкова много време?

Кърк: Приятно е да си номиниран и да си признат от индустрията. По някакъв начин оправдава всичките кръв, пот и сълзи, и жертви, и дълги часове, всичкото пътуване, всичките възходи и падения, през които си преминал през тези 25 години. И ме кара да се чувствам чудесно и още повече, че индустрията ни признава и ни счита достойни за Залата на славата. Това е прекрасно чувство. Много е вълнуващо. Всъщност, днес си мислех: ”Господи, трябва да започна да пиша речта си, защото искам да е перфектна”.

Бранди: Удовлетворяващо ли е, че ви считат за влияние, защото много от бандите ви имат за техни вдъхновители? Вълнуващо ли е? Мислили ли сте за това, когато започнахте?

Кърк: Когато започнахме, просто искахме да правим музика, която ние самите да искаме да слушаме. Искахме да свирим, за да ни е забавно и музиката, която правим да е ни е забавно да я слушаме и това бяха нашите намерения… И това вдъхнови много групи и продължава да ги вдъхновява и днес и е супер, супер голямо ласкателство. Много е приятно да знаеш, че си помогнал на други музиканти да открият своя собствен път и да им покажеш посоката, която да ги води напред. И е чудесно да знаеш това, че си част от група, която е имала такова въздействие върху музикалната култура, за мен е невероятно. Защото знам какво влияние имат групи като Led Zeppelin върху моят живот – да харесваш една определена сред многото – и знанието, че ние означаваме нещо подобно за хора на различна възраст и название, просто е много, много приятно. Страхотно е да го знаеш…

Бранди: Не сте правили скоро турнета: Какво е новото, какво е различното, какво е еднаквото? Какво да очакват хората от концерт на живо?

Кърк: Сега сме по средата, което значи, че публиката е в средата на залата и свирим не малко песни от новия албум. Свирим половината Death Magnetic и реакцията на феновете е: „Трябва да свирите повече песни от Death Magnetic!” И вдигаме ръце, питайки : „Ами всички останали албуми?” И казвайки това, имам предвид, че се опитваме да компенсираме в избора на песни, опитваме се да избираме песни от всичките албуми, които да представят цялата ни кариера. И имаме изцяло нова продукция; не искам да издавам прекалено много, защото е жестоко. Просто е двучасов метъл хаос.

Бранди: Значи го чакам с нетърпение. Забелязах, че рождения ти ден съвпада с концерта в Оклахома. Ще правиш ли нещо специално? Да ти донеса ли торта?

Кърк: Сигурен съм че групата е подготвила нещо специално.(смее се) Сигурен съм, че ще ме чакат изненади.

Бранди: Звучиш сякаш си изумен, може би нещо те безпокои.

Кърк: Когато някой има рожден ден, докато сме на турне, винаги получава пайове. Излизат с много сметана и … Винаги съм сред първите, когато става въпрос за това и знам, че сега всичко ще ми се върне. (смее се)

Бранди: Преди или след концерта ще трябва да се почистиш?

Кърк: Кой знае…

Бранди: Минаха 25 години, доволен и благодарен ли си на това, че групата почука на вратата ти? Гледал ли си към миналото след успеха и номинацията за Залата на славата? Щастлив ли си от мястото, в което се намирате?

Кърк: О да, абсолютно. Абсолютно очарован съм, че след 25 години в това все още сме способни да издадем албум, който е на място и докосва хората и че сме способни да тръгнем на турне, особено в такива времена, когато икономията е нестабилна и много неща не са както трябва по света. Усещането е много добро – да тръгнеш на турне и хората, които са работили много здраво, за да изкарат парите си, ги харчат за билети, за да ни видят и да си прекарат добре. Правили сме грешки в миналото, но не съжалявам за тях, защото всичко е било едно невероятно поучително преживяване и много невероятна музика е произлязла от това.

http://blog.newsok.com/bamsblog/2008/11/18/extended-qa-kirk-hammett-of-metallica/

Share and Enjoy

Share and Enjoy

-Какви бяха първите ти впечатления за Metallica?

-Флеминг Расмусен: Срещнах се с групата точно преди Ride the Lighting. Те се свързаха с мен, защото си търсеха студио, в което да работят. Бяха направили Kill ‘Em All доста бързо – за около две седмици в Ню Йорк, и искаха да опитат да развият тяхното звучене. Харесваше ми какво правеха и си мислех как това е най-доброто, което съм чувал от дълго време… Останалите хора, с които работех в студиото бяха фенове на джаза и рок музиката и казваха „Но те не могат да свирят”, а аз им отговарях „Да, това не е ли страхотно?”. Всичко беше заради енергията, която се съдържаше там. Тя беше подценена, но мен ме впечатли.

-Как успя да преработиш тази енергия, за да се получи по-различно от първия път, когато са били в студио?

ФР: Доста слушахме Kill ‘Em All главно защото бяха откраднали усилвателя Marshall на Джеймс точно преди да влезем в студиото да записваме и затова изследвахме звука подробно, защото той искаше да постигне същото звучене като в Kill ‘Em All. Очевидно се получи нещо съвсем различно. Но беше добро упражнение за намиране на точния път.

-С тази трилогия която Metallica записа между началото и края на 80те – Ride the Lightning, Master of Puppets and …And Justice For All – имаше ли момент, в който да се замислите, че точно тогава пишете история в хеви метъла?

-ФР: Да – особено с Puppets.

-Кърк Хамет: Знаеш ли, ние просто се опитвахме да направим най-добрия албум, който можем. Като погледна назад, не сме се спогледали, клатейки глави ‘Да, сега пишем история’. Не, не беше така. Мотивацията беше ‘ОК, хайде да дадем всичко от себе си, за да го направим”. Когато очакваш да направиш 10-12 песни и да издадеш албум, всичко, за което можеш да се надяваш е най-доброто. След целия процес, който е толкова физически, емоционален и умствено изцеждащ, след всичко това, след като си го изслушал, си казваш „Горд съм с това, което постигнахме”. Но оставяш всички останали да решат какво е за тях, защото ние сме взели решение за себе си. От приноса на всички останали зависи колко уместно ще е това за нашата култура и общество.

-Какво искахте да постигнете с …And Justice For All в артистичен план ?

-КХ: Justice беше първото ни решение да видим колко прогресивни можем да бъдем и да покажем на хората, че сме способни да правим сложни музикални структури. Да, ние можем да свирим рифове, които са базирани на polyrhythm или counter-rhythm и да, ние можем да направим това по тежък и запомнящ се начин. Беше труден албум за записване и не ни беше останало никакво време; записвахме до последния час в студиото, а вече трябваше да сме тръгнали на турнето Monsters of Rock през лятото на 1988 г. в Щатите. Албумът беше миксиран, докато бяхме на път. Можеш да кажеш единствено, че това се е отразило или положително или отрицателно на албума. Аз мисля, че това е един страхотен албум. Звученето е уникално – знам, че ако записвахме албума днес, той нямаше да звучи така, защото звуковите ни вкусове, както и естетиката ни са съвсем различни, но приемам звученето на албума. Беше опит да направим нещо ново.

-ФР: Искахме звука да е директно в лицето ти. Бяхме записали Ride и Puppets в моето студио в Копенхаген и бяхме сложили барабаните в голяма дървена стая като хангар с много атмосфера, просто за да ги направим по шумни. С Ларс търсихме студио, което да е направено по подобен начин. Имахме известни затруднения, но мисля, че накрая успяхме.

-Мислите ли, че всички в групата са се превърнали в по-големи перфекционисти с минаването на годините?

-ФР: Мисля, че те винаги са си били такива. Трябваха ни само четири месеца и половина, за да запишем Justice, но това стана така само защото знаехме точно какво искаме.

-Кой беше най-перфектният момент около Justice?

-ФР: Картечното барабанене, което води към соло в края на One е абсолютно уникално и мисля, че точно това соло е едно от най-добрите, които Кърк някога е правил. Невероятно е!

-KH: Наистина харесвам солото в The Shortest Straw, но нещата които направихме за One са велики. Спомням си как отивах към студиото, знаейки, че ще правим средата на солото точно този ден, но нямах идеи за останалите части. Когато отидох там, всичко се подреди от само себе си.

-Сега, когато ги погледнете нещата след толкова време, има ли нещо в албума, което искате да поправите или да полирате по някакъв начин?

-ФР: Бих искал да го миксирам, защото беше миксиран от Steve Thompson и Michael Barbiero и много се изговори точно за това, защото е всеизвестният албум „без бас”. Ако аз го бях миксирал, със сигурност щях да вмъкна баса някъде там. Сигурно щеше да ми се наложи да споря много с Ларс и Джеймс, но нали знаете, така стоят нещата. Битката е винаги между Ларс и Джейсмс .

-Това създаде ли някакви проблеми по време на сесиите?

-ФР: Мисля, че търканията бяха по-малко по време на Justice, защото това беше първият път, в който записвахме в Щатите и те бяха по-близо до домовете си. И така веднага щом направихме основните записи, Ларс можеше да стои и да свири два или три дни, а Джеймс да отиде до Сан Франциско. Имаше по-малко напрежение, защото не им се налагаше да се мотаят заедно в чужда страна.

-Беше ли запознат с критиките относно баса – или неговата липса – когато Justice беше издаден?

-ФР: Четях много ревюта на хора, които бяха очаровани от звученето му. Трябваше да минат няколко месеца, за да осъзнаят ‘Хей, няма бас в албума’. Барабаните бяха толкова силни, че замъгляваха занижените стойности.

-По това време групата води бурен живот и купонясва много, вие сте горе-долу на една възраст с тях…

-ФР: Само с няколко години съм по-голям …

-Влизахте ли в ролята на баща, опитвахте ли се да ги отдалечите от алкохола, за да се съсредоточат върху албума?

-ФР: “Ларс ми викаше „Тате” в един момент. Може би защото бях единственият, с когото можеше да говори на датски, докато бяхме в Щатите. И може би защото му напомнях за дома. Понякога с Ларс говорехме на датски само за да вбесим Джеймс – вкарвахме странното „Джеймс” в разговор, който дори и не се отнася за него до момент, в който той започваше да крещи.

-Сега, след като са минали 20 години от записите на този албум, ще споделите някаква тайна, свързана с него?

-ФР: Отне цяла вечност. Редактирах голяма част от барабаните. Изрязвах малки парченца, когато Ларс закъсняваше с някой удар. Когато избързваше, взимах тези парчета и ги наслагвах така че никой не забелязваше.

-Мислите ли, че стиловата промяна между Justice и “Black” беше необходима за поддържане на дълголетието на групата ?

-КХ: Всички чувствахме, че това е подходящият момент, за да запишем няколко по-къси песни с по-традиционен формат и аранжимент – да направим кратки версии на всичко, което сме правили до момента в предишните албуми. Изрязахме всичко, което мислехме, че е ненужно от материалите, които имахме:  Sad But True, Sandman, Unforgiven. Бяхме тръгнали в друга посока, но не защото ‘ОК , ще запишем по-къси песни, защото са те са по-достъпни за радиото’. Икономисвахме, защото имахме нужда от това от артистична гледна точка.

-ФР: До края на Justice бяхме повлияни от идеята „Хайде да напишем 10 000 рифа и да направим симфония от всяка песен”. Мислех, че е наистина добра идея и реших да направим една такава песен. Фактът, че Джеймс искаше да започне да пее беше добър, защото той е добър певец. Никога не се е притеснявал за това в началото. Не беше в графика, когато започнахме да записваме…And Justice for All.”

-Сега, когато всичко е казано и направено, кой е любимият ти албум на Metallica, който слушаш в колата?

-ФР: Любимото ми парче е One, от Justice, но зависи от настроението. Иначе е смесица между Master и Justice.”

Share and Enjoy

Share and Enjoy

На 4 април 2009 година Джеймс Хетфийлд, Ларс Улрих, Кърк Хамет, Робърт Трухийо, Джейсън Нюстед и покойният Клиф Бъртън, представляван от баща си Рей Бъртън, бяха официално въведени в Залата на славата.

Вечерта се превърна от официална церемония в рок концерт. Тази дата ще остане в историята на рок музиката като забележително семейно събиране. Джейсън Нюстед, който напусна групата през 2001 година, излезе на сцената заедно с бившите си колеги и заедно изсвириха две от най-култовите парчета на Metallica – Master of Puppets и Enter Sandman, като с тях беше и Трухийо.

Преди изпълнението всеки един от тях каза по няколко думи, с които изказа своята благодарност към всички, семейства и приятели, като не забравиха и най-важните за тях хора – феновете. Думите им бяха искрени, истински, трогателни, невероятни и емоционални.

Завършиха вечерта с едно невероятно изпълнение – “Train Kept A Rollin”, което събра на сцената велики музиканти като Джими Пейдж, Джеф Бек, Джо Пери, Рон Ууд, Флеа, Джейсън и, разбира се, Metallica.

Share and Enjoy

Share and Enjoy

-Когато свирите пред 100 000 човека, не се ли пресищате от това. Или се превръща в постоянно пристрастяване, което трябва да задоволявате?
Matthew Leone(Madina Lake)

-Джеймс: Да, пристрастяване е: ще свирим само пред 100 000 или повече! Хе-хе-хе! Нервите ти се опъват много повече, ако трябва да свириш не пред 20 000 човека, а само пред 20, защото можеш да ги познаваш поименно.

-Ларс: Това е чудесен въпрос, Много е трудно да се преситиш със свирене пред толкова много хора. Най-трудното при свиренето на такива наистина големи места е, че публиката е много далеч: буквално са като маса, не можеш да направиш визуален контакт с никого, а когато правиш толкова много концерти като нас, просто буквално търсиш визуален контакт, защото това са съвсем човешки отношения.

-Джеймс, в какви неща откриваш страст да пишеш и има ли нещо, за което винаги си искал да пишеш, но така и не си го направил?
Corney Taylor (Slipknot)

-Джеймс: Щом все още я има страстта в мен, не бих могъл да сбъркам, ако пиша за това, което ме плаши или притеснява, това което чувствам. Death Magnetic е огромният въпросителен знак – защо сме тук и на къде сме тръгнали? За каквото и да пиша, голяма част от детството ми се появява – дали ще е The Unforgiven, където все още съм ядосан за нещо или пък Master of Puppets, където е пристрастяването или злоупотребяването. За какво искам да пиша? Уау. За носенето на маска на сцената, за това ще е хубаво да пиша. Анонимността в това.

-Отегчават ли ви постоянните въпроси, свързани с това дали можете да свирите собствените си песни на Guitar Hero? Защото аз започвам да се отегчавам от тези въпроси!
Harman Li (Dragonforce)

-Джеймс: (смее се) Със сигурност не ме питайте дали мога да изсвиря нещо на Dragonfors на Guitar Hero. Тези момчета са невероятни.
-Ларс: Аз все още водя безмислени разговори за Guitar Hero – фактът, че наша собствена игра Gutar Hero излиза след два месеца е невероятен. И всеки път, когато ми се отдаде шанс да говоря за играта, се издигам в очите на децата ми.
-Кърк: Хората могат да ме питат колкото си искат, защото аз не играя Guitar Hero и просто им давам моя обичаен отговор: „Не свиря на Guitar Hero и не ми пука особено, защото си имам собствена китара, на която да свиря.” Казвайки това, мисля че Guitar Hero e невероятна игра, защото показва на децата многото разновидности на метъла.
-Роб: Да, наистина. Аз съм ужасен на Guitar Hero – синът ми е четири годишен и е по-добър от мен!

-Следващият път, когато гледам Metallica искам да изсвирят The thing that should not be. Рова може би е една от най-тежките песни. Ще го направите ли?
Joey Jordison (Slipknot)
-Джеймс: Къде ще бъде? Най кой концерт ще бъде? Свирим я от време на време…

-Как може една група да е толкова секси след толкова много време? Имам нужда от малко секси съвети, за да не ме ритат децата в топките и жена ми от време на време да има желание да ми духа.
Zakk Wylde (Black Label Society)

-Джеймс: Почиствай си топките от време на време! Да, и влизай под душа веднъж месечно, може да помогне.

-Ларс: Щом питаш, най-вероятно вече си загубил. Слушай – Кърк Хамет, има ли по красив мъж в хард рока от Кърк Хамет? Той е толкова красив, че ми се иска да го целуна! Налага ми се да седя до него всеки ден в самолета и като гледам колко красив е той, всичко ми идва отвътре.

-Роб: Няма значение колко грозен си мисли, че е Zakk, не обръснат и не чист. Бил съм на турне с него за три седмици и мисля, че се изкъпа само веднъж за цялото време – и въпреки това той е секси и дамите го обичат. Той е по-секси от нас. Ние просто се опитваме да сме здрави, за да продължим с това, което правим. Кърк си има рутина – йога два пъти на ден, той е вегетарианец будист, а Ларс е пристрастен към тичането и не му харесва, когато го наричат „джогинг” „Отиде ли да се потътриш? Аз не се тътря. Аз тичам”, винаги казва той.

-Колко пари е похарчил Ларс за кока през последните 10 години?
Liam Howlett (The Prodigy)

-Ларс: Не толкова, колкото той. Бях много добър в увъртането пред хората – никога не съм бил купувач, винаги съм увъртал. Ако бях в стая с 100 човека, за пет минути можех да позная кой е човекът с дрогата, а в следващите пет ставах приятел с него и след още пет вече бяхме в тоалетната. Отнемаше ми максимум 15 мин. Знаех какво да търся, повярвайте ми. Инстинкт.

-Джеймс: Не съм виждал Ларс да прекалява с krell-overs. Krell e кодово име на коката. Не съм го виждал да иска да отиде в Waffle House или нещо подобно от дълго време – това е знак, щом иска да яде кофти храна.

-Роб: Ларс е викинг и обикновено остава последният читав на диво парти. Ще си легне в 8 или 9 сутринта и след това ще стане и ще свири същата вечер. Той има силна купонджийска етика.

-Мислите ли да вземете Bullet на турне с вас? Изпуснахме концерта на „Уембли” през 2007 г., за което много съжаляваме. Моля ви ще ни дадете ли още един шанс?
Matt Tuck (Bullet for my valentine)

-Ларс: Разбира се. През 2006 г. направихме няколко концерта заедно и беше истинско удоволствие. Дори ще им дадем съблекалня, не като останалите групи, с които са били на турне.

-Какво мислите за Angels & Airwaves?
Tom Delonge (Angels & Airwaves)

-Роб: Angels & Airwaves… Мисля, че ангелите са красиви и че всички се нуждаем от ангели, които да ни спасяват в критични моменти. Въздушните вълни също са приятни върху кожата на лицето. Обичам вълните заради сърфа и виждам ангели, докато карам сърф и вълните и свежият въздух имат терапевтично влияние. Angels & Airwaves са терапевтична група, внасят мир и хармония.

-Джеймс: Дай ми да чуя нещо и ще ти кажа.

-Кърк: Знам кои са, но никога не съм ги слушал. Blink 42 не са лоша банда. Мисля, че Travis е наистина добър барабанист. Фантастичен е.

-Джеймс: Той не беше ли в Blink 182? Станал ли е по-добър? Заслужава ли си слушането? Защото Blink 182 са в ужасният ми списък, близо до върха.

-Ларс: Това, което чух по радиото звучеше добре. Никога не съм ги гледал на живо, нито Blink. Имат много енергията, за това уважавам Tom и момчетата от Angels & Airwaves.

-Как съчетавате семейният живот с живота в групата?
Adam Lazzara (Taking Back Sunday)

-Джеймс: Преди ние наистина имахме два отделни свята и се уморих да ги държа разделени. С всичкото купонясване и глупостите, докато си на турне, искаш жена ти или приятелката ти да не е наясно с тези неща. Сега е прекрасно. Правим нещата заедно. Жена ми и най-малката ми дъщеря излязоха пред 18 хил. човека, които пееха „Честит рожден ден” на дъщеря ми, което беше просто жестоко.

-Появяването на нови групи играе ли важна роля за желанието ви да сте на върха във вашата игра?
Dave Mcclain (Machine Head)

-Джеймс: Да, без съмнение е така. Когато сме на турне с Machine Head, те са добри. Ние искаме да бъдем предизвикани. Това поддържа глада жив и ни плаши съвсем малко. Страхът е добра мотивация за нас и винаги е бил за мен. В началото се подигравахме един на друг, ако не можем да изсвирим даден риф: ”Какво имаш предвид, че не можеш да изсвириш това? Я стига!” Надпреварата е страхотна.

-Кърк: Това е добър въпрос. На мен ми е интересно как се развива метъл музиката и каква е в момента, кой какво прави. Може би някой го е направил преди две години и ти не си разбрал; винаги искаме да сме в крак с времето и да сме на място.

-Роб: За мен, част от групите, които вдигат летвата по-високо са The Dillinger Escape Plan и Meshuggah. Те не са нова група, но обичам Meshuggah. Харесвам и Mastodon – те са сурови и много истински, дори и като личности, много са диви и луди.

-Излизате ли заедно като приятели?
Mikael ?kerfeldt (Opeth)

-Джеймс: Аз и Opeth? Не, може да сме се срещали, но не вярвам. Дали ние се мотаем като приятели? Да, в съблекалните преди да излезем на сцената, тогава се виждаме.

-Ларс: Когато сме на турне, сме заедно, но приберем ли се у дома, всичко се върти около семействата ни – между нас има 10 деца и затова нямаме кой знае колко време, когато сме си у дома. Пътят е нашето убежище, далеч от сериозността в това да си родител. Аз мога да се наспя спокойно и да прочета някой вестник. Мога да изляза с Кърк и да пием по чаша вино. Мога да се шегувам с Джеймс.

-Има ли нещо определено, което би направил по различен начин, когато погледнеш назад към миналото на групата?
Sharon Den Adel (Within Temptation)

-Джеймс: Сигурен съм, че има неща, които, ако знаех, че ще се случат – инцидентът с автобуса, естествено, не бих могъл да променя нищо, защото е невероятно и всичко е като верижна реакция, благодарение на която сме тук сега. Бих променил миналото. като не го повтарям.

-Ларс: Ще оставя бялото кожено яке в килера. Това е основното, което изниква в съзнанието ми, проклетото бяло кожено яке!

-Кърк: По-малко алкохол, по-малко наркотици и по-малко лукави жени. И го мисля сериозно. Тези три неща са ме въвличали в много неприятности през живота ми. С всичко друго се справяш по някакъв начин, но тези неща могат много да усложнят живота ти. Безумия, особено частта с жените, това прави нещата сложни.

-Ларс, какво за бога си мислеше, създавайки звука на St Anger?
Nick Wheeler (the All American Rejected)

-Ларс: Хей, знаеш ли, дадох му шанс, изглеждаше добра идея по онова време. Сега когато погледнеш назад, си казваш „Това беше странно”.

-Аз всъщност много харесвам звученето на St Anger. Може да съм единственият, но мисля, че е много дръзко. Приемам го като още един пример за това как Metallica са напълно безстрашни в експериментите. И за това въпросът ми е как успявате винаги да стигате до границите, но никога прекалено далеч?
Ville Vallo (HIM)

-Джеймс: Той барабанист ли е? Той ли е човекът? Той е HIM? О’кей.

-Ларс: Оценявам това, много е приятно да го чуя. Наистина мисля, че има някаква красота точно в това звучене и също така думата „безстрашни”- ние просто сме безстрашни и винаги сме били. Никога не сме сядали да мислим как точно ще реагират хората, винаги започва и свършва с нещо, което ни е запалило, което ни е накарало да се надървим. Има цял друг свят, пълен с критици, журналисти и фенове, и всичко идва след това. Ако си ентусиазиран за нещо, никога не трябва да се самоцензурираш. Понякога трябва и да оправиш бъркотията.

-Малко е нахално, но бих искал да получа номера поне една от банковите сметки на Ларс. Дори и най-малката, не съм алчен. Моля те, Ларс.
Howard Jones (Killswitch Engage)

-Ларс: Аз искам същото! Има няколко човека, които се занимават с това. Те ми се карат, че трябва да обръщам повече внимание на тези неща. Никой не трябва да се чувства притеснен за нас, защото ние сме си много добре. Но действително мога да ви уверя, че в тази група няма нито един, който да седи и да си брои стотинките. Най-важното е, че се опитваме да върнем всичко обратно в групата.

И въпроси от членовете на Metallica към членовете на Metallica:

Ларс, кога ще изсвирим The call of Ktulu?
Rob Trujillo

-Ларс: Ха-ха! О’кей, тази вечер?

-Джеймс:Не го ли направихме вече? Пич, навит съм. Но ако ще свирим инструментал, първо ще изсвирим Suicide & Redemption.

-Защо никога не ми казахте, че официално съм част от групата, когато се присъединих?
Kirk Hammett

-Джеймс: (смее се) За да те държим на нокти, просто за всеки случай, ако не се получи след 25 години. О’кей вътре си, имаш моят глас!

Л-арс: Просто не искахме да го объркваме! Кърк понякога се поти, когато е нервен, ама наистина започва да се поти и за това продължихме с традицията да не го объркваме по този въпрос. Може да започне да му избива пот от притеснение.

-Трябва да стоя седнал по време на целия концерт. Какво е усещането да свириш прав?
Lars Ulrich

-Джеймс: Невероятно е, изключително невероятно. Мисля, че на Ларс му се иска да бъде фронтмен през повечето време и няколко пъти го направи: когато се разменихме за песента Am I Evil?, излезе и пя. Аз свирих на барабани и останалите се размениха. Има усещане за това и си спомням, че тичаше и му свърши въздуха след първия куплет и той осъзна „О’кей трябва да поддържам едно темпо.”

-Кърк: Ларс, ти свириш през половината концерт прав, по дяволите, за какво говориш? Между всяка песен си прав, позираш и плюеш по хората и се опитваш да управляваш публиката. Хайде стига, я се осъзнай! Удряш чинелите станал, правейки физиономии. Господи!

-Ларс: Ха-ха! Правилно. И ти сядаш по време на Nothing else matters!

-На кой концерт ми се разтопи клинът върху радиатора?
James Hetfield

-Ларс: Беше на турнето Kill em All for One с Raven, някъде на Изток. Не мога да си спомня точно. Май беше в Кливланд през ноември 1983 г., мисля, че тогава се случи.

Share and Enjoy

Share and Enjoy

Според Нюстед Улрих му се е обадил неотдавна, за да го покани на въвеждането в Кливланд. „Говорих с Ларс и всичко е наред. Радвах се да го чуя, защото не бяхме говорили от доста време”, добави Джейсън. Последният път, в който двамата са говорили е бил преди няколко години по време на концерт на System of a Down.

“Беше сякаш никакво време не е минало, така протече разговора ни, казва още Нюстед и споделя, че двамата са започнали да си разменят шеги почти моментално. – Започнахме точно от там, където бяхме спрели. Всичко беше позитивно. Бяхме сякаш „Ето ни, разбираме се да пием по бира”. Той звучеше като дете отново, докато говореше за въвеждането и аз също се чувствам горе-долу по същия начин. Въодушевен съм от това, че ще свирим след толкова години…това е много специално.”

Когато Нюстед напусна групата, той каза, че миналото е минало и гледа напред към събирането. Това беше определено като сарказъм. „Основното за всички е, че Metallica има много голямо семейство и това е събиране след 25 години на всички хора, говорещи различни езици и от различни страни. От екипа, с който сме били по време на Kill ‘Em All до този в момента, хора, които са помагали през годините и които направиха чудовището това, което е сега. Това е невероятна чест, естествено, но те го направиха възможно да съберем всички наши хора заедно на едно място след този период от 25 години”, радва се Джейсън

Нюстед искаше да се увери, че за Трухийо не е проблем, че ще заеме бившето си място. Робърт няма нищо против и Залата на славата ще стане арена на брутално метъл изпълнение. Джейсън каза, че групата няма да се събира за репетиции преди това, като ще загреят, правейки само един единствен саундчек.

“Искам всичко да е правилно, защото чувствам, че и сега Metallica е силна група в турнета си, която действа на пълни обороти сега. Няма много групи, които да са въвеждани в Залата на славата и все още да имат способностите да я сринат до основи. Ние всички все още сме с ясни съзнания и сме физически здрави, а това е нещо, което не винаги се случва. Обадиха ни се доста рано и за нас е фантастично да сме силни и способни да отнесем всички, както се очаква”, завърши Нюстед.

http://www.rollingstone.com/rockdaily/index.php/2009/03/27/jason-newsted-on-metallicas-rock-hall-induction-the-black-album-band-will-be-back/

Share and Enjoy

Share and Enjoy

Хамет каза, че Metallica не искат да стигат до подобен неприятен момент. “Това опетнява цялото празненство. Имаше толкова много политика и толкова много драма и заедно казахме един на друг, че не искаме да се случи нищо подобно. Джейсън Нюстед ще бъде там и ще свири с нас в даден момент”, потвърди Хамет.

Нюстед се присъедини към Metallica след смъртта на басиста Клиф Бъртън през 1986 година. Той остана с тях 14 години и напусна след неразбирателство относно странични проекти. „Заради лични причини, както и заради физическата вреда, която нанесох на себе си през годините, докато свирех музика, която обичам, трябва да се отдръпна от групата”, каза Нюстед през 2001 година. Настоящият басист на Metallica e Робърт Трухийо.

В други новини, свързани с Metallica, Ларс Улрих каза, че групата е изпълнила договора си със своя издател и премисля вариант да издава сама албумите си в бъдеще. “Без да обиждам всички добри хора от звукозаписните компании, не на нас не ни трябва голяма компания, каза Улрих. – Основната роля на звукозаписната компания е да се държи като банка. Когато късметът е на твоя страна и успяваш, нямаш нужда да разчиташ на музикалните компании като на банки”. Улрих смята да се срещне с новатора в музикалния бизнес Trent Reznor (Nine Inch Nails) през лятото, когато двете групи свирят заедно.

Но преди да направи това, басистът на Red Hot Chili Peppers Flea ще въведе Metallica в Залата на славата на 4 април. Другите изпълнители, който ще бъдат почетени са Run DMC, Jeff Beck and Bobby Womack.

Share and Enjoy

Share and Enjoy

За последните 25 години Кърк Хамет и Джеймс Хетфийлд се развиват като един от най-добре сработените китарни дуети на метъл сцената. Със следващото връщане назад към миналото в интервю за Guitar World те обсъждат някои от най-значителните песни в цялата история на Металика.

“Seek and Destroy”
Kill ’Em All (1983)

Джеймс Хетфийлд: Идеята за тази песен дойде от песен на Diamond Head, която се казва “Dead Reckoning”. Тогава разлепях афиши в Лос Анджелис и написах рифа за S&D в камиона извън работа. С тази песен беше първото ни истинско участие в истинско студио. Използвах бяла Flying V, която беше и единствената китара, която имах тогава. Все още я пазя в склада. Песента е базирана на еднонотен риф, въпреки че повечето ми песни са в Ми, тази проработи в Ла.

Кърк Хамет: Когато записвах солото на песента, използвах китарния усилвател на Джеймс. Беше Marshall, модифициран от някакъв пич от Лос Анджелис, който също така беше работил върху техниката на Еди Ван Хален. Когато дойде време да изсвиря партиите си, просто включих китарата в усилвателя. Имах може би 4-5 дни, за да запиша всичките си песни. Спомням си, че имаше 10 или 12 песни на този албум, което значи по две на ден и просто започвах песента – не го мислех много- много и продължавах нататък.

Имах Ibanez Tubescreamer (китарен ефект), уа-уа педал, както и китара – черен Gibson Flying V, която използвах в първите четири албума. Не вървеше много добре отначало, но знаех как искам да започна и затова пробвах 2-3 пъти. И тогава продуцентът ни каза: „Така е добре. Ще го ползваме”. Нямаше никакви излишни украшения, никакво задълбочаване, не работехме много върху полиране на звука. На няколко ноти дори изсвирих фалшиви извивки. За 18 години, всеки път, когато чуех това соло, те се завръщаха, за да ме преследват (смее се). Помня, че на турнето, което направихме тогава, всеки път когато трябваше да свиря това соло, си мислех: „Окей, сега ще го изсвиря по-добре, отколкото е на записа.”

Вземах уроци от Джо Сатриани, за около 6 месеца, преди влизането ми в групата, затова неговото влияние върху мен и върху свиренето ми беше голямо още тогава. Когато свирех солото, само си мислех „Дано Джо хареса това. Дано да не е нещо, което да отхвърли, както е правил и преди.”

“The Four Horsemen”
Kill ’Em All (1983)

Джеймс Хетфийлд: Дейв Мъстейн донесе тази песен от една от предишните си групи. Тогава тя се казваше The Mechanix. След като напусна Metallica, ние пооправихме песента. Текстът, който той беше измислил, беше някак си глупав.

Кърк Хамет: Със записването на песента ние прибавихме и бавна част в средата, която всъщност я нямаше, когато аз се присъединих към групата, а песента се нуждаеше от бавно и мелодично соло. За тази песен записах едно соло, а след това на друга писта записах второ. Не знаех кое да сложим на записа. Слушах ги няколко пъти и двете, дори ги пуснах заедно, за да видим дали едното няма да се отличи, но осъзнахме, че заедно звучат страхотно, затова решихме да го оставим така на записа. Някои от тоновете се хармонизираха страхотно и помня как Клиф Бъртън каза „Уоу, това звучи страхотно, звучи като Тони Айоми.”

“Creeping Death”
Ride the Lightning (1984)

Джеймс Хетфийлд: Ние записахме демота на “Ride the lightning” и още една песен, преди да влезем в студиото, така че има демота на три песни с различни текстове. След като записахме средната част с “Die by my hand..”, аз седнах в контролната зала, след като с другите записахме общите беквокали и всички откачиха. Това беше нашето първо сериозно общо изпълнение на беквокали. Имаше нещо специално в него. Целият албум беше голяма стъпка за нас. Тогава вече имах и Gibson Explorer освен другата ми китара и започнах да харесвам тази форма повече от Flying V модела.

Кърк Хамет: Когато първоначално започнахме да свирим тази песен в гаража, забелязах, че солото на китарата се смесва с припева. Помислих си, че това е добра възможност да изсвиря нещо диво и по-динамично. Първите фигури дойдоха право с първите ми мисли. За песента Флеминг Расмусен предложи да дублирам пистата със солото, което го направи да звучи по-пълно и плътно. Накрая имахме да направим също малки допълнения – четиритактова пауза с четири акцента. Идеята беше да свирим нещо върху тези акценти. Когато учех при Джо Сатриани, правех тези упражнения с акорди – намален акорд от 4 ноти. Просто го свирех върху четирите акцента и се получи доста добре.

“Fade to Black”
Ride the Lightning (1984)

Джеймс Хетфийлд: Тази песен беше голяма стъпка за нас. До голяма степен това беше първата ни балада и затова беше предизвикателство и ние знаехме, че ще шокира хората. Групи като Slayer и Еxodus никога не правят балади, но зациклят на едно и също място, което ние никога не сме искали да правим – да се ограничаваш, за да задоволиш феновете си – това са глупости!

Със записването на Fade to black научих колко уморително и трудно може да бъде свиренето на акустична китара. Може да се чуе всяко приплъзване по струните, затова трябваше да бъда внимателен. Написах песента в къщата на един приятел в Ню Джърси. Бях доста депресиран по това време, защото техниката ни беше открадната и бяхме изгонени от къщата на нашия мениджър заради многото буйстване и пресушаването на ликьора от мокрият му бар. Това е песен за самоубийство и в пресата се появиха случаи за деца, които (уж) слагали край на живота си заради нея. Но получавахме и много писма от деца, които ни казваха, че я свързват със себе си и това ги е накарало да се чувстват по-добре.

Кърк Хамет: Все още използвах Flying V китарата си, но за тази песен свирих на нек адаптерите, за да извлека този „топъл” звук. Свирех през уа-уа педал на горна позиция. Направихме пистата със солото двойна, но беше трудно да се направи същото и с второто соло в средата, защото беше по-бавно и пълно с интервали. И чак по-късно разбрах по какъв странен начин съм хармонизирал солата. Не бях сигурен какво да е солото в края. Бяхме в Дания от около 4-5 месеца и домът започваше да ми липсва. Имахме също и проблеми с мениджмънта. Мислех си за депресиращи неща, докато го записвах и това помогна. В крайна сметка песента се получи със страхотен звук, наподобяващ доста Dire Straits.

“The Call of Ktulu”
Ride the Lightning (1984)

Кърк Хамет: Отново използвахме усилватели Marshall. Аз лично записах целия албум с усилвател Marshall и китара Gibson Flying V. За тази песен знаех, че трябва да започна солото с нещо бавно и мелодично. До този момент в песента имаше много рифове, много ритъм секция. Мислех си дали няма да е добре да има нещо мелодично, с което да започна солото. Оттук е и частта с онази мелодия, която започнах да свиря. Помня, че си помислих „Тези момчета искат от мен да изсвиря ужасно дълго китарно соло. Беше първият ни инструментал и солото беше невероятно дълго. Как да свиря толкова дълго соло, без да започне да звучи все едно свиря един куп разхвърляни ноти?”. Така че реших да го изсвиря на няколко секции вместо една дълга серия от ноти. По това време Yngwie Malmsteen беше голямо име в света на китарите и използваше този стил на свирене с използването на различни скали и ме вдъхновяваше в моето свирене. Мислех си също и за хроматичните скали: Тук има и един лик, който бих могъл да го изсвиря изцяло на първа струна с помощта и на уа-уа педала.

Аз всъщност написах цялата соло секция, като си кръщавах отделните части на имената на домашните ми любимци. Бих казал, че 80% е написано предварително и 20% импровизирано. Когато правихме нов аранжимент на песента за S&M, беше голям купон. Беше сякаш преслушвах отново старата си техника от преди 15 години. Сега не свиря така, повече съм блусар, така че ми беше доста размито.

“Welcome Home (Sanitarium)”
Master of Puppets (1986)

Джеймс Хетфийлд: Идеята за Sanitarium дойде от филма „Полет над кукувиче гнездо”. Fade to black стана доста добре и искахме още една бавна песен с чист звук и този път с припев. Имах проблеми с изпяването на този припев. Прекалено е висок и когато влязох да записваме в студиото, си спомням как Флеминг Расмусен ме изгледа, сякаш казвайки „Ти се шегуваш”. Казах си „По дяволите, не знам дали мога да го изпея.” Накрая го изпях по-ниско, отколкото бях замислил, но насложихме хармонии и се получи доста прилично. Рифът за тази песен е взет от една друга банда, чието име бих желал да запазя в анонимност.

Кърк Хамет: Началото на първото соло е акорд от 9 ноти, изсвирени последователно, отсечено, без да се сливат тоновете), където всъщност свиря огледално на това, което свири Джеймс. Второто соло има хармонии. Използвах уа-уа педал на третото соло, което беше като по модел по-скоро. Четвъртото соло е с хармонизирани китари и е базирано на един страхотен риф, който видях Клиф да свири в хотела една вечер, което знаех, че ще се получи страхотно.

“Master of Puppets”
Master of Puppets (1986)

Джеймс Хетфийлд: Мисля, че искахме да запишем друга песен като Creeping death с отворени акорди, подкрепяни от вокала и лесно запомнящ се припев. В албума Master of Puppets ние все повече навлизахме в дългите и по-добре аранжирани песни. Беше като предизвикателство да напишеш дълги песни, които не изглеждат дълги. Рифът към тази песен е доста разчупен, постоянно се променя. Това прави песента страхотна за изпълнение на живо, хората обичат да крещят “Master, Master” по няколко пъти.

Кърк Хамет: За това соло ползвах Jackson Randy Rhoads. Когато слушате солото, има една странна част, точно след бавната част, където звучи все едно изсвирвам някакъв много висок тон, сякаш натискам струната срещу адаптера. Това, което се случи е, че без да искам дръпнах струните извън грифа на китарата – нали знаете как при свирене на първа струна как се отдръпва надолу. След като го изсвирих го пуснахме да чуем и си помислих „Това е брилянтно. Трябва да го оставим така.”. Естествено, досега не съм успявал да го направя пак. Беше като магически, уникален момент, който беше запаметен на касетата. Това е едно от любимите ми неща в това соло.

За следващото соло ползвахме китари, изсвирени и обърнати в записа. За целта изсвирих няколко различни сола и ги насложихме, след което обърнахме записа на обратно и го редактирахме малко, така че имахме 3-4 минути с обърнати китари. Сложихме тази част в последният куплет на песента.

Много хора мислят, че с тази песен намерих своя звук. Това има много общо и със закупуването на нов китарен усилвател – Mesa/Boogie Mark II-C heads. Boogie правеха онези глави за усилватели за кратко през 80те и имаше ограничена бройка от тях. След това се промениха и не успяха отново да постигнат този страхотен звук – не знам дали са пробвали или не. Но имаше нещо наистина уникално в тези глави, в техните gain нива, както и цялостен звук. По-голямата част от албума е записана с тях комбинирани с Marshall. По това време освен другите си две китари ползвах и моят Fernandes Stratocaster.

The $5.98 EP/Garage Days Re-Revisited (1987)

Джеймс Хетфийлд: Издаване на EP с всички кавъри беше нечувано и затова беше готино. Не направихме много аранжименти освен в Breadfan, в която махнахме някои от вокалните партии. За някои от песните смъкнахме китарите си с един тон до Ре, за да звучат малко по-тежко. Звукът беше наистина ужасен, но беше първото нещо, което записахме и където басът можеше наистина да се чуе, така че Джейсън беше щастлив.

Кърк Хамет: Това ЕР беше записано, когато за първи път започнах да използвам ЕSP китари с EMG адаптери. Всички сола на диска се получиха сравнително леко и бързо. Записах ги за две вечери. И всичките бяха мои. Фактът, че оригиналните версии на Helpless и The wait дори нямат сола в тях беше донякъде късмет – никой нямаше с какво да ги сравни и не налагаше някакви предварителни идеи в главата ми. Ние направихме това ЕР за кеф и за феновете. Elektra го харесаха и го издадоха.

“…And Justice for All”
…And Justice for All (1988)

Джеймс Хетфийлд: Песента е доста дълга, както и останалите в албума. Искахме да пишем доста по-кратки песни, но това така и не стана. Ние опаковахме песни с рифове. Рифът в песента е много ритмичен, върви наравно с барабаните. Вокалите пък са доста по-ниски от обикновено.

Кърк Хамет: Измислих начало на солото, но не ми хареса как стана, затова както правя, когато всичко друго не стане, включих китарата в уа уа педала и бяхме готови. Много хора ме плюят заради прекаленото му използване, но според мен нещо в него носи много агресия. Той просто съчетава мелодията със звука и настроението, които се опитвам да постигна. Рифът, в който използвам hammer-ons върху свободни струни, нещо, което научих от Гари Мур, докато изучавах техниките му, помислих, че ще се съчетае страхотно с Ми-прогресията на акордите.

“One”
…And Justice for All (1988)

Джеймс Хетфийлд: Занимавах се с тази модулация между Ла и Сол дълго време. Идеята за интродукцията дойде от една песен на Venom – Buried alive. А пък бързата част към края “…darkness imprisoning me..” не беше замислена дори с текст, просто така дойде. Започнахме албума с Mike Clink като продуцент, но нещата не се получаваха и затова се наложи Флеминг Расмусен да дойде и да ни спаси задниците.

Кърк Хамет: Изгубих си съня с многобройните сола. (смее се) Основното соло в края на песента с този тапинг в стил Еди Ван Хален дойде почти изведнъж. То беше просто лекота. Ритъм секцията, върху която трябваше да солирам, беше много раздвижена. Първото соло искаше малко работа. Чух Джеймс да свири някаква мелодия върху интрото и си казах, че трябва да ползвам част от това. Така че трябва да отдам заслуженото на Джеймс, че ме насочи към това соло.

Солото в средата трябва да съм го презаписал около 15 милиона пъти. Исках някаква плавна връзка между мелодичното и бързото соло в началото и в края на песента. Исках то да си стои точно на място в песента, а не беше така и никога не бях доволен от това.

Накрая дойде ред на навързването: миксирахме албума, като едновременно с това бяхме на турне с фестивала Monsters of rock. Една нощ летях от Филаделфия до Ню Йорк и докато другите бяха на път за Вашингтон, аз отидох до студиото и записах солото наново. Донесох си китарата, имах един от главните ми усилватели, пратен в студиото, и пренаписах солото и се получи страхотно накрая. Бях много-много щастлив от това. На следващия ден свирихме във Вашингтон, но шоуто беше оплюто от критиците – всички бяхме спали само 3 часа, но аз направих страхотно соло предната вечер, така че си заслужаваше.

За песента искахме чист тон. По това време мисля, че използвах ESP neck-through-body KH-1 китара с черепите по грифа. Сдобих се с тази китара през ’88ма и я използвах сравнително често в студиото. Имах ADA предусилвател, както и ADA MP-1 усилвател, който имаше вградени различни режими за звука. Помня, че го съчетавахме с Boogie усилвателите и се получаваше страхотно. Чистият тон на One го направихме почти единствено със ADA MP-1.

“Enter Sandman”
Metallica (1991)

Кърк Хамет: Отново свирех с ESP китара и уа-уа педал и този път ползвах няколко различни усилвателя. Комбинирахме Boogie с модифицирани Мarshall. Спомням си, че имаше един стар Fender и дори усилвател VOX, за да постигнем този чист тон в началото. Когато дойде време да мислим за солото, си помислих „Тази песен е страхотна китарна песен в духа на любимите ми групи като Thin Lizzy и UFО, но модернизирана.”. Та продължих да си мисля „Майкъл Шенкер, Майкъл Шенкер…”, но тогава се замислих, какво би изсвирил Браян Робъртсън от Thin Lizzy, ако свиреше в тази песен. С тези мисли започнах да пиша солото за Enter Sandman и сякаш цялото соло се написа само от само себе си!

Знаете как като свършва солото и има една пауза, предхождана от соло китара. Мисля, че сега е моментът да ви кажа откъде измислих тази мелодия. Тя е от “Magic Man” на Heart, но не я взех от версията на Heart. Тя е от версията на Ice Tот албума Power. Много слушах този албум, докато записвахме Metallica и все пак не е съвсем същото.

“Don’t Tread on Me”
Metallica (1991)

Джеймс Хетфийлд: Много от песните в този албум са по-прости и стегнати. Те изказват същото като останалите ни песни, но не са толкова продължителни. Няма сто рифа, в които да зациклиш.- само 2-3 рифа, които са много добри във всяка песен. Използвах моите ESP китари, както и безброй други. Ползвах 12-струнна акустична китара, Telecaster, Gretsch White Falcon, ситра и други такива. Но Don’t tread on me е наистина само тежки китари и нищо друго.

Кърк Хамет: Аз използвах предусилвател Bradshaw, както и harmonic ефект, който беше наистина добър. За високите тонове използвахме два Marshall усилвателя. Комбинирахме всички неща в едно и ги пуснахме през кабинет Marshall с 30-ватови колони. Звучеше много по-добре от всякога. За по-голямата част от солата използвах ESP китара. Освен това използвах и моя черен Gibson Les Paul Custom от 1989 г. Специално за Don’t tread on me беше Gibson-a. Но там където трябваше да запълвам със соло китара, не се получаваше добре и затова реших да свиря хармонии и мисля, че се получи наистина страхотно.

“The God That Failed”
Metallica (1991)

Джеймс Хетфийлд: Това е много хубава песен. Бавна, тежка и грозна. Има повече единични тонове и отворени акорди в този албум. Голяма част от ритъма, който измислих за The Black Album, беше прекалено сложен. Резки смени на темпото и други странни неща, които бяха трудни за Кърк да солира върху тях. Така че опростихме някои неща. Всички хармонии в китарите и такива неща са на самите писти с ритъма. Разбрахме, че наслагването на 6 слоя един върху друг не правят китарите по-тежки.

Кърк Хамет: Имах всичко готово, но някак си не се вписваше в песента, защото беше прекалено блусарско, а песента – тежка. Така че Боб Рок и аз написахме мелодия, към която аз предложих да прибавим хармония, но той каза, че това само ще претрупа солото, така че само я свирих октава по-високо и се получи доста добре. Всъщност то е сглобено от петнадесетина различни неща, които бях измислил и избрахме най-доброто. Едно от любимите ми сола на албума.

Едно от нещата, които направих за първи път на този албум е да запълвам празнини, като например, когато Джеймс прекъсне вокалната линия и аз изсвирим нещо моментно и кратко. Боб го нарича „ужилване”. Солата ми на този албум са малко извън ритъм. Въпреки че много китаристи започват солото на ниско време, аз започвах на високо като в Enter Sandman или Don’t tread on me.

“Hero of the Day”
Load (1996)

Кърк Хамет: Първият път, когато Джеймс чу солото ми към тази песен каза „Това е ужасно. Звучи като Браян Робъртсън.”(смее се). Аз попитах:„Какво искаш да кажеш?” И така след много уговорки и спорене се съгласихме, че не е толкова от солото, колкото от ритъма, който всъщност го нямаше отдолу. Така той отиде и записа нещо отдолу така, че да звучи по-добре за неговите уши, предполагам. Това беше от случаите, когато един музикант чува нещо по един начин, а друг по съвсем различен.

В Load експериментирах толкова много, че трябваше да си водя списъци с това каква техника използвам. За Hero of the day си спомням, че използвах 1958 Les Paul Standard с Matchless Chieftain ефект, някакви Boogie усилватели, както и отново VOX – всички смесени. По това време слушах много Дейвид Бауи, което ме вдъхнови да опитам да оформя образа в песента не чрез соло, а само с части от сола. Това е и което се опитах в Hero of the day. Макар там да си има класическо соло, то е и неизменна част от песента, не стои като отделено. Бях уморен от свирене на еднообразни предсола. Не бях в период да доказвам себе си както в “..And justice for all” например. Страхотно е да го можеш и да го използваш, когато се налага, но за мен важни са тонът, атмосфера.

“Fuel”
ReLoad (1997)

Кърк Хамет: Тази песен всъщност беше записана заедно с останалите песни от Load. Беше едно от първите записани парчета [от тази сесия], в което всъщност свирех соло. То е записано през няколко усилвателя Marshall, VOX, както и един Chieftain и използвах 1963 Sea Foam Green Strat за китара. Мога да си спомня как си мислех „Боже, тази китара има такъв страхотен звук!”. Не беше като останалите ми китари, които имаха подвижни, двойни адаптери. Звучеше много наситено и плътно и си мислех как звучи толкова страхотно, въпреки че имаше само единични адаптери, които бяха фиксирани. Беше нещо напълно ново за мен, сякаш ме отвеждаше в съвсем друга посока относно звук и техника. И всички oстанали хубави неща в Load и Reload.
Боб Рок има заслугата за това, защото той наистина разбира от това и ме накара да се замисля сериозно за класическа техника.

“No Leaf Clover”
S&M (1999)

Кърк Хамет: Тази песен дойде буквално седмица преди всъщност да свирим с оркестъра. И тази седмица преди концертите беше толкова оживена и вълнуваща. Имахме толкова много работа, че нямах време да прекарам толкова време върху това соло, колкото всъщност бих искал. И си помислих „Какво пък, ще импровизирам изцяло”, и това, което чувате всъщност на албума, съм аз, импровизирайки с моята китара ESP “Mummy”. Използвах предимно техниката си, с която свиря на концерти – Marshall и Boogie усилватели, рак-система, със уа-уа ефект и най-много малко delay ефект. Има модулация към края на солото, която някак си исках да откроя повече. Затова е смяната на ключовете от четвъртини на осмини към края. Солото на албума всъщност е комбинация между най-добрите моменти от двете вечери на S&M. В ретроспекция наистина бих се радвал да имам повече време да го направя, както искам. Но имахме краен срок и бла, бла, бла, затова не искахме да презаписваме нищо. Искахме, така да се каже, всичко да бъде записано с оркестъра, затова просто го оставихме.

http://www.guitarworld.com/primecuts_metallica?page=0%2C0

превод: Motorbreath – Емил Антонов

Share and Enjoy

Share and Enjoy