Бусът паркира в просторната зала, скрита от погледите на дългата опашка от фенове, чакащи да влязат. Вратите на буса се отварят. Звук от въртящи се колела заехтя с трясък. Никой не възразява, екипът просто стои настрана и нарежда оборудването по местата. Кой да предположи, че тези двамата, които профучават на скейтбордовете си покрай оборудването, са част от основната атракция на вечерта. Двамата са китаристите на Металика и това е тяхното загряване за шоуто, което предстои.

Металика! Име, което бързо добива световна известност. Последният им албум „Master Of Puppets” се издига светкавично в класациите, а те междувременно подгряват на Ози Озбърн. Как се стигна дотук?

В началото на 1982 г. Джеймс Хетфийлд и Ларс Улрих създават своята банда в Лос Анджелис, записват парчето „Hit The Lights”, в което Джеймс прави както китарните, така и басовите партии плюс вокалите, а Ларс – барабаните. Това парче се появява в първата част на “Metal Massacre” и манията Металика започва. Последват две демота – и двете със заглавието „Hit The Lights”, и трето – живо изпълнение, наречено „Metal Up Your Ass”. Първият албум на Металика, издаден от лейбъла Megaforce Records, e “Kill ‘Em All” – албум, който завзе метъл света със сила. Парчетата „Jump In The Fire” и „Whiplash”, и двете сингли, продължават тенденцията, докато излиза вторият им албум. С „Ride The Lightning”, вече при Elektra, светът усеща доминиращата сила на Металика. Третият албум, „Master Of Puppets”, дори без видеоклип, се издига с бясна скорост към златото. В състава на бандата е имало няколко промени, но след издаването на първия им албум ядрото на Металика са Джеймс Хетфийлд (22 год.), Кърк Хамет (23 год.), Клиф Бъртън (24 год.) и Ларс Улрих (22 год.). Четири обикновени момчета с голямо желание да се забавляват и с адски много енергия. Тяхното искрено отношение е това, което направи тях и музиката им това, което са днес – беснееща банда с огромно настървение и професионализъм.

Това интервю с Джеймс и Кърк беше направено, гледайки епизоди на “Hokuto No Ken” (б.р.-манга сериал) – със сигурност една страхотна среща. Hella !

Кой първи се присъедини към бандата – Кърк или Клиф?

Дж: Клиф. Видяхме го как свири … Мисля, че Слейгъл беше организирал този концерт в Лос Анджелис. Участваха Trauma, Violation и още една банда. Всички ние отидохме там, чухме Клиф как свири и си казахме: „Да, това е нашият човек!”

Той имаше ли някаква представа кои сте вие?

Дж: Не. Ние продължихме да отскачаме до Сан Франциско от време на време за някой друг концерт. Обстановката, въобще цялата енергия там беше много по-добра. Хората можеха да оценят какво правим, докато в Л.А. хората просто се мотаеха и позираха с чашите и цигарите си. И така, ние упорито му досаждахме. С неговата банда не вървеше добре. Той виждаше, че нещата отиват към едно по-комерсиално звучене. Накрая той каза: „Добре, ще се присъединя, но ако вие, момчета, се преместите тук”. По дяволите, бяхме навити, беше ни писнало от Л.А.

Дейв Мъстейн беше ли все още с бандата по това време?

Дж: Да.

А кога се отървахте от Дейв и намерихте Кърк?

Дж: Това стана, когато се захванахме с Джони З. Зезула, този побъркан мениджър. Той ни извика в Ню Джърси и ние се съгласихме.

Защо ви искаше там? За да свирите или за запис?

Дж: За запис. Щяхме да се измъкнем за малко от вкъщи, да видим как е там. Сега като си помисля…това си беше щуро. Изведнъж просто се местим в Сан Франциско, без място, където да отседнем. А накрая се озовахме в жилището на Марк Уитакър. Беше яко.

К: В крайна сметка, Марк ни помагаше със записите за „Kill ‘Em All’ и Ride The Lightning”. Беше и нашият саунд човек.

Дж: Да, той дойде с нас до Джърси. Просто метна всичките ни неща в наетия камион и запали…

А Кърк все още не беше с вас когато отидохте на изток?

Дж: Аха.

К: Така се случи, че по пътя към Ню Йорк те имаха проблеми с Дейв.

Дж: По това Марк Уитакър беше мениджър също и на Exodus. И през цялото време пускаше записи на Кърк.

Е, Кърк, какво те накара да преминеш от Exodus в Металика?

К: В този момент Exodus имаха проблеми със състава. Имахме нов басист, който нещо не се вписваше в посоката, в която отивахме. Бандата не репетираше и бяхме в застой. Почваше да ми писва. Интересно се получи, че точно тогава Уитакър се обади и искаше да знае дали бих отишъл до Ню Йорк да се пробвам с бандата, защото те пък имаха проблеми с Дейв.

Познаваше ли ги тогава?

К: Ами да, бях ги виждал два пъти. Възможността сама се появи, така че нямах какво да губя ако се пробвам. Марк ми прати техен запис и аз го въртях 2 дни. Когато пак се обади, за да види дали съм навит, аз казах: „Ами да, разбира се!”. А след като каза, че ме искат при тях за прослушване, помислих, помислих, пък казах: „Става, идвам”.

Имаше ли лоши чувства от страна на останалите момчета от Exodus?

К: Да, в началото, но ме разбраха. Ако на някой от тях им се беше отворила подобна възможност, щяха да направят същото.

Дж: Цялата работа беше странна. Никога не бяхме излизали извън Калифорния. И изведнъж открихме, че наистина имаме проблем с отношението на Дейв към нещата. Не му понасяше да е далеч от дома. Знаехме, че не няма да го бъде така, и почнахме да се оглеждаме. Всъщност не правихме истинско прослушване с Кърк. Дойде, посвирихме и вече беше с нас. Не знам какво щяхме да правим, ако не го бяхме харесали. Нямахме пари, за да му платим обратния билет. Едва намерихме пари да изпратим Дейв у дома. Когато той попита: „Кога излита полетът ми?”, последва: „Дейв, ето ти билет за автобуса, тръгва след час, хайде чао!”. Кърк пристигна може би час по-късно.

К: Наистина беше особена ситуация, защото аз също излизах извън Калифорния за първи път, а отгоре на всичко почти не познавах никого от тях – с изключение на Марк. Поех голям риск, защото имаше възможност да не ме харесат или нещо такова. Заминах с всичките си неща и оборудване и бях аз този, който плаща.

Дж: Използваше и нещата на Дейв, защото той нямаше как да си ги вземе с автобуса.

Свирихте с Venom?

Дж: Да, голямо събитие!

К: Имаше около хиляда човека. Беше едно от най-големите ъндърграунд шоута!

Какви бяха отзивите за вас, в сравнение с отзивите от изпълнението на Venom?

К: Добре се получи, хората наистина ни харесаха. Ние все още бяхме по-скоро ъндърграунд банда.

Дж: Беше си едно от първите ни по-значими изпълнения.

К: Джони З. се погрижи да пишат за нас в доста нюйоркски вестници…

Дж: Освен това той притежаваше и музикален магазин, „Johnny Z’s Rock and Roll Heaven”, където продаваше нашето демо и албума.

Много хора си мислеха, че сте банда от Източното крайбрежие, защото там демото ви можеше да се открие навсякъде.

Дж: …и това ни вбесяваше!

Имахте адрес в Сан Франциско, хората бяха чували, че сте от Л.А…беше нещо като „Ей, тези от къде са?”

Дж: А фен клубът беше в Орегон.

К: Billboard пък все още си мислят, че сме датска група.

Отидохте в Ню Йорк, за да запишете „Kill ‘Em All”, който изненада всички.

К: Sounds Magazine ни дадоха половин звезда (смее се)

Обзалагам се, че сега биха ви дали 4 звезди.

К: Ами да, получихме 5 звезди за “Master Of Puppets”

Дж: Хич не ни пукаше.

К: Смятахме, че каквото и да правим, щеше да има хора, които ще се колебаят, защото тогава нещата бяха различни.

Възприемахте ли се като хеви метъл банда тогава?

Дж: Да. Никой от нас не се кефеше кой знае колко на пънка, може би само на Ramones и Pistols. Не бяхме истински пънк фенове.

К: Това е нещо, което много хора не знаят.

Но вие бяхте по-бързи дори от Motorhead.

Дж: Ние просто упорито свирехме и парчетата ставаха все по-бързи и по-бързи, а енергията нарастваше.

К: От момента, в който почвахме пишем, до момента, в който се появяваха в албума, парчетата ставаха все по-бързи, а когато ги изсвирехме на живо – дори още по-бързи. Правехме разни неща, мислейки си, че ще ги свирим с нормално темпо, но накрая неусетно ги забързвахме.

Дж: По дяволите, винаги беше по-бързо на живо! Алкохолът, изродите наоколо, просто вълнението!
К: Адреналинът!

И ето, че правихте този нов вид метъл, който предполагам сега се нарича спийд метъл, или нещо такова.

К: Мразя подобни определения, етикети…

Определенията са единственият начин хората да категоризират нещата. Някои мразят хеви метъла, защото банди като Journey са сложени в тази категория.

Дж: Ако някой има гадно мнение за хеви метъла, той така или иначе няма да е безпристрастен…”Хеви метълът на Металика? О, не струва” , а дори нямат идея как звучим.

Кога се увеличиха продажбите на „Kill ‘Em All” ?

Дж: Когато се появи “Master Of Puppets” (смее се).

К: Продажбите бяха стабилни. Не се продаваше в огромни количества, но все пак…

Дж: Всички наши албуми имаха стабилни продажби. Когато излезе, всички хардкор фенове го купуваха. Но след това албумът не пада, а просто държи позиции.

К: След връщането от турнето „Kill ‘Em All For One” свирихме от време на време в района на залива и започнахме да правим нов материал за „Ride The Lightning”. Излезе сингълът “Jump in the Fire” и бяхме готови за Европа. Беше първото ни европейско турне и останахме много изненадани от реакциите, защото демото “No Life To Leather” сериозно циркулираше из Европа – в Холандия, Дания, Германия, и т.н. А „Kill ‘Еm All” беше много по-добре приет отколкото в Америка. Каква публика само чакаше да ни види!

Какви ли не банди се формираха тогава и всички казваха: „Металика оказа основно влияние върху нас!”. Какво мислехте за това?

Дж: Беше яко. Ако въздействаш на хората – значи по всяка вероятност се справяш добре, оригинален си. Имаше много банди, като Van Halen и Black Sabbath, които бяха копирани от адски много хора.

Счита се, че Металика един вид разчупиха застоя, който съществуваше в американския хеви метъл.

К: Ами да, предполагам, че сме били въздействащи по онова време.

Това ли целяхте или просто се случи?

К: Така се случи, не беше планувано. Мислехме си: „Това е яко, можем да помогнем повече неща да се случват на метъл сцената. Отворихме много нови пътища за комуникация.

След ъндърграунд успеха на „Kill ‘Еm All” и възникването на тенденция за поява на нови банди от жанра на Металика, имаше ли някаква промяна в отношението на някои от членовете на бандата?

К: По онова време успехът не беше чак толкова значителен. Ние все още бяхме ъндърграунд банда, но с много хора, които ни копираха.

Дж: Ние определено бяхме уверени в това, което правим. Не се чувствахме заплашени от нито една банда. Нямаше различно отношение от сорта на „Ние създадохме това”. Просто продължихме в същата посока.

В „Kill ‘Еm All” чухме за първи път това, което бихме нарекли оригиналния чунга-чунга риф? От къде се появи този риф?

Дж: Е, аз винаги съм си падал по рифовете…Diamond Head, Sabbath…

K: Това е наистина здрав риф и преминава от една част в друга без глупости по средата…Като добре измайсторен филм.

Дж: Рифовете ни се появяват случайно. Ние просто се размотаваме с китарите и … изведнъж „Бързо, записвай!”

Бихте ли посъветвали други хора да правят същото?

Дж: Не! Това си е нашият начин. Не го правете!( смее се). Е, при нас върши работа…

Първо музиката ли пишете или текста?

Дж: И двете първо. Първи изникват имената на парчетата и рифовете.

К: Общата идея за парчето идва първа.

Защо в „Kill ‘Еm All” се усеща една по-яростна нотка?

Дж: Това заглавие дойде, когато не ни позволяваха да запазим някои от другите заглавия. Клиф избухна: „Знаете ли к’во, тези копелета от Компанията – да мрат всичките! (кill ‘еm аll)”

К: Всички бяхме бесни, защото звукозаписната компания отказваше да озаглави албума ни, както ние искахме, защото щяло да пречи на продажбите.

Как искахте да озаглавите албума първоначално?

Дж: „Metal Up Your Ass”. Искахме също обложката да бъде с кенефа и ножа, които сега имаме върху тениските, и които по този начин имат двойно повече публичност, ха-ха!

А откъде дойдоха пънк елементите? Изведнъж се появиха ваши снимки с тениски GBH и Discharge…

К: Ами, така се случи, че едни ден чухме пънк банда, която свиреше така бързо като нас. И си казахме: „Ей, това е добро”.

Нямахте ли представа какво има на пънк сцената?

Дж: Всъщност не. Разни пънкари идваха на нашите шоута и питаха: „Хей, чували ли сте за тази или за онази банда?”. А аз : „Не, дай запис насам, да ги чуя”, и така навлязохме в нещата.

Коя беше първата пънк банда, която чухте по този начин?

К: Лично аз – Discharge

Дж: Беше или Discharge, или GBH.

Промени ли това начина, по който правехте музика?

К: Промени начина, по който свирехме.

Направи ли ви по-толерантни?

Дж: Ами да, почнахме да слушаме неща от различни течения, вместо да повтаряме: „Хайде да посвирим малко метал най-после”

К: След като започнахме да слушаме пънк парчета последваха и други неща – не ми се иска да го казвам, но The Police например…

Дж: Кърк слуша The Police! ( смее се)

К: Това, което искам да кажа е, че започнахме да слушаме музика, различна от хеви метъла, разширихме кръгозора си…

До този момент метъл банди ли слушахте?

Дж: По онова време метъл сцената беше доста малка, почти нямаше банди, така че трябваше да изпъкнем.

Слушахте ли какво казват пънк бандите или обръщахте внимание само на рифовете?

К: Всичко беше полезно.

Дж: Даде ни някои други доста тежки теми, за които да пишем.

Очевидно има разлика между това, което се опитвахте да кажете с „Kill ‘Еm All” и с „Ride The Lightning”.

Дж: Да. Освен това всичко в „Kill ‘Еm All” беше написано толкова отдавна. След това имахме много време да пробваме различни неща.

„Kill ‘Еm All” е доста суров и агресивен, а „Ride The Lightning” е по-шлифован.

Дж: Това е така, защото вече бяхме прекарали доста време в студиото. Нямахме кой знае какъв опит при записването на „Kill ‘Еm All”. Нашият така наречен продуцент просто си седеше там и слушаше, „Довечера, когато приключим със записите за днес, може да отидем на клуб, а?…Готово ли е кафето?”. Нямаше какво да каже за нашите песни. Пък и не мисля, че смееше да каже нещо, защото ние бихме казали: „Майната ти, парчето си е наше!”. Но той не помагаше нито с продуцирането, нито със звука или с каквото и да било. Така че си създадохме лошо мнение относно какво е това продуцент.

Вие ли го избрахте за продуцент или беше избран за вас?

К: Той беше избран от звукозаписната компания и от нашия мениджър тогава – Кевин Сийд.

И така, разбрахте по неприятния начин как се случва продуцирането?

Дж: Да, беше брутално. Следващия път, когато влязохме в студио – за записа на „Ride The Lightning”, си казахме: „По дяволите, ще го направим сами!”

И успяхте ли да се справите?

К: Справихме се. Имахме добър саунд човек.

Дж: Трябваше да се съобразяваме с бюджета си. Не беше малък, но не и достатъчен за местата, на които искахме да отидем, нито за студиото или за продуцента, който искахме. Така че си казахме: „На практика се справихме с последния албум сами, така че давай просто да вземем най-доброто студио и най-добрия звуков инженер!”

К: …който беше напълно наясно с нашия звук, а това беше важното!

А от къде се появи Elektra?

К: Сменихме мениджмънта и новият реши, че зад нас трябва да има значима звукозаписна компания.

И той знаеше как да го постигне?

К: Имаше репутация на човек, който е наясно какво прави. И така, беше обявено, че Металика очакват оферта от някоя голяма звукозаписна компания и 3 или 4 различни компании искаха да подпишат договор с нас. След като обмислихме всяка една оферта, решихме, че тази на Elektra е най-добра. Въпреки че имаше по-добри от финансова гледна точка, Elektra имаха репутацията, че дават пълна музикална свобода на изпълненията. Бяха доста либерален лейбъл и изпробваха разни нови по онова време неща.

Дж: В онзи момент имаше адски много банди, които бяха грабвани от по-големите лейбъли. „Ей, метълът е новата мания, там са парите!” – това все още върви. Докато другите лейбъли имаха доста банди, Elektra имаха само Motley Crue и Dokken. Щяхме да сме третата т.нар. метъл банда с Elektra, така че щяхме да получим достатъчно подкрепа. Ако бяхме подписали с Atlantic, където имаше още десетина метъл банди, щяхме да висим да чакаме да ни паднат някакви пари, „Хей, ето ви малко кинти, вземете си хамбургер или нещо такова”.

ОЧАКВАЙТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ…

превод: Мария (frantic)

Share and Enjoy

Share and Enjoy

Здравей, приятелче! Беше ли 2009 г. добра за теб?

-Да, благодаря, че попита! Беше невероятна година! Изглежда, че нещата в света на Metallica стават от добри по-добри. Не вярвам в абсолютните неща, но 2009 г. може би беше най-добрата година за Metallica. Почти трогателно е колко добре се разбираме. Some Kind Of Monster е един много далечен спомен.

Кой беше най-невероятният момент за тази година?

-Що се отнася до Metallica, въвеждането ни в Залата на славата през април беше трескаво събитие. През октомври бяхме поканени да свирим на 25-годишнината на Залата на славата в Ню Йорк, в Madison Square Garden. Свирихме заедно с Ozzy, Lou Reed и Ray Davies пред публика, която не познава съвсем творчеството ни. Това беше истински невероятно.

Какво беше усещането да свирите с Джейсън на въвеждането?

- Беше страхотно и забавно да свирим с него. Надявам се да поддържаме контакт по често.

Тази година видяхме и как се появи Guitar Hero: Metallica…

-Беше забавно да покажем на децата – “Вижте деца, татко си има собствена видеоигра. Винаги ме побеждават, не мога да свиря на барабаните на Guitar Hero. Свиря песните, както ги свиря по принцип. Свиря на бас в играта – има достатъчно ритъм елементи и вече съм на ниво medium. Гордея се с това мое постижение. Не пречи да си имаш собствена видео игра, за да можеш да накараш децата да си изядат зеленчуците и да си напишат домашните.

Коя беше най-запомнящата се вечер за тази година?

- Направихме 5 шоута в Копенхаген през юли. Свирихме във Финландия също, прекарахме почти три седмици там. Ето един факт: познавам всички 5,2 милиона човека в Дания и може да се каже, че пих с всеки един от тях! Имаше повече хора в листа за гости от тези, които са си платили – и моя лична отговорност беше да се погрижат добре за всеки един от тях, което е част от гостоприемството на датчаните. След това повече от две седмици не съм докосвал алкохол, за да си изчистя организма. Човече, тези датчани могат да пият. Ако не си кажа наздраве с всеки един от тях, значи съм се продал. Точно това е и една от отговорностите да си датчанинът-член на Metallica, когато е в Дания.

Каква е типичната Коледа в дома Улрих?

- Има силно датско влияние в семейството, разбира се, за това празнуваме на Коледа. Правим сочна патица или гъска и специален оризов пудинг за десерт. След това идва ред на подаръците. Когато бях малък в Дания, преди да отворим подаръците, се хващахме за ръце и танцувахме традиционни скандинавски танци около дървото, пеехме и песни също. Това е единствената традиция, която не сме пренесли в тази къща, защото е прекалено глупава.

Беше ли добро момче през отминалата година?

- Аз винаги съм добро момче, обратно на всеобщото мнение!

Срещал ли си елфа Nisse?

- Да не си проверявал в google какви са коледните традиции в Дания? Подготвил си си домашното! Nisse е част от коледните традиции в Дания. Живее на тавана и през декември става част от фестивалите.

Разменят ли си подаръци членовете на Metallica?

- Не, до сега не сме го правили това. Всички получаваме пай на рождените си дни, но не сме много по подаряването на подаръци в Metallica.

Обикновено как празнуваш на Нова година?

- Нова година е за аматьори. Всеки го знае. Всичкипрофесионалисти си остават в къщи на Нова година. Аз също предпочитам да празнувам със семейството ми. Разбираемо е!

Share and Enjoy

Share and Enjoy

На 4 април 2009 година Джеймс Хетфийлд, Ларс Улрих, Кърк Хамет, Робърт Трухийо, Джейсън Нюстед и покойният Клиф Бъртън, представляван от баща си Рей Бъртън, бяха официално въведени в Залата на славата.

Вечерта се превърна от официална церемония в рок концерт. Тази дата ще остане в историята на рок музиката като забележително семейно събиране. Джейсън Нюстед, който напусна групата през 2001 година, излезе на сцената заедно с бившите си колеги и заедно изсвириха две от най-култовите парчета на Metallica – Master of Puppets и Enter Sandman, като с тях беше и Трухийо.

Преди изпълнението всеки един от тях каза по няколко думи, с които изказа своята благодарност към всички, семейства и приятели, като не забравиха и най-важните за тях хора – феновете. Думите им бяха искрени, истински, трогателни, невероятни и емоционални.

Завършиха вечерта с едно невероятно изпълнение – “Train Kept A Rollin”, което събра на сцената велики музиканти като Джими Пейдж, Джеф Бек, Джо Пери, Рон Ууд, Флеа, Джейсън и, разбира се, Metallica.

Share and Enjoy

Share and Enjoy

-Когато свирите пред 100 000 човека, не се ли пресищате от това. Или се превръща в постоянно пристрастяване, което трябва да задоволявате?
Matthew Leone(Madina Lake)

-Джеймс: Да, пристрастяване е: ще свирим само пред 100 000 или повече! Хе-хе-хе! Нервите ти се опъват много повече, ако трябва да свириш не пред 20 000 човека, а само пред 20, защото можеш да ги познаваш поименно.

-Ларс: Това е чудесен въпрос, Много е трудно да се преситиш със свирене пред толкова много хора. Най-трудното при свиренето на такива наистина големи места е, че публиката е много далеч: буквално са като маса, не можеш да направиш визуален контакт с никого, а когато правиш толкова много концерти като нас, просто буквално търсиш визуален контакт, защото това са съвсем човешки отношения.

-Джеймс, в какви неща откриваш страст да пишеш и има ли нещо, за което винаги си искал да пишеш, но така и не си го направил?
Corney Taylor (Slipknot)

-Джеймс: Щом все още я има страстта в мен, не бих могъл да сбъркам, ако пиша за това, което ме плаши или притеснява, това което чувствам. Death Magnetic е огромният въпросителен знак – защо сме тук и на къде сме тръгнали? За каквото и да пиша, голяма част от детството ми се появява – дали ще е The Unforgiven, където все още съм ядосан за нещо или пък Master of Puppets, където е пристрастяването или злоупотребяването. За какво искам да пиша? Уау. За носенето на маска на сцената, за това ще е хубаво да пиша. Анонимността в това.

-Отегчават ли ви постоянните въпроси, свързани с това дали можете да свирите собствените си песни на Guitar Hero? Защото аз започвам да се отегчавам от тези въпроси!
Harman Li (Dragonforce)

-Джеймс: (смее се) Със сигурност не ме питайте дали мога да изсвиря нещо на Dragonfors на Guitar Hero. Тези момчета са невероятни.
-Ларс: Аз все още водя безмислени разговори за Guitar Hero – фактът, че наша собствена игра Gutar Hero излиза след два месеца е невероятен. И всеки път, когато ми се отдаде шанс да говоря за играта, се издигам в очите на децата ми.
-Кърк: Хората могат да ме питат колкото си искат, защото аз не играя Guitar Hero и просто им давам моя обичаен отговор: „Не свиря на Guitar Hero и не ми пука особено, защото си имам собствена китара, на която да свиря.” Казвайки това, мисля че Guitar Hero e невероятна игра, защото показва на децата многото разновидности на метъла.
-Роб: Да, наистина. Аз съм ужасен на Guitar Hero – синът ми е четири годишен и е по-добър от мен!

-Следващият път, когато гледам Metallica искам да изсвирят The thing that should not be. Рова може би е една от най-тежките песни. Ще го направите ли?
Joey Jordison (Slipknot)
-Джеймс: Къде ще бъде? Най кой концерт ще бъде? Свирим я от време на време…

-Как може една група да е толкова секси след толкова много време? Имам нужда от малко секси съвети, за да не ме ритат децата в топките и жена ми от време на време да има желание да ми духа.
Zakk Wylde (Black Label Society)

-Джеймс: Почиствай си топките от време на време! Да, и влизай под душа веднъж месечно, може да помогне.

-Ларс: Щом питаш, най-вероятно вече си загубил. Слушай – Кърк Хамет, има ли по красив мъж в хард рока от Кърк Хамет? Той е толкова красив, че ми се иска да го целуна! Налага ми се да седя до него всеки ден в самолета и като гледам колко красив е той, всичко ми идва отвътре.

-Роб: Няма значение колко грозен си мисли, че е Zakk, не обръснат и не чист. Бил съм на турне с него за три седмици и мисля, че се изкъпа само веднъж за цялото време – и въпреки това той е секси и дамите го обичат. Той е по-секси от нас. Ние просто се опитваме да сме здрави, за да продължим с това, което правим. Кърк си има рутина – йога два пъти на ден, той е вегетарианец будист, а Ларс е пристрастен към тичането и не му харесва, когато го наричат „джогинг” „Отиде ли да се потътриш? Аз не се тътря. Аз тичам”, винаги казва той.

-Колко пари е похарчил Ларс за кока през последните 10 години?
Liam Howlett (The Prodigy)

-Ларс: Не толкова, колкото той. Бях много добър в увъртането пред хората – никога не съм бил купувач, винаги съм увъртал. Ако бях в стая с 100 човека, за пет минути можех да позная кой е човекът с дрогата, а в следващите пет ставах приятел с него и след още пет вече бяхме в тоалетната. Отнемаше ми максимум 15 мин. Знаех какво да търся, повярвайте ми. Инстинкт.

-Джеймс: Не съм виждал Ларс да прекалява с krell-overs. Krell e кодово име на коката. Не съм го виждал да иска да отиде в Waffle House или нещо подобно от дълго време – това е знак, щом иска да яде кофти храна.

-Роб: Ларс е викинг и обикновено остава последният читав на диво парти. Ще си легне в 8 или 9 сутринта и след това ще стане и ще свири същата вечер. Той има силна купонджийска етика.

-Мислите ли да вземете Bullet на турне с вас? Изпуснахме концерта на „Уембли” през 2007 г., за което много съжаляваме. Моля ви ще ни дадете ли още един шанс?
Matt Tuck (Bullet for my valentine)

-Ларс: Разбира се. През 2006 г. направихме няколко концерта заедно и беше истинско удоволствие. Дори ще им дадем съблекалня, не като останалите групи, с които са били на турне.

-Какво мислите за Angels & Airwaves?
Tom Delonge (Angels & Airwaves)

-Роб: Angels & Airwaves… Мисля, че ангелите са красиви и че всички се нуждаем от ангели, които да ни спасяват в критични моменти. Въздушните вълни също са приятни върху кожата на лицето. Обичам вълните заради сърфа и виждам ангели, докато карам сърф и вълните и свежият въздух имат терапевтично влияние. Angels & Airwaves са терапевтична група, внасят мир и хармония.

-Джеймс: Дай ми да чуя нещо и ще ти кажа.

-Кърк: Знам кои са, но никога не съм ги слушал. Blink 42 не са лоша банда. Мисля, че Travis е наистина добър барабанист. Фантастичен е.

-Джеймс: Той не беше ли в Blink 182? Станал ли е по-добър? Заслужава ли си слушането? Защото Blink 182 са в ужасният ми списък, близо до върха.

-Ларс: Това, което чух по радиото звучеше добре. Никога не съм ги гледал на живо, нито Blink. Имат много енергията, за това уважавам Tom и момчетата от Angels & Airwaves.

-Как съчетавате семейният живот с живота в групата?
Adam Lazzara (Taking Back Sunday)

-Джеймс: Преди ние наистина имахме два отделни свята и се уморих да ги държа разделени. С всичкото купонясване и глупостите, докато си на турне, искаш жена ти или приятелката ти да не е наясно с тези неща. Сега е прекрасно. Правим нещата заедно. Жена ми и най-малката ми дъщеря излязоха пред 18 хил. човека, които пееха „Честит рожден ден” на дъщеря ми, което беше просто жестоко.

-Появяването на нови групи играе ли важна роля за желанието ви да сте на върха във вашата игра?
Dave Mcclain (Machine Head)

-Джеймс: Да, без съмнение е така. Когато сме на турне с Machine Head, те са добри. Ние искаме да бъдем предизвикани. Това поддържа глада жив и ни плаши съвсем малко. Страхът е добра мотивация за нас и винаги е бил за мен. В началото се подигравахме един на друг, ако не можем да изсвирим даден риф: ”Какво имаш предвид, че не можеш да изсвириш това? Я стига!” Надпреварата е страхотна.

-Кърк: Това е добър въпрос. На мен ми е интересно как се развива метъл музиката и каква е в момента, кой какво прави. Може би някой го е направил преди две години и ти не си разбрал; винаги искаме да сме в крак с времето и да сме на място.

-Роб: За мен, част от групите, които вдигат летвата по-високо са The Dillinger Escape Plan и Meshuggah. Те не са нова група, но обичам Meshuggah. Харесвам и Mastodon – те са сурови и много истински, дори и като личности, много са диви и луди.

-Излизате ли заедно като приятели?
Mikael ?kerfeldt (Opeth)

-Джеймс: Аз и Opeth? Не, може да сме се срещали, но не вярвам. Дали ние се мотаем като приятели? Да, в съблекалните преди да излезем на сцената, тогава се виждаме.

-Ларс: Когато сме на турне, сме заедно, но приберем ли се у дома, всичко се върти около семействата ни – между нас има 10 деца и затова нямаме кой знае колко време, когато сме си у дома. Пътят е нашето убежище, далеч от сериозността в това да си родител. Аз мога да се наспя спокойно и да прочета някой вестник. Мога да изляза с Кърк и да пием по чаша вино. Мога да се шегувам с Джеймс.

-Има ли нещо определено, което би направил по различен начин, когато погледнеш назад към миналото на групата?
Sharon Den Adel (Within Temptation)

-Джеймс: Сигурен съм, че има неща, които, ако знаех, че ще се случат – инцидентът с автобуса, естествено, не бих могъл да променя нищо, защото е невероятно и всичко е като верижна реакция, благодарение на която сме тук сега. Бих променил миналото. като не го повтарям.

-Ларс: Ще оставя бялото кожено яке в килера. Това е основното, което изниква в съзнанието ми, проклетото бяло кожено яке!

-Кърк: По-малко алкохол, по-малко наркотици и по-малко лукави жени. И го мисля сериозно. Тези три неща са ме въвличали в много неприятности през живота ми. С всичко друго се справяш по някакъв начин, но тези неща могат много да усложнят живота ти. Безумия, особено частта с жените, това прави нещата сложни.

-Ларс, какво за бога си мислеше, създавайки звука на St Anger?
Nick Wheeler (the All American Rejected)

-Ларс: Хей, знаеш ли, дадох му шанс, изглеждаше добра идея по онова време. Сега когато погледнеш назад, си казваш „Това беше странно”.

-Аз всъщност много харесвам звученето на St Anger. Може да съм единственият, но мисля, че е много дръзко. Приемам го като още един пример за това как Metallica са напълно безстрашни в експериментите. И за това въпросът ми е как успявате винаги да стигате до границите, но никога прекалено далеч?
Ville Vallo (HIM)

-Джеймс: Той барабанист ли е? Той ли е човекът? Той е HIM? О’кей.

-Ларс: Оценявам това, много е приятно да го чуя. Наистина мисля, че има някаква красота точно в това звучене и също така думата „безстрашни”- ние просто сме безстрашни и винаги сме били. Никога не сме сядали да мислим как точно ще реагират хората, винаги започва и свършва с нещо, което ни е запалило, което ни е накарало да се надървим. Има цял друг свят, пълен с критици, журналисти и фенове, и всичко идва след това. Ако си ентусиазиран за нещо, никога не трябва да се самоцензурираш. Понякога трябва и да оправиш бъркотията.

-Малко е нахално, но бих искал да получа номера поне една от банковите сметки на Ларс. Дори и най-малката, не съм алчен. Моля те, Ларс.
Howard Jones (Killswitch Engage)

-Ларс: Аз искам същото! Има няколко човека, които се занимават с това. Те ми се карат, че трябва да обръщам повече внимание на тези неща. Никой не трябва да се чувства притеснен за нас, защото ние сме си много добре. Но действително мога да ви уверя, че в тази група няма нито един, който да седи и да си брои стотинките. Най-важното е, че се опитваме да върнем всичко обратно в групата.

И въпроси от членовете на Metallica към членовете на Metallica:

Ларс, кога ще изсвирим The call of Ktulu?
Rob Trujillo

-Ларс: Ха-ха! О’кей, тази вечер?

-Джеймс:Не го ли направихме вече? Пич, навит съм. Но ако ще свирим инструментал, първо ще изсвирим Suicide & Redemption.

-Защо никога не ми казахте, че официално съм част от групата, когато се присъединих?
Kirk Hammett

-Джеймс: (смее се) За да те държим на нокти, просто за всеки случай, ако не се получи след 25 години. О’кей вътре си, имаш моят глас!

Л-арс: Просто не искахме да го объркваме! Кърк понякога се поти, когато е нервен, ама наистина започва да се поти и за това продължихме с традицията да не го объркваме по този въпрос. Може да започне да му избива пот от притеснение.

-Трябва да стоя седнал по време на целия концерт. Какво е усещането да свириш прав?
Lars Ulrich

-Джеймс: Невероятно е, изключително невероятно. Мисля, че на Ларс му се иска да бъде фронтмен през повечето време и няколко пъти го направи: когато се разменихме за песента Am I Evil?, излезе и пя. Аз свирих на барабани и останалите се размениха. Има усещане за това и си спомням, че тичаше и му свърши въздуха след първия куплет и той осъзна „О’кей трябва да поддържам едно темпо.”

-Кърк: Ларс, ти свириш през половината концерт прав, по дяволите, за какво говориш? Между всяка песен си прав, позираш и плюеш по хората и се опитваш да управляваш публиката. Хайде стига, я се осъзнай! Удряш чинелите станал, правейки физиономии. Господи!

-Ларс: Ха-ха! Правилно. И ти сядаш по време на Nothing else matters!

-На кой концерт ми се разтопи клинът върху радиатора?
James Hetfield

-Ларс: Беше на турнето Kill em All for One с Raven, някъде на Изток. Не мога да си спомня точно. Май беше в Кливланд през ноември 1983 г., мисля, че тогава се случи.

Share and Enjoy

Share and Enjoy

Според Нюстед Улрих му се е обадил неотдавна, за да го покани на въвеждането в Кливланд. „Говорих с Ларс и всичко е наред. Радвах се да го чуя, защото не бяхме говорили от доста време”, добави Джейсън. Последният път, в който двамата са говорили е бил преди няколко години по време на концерт на System of a Down.

“Беше сякаш никакво време не е минало, така протече разговора ни, казва още Нюстед и споделя, че двамата са започнали да си разменят шеги почти моментално. – Започнахме точно от там, където бяхме спрели. Всичко беше позитивно. Бяхме сякаш „Ето ни, разбираме се да пием по бира”. Той звучеше като дете отново, докато говореше за въвеждането и аз също се чувствам горе-долу по същия начин. Въодушевен съм от това, че ще свирим след толкова години…това е много специално.”

Когато Нюстед напусна групата, той каза, че миналото е минало и гледа напред към събирането. Това беше определено като сарказъм. „Основното за всички е, че Metallica има много голямо семейство и това е събиране след 25 години на всички хора, говорещи различни езици и от различни страни. От екипа, с който сме били по време на Kill ‘Em All до този в момента, хора, които са помагали през годините и които направиха чудовището това, което е сега. Това е невероятна чест, естествено, но те го направиха възможно да съберем всички наши хора заедно на едно място след този период от 25 години”, радва се Джейсън

Нюстед искаше да се увери, че за Трухийо не е проблем, че ще заеме бившето си място. Робърт няма нищо против и Залата на славата ще стане арена на брутално метъл изпълнение. Джейсън каза, че групата няма да се събира за репетиции преди това, като ще загреят, правейки само един единствен саундчек.

“Искам всичко да е правилно, защото чувствам, че и сега Metallica е силна група в турнета си, която действа на пълни обороти сега. Няма много групи, които да са въвеждани в Залата на славата и все още да имат способностите да я сринат до основи. Ние всички все още сме с ясни съзнания и сме физически здрави, а това е нещо, което не винаги се случва. Обадиха ни се доста рано и за нас е фантастично да сме силни и способни да отнесем всички, както се очаква”, завърши Нюстед.

http://www.rollingstone.com/rockdaily/index.php/2009/03/27/jason-newsted-on-metallicas-rock-hall-induction-the-black-album-band-will-be-back/

Share and Enjoy

Share and Enjoy

Хамет каза, че Metallica не искат да стигат до подобен неприятен момент. “Това опетнява цялото празненство. Имаше толкова много политика и толкова много драма и заедно казахме един на друг, че не искаме да се случи нищо подобно. Джейсън Нюстед ще бъде там и ще свири с нас в даден момент”, потвърди Хамет.

Нюстед се присъедини към Metallica след смъртта на басиста Клиф Бъртън през 1986 година. Той остана с тях 14 години и напусна след неразбирателство относно странични проекти. „Заради лични причини, както и заради физическата вреда, която нанесох на себе си през годините, докато свирех музика, която обичам, трябва да се отдръпна от групата”, каза Нюстед през 2001 година. Настоящият басист на Metallica e Робърт Трухийо.

В други новини, свързани с Metallica, Ларс Улрих каза, че групата е изпълнила договора си със своя издател и премисля вариант да издава сама албумите си в бъдеще. “Без да обиждам всички добри хора от звукозаписните компании, не на нас не ни трябва голяма компания, каза Улрих. – Основната роля на звукозаписната компания е да се държи като банка. Когато късметът е на твоя страна и успяваш, нямаш нужда да разчиташ на музикалните компании като на банки”. Улрих смята да се срещне с новатора в музикалния бизнес Trent Reznor (Nine Inch Nails) през лятото, когато двете групи свирят заедно.

Но преди да направи това, басистът на Red Hot Chili Peppers Flea ще въведе Metallica в Залата на славата на 4 април. Другите изпълнители, който ще бъдат почетени са Run DMC, Jeff Beck and Bobby Womack.

Share and Enjoy

Share and Enjoy

-Как се промениха отношенията между вас и Q-Prime Inc през годините? И двете страни израснаха много и съм сигурен, че сте научили много неща.

-Нещата са почти същите. Естествено, Q-Prime Inc са доста по-големи, откакто имат Chili Peppers и Shania Twain. Много хора си идваха и отиваха, Courtney Love също беше с тях за известно време, както и Smashing Pumpkins. Def Leppard вече не са с тях. Ние никога не сме имали други мениджър освен Питър и Клиф. Не мога да си представя да работя с някой друг освен с тях, просто би изглеждало неестествено. И двамата са сред най-добрите ми приятели и когато идвам в Ню Йорк, ходим заедно на кино или на вечеря, излизаме заедно и е прекрасно. Забавно е понякога, когато погледна към всичко – все още го има хаоса във всичко, което правим и мисля, че той е част от енергията на Metallica. Има моменти, в които се отдавам на хаоса, защото от това се раждат спонтанни и интересни краткотрайни неща, но понякога ме побърква! Има моменти, в които искам всичко да си е на мястото, но това може да съм само аз! Аз съм човек на детайлите, много взискателен и имам нужда да се справя с всичко, дори и с най-малкото – понякога ми се иска това да беше задачата на някого друг.

-Надявах се да изкопча някаква история за Клиф Бъртън от теб. Не съм имал възможността да го срещна. Винаги чуваш обичайните неща за него, но предполагам, че търся нещо по-специално. Какъв човек беше той през годините в които ти го познаваше? Беше ли глуповат? Да, знам, че е бил сериозен в музикално отношение, но мисля, че ме разбираш какво имам предвид.

-Това е добър въпрос. (дълга пауза) Не мисля, че „глуповат” е подходящата дума. Той беше уникален и знам, че си го чувал милиони пъти. Имаше нещо глуповато в него, както го имаше и във всеки един от нас, защото бяхме малко саможиви, малко смотани. По някакъв начин Клиф беше човек на място – живееше с родителите си, имаше кола (смее се), винаги имаше много добро оборудване. (дълга пауза) Това е трудно, защото седя тук и искам да използвам думите „най-отговорен”, но като се замисля отново, няма начин да кажа това, защото той винаги закъсняваше! Той определено беше голям образ: нямаше втори като него. Има много хлапета като мен, много като Джеймс, но Клиф беше от тези хора, които никога не губят контрол над себе си! Той почти не употребяваше алкохол. Той никога не стигаше до фазата безпаметно напиване. Да, пушеше много трева и взимаше LSD, но винаги изглеждаше на себе си, никога не ставаше заядлив като мен или Кърк на моменти. Той се записа в музикален колеж, идваше с готови цели парчета – неща като “Orion” или интрото на “For Whom the Bells Toll”, “Fade To Black”, интрото на “Fight Fire With Fire”…всички те са негови. Все пак в началото беше малко нерешителен…

-Сериозно?

-Да, това, че му трябваха шест месеца, за да се присъедини към групата. Не знам какво си е мислел за нас и дали ни е одобрявал. Аз седях и му говорех за Diamond Head, Iron Maiden и такива неща и си мисля, че цялата NWOBHM вълна му се е виждала ясна. Не одобряваше тези неща, както аз и Джеймс. Той идваше от съвсем различно музикално място. Говореше за Yes, Peter Gabriel/Genesis, ZZ Top и, човече, част от тези неща никога не са попадали в музикалния ми радар. Но той безспорно беше уникален характер, да и мъничко глуповат. Ето ти нещо интересно, тогава всичко беше свързано с това да имаш колкото е възможно по-дълга коса и това беше най-разискваната тема. Ако ще пускаш коса и тя е дълга, няма ли да расте по-бързо, ако я подрязваш по-често и махаш нацепените краища? Беше важна тема за всички нас; беше вманиачаване! Клиф разреши на сестра му да го подстриже един ден – знаеш, само да му вземе краищата. Явно обаче е заспал по време на подстригването, защото когато се събудил, видял, че близо 30 см от косата му липсват. Шест месеца се чувстваше неудобно заради това. Това беше по време на ‘Ride The Lightning’ и точно такъв беше той, по някакъв начин невинен и да предполагам и малко глуповат, но по приятен начин. Беше заспал по време на подстригване и сестра му се увлякла, а като се събудил бил с коса над раменете!

-Във вашата книга от 2004 г. ‘So What!: The Good, The Mad, and The Ugly’, в раздела за Клиф, пишеш „Иска ми се да прекарам известно време с Клиф в сегашното ми състояние на ума”. Моля те да поясниш какво искаш да кажеш.

-Разбира се, мисля, че би било интересно да седнем с децата и то след двадесет и седем години зад гърба ни, вече с по-здравословно виждане за живота. С отворено съзнание и не толкова насочено внимание само в едно единствено нещо. Щеше да бъде интересно да споделя част от това с него. Както и да видя с какво той би допринесъл за някои от неравните пътеки, по които Metallica е преминала музикално. Той беше отворен за нови и странни неща и съм сигурен, че щеше да е много доволен за концертите със симфоничния оркестър на San Francisco! Почти сигурен съм, че би приветствал пулсиращата агресия на ‘St. Anger’. Не съм сигурен дали би се съгласил с това песните да се създадат чрез компютър, но голата агресия на този албум би му харесала. Сигурно би предложил по-мелодични елементи за албума. По някакъв начин той беше много противоречив, винаги беше „за” мелодичните неща, но в следващия момент “Damage Inc.” беше една от любимите му песни. Имаше много противоположна енергия и би било прекрасно, ако можех да споделя с него лудостта, която се случва в момента.

-Връщайки се назад към първите албуми с Клиф, които сигурно съм слушал по няколко хиляди пъти всеки, се чувствам много благодарен, че съм ви гледал няколко пъти през 1986 година с него. Във времето на аудио и видео стимулациите съвсем на скоро попаднах на “Ride The Lightning” от играта Rock Band, където басът е повишен и той прави неща, които не са влезли в албума при или просто хората ги пропускат. Хората като мен могат да продължат да говорят за него, но по някаква причина тази игра и визуализацията на неговото сирене показват, че , НИКОЙ не свиреше като него.

-Да, абсолютно! Невероятно е, съгласен съм. Това, което трябва да споделя, е, че никога в живота ми, преди или сега, никога не съм срещал някого като него. А има колко? Шест милиарда човека на планетата…

-И си пътувал доста през цялото време…

-Не само това, срещаш някого, след него друг и след време срещаш някого който по нещо прилича на първия или нещо в характера му си го забелязал и в някой друг човек. Клиф беше извън всякакви сравнения, съвсем уникален и единствен по рода си. Никъде няма негово копие. Но аз трябва да погледна тази игра, за която говориш…

-Споменах единствената официална книга на Metallica ‘So What!: The Good, The Mad, and The Ugly’. Ще видим ли някой ден официална биография на Metallica?

-Това е добър въпрос. Понякога го обсъждаме, но до сега не е сериозно дискутиран, само се шегуваме с това. Има доста истории, има много диви неща, определено ще е с голяма червена точка за пълнолетни. Проблемът е, че включва и други хора. Някои от тези неща ще е забавно да се споделят с хората просто защото са смешни истории. И в същото време, когато чета книги на други хора имам смесени чувства за тях. Например чета книга от някого, когото познавам много добре и нещата са така разводнени с действителните събития. И се замисляш дали трябва да кажеш истината. Направиш ли това, можеш да нараниш или да вбесиш някого, границата е много тънка. Сега няма нужда да се изкарва всичката мърсотия, която се е случила, по-добре да си остане наполовина лъжа, наполовина истина. Може би, един ден, кой знае. Имам предвид ако Джейсън Нюстед реши да напише книга, не мога да го спра, ако Джеймс Хетфийлд седне и напише книга, кой съм аз да го спирам? Това не е нещо, от което се нуждая на този етап от живота ми, но всички ме знаят като човек, който може да си промени мнението.

-Говорейки за история, запознат ли си с “Kissology” DVD сериите на Kiss? Тези, в които те събират всичко от най-добрите си концерти до съвсем скорошните, много обширни и разбира се много жестоки и специално за феновете материали. Да очакваме ли подобни DVD дискове от Metallica в бъдеще?

-В далечно бъдеще – да. Имаме часове и часове, и часове записи. Всеки концерт може би от ‘Justice’ насам е записан. Концертите в Pine Knob и Popular Creek и всички амфитеатри, в които сме свирили са записани. Но най-трудно е да отделиш време и да решиш какво да правиш с всичко това. Да отделиш това за ‘fan can’, а това да бъде за ‘vault’ и откриваш нещо прекалено добро за издаване и го задържаш. Може и да направим като Pearl Jam и да издадем стотина концерта на куп; имам предвид че ако трябва да направим специално събитие за всеки от тях, даже и внуците ни ще трябва да се занимават с това!

-Все още ли си същия вманиачен колекционер на всичко, свързано с Metallica?

-Все по-малко, но правя всичко, което ми е по силите. Преди няколко години всичко беше толкова голяма мания, че стана доста трудна за удържане. Имам може би първите сто буутлег записи, които са се появили по време на „Черния” албум, когато позволявахме на всички да записват нашите концерти и изведнъж станаха прекалено много. Имам повечето официални неща, но и това изисква много усилия, защото трябва да се обадиш в испанския офис и да кажеш да ти запазят две копия с плакати, които са съвсем различни от тези в Португалия и понякога идва в повече. Но имам всичко до средата на `90те, когато започнаха да се появяват децата и просто нямаш друг избор освен да си улесниш нещата. Все още имам 25 неотворени копия на ‘$5.98 Garage Days…’ в оригиналните дълги кутии , така че когато всичко започне да се разпада, мога да ги пусна за продажба в Ebay!

Share and Enjoy

Share and Enjoy

Ню Джърси, Ден Втори

Събудих се на следващия ден към 11 часа сутринта и започнах да се приготвям. Поговорих си с няколко приятели онлайн и закусих със Сара и родителите й. Пристигнахме пред залата към 13 часа и този път се отправих към опашката от хора, които не са членове на Metclub. Там се сприятелих с една много готина майка и нейният син. Един от членовете на клуба продаде билет на майката, а тя го даде на сина си, който обеща, че ще й пази място по средата на оградите срещу барабаните на Ларс. Бях много развълнувана за тях. Никога преди не бяха виждали Metallica, а хора като тях го заслужаваха.

Влязохме вътре. Цялата средна част вече беше пълна с хора. За това се отправих отново към ъгъла като предишната вечер и отново срещнах всички фенове на Machine Head. Те веднага ме осведомиха, че Роб Флин е бил там и най–важното – питал е за мен. „Пич, къде е тази мацка от снощи? Тя беше много дива и сладка!” Бях го изпуснала за две минути. За съвсем малко време се бяхме разминали. През цялата вечер се чувствах глупаво заради това и не можех да го повярвам.

Бях направила плакат само за Metallica този път. Но реших да направя един импровизиран и за Machine Head точно там в този момент. Написах: “I REALLY FUCKING Machine Fucking Head! FLYNN IS METAL!!” Просто знаех, че Роб ще се оглежда за мен в ъгъла и по време на тяхното изпълнение се опитвах да го държа високо. И отново както и предишната вечер, по време на Beautiful Morning, той ме видя. Лицето му видимо се разведри, докато пееше и ме посочи от сцената. На последната песен, Davidian, отново посочи към мен, докато пеех и куфеех на оградата и изкрещя на тълпата „Това е моето момиче!” На края на изпълнението ми помаха и аз му отвърнах.

Беше ред на Metallica. Аз размених плакатите. Този беше за моето турне като цяло: TrinOnTour — THE FUCK SCHOOL LEG! С всички дати на които съм била — Fresno, Oakland, Washington DC, Philadelphia, Boston, Uniondale, и двата в Newark – и колко мили съм пропътувала: 7572 miles. Направих го, за да покажа на групата какво съм направила през първото ми турне, въпреки че съм само на 20 години и все още уча.

Всеки един от членовете на групата ме позна, което ме накара да се чувствам специална. Кърк ми се ухили. Роб направи жест с юмрук във въздуха и „ALRIIIIGHT” Джеймс кимна и се усмихна докато пееше Nothing Else Matters. Ларс ме забеляза по време на Creeping Death, докато пеех, а след Harvester of Sorrow посочи към плаката. Изпратих му въздушна целувка, той се потупа по гърдите и каза “Благодаря!”

Точно в този момент на това място аз бях напълно щастлива. Не бих могла да искам нищо повече. Успях да им покажа плаката, а това беше моят начин да им благодаря, че са се върнали на турне в Щатите, че са страхотни и правят невероятни концерти. Наслаждавах се на концерта до края му, пеех с цяло гърло. Видях Connie и малкия Bryce, който беше най–очарователното малко близо двегодишно хлапе, което можеш да срещнеш. Най–хубавото, което видях беше как той стои на стълбите в частта на Хамет/Улрих, Connie го наглеждаше, а той беше хванал две палки в ръце. Гледаше как баща му свири на барабаните… и се опита да свири като него. Джеймс го видя и много се смя на малкия барабанист.

На края на концерта всички започнаха да се борят за перца и топки. Аз бях щастлива с нищо. Имах топка от Fresno и няколко перца събрани по време всички концерти. Бях доволна на нищо, само с благодарността ми към тях чрез плаката. Забавното беше, че групата ме замеряше с перца. Джеймс ми кимна и хвърли черно James перце, но аз го оставих на човека от въздушните сили до мен. Той беше сигурен, че това ще е последният път, в който вижда Metallica, преди да го повикат отново по служба и го заслужаваше. Кърк хвърли jazz перце, а аз го оставих на малкото дете от другата ми страна. Роб хвърли много бас перца по мен, но аз ги оставих на всички останали около мен.

Ето идваше и Ларс. Беше му останала само една палка. Даде предпоследната на един мой приятел Matt. Трябваше да държа здраво плаката, докато хората около мен откачаха, опитвайки се да привлекат вниманието му. Тази вечер той дойде директно в нашия ъгъл и се наведе над мониторите. Той гледаше право в плаката и го прочете от горе до долу.

Спогледахме се. „Какво по дяволите, толкова много концерти?” отговорих „Да! Направих го за вас! Благодаря ви!” Тогава той изкрещя:” Какво искаш ли палката? ИСКАШ ЛИ Я?” Според приятелката ми Кат съм сложила възможно най – „не ми пука” физиономия в стил Ларс Улрих и казах „От теб зависи!” Е, Ларс се засмя и каза: “Fuck it!” Бях в шок. Дори повече от предната вечер. Той ще ми даде палка!? ОТНОВО!? Две една след друга?! Ларс никога не прави това?! Приятелят ми Matt чака за втора четири години, а аз получавам две в рамките на 24 часа!!!

Ларс се наведе над мониторите съвсем до края на сцената, гледаше точно към мен и размахваше палката. „Готова ли си?” изкрещя и аз най–накрая излязох от унеса си, протегнах ръка и казах: ”ДА!!!” Той я хвърли, но лудите хора около мен я избутаха от ръката ми. Ларс веднага дръпна за блузата един от охранителите и му извика: „Дай я на нея. Дай я на Trin! Тя я заслужава!!!” Охранителят се усмихна, каза ок, вдигна я и ми я подаде. Погледнах на горе, Ларс се потупа по гърдите, посочи отново към мен и каза „Благодаря ти, Trin!” Пратих му целувка и му се ухилих като пълна глупачка.

Гледах как групата се сбогува с всички и се отправя към вратата. Ларс ми намигна, докато тръгваше. Кърк и Джеймс ми се усмихнаха. Роб отново направи жеста с въздушния юмрук. След всичко случило се аз бях една щастлива хилеща се бъркотия на края. Толкова съм щастлива, не мога да плача. Пратиха ми съобщение, че Джеф отново е сложил моята снимка в MetOnTour и просто нямам думи, за да опиша как се чувствах в този момент.

Казах „довиждане” на всеки един член на клуба, който видях, открих Сара, която ме чакаше пред залата, за да ме изпрати до автобусната спирка, за да се върна във Вашингтон. И през цялото време не спирах да мисля каква невероятна късметлийка съм и колко много обичам Роб Флин и Ларс Улрих и как вече нямам търпение за следващото турне през есента на 2009 година.

А аз си мислех, че Ден Първи ще остане ненадминат.

Share and Enjoy

Share and Enjoy

Ню Джърси, Ден Първи

Отне ми няколко часа, за да пристигна. Бях отседнала у една приятелка на отсрещната страна на Лонг Айлънд. Тръгнах от дома й в 11 часа сутринта, но не стигнах до залата преди 4:30 след обяд. Тъй като бях metclubber GA, ме пуснаха вътре в 5 часа, но не стигнах до средата на оградите срещу барабаните на Ларс, а вместо това останах близо до ъгъла от неговата страна на сцената. Беше точно до вратата, от където те влизаха и излизаха. Оставането ми там беше едно от най–добрите решения, които съм взимала. Сприятелих се с хората около мен, които не бяха виждали Metallica от известно време или никога не ги бяха виждали през живота си. Аз като концертен ветеран, това беше 10-ят ми концерт и 7-ят от турнето за Death Magnetic, им разказах за сцената, къде ще стоят момчетата и други подобни. Всички детайли за концерта. Не е нужно да споменавам, че те ме обикнаха!

Бях обградена от фенове на Machine Head. Всички бяхме много развълнувани и надъхани за MH. Sword се качиха на сцената и бяха добри. Аз съм фенка на басиста. Когато MH излязоха, откачих. Обичам тази група толкова много. Имах табела ,направена специално за тях, която гласеше: “I fucking fuck machine fucking head.” Роб Флин я видя точно след Hallowed Be Thy Name и я прочете на глас на тълпата. След това ме видя, посочи към мен и пяхме заедно по време на Beautiful Morning. И през Davidian пяхме заедно и се спогледахме. Точно след края на тяхното изпълнение ме видя отново, разбута охраната и си проправи път към мен. След секунди бях в прегръдката на Robb Flynn. Tой ми каза, че съм върха и че също ме обича . Прегърна ме, целуна ме по бузата, аз също го целунах и след това си тръгна.

Metallica бяха следващите. Тотално си изгубих ума. Имах може би един от най–ужасните плакати тази вечер. На него пишеше “Hi Lars, can I have a drumstick?” По него имаше залепени сърца, както и нарисувани scary guy от 2004, зле нарисувана палка и усмихнато личице. И като добавка имаше и един мигащ червен коледен орнамент. Исках палката, но исках Ларс да се скъса от смях, като види плаката. Но не мислех, че ще го забележи, защото бях прекалено далеч от него в ъгъла на огражденията. Всички около мен страшно много харесаха плаката и точно за това ми обещаха, че ако Ларс дойде и даде палка на някого от тях, ще ми я дадат на мен. Бях поразена от тяхната искреност и казах „Не няма проблем, нямам нищо против да я задържите за себе си. Няма проблем дори и да не я получа! Просто искам да види надписа, това е всичко”.

Забавлявах се много и пеех през цялото време. Полудях когато започна Ride the Lightning. Обожавам тази песен. Justice беше върха. За трети път я слушах на живо и искам да я слушам отново и отново. Всички около мен скачаха нагоре – надолу и се забавляваха. Беше невероятен концерт. Хетфийлд точно пред мен, Кърк посочи плаката и се засмя и Роб също се усмихна, гледайки точно към мен.

Точно към края на Nothing Else Matters видях как жената, която се занимава с прането идва към мен с торбичка. Погледна ме и ми я подаде. „Това е за теб” каза тя. Аз бях много объркана, а тя се ухили и добави „от Ларс”. Ченето ми изпадна. Бях изумена. Разтреперих се и заеквайки й благодарих, докато тя си тръгваше. Точно когато Nothing Else Matters свърши и се превърна в епична празнина в очакване на Enter Sandman, аз погледна вътре и сърцето ми се сви – палката, която Ларс беше използвал по време на The Day, Master, and Battery.

Наведох се на оградата и се разплаках. Хлипах и плаках, и хълцах. Всички около мен започнаха да питат: Какво е това, палката ли е, взе ли я? Когато вдигнах глава и те видяха сълзите в очите ми, получих голяма прегръдка от всички около мен. Получих прегръдки и целувки от непознати, усмивки и поздравления, овации и потупвания по рамото. Всички бяха толкова радостни, защото аз бях щастлива.

Имам предвид да вземеш палка, подадена от Ларс, е супер жестоко. Но да го направи лично за мен, да я сложи в плик и да прати някой да я даде на мен …леле. Той направи това за мен, за да направи деня ми незабравим. Аз просто…не можах да го осъзная. Дори и сега не мога да го осъзная. Бях изумена. Пях с цяло гърло и се насладих на останалата част от концерта, но цялата обляна в сълзи до края на вечерта. Не можех да повярвам какво ми се е случило.

Тръгнахме си с приятелката ми Сара към дома й в Клифтън. Гледахме „Като рицарите”, докато аз се съвземах след моята невероятна вечер. Това беше първият концерт на моята приятелка и тя се влюби в тях дори повече след преживяното. Най–накрая си легнах в 4 часа през нощта, мислейки се че няма какво да надмине този концерт. Прегръдка и целувка от Роб Флин, палка, дадена ми лично от Ларс, и попадане в MetOnTour с блещукащия ми плакат. Как това би могло да бъде надминато? Никога не съм била по-щастлива и заспах, мислейки си как да им се отблагодаря, като отида на концерта на следващия ден…

какво се случи на следващият ден…ами, всеки може да разбере и сам…

Share and Enjoy

Share and Enjoy

-Ако Death Magnetic беше филм, кой щеше да бъде?

Басистът Робърт Трухийо има много подходящ отговор на този въпрос. “Apocalypse Now,” казва с усмивка. ” Това може да бъде. Death Magnetic обхваща всички от падналите рок звезди до хората, живеещи на ръба. Демоните като пристрастяванията преследват тези характери. Част от текстовете ми напомнят за това какво се случва в атлетиката с хора като Michael Vick. Определени хора печелят огромна сила чрез тяхната популярност. И тогава изведнъж те се възползват от тази сила. Както и да е, но накрая става ясно, че никой не е неразрушим”

-Усеща се и модерно настроение в песните. Това трябва да се дължи на новото единство и твоето свирене на бас. Тези песни не носят остаряло чувство. Death Magnetic е може би най–свежият албум, който е издаден през 21 век.

-Да, съгласен съм. Не звучи както никой друг албум на Metallica. Има своя собствена идентичност като всеки един от албум на Metallica. Ключовото в този албум е, че искахме да сме способни да го изпълняваме на живо. Това е едно от нещата, които Рик постигна:„ Създайте музика, с която да предизвикате публиката.” Беше решаващо да сме с такава нагласа. Аранжиментът на моменти е техничен и малко абстрактен, но много вълнуващ.

-Това ли прави албума толкова могъщ?

-Динамиката на личното изпълнение със сигурност го прави. Мисля, че е страхотно, че аз и Ларс сега сме може би много по–свързани от последните няколко години. Да се надяваме, че и за в бъдеще ще продължим с това развитие. Определени песни като “All nightmare long” “Cyanide” and “The Day that Never Comes” имат много добър баланс между мен и Ларс в ритъм частта. Чудесно, е че сме изградили това доверие между нас. Той винаги е имал доверие на Джеймс през всичките тези години. Като бас музикант, дошъл в една съвсем нова среда, това е изключително важно за мен, а и за Ларс.

-Би ли казал, че ти и Ларс сте опората за симфоничния аранжимент при песни като “All Nightmare Long?”

-Истина е. Ако се върнете към Master of Puppets и And Justice for All, аранжиментът е свързан и динамичен. Мисля, че Death Magnetic е продължение на ранните неща. Някои хора казват, че Death Magnetic е липсващият албум между Master o f Puppets и Justice. И в същия момент той е като стартова площадка за бъдещето. Точно това ме кара да се вълнувам. В творчески план имам чувството, че всичко тепърва започва.

-Тематично, каква мислиш, че е общата нишка между тези песни?

-Бих казал, че общата нишка, и позитивно и негативно, в действителност е смъртта. Зависи с кого разговаряш. Разбира се, всеки има свое мнение и то винаги може да се тълкува по различен начин, както винаги се е случвало с текстовете на Metallica. Това е един албум, който е опасен. Като да вървиш по ръба. Или като да си на гребена на 30 метрова вълна. Death Magnetic е да се движиш в по тънката линия между славата и разрухата. Музиката и посланието са точно такива. Изобличава много хора, които са паднали герои – били те свързани с рок`н`рола или не. Има определени страни на това, което се казва в текстовете. Джеймс изтъква точно това по много начини. Съществуват различни теми за целия спектър от музика. Тя обхваща всичко. Не става въпрос за една песен и посланието на една песен. Това е за всичките песни.

-В този аспект изглежда по-скоро като филм.

-Точно, това е сякаш гледаш картина. В нея има много детайли, както и много динамика. И отново, не става въпрос само за една песен. Ще откриете това в много класически албуми като Dark Side of the Moon. Има много такива. Според мен, малко или много Death Magnetic е точно това – цялa структура от музика, не само една песен. Като приключение или спускане с бързо влакче в лунапарк. (смее се)

-Изглежда, че смъртта винаги ни преследва, а ние се опитваме да й избягаме. Но накрая пак успява да ни сграбчи. Това ли е посланието на „All Nightmare Long”?

-Истина е. Има различни фази. Колкото до “All Nightmare Long,”, това определено е така. Едно постоянно преследване. Всеки един от нас е имал сън, в който нещо или някой го преследва. Каквото и да e то… Може да е си в тур автобус и излиташ от скалите и когато погледнеш надолу, там има само камъни и вода. Точно такъв сън съм имал аз много пъти. Много е интересно. В музиката има много въображение. Можеш да си затвориш очите, да сложиш слушалките и да видиш най-различни неща. Супер е. Това за мен е знак за нещо специално. Този албум отне доста време и е изпълнен с детайли. Metallica е група на детайлите. Всеки го знае. Нещата отнемат време заради хора като Хетфийлд, който са много старателни. Той разглежда много варианти за текстовете и текстовия формат.

-Това ли е най мрачният албум на Metallica?

-Това е един от тях, да. Опитвам се да открия позитивната страна в този албум. Много е тъмен. Има много ъгли. Можеш да извлечеш позитивното от тях. Всяка песен има значение, което можеш да приемеш по позитивен начин. Много от негативите можеш да приемеш позитивно.

-Все пак го показвате в положителното светлина, защото по някакъв начин изкарвате тъмнината на яве.

-Това е истина, отново. Мисля, че преминаването през периода на St.Anger е от голямо значение за създаването на този албум. Много е интересно за тази група. Бих нарекъл този период Dark Ages. Определено беше период на преход. Това, че достигнахме до периода на Death Magnetic променя нещата. Това е стадий, в който Джеймс отново е в разцвета си. Той вложи много гордост и усилия в този албум. По някакъв начин Джеймс се завърна. Дори от гледна точка на личността – има я и дивата, и луда страна. И въпреки че е трезвен, той върна същото поведение. Вече не вървим върху яйчени черупки около него. Няма тънък лед или опънати въжета. Сякаш този период е съвсем в далечно минало. Имам чувството, че той е отново с нас и ще получим страхотна музика от него и естествено от нас като отбор. Той е на лице. Вече го няма това: „Вече е 11 часа и не мога да свиря, трябва да тръгвам.” Сега е „ Майната му, да продължаваме.”

-Сигурно фактът, че си баща е водещ за теб?

-Това е интересна гледна точка – това, че всеки от нас има по няколко деца. Кърк има две деца. Присъединих се към Metallica и шест години по-късно съм женен и имам две деца. Животът се промени за тази група. Това е едно от общите ни неща. Ние сме ужасно различни – изключително различни личности. Ларс и Джеймс са напълно различни. Сигурно нямаше да имат нищо общо по между им, ако не беше музиката. Всички сме свързани чрез нея. Това ни прави братя. Когато сме на сцената или пишем, имаме споделено уважение един към друг. Извън музиката сме много различни. Семействата ни събраха заедно. Това е нещо, което споделяме. Това улеснява планирането на турнета около училищните програми и записите. Винаги мислиш за децата, когато си на турне или на сцената. Онези вечер дъщерята на Джеймс имаше рожден ден. Той я изведе на сцената и пя „Честит рожден ден” за нея пред 20 хиляди човека. Имах чувството, че ще се разплача. Помислих си „Човече, това е изключително силно. И дано някой ден мога и аз да го направя.” Това е нещо, което децата обичат да преживяват и да бъдат част от него. И е много забавно.

-Това вероятно прави участието на Metallica дори по специално?

-Абсолютно, чувстваме се много щастливи и истински късметлии от това, че сме в групата. Весело е да си част нея и да създаваме музика, но също така посещаването на безброй специални места и това, че семействата ни са част от тези преживявания. Това е едно от другите прекрасни неща, свързани с това да бъдеш в Metallica.

-Коя е частта от Metallica, която никога няма да умре?

-Има някои неща, които съм забелязал. Феновете, очевидно, те са изумителни. Влагаме много гордост в опитите да се свържем с феновете. Всяка вечер имаме meet-and-greet. Има толкова много, с които да се срещнем, но правим най–доброто, което можем. Срещаме се с около 15–20 човека. Правим го. Винаги искаме да сме в постоянен контакт чрез сайта и клуба. Другата страна е Metallica— с детайлите в музиката и любовта към музиката. Едно от нещата, които съм забелязал е, че когато хванем китарите, сме като хлапетата в гаража отново, точно както едно време. Започваме да забиваме парчета на Def Leppard, AC/DC и Iron Maiden. Пускаме шеги. Наистина е забавно. Групата обича да прави музика и се забавлява, докато го прави.

Share and Enjoy

Share and Enjoy