Здравей, приятелче! Беше ли 2009 г. добра за теб?

-Да, благодаря, че попита! Беше невероятна година! Изглежда, че нещата в света на Metallica стават от добри по-добри. Не вярвам в абсолютните неща, но 2009 г. може би беше най-добрата година за Metallica. Почти трогателно е колко добре се разбираме. Some Kind Of Monster е един много далечен спомен.

Кой беше най-невероятният момент за тази година?

-Що се отнася до Metallica, въвеждането ни в Залата на славата през април беше трескаво събитие. През октомври бяхме поканени да свирим на 25-годишнината на Залата на славата в Ню Йорк, в Madison Square Garden. Свирихме заедно с Ozzy, Lou Reed и Ray Davies пред публика, която не познава съвсем творчеството ни. Това беше истински невероятно.

Какво беше усещането да свирите с Джейсън на въвеждането?

- Беше страхотно и забавно да свирим с него. Надявам се да поддържаме контакт по често.

Тази година видяхме и как се появи Guitar Hero: Metallica…

-Беше забавно да покажем на децата – “Вижте деца, татко си има собствена видеоигра. Винаги ме побеждават, не мога да свиря на барабаните на Guitar Hero. Свиря песните, както ги свиря по принцип. Свиря на бас в играта – има достатъчно ритъм елементи и вече съм на ниво medium. Гордея се с това мое постижение. Не пречи да си имаш собствена видео игра, за да можеш да накараш децата да си изядат зеленчуците и да си напишат домашните.

Коя беше най-запомнящата се вечер за тази година?

- Направихме 5 шоута в Копенхаген през юли. Свирихме във Финландия също, прекарахме почти три седмици там. Ето един факт: познавам всички 5,2 милиона човека в Дания и може да се каже, че пих с всеки един от тях! Имаше повече хора в листа за гости от тези, които са си платили – и моя лична отговорност беше да се погрижат добре за всеки един от тях, което е част от гостоприемството на датчаните. След това повече от две седмици не съм докосвал алкохол, за да си изчистя организма. Човече, тези датчани могат да пият. Ако не си кажа наздраве с всеки един от тях, значи съм се продал. Точно това е и една от отговорностите да си датчанинът-член на Metallica, когато е в Дания.

Каква е типичната Коледа в дома Улрих?

- Има силно датско влияние в семейството, разбира се, за това празнуваме на Коледа. Правим сочна патица или гъска и специален оризов пудинг за десерт. След това идва ред на подаръците. Когато бях малък в Дания, преди да отворим подаръците, се хващахме за ръце и танцувахме традиционни скандинавски танци около дървото, пеехме и песни също. Това е единствената традиция, която не сме пренесли в тази къща, защото е прекалено глупава.

Беше ли добро момче през отминалата година?

- Аз винаги съм добро момче, обратно на всеобщото мнение!

Срещал ли си елфа Nisse?

- Да не си проверявал в google какви са коледните традиции в Дания? Подготвил си си домашното! Nisse е част от коледните традиции в Дания. Живее на тавана и през декември става част от фестивалите.

Разменят ли си подаръци членовете на Metallica?

- Не, до сега не сме го правили това. Всички получаваме пай на рождените си дни, но не сме много по подаряването на подаръци в Metallica.

Обикновено как празнуваш на Нова година?

- Нова година е за аматьори. Всеки го знае. Всичкипрофесионалисти си остават в къщи на Нова година. Аз също предпочитам да празнувам със семейството ми. Разбираемо е!

Share and Enjoy

Share and Enjoy

На 4 април 2009 година Джеймс Хетфийлд, Ларс Улрих, Кърк Хамет, Робърт Трухийо, Джейсън Нюстед и покойният Клиф Бъртън, представляван от баща си Рей Бъртън, бяха официално въведени в Залата на славата.

Вечерта се превърна от официална церемония в рок концерт. Тази дата ще остане в историята на рок музиката като забележително семейно събиране. Джейсън Нюстед, който напусна групата през 2001 година, излезе на сцената заедно с бившите си колеги и заедно изсвириха две от най-култовите парчета на Metallica – Master of Puppets и Enter Sandman, като с тях беше и Трухийо.

Преди изпълнението всеки един от тях каза по няколко думи, с които изказа своята благодарност към всички, семейства и приятели, като не забравиха и най-важните за тях хора – феновете. Думите им бяха искрени, истински, трогателни, невероятни и емоционални.

Завършиха вечерта с едно невероятно изпълнение – “Train Kept A Rollin”, което събра на сцената велики музиканти като Джими Пейдж, Джеф Бек, Джо Пери, Рон Ууд, Флеа, Джейсън и, разбира се, Metallica.

Share and Enjoy

Share and Enjoy

Според Нюстед Улрих му се е обадил неотдавна, за да го покани на въвеждането в Кливланд. „Говорих с Ларс и всичко е наред. Радвах се да го чуя, защото не бяхме говорили от доста време”, добави Джейсън. Последният път, в който двамата са говорили е бил преди няколко години по време на концерт на System of a Down.

“Беше сякаш никакво време не е минало, така протече разговора ни, казва още Нюстед и споделя, че двамата са започнали да си разменят шеги почти моментално. – Започнахме точно от там, където бяхме спрели. Всичко беше позитивно. Бяхме сякаш „Ето ни, разбираме се да пием по бира”. Той звучеше като дете отново, докато говореше за въвеждането и аз също се чувствам горе-долу по същия начин. Въодушевен съм от това, че ще свирим след толкова години…това е много специално.”

Когато Нюстед напусна групата, той каза, че миналото е минало и гледа напред към събирането. Това беше определено като сарказъм. „Основното за всички е, че Metallica има много голямо семейство и това е събиране след 25 години на всички хора, говорещи различни езици и от различни страни. От екипа, с който сме били по време на Kill ‘Em All до този в момента, хора, които са помагали през годините и които направиха чудовището това, което е сега. Това е невероятна чест, естествено, но те го направиха възможно да съберем всички наши хора заедно на едно място след този период от 25 години”, радва се Джейсън

Нюстед искаше да се увери, че за Трухийо не е проблем, че ще заеме бившето си място. Робърт няма нищо против и Залата на славата ще стане арена на брутално метъл изпълнение. Джейсън каза, че групата няма да се събира за репетиции преди това, като ще загреят, правейки само един единствен саундчек.

“Искам всичко да е правилно, защото чувствам, че и сега Metallica е силна група в турнета си, която действа на пълни обороти сега. Няма много групи, които да са въвеждани в Залата на славата и все още да имат способностите да я сринат до основи. Ние всички все още сме с ясни съзнания и сме физически здрави, а това е нещо, което не винаги се случва. Обадиха ни се доста рано и за нас е фантастично да сме силни и способни да отнесем всички, както се очаква”, завърши Нюстед.

http://www.rollingstone.com/rockdaily/index.php/2009/03/27/jason-newsted-on-metallicas-rock-hall-induction-the-black-album-band-will-be-back/

Share and Enjoy

Share and Enjoy

Хамет каза, че Metallica не искат да стигат до подобен неприятен момент. “Това опетнява цялото празненство. Имаше толкова много политика и толкова много драма и заедно казахме един на друг, че не искаме да се случи нищо подобно. Джейсън Нюстед ще бъде там и ще свири с нас в даден момент”, потвърди Хамет.

Нюстед се присъедини към Metallica след смъртта на басиста Клиф Бъртън през 1986 година. Той остана с тях 14 години и напусна след неразбирателство относно странични проекти. „Заради лични причини, както и заради физическата вреда, която нанесох на себе си през годините, докато свирех музика, която обичам, трябва да се отдръпна от групата”, каза Нюстед през 2001 година. Настоящият басист на Metallica e Робърт Трухийо.

В други новини, свързани с Metallica, Ларс Улрих каза, че групата е изпълнила договора си със своя издател и премисля вариант да издава сама албумите си в бъдеще. “Без да обиждам всички добри хора от звукозаписните компании, не на нас не ни трябва голяма компания, каза Улрих. – Основната роля на звукозаписната компания е да се държи като банка. Когато късметът е на твоя страна и успяваш, нямаш нужда да разчиташ на музикалните компании като на банки”. Улрих смята да се срещне с новатора в музикалния бизнес Trent Reznor (Nine Inch Nails) през лятото, когато двете групи свирят заедно.

Но преди да направи това, басистът на Red Hot Chili Peppers Flea ще въведе Metallica в Залата на славата на 4 април. Другите изпълнители, който ще бъдат почетени са Run DMC, Jeff Beck and Bobby Womack.

Share and Enjoy

Share and Enjoy

Джеймс Хетфийлд: Още от началото хората се идентифицираха с нас. Най–вече ядосаните млади мъже. Да се научиш да приемаш нещата беше голяма работа, а аз не спирах да избягвам целта на моя собствен живот – идентифицирайки се с отчаянието на хората и пеейки за него, изкарвайки го на стадион или в албум – но без да си го срещал. Аз наистина се опитах да сложа маската на корав човек, който може да поеме всичко. А в края на деня аз съм вътрешно разбит.

Пишех за пристрастяванията по много осъдителен начин. Каквото и да съдиш, точно това виждаш в себе си. Или това не искаш да видиш в себе си, в същност. Нямаше начин аз да съм склонен към пристрастяване. Слагах етикети на всички други около мен, за да избегна това, през което преминавам. Беше доста интересно, защото пишех за неща, които никога не съм пробвал през живота си – хероин, кокаин и други подобни простотии. Но не пишех за нещата, с които аз си имах работа!

За мен процесът по писане на текстовете беше: дайте ми музиката и аз ще отида в моята пещера, ще затворя вратата след себе си и ще потъна в глупостите. Или ще потъна в ада за известно време. И ще проверя какво ще излезе от това. Тогава излизам от пещерата! И ето. Сякаш имам на таблици или нещо подобно. И ако някой каже: „Е…, това е ОК.” ще ме изпрати директно към гнева, защото не мога да повярвам, че най–доброто, на което съм способен не е достатъчно.

Ларс Улрих: Борбата за контрол над групата направи ежедневието ни истински ад. Първото, което ще направиш сутринта е да сложиш бронята и да се приготвиш за нови 16 часа, изпълнени със съревнования. Никога не успяхме да приемем гледната точка на другия. За това всичко беше битка. И никога не научихме, че има моменти, в които трябва да седнеш на предната седалка и такива, в които трябва да седнеш на задната, което е пример на едни от най-градивните партньорства. И има моменти, в които трябва да оставиш другия да води заради неговата интуиция или страст.

Мисля, че когато аз и Джеймс бяхме сами, на четири очи, рядко имахме разногласия. Но появеше ли се някой около нас, появеше ли се публика, трябваше да се борим за това, което аз наричам „най-предна стартова позиция”. Трябваше да покажем на всички около нас, че сме един срещу друг. Опитвахме се да бъдем най–шумните в стаята, най–готините, най–силните. Да привлечем най–много внимание. Да получим всички момичета. Беше детска градина, буквално. Нямаше никой друг, който да вбеси Джеймс Хетфийлд като мен. Мога да го накарам да откачи за пет секунди, защото знам какво точно да му кажа.

Хетфийлд: Спомням си как веднъж отидох в къщата на моята приятелка, малко след като Ride the Lightning беше издаден. Влязох вътре, сестра й беше сама в къщата и слушаше “Fade to Black” много силно. Отново, и отново, и отново. Така и не разбра, че съм бил там. Уоу, това означава нещо за някого. Аз, разбира се, чувах много хора да казват „Помогнахте ми през гимназията”. Помогнахте ми да премина през този тежък период.”

Улрих: Аз бях много, много горд с песента, защото “Fade to Black” беше първият път, в който ние навлязохме в нова музикална територия. И съм много горд от факта, че имахме смелостта да го направим. Когато се появи в албума, хората бяха шокирани, защото беше мелодична и имаше акустични китари. По това време аз и Джеймс прекарвахме доста време в разговори за смъртта, обсебването от смъртта. И обсебването от страховете при осъзнаването. И за екзекуциите и всякакъв тип подобни неща. Повечето от Ride the Lightning наистина е, не искам да го казвам, албума на смъртта, но има и много елементи за страха от смъртта и самото умиране и така нататък.

Разгласени са случаи за хлапета, които използвали “Fade to Black” като прощална песен, преди да се самоубият. Но никой не е споменал за десетките сред хлапетата, които идват и казват „Седях с пистолет в устата. Стоях в колата, готов да натисна педала на газта, и исках за последно да чуя ‘Fade to Black’. Това промени мнението ми. Даде ми надежда. Вдъхнови ме да направя още един опит.” Ние чувахме само такива истории. Не бяхме съвсем подготвени за факта, че изведнъж текстовете ни наистина означават нещо за хората.

Много от рано решихме, че не можем да си имаме работа с пеене на същите клишета както и останалите метъл групи. За средновековните битки с мечове и замъци и демони и магьосници. Или за мотори и момичета. И за това получихме марката „мислещата хеви метъл група”. Бяхме групата, която писателите от Rolling Stone харесаха.

Hammett: Чувал съм как хората коментират, че Master of Puppets е един от най–великите метъл албуми. За мен той е сред любимите ми албуми. Музикално мисля, че в Master of Puppets ние наистина напълно се сработихме като група. Когато започнахме да правим песните заедно и да ги репетираме, мога да си спомня как ми засядаше голяма буца в гърлото само от емоцията от свиренето на тези величествени тонове.

Улрих: Това, което се случи през ’86 с Puppets албума беше, че за пръв път стигнахме до Централна Америка. Причината за това беше Ozzy Osbourne. Ozzy и Sharon бяха чули за Metallica и ни взеха под крилете си за шест-седем месеца. Metallica и Ozzy в залите из цяла Америка и най-вече в Централна Америка. За пръв път Metallica навлизаше в тези слоеве, за пръв път се показахме на радарите.

През лятото на 1990 година излезе един албум на M?tley Cr?e, който звучеше невероятно. Тогава ние осъзнахме, че албумът … And Justice for All беше слаб от страна на текстове и звучене и за това решихме да намерим този Боб Рок, който е направил така, че албумът на M?tley Cr?e наистина да звучи много плътно. Първото, което той ми каза, беше, че никога не сме направили албум достатъчно добър за неговите стандарти. До тогава не бяхме предизвиквани и никой не беше сядал да ни каже „Можеш да го направиш и по този начин и също така можеш да опиташ различно свирене”. Защо не ходиш да си гледаш работата и да престанеш да ни казваш какво да правим, просто ни дай същото бас звучене като в албума на M?tley Cr?e. Но докато процесът продължаваше, ние неохотно признахме, че този тип има някои уместни предложения и по някакъв начин ни спечели.

Jason Newsted: Докато записвахме the Black Album, продуцентът Боб Рок идваше и ми обясняваше за звученето и тоналността на баса и частите, в които трябва да свири в ансамбъл. Ако Джеймс ще бъде основният човек, който ще пише песни и поставя нещата, тогава аз ще ги направя по–силни. Ще сложа мускул зад тях. Неговата китара е голяма и огромна, както и гласът му е голям и огромен. Той се нуждае от силен, гръмотевичен бас зад него. Това е моята работа.

Улрих: Сякаш планетите се подреждаха. Точните песни, точният продуцент, с които да стигнем до следващото ниво. Ако те погледна в очите и кажа, че сме си мислили, че това просто е поредният албум, ще те излъжа – знаехме че the Black Album ще бъде специален.

Хетфийлд: Когато се върнах от клиниката, започнах да говоря за всички тези неща на момчетата. Част от тях успяха да разберат, а друга част просто „Влизаш в нова възраст , човече.” Бях цар на това да ме е страх от разни неща. Беше много диво как промених мисленето си. Аз съм пристрастен и не мога да стигам до крайности. Момчетата започнаха да разбира част от моите чувства. През какво преминавам. И точно тогава започнахме да пишем песни за St. Anger.

Хамет: И така през пролетта на миналата година се събрахме и започнахме да обсъждаме как точно трябва да се върнем към записването и писането на песни. Решихме, че много добър начин да разчупим атмосферата в студиото ще е, ако запишем някоя кавър мелодия. Аз бях съгласен да се включим в албум в чест на The Ramones. И това беше първият запис, който направихме.

Улрих: Когато се срещнахме отново след осем месеца, прекарахме следващите три само в разговори. И нито веднъж дори не влязохме в студиото. Прекарахме три месеца, преминавайки през всеки детайл и нюанс от историята на Metallica и същността на личния живот на всеки един от нас. Решихме, че 1 май ще бъде интересен краен срок. Избрахме датата от нищото за ден, в който ще включим усилвателите и ще разберем дали сме способни да правим музика заедно. И така, гледай ти, как на 1 май се появихме. Влязохме, усилвателите бяха включени, Джеймс удари струните няколко пъти и аз ударих барабаните няколко пъти. „ Да, това отново ще проработи.”

За предишните албуми аз и Джеймс се срещахме на друго място, извън студиото, за да напишем песните. Някъде между концертите казвахме на другите двама какво да свирят и след това отивахме да записваме. Стигнахме до края на пътя и осъзнахме, че за да може Metallica да бъде от значение не за всички, а само за нас, трябва да разклатим абсолютно всичко, всички процеси. И решихме, че никой няма да носи музика от друго място. Аз и Джеймс няма да се събираме, за да пишем песни или други подобни неща. И никой няма да идва с неща, които са отработвани. Ще се съберем заедно тук или където и да се случи из вселената да сме всички, така ще бъдат нещата за напред.

П очти паднах от стола в момента, когато Джеймс ме погледна право в очите и каза, че иска аз и останалите да му помогнем не само с идеи за песните, но и да напишем текстовете. Това би било немислимо преди няколко години – да седим в една стая и да обсъждаме текстовете. Това си беше територията на Джеймс. Това беше святото нещо на Джеймс.

Хетфийлд: Толкова сме влюбени в новия албум, (St.Anger), че чак е противно. Не можем да спрем да го свирим, той пулсира чрез нас и нямаме търпение да излезем и да започнем да свирим тези неща на живо. Новооткритата ни любов към живота, Metallica, и един към друг е безкрайна. Никога не сме мислили, че ще стигнем до тук.

Share and Enjoy

Share and Enjoy

Част втора – Басистът

Ларс Улрих: След като написахме Kill ‘Em All, Клиф Бъртън и Кърк Хамет се присъединиха към Metallica. Те бяха на съвсем различно ниво от гледна точка на музикалното образование в сравнение с Дейв Мъстейн и Рон Макгоувни. И внесоха невероятна и различна дълбочина в групата. Клиф Бъртън е посещавал музикално училище. Ние бихме седнали и бихме си говорили за Venom и Angel Witch. А той би говорил за Бах, за Yes и Питър Гейбриъл. Нещата станаха малко по–мелодични. Предполагам, че започнахме да разбираме, че бързите неща се нуждаят от динамика.

Джеймс Хетфийлд: Спомням си в Швеция, след като Клиф почина, почти веднага ни изписаха от болницата. Всички имахме леки наранявания и когато ни изписаха, аз директно взех една бутилка и просто започнах да крещя: „Къде е Клиф?” Не бях на себе си. Клиф беше добър приятел. Той разбираше от къде идвам и през какво съм преминал. И когато ни беше отнет, сякаш моят съюзник в бандата си беше отишъл. Къде отиде Клиф, къде отиде той? Голяма част от тези неща започнаха да се появяват в текстовете.

Улрих: Ние удавихме мъката си в алкохол, защото това беше единственият начин, който знаехме. За това след като Клиф умря, Alcoholica се завърна с пълна сила. По–пияна, по–шумна и по–неприятна. Справихме се с това, като се върнахме обратно към него. Никога не си взехме почивка. Просто забавихме достатъчно, за да вземем Джейсън Нюстед в групата. Обадих се на моя приятел (собственик на Metal Blade Records) Brian Slagel и го попитах кои са новите надеждни музиканти. Всички пътища водеха към този пич Джейсън Нюстед. Прослушвахме бас музиканти на мястото, където Клиф живееше в Hayward. Родителите на Клиф също бяха там, което беше приятно, но малко смущаващо за бас китаристите. Джейсън Нюстед влезе и не изглеждаше на повече от 14 години. Той беше много сериозен и ентусиазиран и знаеше всичките песни. И имаше страхотна енергия и огромно упоритост. Беше от типа хора на които можеш да кажеш: „ОК, Джейсън, ще отидеш на турне с Metallica само при едно условие – трябва да легнеш на улицата, за да те прегази камион.” Имам в предвид, че той би го направил.

Хетфийлд: Спомням си, че когато казахме на Джейсън че е част от групата, той скочи на масата и направи салто, показа енергия на млад фен. Чувствам, че изкарахме голяма част от нашето възмущение, нашата скръб и отчаяние заради смъртта на Клиф върху Джейсън. И без да омаловажаваме Джейсън и начина, по който го приехме в групата, защото той беше правилният човек, но беше много по–лесно да вземем някой просто защото се е появил. Не мисля много за това. Още от самото начало имаше доста тормоз, който го изолираше и той винаги е смятан за „новият човек”. Иска ми се това да не се беше случвало. Предполагам, че по този начин сме искали да го направим по–корав, искахме той да бъде корав като нас. Бяхме много брутални към него. И това наистина никога не свърши.

Джейсън Нюстед: Мисля, че тормозът в Metallica беше преувеличен. Това е едно от нещата, за които хората обичат да говорят и се забавляват. В Япония, след като вече бях близо две седмици с бандата, отидохме на суши ресторант. За първи път щях да опитам суши. А те постоянно говореха за това. И за пръв път щях да опитам и саке. Имаше огромно количество бира. По някакъв начин заедно ме убедиха, че зеленото нещо, уасаби, е ментов сладолед. „Трябва да си вземеш голяма лъжица,” казаха те „много е добре за между ястията”. И аз си взех една супена лъжица уасаби, което беше началото на вечерта. След това се набутаха в едно такси и ме оставиха сам да си взема второ. Предпочитаха да им е неудобно в таксито, за да се возя сам.

Хетфийлд: Връхлетяхме в стаята му по средата на нощта, пияни и го нападнахме, изхвърлихме всичките мебели от стаята в коридора и просто си тръгнахме. Това беше от забавните неща. Това, че го изключвахме от разни неща беше малко по-болезнено. Спомням си, че раздавахме автографи в един магазин. Седнахме в редица и го оставихме той да се разписва пръв и в началото написа: “Jason, bass face.” Това си беше неговото нещо, а след това, когато стигна до мен задрасках “b” за да се получи “ass face” (лицето задник) .

Нюстед: Всеки един от нас в Metallica в различен период от времето е изпитвал някакви чувства по отношение на другия. Всичко беше много добре и се обичахме и разчитахме един на друг и се подкрепяхме дълбоко, но някои неща останаха не доизказани. Но повърхностите и ежедневните неща след време започват да те дразнят. Всеки се е дразнил по различно време за различни неща, различни хора, различни мнения.

Кърк Хамет: Преди Джеймс да отиде на рехабилитация, винаги сме имали проблеми с общуването, което водеше до много усложнения. Винаги сме имали проблеми с общуването с Джейсън. Джейсън имаше затруднения с комуникацията с нас. И това в края на краищата доведе до напускането му на групата. Поемам пълна отговорност за това – не бяхме най–добрите хора, които можехме да бъдем спрямо него. Наистина съжалявам за това, но какво можем да направим, станалото станало.

Нюстед: Metallica стигна до момент, когато всички си взимаха месеци почивка от музиката, а аз изпитвах нужда да свиря. Нямах какво друго да правя. Исках да споделя тази музика, която сам съм направил с хората и тези момчета не виждаха колко важно е за мен и че това ме държи жив. И буквално моята преданост беше поставена под въпрос. Заради Echobrain – страничният проект, който исках да издам. Джеймс говори с мен по начин, по който не разрешавам на никой друг да ми говори. Сякаш е президента на света. Човекът когото уважавах най–много не прояви никакво уважение към мен. И това сякаш ме удари с тухла по главата, и по сърцето също. Metallica беше всичко за мен, всичко. И причината да нямам деца, причината да не се оженя, или другите неща, които вършат нормалните хора, всичко е било заради Metallica. Защото исках да съм способен да и се отдам изцяло през всичките години.

Хамет: Първият намек, че Джейсън е нещастен се прояви, когато свирихме на наградите “My VH1 Awards” и изпълнихме “Fade to Black” навън за телевизионно предаване на живо. През цялото време Джейсън беше като в пашкул, безкрайно изолиран от външния свят.

Нюстед: Знаех, че това е последният ми концерт с Metallica. Плачех на края на изпълнението.

Хамет: След няколко седмици се събрахме на среща на много неутрално място – в стара хотелска стая. Всички седнахме и по някакъв начин можехме да почувстваме какво предстои. Тогава Джейсън просто пусна бомбата.

Нюстед: Срещата в хотела беше много емоционален ден. Знаех, че ще стане грозно и че ще се червя през цялото време, докато си тръгна. Имах предложение за началото на срещата, на Ларс съвсем скоро му се беше родило дете и аз казах „Отдели малко време за семейството си”, а на Джеймс „Чакаш още едно бебе, прекарай повече време с децата си.” Нека направим едногодишна почивка още от сега. И нека на 10 януари 2002 година се съберем отново, ако искате в точно тази стая. Нека да съставим план, който да изведе Metallica отново на върха и да срине света. Не мислите ли, че това ще е велико? Всеки един може да има своето време и аз да направя моя албум с Echobrain.” И от тов,а което си спомням, не мисля, че тези думи въобще стигнаха до мислите им, а всички реагираха на тях и отговориха: „Не”. За това казах „ОК, тогава аз ще се оттегля”.

Share and Enjoy

Share and Enjoy

Част първа: Ранните дни

Ларс Улрих: През есента на 1981 година, след като се върнах от пътуване в Англия, исках да сформирам група. Имаше тематични обяви във вестник, наречен The Recycler, и аз пуснах там нещо от рода на: „Хеви метъл барабанист търси други музиканти, за да създаде група. Влияния: Tygers of Pan Tang, Angel Witch, Saxon.” И повечето хора, които се обаждаха казваха „Запален съм по тази музика, но никога не съм чувал за тези групи. Но харесвам Journey и REO Speedwagon. Ставам ли?” Един от обадилите се беше Hugh Tanner. Спомням си много ясно, как той дойде с ритъм китариста си, Джеймс Хетфийлд, който буквално прекара целият следобед, без да обели нито дума. Никога не бях срещал някого толкова срамежлив. Забихме няколко парчета, но нищо съществено. Моите умения на барабанист тогава бяха равни на нула. И мисля ,че те тайно ми се присмиваха. Но имаше нещо в този Хетфийлд. Начинът му на свирене, аурата, усещането. За това му се обадих и казах: Виж, един мой приятел ще издава хеви метъл компилация? Искаш ли да се пробваме отново?” Той дойде и започнахме да се мотаем всеки ден заедно. Аз започнах да му показвам всичко от новата вълна на британския хеви метъл (NWOBHM ) от Praying Mantis до Black Axe и Silverwing и останалите групи. А той попита: Ами Ted Nugent и Aerosmith?”, и тогава всъщност написахме песен заедно – “Hit the Lights.”

Джеймс Хетфийлд: Едно от най–хубавите неща, свързани с сприятеляването ми с Ларс беше, че той имаше много музика, която никога не бях чувал. Той беше датчанин. Имаше европейски неща. Малки сингли и неща, за които никога не бях чувал. Най-тежката музика, която бях слушал беше на Kiss, Aerosmith и някакви пънк неща. Ramones, Sex Pistols. AC/DC, Scorpions, Judas Priest, Iron Maiden. Но когато ми показа повече ъндърграунд неща, бях поразен. Беше сякаш Ларс е богаташчето, което има тази огромна колекция от музика. Имаше всичко. А аз бих прекарал седмици в дома му, за да презаписвам албуми. Бях сменил училището и ми беше много трудно да създавам контакти с хората. Когато се сприятелих с Ларс, все още нямах доверие на никого. Но поне харесвахме еднаква музика. Музиката беше най–добрият ми приятел. И срещнах други хора със същите чувства. Музиката ги отвеждаше на безопасно място. На място, където свободно можеш да се изразяваш. Позволяваше им да извадят на бял свят някои от реални им неща.

Но в Лос Анжелис искахме да правим концерти. Искахме да отидем на турне. И знам, че тогава единственото, което не искахме е да се хванем на работа. Исках да съм рок`н`рол пич. И искахме да намерим всички позьори. „Позьор” беше голяма дума в онези времена. Ако беше позьор, си мислиш, че си метъл, но не си. В крайна сметка си получихме концерта. Първият ни концерт въобще. Екипът открадна буренце бира от заведението, след което ни се обадиха да отменят участието ни. Ние веднага им отговорихме „ ОК, ще върнем буренцето, задръжте за малко”. Тогава за пръв път се сблъскахме с това какво трябва и не трябва да правим в музикалния бизнес. И за доброто на групата не трябваше да изпиваме всичко от бурето. Но да, буквално намери и унищожи. Пиехме, чупехме и се чувствахме добре.

Улрих: Първоначално нашите фенове не само се идентифицираха с песните ни. Идентифицираха се и с това какво представлява групата! Ние бяхме пълна противоположност на повечето известни групи . През ’83, ’84, ’85 музикалната сцена на Америка все още беше управлявана от големите компании. А ние бяхме голямата „майната ви” алтернатива срещу Loverboy, Journey и REO Speedwagon. И пеехме за това. Искахме да бъдем сигурни, че всички са наясно, че сме анти M?tley Cr?e.

Хетфийлд: Всичко беше свързано с армията и войната. От далече обявявахме, че сме Metallica. Яздим към града. Четиримата конника “Four Horsemen” яздят към града, за да го похитят, разграбят и да го напуснат накрая. Завладяваме света с нашия метъл. Така го чувствахме. Бяхме на по 17-18-19 години. Не сме просто някоя група от Л.А. Имаме какво да кажем и за това трябва да ни чуете. Или ще свирим по-шумно и по-бързо. И така и направихме. Бяхме четирима човека, които спят в една стая. Понякога и в едно легло, защото не можехме да си позволим повече. Не ни пукаше. Карахме се за една хавлия. На турне се. Това си е моята възглавница. Някой ще спи без такава. Трябва да се бориш за това, което имаш. Това за мен беше усещането за семейство. В началото беше всички за един и един за всички. Убивай. Избий ги всички.

Улрих: Направихме го. Свирехме по–бързо и по–тежко, и по–противно, и по-често от останалите. И лека-полека хората започнаха да го забелязват. В началото не оценяваха съвсем това, което правим. По скоро реагираха с „какво по дяволите е това?”

Кърк Хамет: Първият път, когато видях Джеймс, Ларс и Metallica беше през 1983 година в the Stone – заведение, което се намираше в San Francisco. Бях поразен от тяхната оригиналност, от жестокостта на тяхното звучене и от скоростта на тяхното свирене – те бяха най-бързата група, която някога бях чувал. Спомням си че отидох пред сцената и между песните, докато Дейв Мъстейн говореше, аз изкрещях “Sweet Savage!”, което беше песен на една от групите от NWOBHM и Дейв ме чу. Не ме погледна, но каза ”Майната ти!” Беше много забавно, защото ако превъртиш шест месеца напред във времето, си спомням как с Ларс седяхме и слушахме запис точно от този концерт и се чух как крещя. Казах на Ларс „ Хей, това съм аз!”.
Мисля, че първият път, когато говорих с момчетата беше в един клуб в San Francisco, когато моята група Exodus подгряваше Metallica. След концерта отидох при тях и бях съвсем слисан от факта, че докато си говорехме с Ларс, той започна да се съблича и в следващият момент стоеше чисто гол пред мен. Бях сразен от неговата откровеност. По–късно срещнах Джеймс и Дейв, след което отидохме в един хотел на улица Lombard в San Fran. Мотахме се заедно, пихме, говорихме си за хеви метъл. И когато ги питам за това сега, те нямат абсолютно никакви спомени. Много ясно си спомнял телефонното обаждане от Ню Йорк относно прослушването, което щеше да се проведе. Мениджърът на Exodus ми се обади и каза „Дейв Мъстейн скоро няма да е в групата, а Ларс и Джеймс са заинтересовани да направят прослушване за теб.” Беше много специално заради предишната ми връзка с тях и имах някакво чувство, което ми подсказваше, че по някакъв начин ще съм свързан с Metallica, но не знаех, че ще е като член на групата. За това, когато получих обаждането нещата ми се изясниха и се почувствах много странно, сякаш съдбата се изпълняваше. От летището ме взеха мениджъра ми и Клиф Бъртън, натъпкахме се в неговият малък камион и се отправихме към Jamaica, Queens. Стигнахме до музикалната сграда (Music building), която беше превърната в място за репетиции. Не беше разрешено да се настаняваме там, а само да свирим и да си тръгнем. Но тези момчета се бяха нанесли там, беше зима и нямаше стъкла на прозорците, имаше сняг и беше смразяващо студено заради вятъра, който влизаше. Огледах се, момчетата спяха върху парчета дунапрен, с които се опаковаха усилвателите при превозване. Джеймс, Ларс и аз си разменихме по едно „здрасти”, отидохме в стаята за репетиции и започнахме да свирим “Seek & Destroy.” Докато свирехме, Ларс не спираше да гледа Джеймс и Джеймс не сваляше очи от Ларс, а аз не можех да се разбера за какво става въпрос. Изсвирихме още няколко парчета, след което излязохме и си взехме алкохол (40-ouncers ), започнахме да пием и да се мотаем. Това продължи близо седмица, след което те ми съобщиха, че имат концерт в края на седмицата на някакво място в Dover, New Jersey и аз тотално откачих. Изглежда изведнъж вече бях станал част от групата и направихме няколко концерта заедно. Те никога официално не ми казаха, че съм в групата и това не беше напълно достигнало съзнанието ми до момента, в който те казаха „Ще влизаме в звукозаписно студио, мислиш ли, че ще се справиш?” Отговорих „Разбира се„. След което тръгнахме към Ню Йорк, за да започнем записите на Kill ‘Em All.

Share and Enjoy

Share and Enjoy

PLAYBOY: OK, кой беше най-големият любител на пиенето в Alcohollica?

Хамет: Джеймс. Той би могъл да изпие половин бутилка Jagermeister сам, пиейки водка в същото време.

Улрих: Джеймс Хетфийлд. Ако аз и Джеймс започнем да пием по едно и също време, шест часа по-късно на твърд алкохол, аз ще съм припаднал. За известно време, той беше хванал алкохола на съвсем различно ниво от останалите.

Хетфийлд: Аз бях. Изпивах бутилка водка просто за веселба. Учудвам се, че все още съм жив.

Нюстед: Джеймс е единственият, който се е напивал до такава степен, че да не може да се появи на репетиция или на фото сесия. Той е единственият, който се е натравял.

Хамет: Джейсън не е такъв любител на алкохола като нас. На него му харесва да пуши трева.

PLAYBOY: Хората, които харесват бърза музика обикновено харесват и наркотиците. Групата вдигала ли е скоростта до такава степен?

Хамет: Скорост е лоша дума в нашият лагер.

Улрих: Джеймс е единственият, който нито веднъж не е злоупотребявал с наркотиците. Аз, Джейсън, Кърк и Клиф винаги експериментирахме с различни неща за повишаване на градуса.

Хамет: Кокаинът определено е бил част от нашият живот. Мотаеш се с други музиканти и следващото, което виждаш е как петима са се натъпкали в тоалетната. Аз имах голям проблем с кокаина по време на турнето за And Justice For All, но се измъкнах от това, защото се чувствах депресиран. Веднъж опитах и хероин. Благодарен съм, че го намразих.

Улрих: Пробвах ЛСД веднъж. И се уплаших до смърт от това. Единствената дрога, която съм взимал е кокаина. Даваше ми сили да пия още няколко часа. Много хора го използват, за да станат по-близки с теб и ти се хващаш на това. Преминавал съм през периоди в които казвам: ”ОК, ще стоя далеч от тези неща през следващите шест месеца”. И следващите шест месеца се оттеглям.

PLAYBOY: Джейсън, групата спря ли да те тормози с минаването на годините?

Нюстед: Нещата, в действителност, загрубяха с минаването на годините. Втората и третата година бяха най–брутални. От приятелски шеги преминаха към неща, които бяха основани на неуважение и ме нараняваха дълбоко.

PLAYBOY: С Какво ти показваха неуважение?

Нюстед: Намалиха баса в And Justice For All. Не зачитаха идеите ми в музикална насока.

PLAYBOY: Джейсън има ли го въобще в албума And Justice For All?

Хетфийлд: Снимката му е на обложката (смее се). Някой ми изпрати един диск на шега с лепенка, на която пишеше: “And Justice For All—сега и с бас!”

Улрих: Това е единственият ни албум, с който не се чувствам спокоен. Той се превърна в измерване на способностите и едва ли не атлетика, отколкото музика.

PLAYBOY: Групите са като семейства и звучи така, че в това семейство често има караници.

Хамет: Има голяма доза сапунен сериал и незначителна драма, която върви ръка за ръка с това да бъдеш в тази група. Аз се оказах с роля на рефер. Аз съм буферът между Джеймс и Ларс. Аз съм буферът между Ларс и Джейсън.

Хетфийлд: Името на Ларс продължава да изкача, нали? (смее се) Той обикновено е подстрекателят с неговата уста. Понякога може да бъде истински задник на моменти и да опъва нервите. Веднъж го ударих, докато бяхме на сцената – мисля, че беше на третият ни концерт. Бяхме се съгласили да свирим Let It Loose на бис и когато се върнахме на сцената, той започна друга песен – Killing Time, защото започвала с барабани. Обърнах се към него: “Ти, шибаняко!” Не можех да си спомня текста, беше пълен провал.

Улрих: Започнах песента, която исках да свиря. Не помня защо – може би защото реших, че е по подходяща за бис. И тогава ме удари!

Хетфийлд: Спомням си, че няколко пъти съм го хвърлял върху барабаните, хвърлял съм чинели.

Улрих: Имал съм няколко сбивания с Джейсън.

Хамет: Никога не съм удрял някого от групата. Сега се занимавам с йога и чета доста източна философия. Изключително много вярвам в съдбата. Освен това никакво месо – нито говеждо, нито свинско, нито пилешко.

Хетфийлд: Определено не съм най–умният в групата, няма как да победя с интелектуални аргументи. Прибягването до насилие дава резултат. Както и заплахите.

Хамет: Когато Джеймс се изправи пред теб, крещейки, може да бъде много страховит.

PLAYBOY:Доста неща се случиха на Metallica. Това означава ли, че групата има лоша карма?

Хамет: Доста е възможно. По дяволите, преминали сме през много неща. Трябва да е карма. Не знам дали е от енергията, която песните ни притежават. Човешкият поток от енергията на музиката ни е 90 процента от времето добър и лош в останалите 10 процента. Чувал съм истории за скинари, които слушат нашата музика и си татуират имената на песните с големи пречупени кръстове под тях. Може би е до лична съдба. Може би Джеймс преживя толкова инциденти заради своята собствена съдба, която засяга и групата.

PLAYBOY: Как бихте описали промяната, която настъпи след And Justice for All, като започнете с the Black Album?

Улрих: Първите албуми бяха за груба сила и подобни неща. Когато Джеймс стана по-спокоен, се появи елемент на уязвимост и объркване. Вместо: „Всичко е прецакано и ще избия всичко живо, което се изпречи на пътя ми” се превърна в: ”Всичко е прецакано и аз страдам от това”.

Хетфийлд: Когато трябваше да пиша текстове за the Black Album, нямах идея за какво да пиша. Опитах се да напиша текстове, зад които групата може да се изправи, но и четиримата сме много различни. Единственото, което ми е остана е да навляза по-дълбоко.

PLAYBOY: Джеймс, от всичко, което си написал за коя песен най-много си се колебал дали да я запишеш?

Хетфийлд: Nothing Else Matters. Това беше голяма стъпка. Беше изпълнена с чувство.

PLAYBOY: Значи темата на Nothing Else Matters е като тази в песента Babe на Styx.

Хетфийлд: Майната ти! Наистина, майната ти!!!(усмихва се) Не мислех, че ще я харесат. Но те много ме подкрепиха.

Хамет: Единственото, което ми идваше на ума тогава беше, че Джеймс е написал шибана любовна песен на приятелката си. Беше странно.

Нюстед: Първоначално ми звучеше като Metallica. Не мисля, че Metallica трябва да прави кънтри парчета. Доближихме се до това с Mama Said (от Load). За мен това беше неприятно усещане.

Хамет: Джеймс винаги иска да е възприеман като човек, който е много уверен и силен. И за него да напише подобен текст – да покаже чувствителната си страна – трябва доста кураж. Ларс, Джейсън и аз се развеждахме. Бях пред емоционален срив. Опитвах се да взема тези чувства на вина и провал и да ги пренасоча към музиката, за да добия нещо положително от тях. Джейсън и Ларс също, и мисля, че точно затова the Black Album звучи по този начин.

PLAYBOY: И преди бяхте една от най–големите хеви метъл групи, но с the Black Album придобихте масова популярност.

Нюстед: Щом ни завъртяха по MTV, на концертите започнаха да идва по-красиви момичета.
Хамет: Звучи като клише, но момичетата харесват мелодични, леки и красиви песни. И ако това е начинът да ги хванем в нашият капан, значи ще вложим повече сила.

PLAYBOY: Когато Load излезе, вие бяхте с къси коси и грим и носехте модни дрехи. Беше рязка промяна от деним и прически mullet.

Хамет: Това беше само фаза. Такъв беше духът на момента. Кой знае? Може да измислим нещо още по-сложно за в бъдеще.

PLAYBOY: Като Хетфийлд в рокля?

Хамет: Мисля, че това вече ще е прекалено (смее се).

Хетфийлд: Оставих Кърк и Ларс да превземат визуалния фронт. Сега не обичам да гледам на там. Почитателите ни започнаха: „Какво стана с Metallica, бунтовниците, дългите коси?” Приличахме на U2 или Stone Temple Pilots или някоя група, която разчита на образа. Защо по дяволите ни трябваше това? Беше глупаво. Джейсън и аз не го харесвахме, докато Кърк и Ларс бяха много ентусиазирани. Или ще се смееш на това, или ще си понасяш последствията. Аз направих и двете.

PLAYBOY: Изглеждахте доста красиви без mullet.

Хетфийлд: Стига де! Тази прическа е върха! Човече, исках да имам и дълга, и къса коса едновременно.

Улрих: Мисля, че само Джеймс се е подстригвал по този начин.

PLAYBOY: А ако отново го направи?

Хамет: Ако го направи, ще си боядисам косата розова. ” Само ти ли можеш да имаш забавна прическа? Аз също мога!”

PLAYBOY: Описваш пиенето и изпълненията като терапевтични. Някога бил ли си на истинска терапия?

Хетфийлд: [кима] Около Load чувствах, че искам да спра с пиенето ”Може би пропускам нещо. Всички изглеждат толкова щастливи. И аз искам да бъда щастлив.” Планирах си деня според махмурлука. “The Misfits ще свирят тук в петък, значи събота е ден за махмурлук”. Загубих много дни от живота си. Ходих на терапия близо година. Научих много за себе си. Много неща ти оставят белези, докато израстваш, без да знаеш защо. Песента Bleeding me е за това: опитвах се да загубя всичко лошо, да премахна злото. Докато бях на терапия. открих много грозни неща. Едно черно петно.

PLAYBOY: Спря ли да пие най–големия пияч в Alcohollica?

Хетфийлд: Повече от година не съм посягал към алкохола – небесата не се разцепиха. Беше просто живот, но по-малко забавен. Злото не изчезна. Не се смеех, не си прекарвах хубаво. Установих, че пиенето е част от мен. Сега знам къде да спра. Не можеш да си с махмурлук, когато имаш деца.

PLAYBOY: Ходил ли си на среща на анонимните алкохолици?

Хетфийлд: Не бих казал, че съм алкохолик – но пък знаеш ли, алкохолиците казват, че не са алкохолици.

PLAYBOY: По същото време прекарваше време и с баща ти. Как мина?

Хетфийлд: Започна много зле. Бях му бесен за това, което причини на семейството.

Хамет: Джеймс беше бесен пияница, извън всякакъв контрол, постоянно се биеше и попадаше в неприятности. Сега е много по-търпелив. Мисля, че това се дължи на смъртта на баща му [през 1996 по време на турнето за Load]. След това стана много по-тактичен и състрадателен и започна да цени нещата.

PLAYBOY: Джеймс ни порази с вида си, наподобяващ беден бял земеделски работник в Южните щати.

Хамет: Ще се съглася на 100 процента. Можеш лесно да се шегуваш с начина му на живот: живее в провинцията, пие много бира, има купчина пушки и ходи на лов.

Хетфийлд: И аз ям и зеленчуци също, човече. Просто са много лесни за убиване. Морковите нямат шанс да избягат. Мисля, че животните са създадени за нас. Ние сме на върха на хранителната верига.

PLAYBOY: Неудобно ли ти е от нивото на хомофобия в метъла?

Улрих: Напълно. В края на краищата, защо аз и Кърк си пускаме езици пред камерите? Светът на метъла трябва да се пречупи по всякакъв начин. Когато групата започна, всички седяха, доказвайки своята хетеросексуалност, като ругаеха по гей обществото и подобни неща. Като например: „Шибан педал.” Това повдига ли хетеро статуса ти? Никога не можах да разбера това.

PLAYBOY: Чували сме Джеймс да използва думата „педал” на шега. Това значи ли че е хомофоб?

Хамет: Вероятно. Джеймс не е имал много контакти с хора, които са обратни и може би това е основната причина да е хомофоб. Трябва да бъде просветлен в тази област.

Улрих: Знам, че е хомофоб. В това няма съмнение. Мисля, че хомофобията поставя под въпрос вашата собствена сексуалност и това, че не се чувствате удобно с нея.

PLAYBOY: За първи път от години има много метъл групи начело на класациите. Повечето от тях не струват, нали?

Хамет: Има много лайна. Много взаимствани неща. Песента на Papa Roach (Last Resort), основният риф е от песен на Iron Maiden, наречена Hallowed By Thy Name.

Хетфийлд: Limp Bizkit ми изглеждат малко като карикатура. Не харесвам, когато някакъв тип само крещи. Като Rage Against the Machine— не е пеене, а някакъв ядосан пич, който изказва своето мнение.

Хамет: На мен Limp Bizkit ми звучат като второкачествен Korn. Korn имат много по–добър вокалист, който до известна степен е интелигентен. Много от тези групи получават правилните съставки, правилната формула и воала – имат си метъл група. Група като Godsmack е кръстоска между Metallica и Alice in Chains с малко добавка от Korn.

PLAYBOY: Трима от вас са семейни, двама имат деца. Какво се промени?

Нюстед: Преди пет години групата беше приоритет пред всичко останало. Сега семействата са на първо място. Разбирам това. Семейството е по–важно. Аз съм единственият, който не е женен и музиката заема най–голямата част от живота ми. Имам предвид, Black Sabbath винаги ще е любимата ми група, но Metallica е направила повече за метъла. Metallica е най–добрата метъл група. И аз искам да запазя тази сила. Но Metallica е само една част от музикалният ми живот, Ок? Останалите ще са щастливи да си вземат шест месеца почивка от музиката. Имат други неща, за които да мислят. Ако аз не свиря дори шест дни, започвам да се тревожа какво се случва.

PLAYBOY: Звучи сякаш почивките те разочароват.

Нюстед: Да. Джеймс и Ларс започнаха това нещо заедно. Преминали са през всички трудности и имат сериозни, установени чувства за групата и как тя трябва да се развива. Това е много, много трудно за преглъщане понякога. Предполагам, че нашето разбиране е, че не искаме да сме като другите групи, където хората правят странични проекти. Създал съм невероятна музика с други музиканти. Би могла да смае хората – вече дори ги е изумила. Но просто не мога да я издам.

PLAYBOY: Джеймс и Ларс няма да ти позволят?

Нюстед: Не е Ларс.

Хамет: Просто сме на различни мнения за страничните проекти. Почитателите винаги са гледали на Metallica като нещо, на което да разчитат: винаги сме тук, винаги сме силни. Винаги сме били едни и същи още от началото. Единственият начин да се измъкнеш от групата е да умреш. Когато кажеш Metallica, знаеш кои са – Джеймс, Ларс, Кърк и как се казваше този четвъртият, а да Джейсън (смее се). Ако някой запише страничен проект, взима от силата на Metallica. За това се появи и малко грозота напоследък. И не трябва да се обсъжда в пресата.

Нюстед: Джеймс Хетфийлд е душата,сърцето и гордостта на Metallica, закрилникът на името. Не бих могъл да проявя неуважение към него.

PLAYBOY: Но той би могъл да те уважи, като ти позволи да издадеш албума?

Нюстед: Доближаваме се до неща, които не би трябвало да обсъждаме. Бих искал той да види, че тази музика е част от мен, както неговото дете е част от него.

PLAYBOY: Какво каза Джеймс, когато му каза, че искаш да издадеш албума?

Нюстед: Не искам да продължавам разговора в тази посока, да сменим темата.

Хетфийлд: Къде ще свърши всичко? Ще започне ли да прави турнета с тях? Ще продава ли тениски? Това неговата група ли е? Това е частта, която не харесвам. Това е все едно да изневериш на жена си. Женени сме един за друг.

PLAYBOY: Е, тогава какво трябва Джейсън да прави по време на почивките?

Хетфийлд: Не знам, по дяволите. Не съм му тур агент.

Хамет: Само се надявам да оцелеем заедно, без да се хванем един друг за проклетите гуши.

PLAYBOY: Ларс, мислиш ли, че Джейсън трябва да издаде албума си?

Улрих: Не бих могъл да го погледна и да му кажа, „Трябва да издадеш албума”. Аз самият не съм такъв. Това е всичко, което ще кажа. Имам проблеми в семейството със съпругата ми, които са много по–тежки от това за какво се карат Джеймс Хетфийлд и Джейсън Нюстед.

PLAYBOY: А ако Джейсън все пак го издаде?

Хетфийлд: Не знам. Това би ме разочаровало много.

PLAYBOY: Как ти се струва албумът?

Хамет: Добър е.

Улрих: Това е един наистина приятен албум, блусарски.

Хетфийлд: Достоен е за уважение.

Хамет: Говорих с Джейсън с часове. Притеснен съм за него. Джеймс изисква лоялност и единство и аз уважавам това, но не мисля, че осъзнава последствията от събитията, които налага. Джейсън яде, спи и диша за музиката. Мисля, че е морално неправилно да караш някого да стои далеч от това, което го прави щастлив. Този албум ще бъде достъпен в някакъв формат – било то чрез Napster или в магазините.

PLAYBOY: Няма ли да е забавно, ако Джейсън издаде албума си чрез Napster?

Хамет: Това би било иронично.

Хетфийлд: Нямам нищо против да гледа на мен като на задника в групата. Добре е, когато е само в групата. Докато феновете мислят, че Ларс е задник, всичко е наред. (смее се)

Нюстед: Джеймс е участвал в няколко записа: за филма South Park, когато Kenney се отправя към ада, Джеймс пее и е в почти всеки албум на Corrosion of Conformity. Това е удар от него, но ще си го запазя. Аз не мога да свиря моите простотии, а той може да свири с други хора.

Хетфийлд: Името ми не е върху тези албуми. Не се опитвам да ги продавам.

PLAYBOY: Искаш лоялност и единство в групата, но ако си прекалено голям диктатор, може да загубиш някой член на групата. Имаме три думи за теб: Guns n’ Roses.

Хетфийлд: Това са три грозни думи (смее се) Те са пример за его, което е извън контрол. Ние определено не сме в ситуация като тяхната. Никога не бих стигнал до там. Предпочитам да убия всеки един от нас, отколкото да стигнем до там.

PLAYBOY: Трима срещу един: Ти си единственият, който не разрешава на Джейсън да си издаде албума. Може ли проблемът да бъде решен?

Хетфийлд: Някои от нас просто ще трябва да се огънат малко.

PLAYBOY: Или да се пречупят?

Хетфийлд: Гърбът ме боли, така, че няма да съм аз.

PLAYBOY: Всъщност всички тези конфликти не помагат ли на групата?

Улрих: Използвахме думата конфликт много пъти през последните 15 минути. В крайна сметка изпитваме любов и уважение един към друг, които изместват караниците. Основното нещо е, че ние сме все още тук. За какъвто и конфликт да говорим, винаги намираме начин да съществуваме и да се справим с проблема като екип.

PLAYBOY: Такова ли е обичайното напрежение в Metallica или сега е по лошо?

Улрих: Това е чудесен въпрос. Интересно време да направите интервю с всеки от нас по отделно. Чувате хората да си казват всичко, както го чувстват и сте нещо като посредник. Джеймс и Джейсън не биха се обадили един на друг и така чрез вас водят разговор.

PLAYBOY: Вие с Джеймс също не сте си говорили?

Улрих: Не съм говорил с него от известно време, истина е.

Хетфийлд: Той не ми се е обаждал. И съм сигурен, че той ще каже, че аз не съм му се обаждал.
Улрих: Това е част от упоритостта на рок звездите. Изглежда като „Щом той не ми се обажда, майната му, и аз няма да му се обаждам.”

Хетфийлд: И двамата имаме нужда от време, в което сме далеч един от друг – аз и този проклетник сме заедно вече 20 години. Това е смесица от любов и омраза, разбираш ли?

Улрих: Разигравали сме този сценарий вече хиляди пъти. Когато сме на път, е имало моменти, в които не си говорим с дни. Аз и Джеймс Хетфийлд сме двете най–противоположни личности на планетата.

PLAYBOY: Твоята съпруга, Skylar, се срещаше с Мат Деймън. Преди няколко години той беше казал за теб, че си „шибана рок звезда, която притежава 80 милиона долара и собствен самолет – също и лоша рок звезда”.

Улрих: Той е казал това преди да се срещнем. И се извини за това стотина пъти. Първите пет пъти, когато се видяхме, той се извиняваше безкрайно много в първите 10 минути от разговора ни. Той наистина е мил.

PLAYBOY: Разкажи ни за лятото на 1992 г. – турнето с Guns n’ Roses, когато експлозия от пиро техниката те изгори по време на концерт в Moнреал. Колко зле бяха изгарянията?

Хетфийлд: До самата кост. Ръката ми приличаше на хамбургер. Без значение с колко вода я поливах, болката се връщаше моментално. Най–болезнената час беше физическата терапия – изстъргваха кожата с шпатула. Беше брутално. Бях на хапчета, но все пак болката беше ужасна.

PLAYBOY: Metallica направиха по-малко концерти от обичайното тази година.

Нюстед: Направихме може би 30 или 40 концерта. Това е най–малкото, което сме правили. Metallica обикновено прави от 150 до 250 концерта на година.
Хамет: Не изпитвам угризения, че вече не правим турнета, дълги по една година.
Улрих: Преди 10 години искахме да сирим колкото се може по-често и да правим много концерти. Сега, да свирим 200 пъти в Северна Дакота, не е толкова стимулиращото както преди. Понякога е невероятно да сме на сцената, а друг път самият концерт е посредствен и просто преминаваме през него. Колкото повече остаряваме, толкова по -кратко време ще сме на турне и толкова по–добри ще бъдем.

PLAYBOY: Има ли някакви трикове за написването на една песен на Metallica?

Нюстед: 90 процента от песните на Metallica са в гама E минор, защото вокалният обхват на Джеймс е ограничен.

PLAYBOY: Някакъв шанс Metallica да последва рап-метъл течението?

Нюстед: Не. Никакъв рап в Metallica.

Улрих: Шансовете Джеймс Хетфийлд да направи нещо в рап насока са между нула и отрицателни.

PLAYBOY: От твоята гледна точка на почитател на Metallica, Джейсън, сигурно е било много интересно да гледаш как Джемс Хетфийлд продължава да се развива след Noting Else Matters.

Нюстед: Където имаше тъмнина, сега се е появил светъл лъч, след като се родиха децата на Джеймс. Тъмнината винаги ще си бъде там заради нанесените щети, но сега там има и голямо светло петно.

Хамет: Можем да пеем за цветя и щастливи слънчеви дни, знаеш ли?

PLAYBOY: Е, Джеймс, следващите песни ще бъдат ли щастливи?

Хетфийлд: Да, ще започна да пиша за къщата, семейството и кучето. Винаги ще има някаква бъркотия, за която да пиша и сега в рамките на групата се зароди доста гориво.

PLAYBOY: В следващият албум може да очакваме песен наречена …

Хетфийлд: Страничен проект (смее се). Винаги ще се намери нещо, което да те вбеси. Нещо, което да искаш да промениш. Нещо, което те смущава. Всичко, което трябва да направя е да отида до Сан Франциско за един ден – и ще съм достатъчно бесен цяла седмица.

PLAYBOY: Сега си щастливо женен, имаш две деца минал си през терапия. Дори си написал любовна песен. Можеш ли все още да намериш тъмно място?

Хетфийлд: Знам, че е там. Мога отново да го посетя. Това е тъмно петно, което не можеш да отмиеш.

Share and Enjoy

Share and Enjoy

Playboy изпрати писателя на свободна практика Rob Tannenbaum да вземе интервю от една от последните големи рок групи. Ето неговият коментар:

“Не бях изненадан, че Джейсън напусна Metallica. Само два месеца по–рано прекарах един ден с всеки един от четиримата и никога не бях виждал група, толкова заядлива и раздразнителна. Повечето хапливи забележки бяха обвити в хумор: Нюстед се подиграваше на пеенето на Хетфийлд, Хетфийлд се подиграваше на музикалните способности на Улрих, а Улрих, когото интервюирах последен, реагира с присмех на някой от цитатите на Хетфийлд.”

“Действително напрежението е очевидно в тези интервюта, защото те споделят една обща черта: всеки говори за собствената си нужда от уединение. Парадоксалното е ,че това е група от самотници и конфликта между единство и индивидуалност е много ясен. И поради факта, че те не си говорят, аз се превърнах в проводник на информация.

„Какво е душевното състояние на Джейсън?” ме попита Кърк Хамет, неспокойно, когато се видяхме в дома му в San Francisco, стилно готическо имение, изпълнено с тъмно дърворезба и разпятия, както и препарирана двуглава овца във всекидневната, „ Как е Джеймс?”…

“Хетфийлд ме покани в неговата къща, зад охранителната порта в град на по-малко от час път от San Francisco. Изглеждаше странно, че той живее в известния улегнал Marin County, но Хетфийлд веднага ми разясни какъв е кварталът „Това е повече Смотаноград„, каза той, хилейки се. Бърлогата, в която говорихме изглеждаше като провинциална хижа – стената над камината беше украсена с главите на девет животни, които той е убил, включително и глиган, антилопа и 800-килограмов бизон, за който му трябвали четири изстрела с пушката. Хетфийлд, който си е извоювал прякора Д-р Не заради контрола над групата често говори в животински метафори, което оформя ясно дарвинистка перспектива. „В момента сме в много труден период”, каза Хетфийлд сериозно и мрачно. Но когато съпругата му и 3-годишната му дъщеря влязоха в стаята, авторът на „Seek and Destroy’ скочи и изкрещя „Голяма прегръдка!”

“Когато се срещнах с Ларс, той се беше разделил със съпругата си и техните деца и живееше в хотел в центъра на New York. Улрих е бизнесменът на групата – докато говори високо и се присмива, телефонът му като пратеник на неметъл света звъни постоянно. Той е приятел с Maт Деймън и Къртни Лав, играе тенис с Джон Макенроу. Нежно обявяван като „Датско джудже” в някои от кръговете на групата, Улрих по някакъв начин успява да бъде приятелски настроен и заядлив едновременно, а споровете са само още един начин да кажеш „здравей”….

“Най – нещастен изглеждаше Нюстед, притиснат от ограниченията на Хетфийлд да издаде солов албум. Той шеговито оправда пеенето на Хетфийлд, казвайки „Поне сега го наричаме певец, вместо този викащия и крещящия. Преди пет-шест години го наричаха крещящия. Нюстед в последствие призна, че се е чувствал „почти задушаван” в Metallica. Но когато го попитах дали е достатъчно нещастен, за да напусне групата, той стана сериозен: „Не бих напуснал Metallica заради друга група. Ако някой ден избера този път, ще е за да живея живота си, а не за да свиря в друга банда”….

Скоро Metallica ще завършат своята почивка и ще се завърнат в студиото като трио, за да запишат новия албум. Метъл групите не би трябвало да се развиват: AC/DC, Black Sabbath и Motorhead звучат почти по същия начин в новите си албуми, както звучат и в старите. Но Metallica са мотивирани от „страха от повторение”, каза ми Улрих. Затова ще е интересно да чуем следващия им ход. Тогава те ще намерят нов басист и ще се върнат на пътя, толкова шумни, колкото са винаги.

ПЪРВА ЧАСТ

PLAYBOY: Прекарахте по–голямата част от миналата година в борба срещу Napster. Сега всичко премина в бизнес с BMG и от безплатна услуга се превърна в платена. Заплахата отмина ли? Или ще се появи подобен сайт?

Улрих: Съществува голям брой мининапстери. Но Napster е успешен, защото е компютър 101 – заедно с някои други компании, софтуерът става наистина сложен. И те няма да се откажат както Napster. Сега всеки се подсигурява. След всяка нова технология, която някое 19-годишно момче измисли, идва някой да я блокира след пет минути. Никога няма да спре. Но мисля, че може да се превърне в нарушаване на закона, така да го кажем, както е пиратството и контрабандата.

PLAYBOY: Какво постигнахте с процеса си срещу Napster?

Улрих: Това, което наистина постигнахме, е, че успяхме да осведомим американското общество. Това се превърна в първият голям проблем на 21 век. Очевидно това беше момент на осъзнаване на всички, които имат нещо общо с интелектуалната собственост. Ето ги тези възрастни дами, които правят кройки за дрехи. Изведнъж тези кройки са откраднати и се търгуват в интернет и тези възрастни дами няма да получат полагащото им се заплащане

PLAYBOY: Част от почитателите взеха страната на Napster вместо на Metallica.

Хетфийлд: Защото са мързеливи нещастници и искат всичко без пари. Мисля, че Napster спечели медийната война. Неприятно е разбирането на почитателите ни за нас – те виждат Metallica като големите лоши хора, които искат да им вземат безплатните неща. Обичам да свиря, защото е добър начин на живот и получавам удовлетворение от това. Но не мога да нахраня семейството си с удовлетворение.

PLAYBOY: Значи Napster ощети Metallica?

Хетфийлд: Не искам да прочета „Napster нанесе щети на Metallica.” Много трудно е някой да ни навреди. Но повредиха това как феновете ни ни възприемат.
Улрих: Не съм съгласен. Поемаме удари от ден първи: от прическите до използването на продуцента на Motley Crue и Bon Jovi Bob Rock, от това, че свирихме на Lollapalooza до писането на балади и записването на албум със симфоничен оркестър. Това е част от това да бъдеш подстрекател и предвестник.

PLAYBOY: Освен обичайната му бъбривост, защо Ларс стана говорител на групата срещу Napster?

Хетфийлд: Второто ми дете се роди по това време (май 2000 г. Castor). И семейството е на първо място. За това Ларс трябваше да тича с факлата и направи няколко погрешни хода. Знаете, Ларс няма мярка на устата и понякога е като нахално хлапе. Дори по време на няколко негови интервюта си мислех: „О, човече, не казвай това.”

Улрих: Казах някои неща, които преминаха границата. Когато Limp Bizkit се възползваха от Napster и взеха 2 милиона долара, за да платят „безплатното турне„ – може да се правят концерти без пари от спонсори, защото ние го правим – но бих казал, че това са глупости. Знам, че много хора мразят Fred Durst, но мисля, че той е много талантлив. Аз и Fred се целунахме и оправихме нещата. Когато си отворя устата, съм доста красноречив, но понякога говоря пълни глупости. Това ми е ясно.

PLAYBOY: Какви неща ви казаха феновете в лицето?

Хетфийлд: Имаше такива, които казаха „Оставете Napster на мира!”, но след това „Metallica е върха!” Не бихте искали да обърнете вашето „Благодаря” в „майната ти” Имам много аргументи за почитателите, които искат да го обсъдят. Имаше едно момиче от Atlanta, което разплаках. Тя приемаше парите като зло. Защо не отидеш да живееш в Canada или в някоя социалистическа страна?

Улрих: Ако престанеш да си почитател на Metallica, защото не искам да давам музиката си безплатно, тогава майната ти. Не искам да си фен на Metallica.

Хамет: Все още съм шокиран от реакцията на хората. Мислех си, че е толкова очевидно: Хората взимат нашата музика по нелегален начин и ние искахме да ги спрем. С компютрите изглежда така все едно, че не крадеш, защото натискаш само едно копче. Но важното е, че кражбата е нещо неправилно.

PLAYBOY: Вие момчета вбесявате доста хора. Появяват се теми като ЮЛарс и Кърк са гейове”.

Хамет: Това само показва липса на творческо въображение. Все едно да наречеш някого „шишко”.

PLAYBOY: Може би си прав за заслугите. Но е трудно за хората да симпатизират на богаташи.

Улрих: Да, така е. Става въпрос за тези „алчни рок звезди” Но разберете, след 80 милиона продадени албума не знам какво да правя с всичките тези пари. За това може ли сега да говорим за истинския проблем? Проблемът за мен е изборът. Искам аз да избера какво ще се случва с моята музика. Съвсем ясно е, че ще продаваме музиката си онлайн в бъдеще. Но и това няма да бъде възможно, ако съседът ви я дава безплатно.

PLAYBOY: Когато започнахте кампанията срещу Napster, мислехте ли, че ще се проточи толкова дълго?

Улрих: Нямах дори и смътна представа за това. Цялата идея за Ларс Улрих – момчето от плаката, което защитава интелектуалната собственост, не е нещо, което съм търсил.

PLAYBOY: Беше ли изненадан, когато те освиркаха през септември на MTV Video Music Awards?

Улрих: Не бях осведомен за това, когато се качих на сцената. Когато слязох и хората казаха колко добре съм се справил с освиркването, аз нямах представа за какво говорят.

PLAYBOY: Това е изненадващо, защото изглеждаше, че ти е доста неудобно.

Улрих: Бях пиян. Това беше най–лошото шоу, на което съм присъствал. Тръгнах си и отидох на вечеря с приятели и пихме коктейли.

PLAYBOY: Когато създателят на Napster Shawn Fanning излезе с тениска на Metallica, камерите те показаха и изглеждаше поразен.

Улрих: Трябва да разберете, че всичко е било планирано. Те ме помолиха да връча награда на Shawn Fanning. В деня преди церемонията адвокатите на Napster го измъкнаха, защото си мислеха, че ще му направя нещо грубо и противно. MTV попитаха дали имам проблем с това той да се появи с тениска на Metallica. Аз казах: „ОК, направете го”. Знаех за това и се правех, че дремя с ръка на лицето и просто клатех глава. По някакъв начин беше нагласено.

PLAYBOY: Какво трябва да се случи, за да оставиш процеса срещу Napster?

Улрих: Те изключително любезно се опитват да постигнат споразумение. И единственото, което следва е да платим хонорарите на адвокатите. Ние вярваме, че те могат да блокират достъпа до всичко, което поискаме да е блокирано.

Хамет: Критиката е нещо, с което се справяме от ден първи. Когато Kill ‘Em All излезе, нямаше нищо като него. Когато издадохме втория албум, не може да бъде – имаме бавна песен. Дори феновете ни критикуваха. Имаме бронирани жилетки срещу критиката.Честно казано, се храним от нея.

Хетфийлд: Metallica обича да бъде мразена.

Хамет: Обича да бъде мразена, определено. Дори преди да създадем групата бяхме аутсайдери – нямаме проблеми с този имидж.

PLAYBOY: Сега сте супер звезди – не само в MTV , но и в VH1 – лесно се забравя колко непопулярни бяхте в началото.

Хетфийлд: Когато с Ларс се събрахме, харесвахме музика, която не е общоприета, особено в Los Angeles. Нашият стил беше бърз и тежък. Популярните песни в LA бяха кратки и лесни: Motley Crue, Ratt, Van Halen. И задължителна беше и визията. А единствената визия, която ние имахме беше грозна.

PLAYBOY: Но не сте били имунизирани към стила на обличане в LA.

Хетфийлд: Имахме битки с клиновете. Можеш да си показваш пакета. „Носи клин, пич. Ще имаш много мацки.” На първото турне в Америка моят клин – по дяволите мразя да казвам „моят клин”, беше мокър от предишната вечер и го суших на радиатора. На едно място се разтопи и се получи голяма дупка на чатала. Казах, че това е като чорапогащник и реших да си остана с дънките, което беше най–доброто решение. Ларс носеше клин до турнето за Black Album, но той може да ви каже нещо различно.

Улрих: Бяхме като изгнаници в Los Angeles. Първата година и нещо бяхме доста самотни.

Хетфийлд: Направихме няколко концерта, на които освен барманите, публиката се състоеше само от нашите приятелки. След което се появиха няколко наши заклети фенове, които ни следваха навсякъде и станаха членове на екипа „може би този пич ще иска да влачи оборудването вместо мен.”

Share and Enjoy

Share and Enjoy