Горди сме да съобщим, че за втора поредна година ще организираме парти в памет на Клиф Бъртън. Виртуозният басист, дал неповторимото звучене на Metallica, ще бъде почетен на 26 септември (неделя) от 20,00 часа в клуб The Black Lodge в София, където бяхме и миналата година. Ще слушаме музика, ще пием бира и ще правим планове за предстоящи пътувания по концерти през следващата година.

Сега партито ще бъде малко по-различно, като ще бъде с благотворителна цел за Елена Димитрова. Ели е претърпяла тежка операция и се нуждае от трансплантация в чужбина. Въпреки това, тя не спира да се усмихва и нищо не може да сломи духа й. Нека на 26 септември всички се присъединим към нейната борба.

Вход няма, има кутия.

Разбиващото DVD с концерта на Голямата Четворка от София ще излезе на пазара през октомври. За наше съжаление, от Металика не избраха нито едно от изпратените им от нас над 90 предложения за заглавие на български език. DVD-то ще носи името “The Big 4 Live From Sofia, Bulgaria” и ще включва целите изпълнения на Металика, Слейър, Мегадет и Антракс от 22 юни 2010 г. В България то ще е в продажба от 18 октомври.

Тъй като Harvester of Sofia е настина поласкан, но и изненадан от тази молба, която бандата отправя към нас, признаваме, че нямаме възможност за адекватна реакция и затова молим всички фенове, които видят това да ни помогнат…Предложенията за заглавие на ДВД-то, трябва да бъдат изпратени на бандата утре (6 август, 2010) до около 17.00 часа българско време…така че…ваш ред е!

Ако някое от предложенията бъде одобрено от Металика, Harvester of Sofia ще се опита да осигури някаква символична награда на човека измислил име за историческото ДВД на голямата четворка от София!

Ако имате някоя страхотна идея, моля да пуснете съобщение като коментар под тази новина или пишете на мейл: iavordenev@abv.bg…или за по-сигурно – дайте предложение и на двете места…

В 15.00 приключи приемането на предложенията. Благодарим на всички, които се включиха в тази кампания. По-късно днес ще изпратим всички предложения до HQ-то на Металика. Когато се разбере какво ще е името на ДВД-то, ще разберем и чие предложение е било одобрено. Ако сте дали реален имейл адрес, когато сте пускали предложението си, няма да е проблем да се свържем с вас и да ви уведомим. Надявам се, че ще се видим с повечето от вас на промо партито, когато излезе ДВД-то от София!

Специални благодарности на Metal Katehizis, затова че пуснаха новината и ни помогнаха да съберем толкова предложения!

Уточняваме, допълнително, че заглавието трябва да е на БЪЛГАРСКИ език. Perfect Thrash Night in Sofia, например не е вариант, вариант ще е : Страхотна траш вечер от София.

^* – ДВД-то от Ним, Франция е с френско заглавие – Francais Pour Une Nuit (Французин за една нощ), а това от Мексико сити с испанско – Orgullo, Pasión y Gloria: Tres Noches en la Ciudad de México (Гордост, страст и слава: три нощи в Мексико сити).

Джоел Макайвър е британски автор на книги, който нашумя с редица свои творби за популярни метъл банди. Най-известното му произведение е биографията на Металика „Justice For All: The Truth About Metallica”, която излезе на пазара през 2004 година. Той е писал още за Слейър, Блек Сабат, Слипнот, Ред Хот Чили Пепърс и др. Преди година се появи и първата биография на Клиф Бъртън – “To live is to die”, също дело на Макайвър. Книгата вече е и на българския пазар. В тази връзка Harvester of Sofia потърси Джоел. Той беше любезен да даде второто си интервю за официалния фенклуб на Металика в България.

- Здравей, Джоел, вече три твои книги са издадени в България. Как се чувстваш, когато дори в малка държава като нашата започваш да ставаш популярен?
- Страхотно е, когато някой се интересува от работата ми. Благодаря на всички в България, които ме подкрепят.

- В предишното интервю, което даде за нас, говорихме за възможността за концерт на Голямата Четворка. След като вече това е факт, какво ти е мнението за шоутата? Очаквано ли се представиха бандите?
- Да, те свириха невероятно. Бях на първия концерт и не видях нито една грешка по време на изпълнението или някакъв технически проблем. Може и да е имало някакви, но са били зад сцената. За мен беше изключително важно да видя това шоу, защото никога не съм предполагал, че може да се случи. Metallica заслужават огромна благодарност и уважение за това, че го реализираха.

- Знаем, че си бил на концерта на Четворката в Полша. Как ти се стори публиката и прие ли еднакво добре всички банди?
- Трудно е да се каже, защото Anthrax свириха много рано и стадионът беше пълен само на 60 процента, но хората, които бяха там, бяха много ентусиазирани. Публиката беше страхотна – всички знаят колко популярен е метълът в Източна Европа.

- Шоуто в София беше по-специално от всички останали – беше излъчвано директно в цял свят, ще бъде издадено на DVD, а и в края на концерта на Металика излязоха членове на всички банди, за да забият заедно Am I Evil? Успя ли да присъстваш на този концерт на живо или да го гледаш в някой киносалон?
-Не, не бях там и не съм гледал нищо друго освен Am I Evil? DVD-то ще е невероятно, все пак имах достатъчно късмет и ги гледах в Полша, което за мен самия беше велико.

- Освен че Четворката порасна и се попромени – с тях израснаха и много от феновете на бандите. Средата и края на 80-те, когато стават легендарни, много от феновете им са 15-20 годишни, а през 2010 са вече 35-40 годишни. Каква е разликата между едно шоу на Металика от 1988 и от 2010? Каква е разликата в публиката, в атмосферата?
- Атмосферата си е същата, но публиката, демографски погледнато, се е разширила. Групата свири по-професионално и очевидно имат достатъчно голям бюджет за масивна продукция, но суровата, груба енергия и ентусиазмът от концертите в началото на `80те вече ги няма. Това съвсем не е по вина на Metallica, просто на стадион усещането не е същото като в един малък клуб. Гледах ги на едно шоу през 2008 пред няколко стотин човека и беше невероятно.

- С годините Голямата Четворка се промени – навремето беше секс, наркотици и рок н рол – сега, когато вечеряха заедно преди един от концертите на Сонисфиър, Дейв Елефсън спомена, че са си говорили само за семейни работи – деца и т.н. Как семейният живот се отрази на музиката, на турнетата и на представянето на бандите?
- Мисля, че основната разлика е, че всички те имат по-важни приоритети от музиката сега. Семейството е на първо място за тях, както и за всеки друг и точно за това логистиката по време на турне се организира лесно. Смятам, че групите свирят толкова добре, колкото и преди.

- В книгата за Слейър разказваш една много интересна случка, когато Том Арая, пиян като дъска, се изпикава на главата на Кронос от Венъм. Знаеш ли други подобни забавни моменти за Слейър, Металика или която и да е друга банда.
- Стотици са! И повечето са намерили място в книгите ми. Като си говорим за забавни случки, трябва да прочетете автобиографията на Dave Mustaine, страхотна е.

- Както споменаваш в книгата си за Клиф, в своето последно интервю той казва, че Металика ще започнат да свирят по-леко и с по-опростени мелодии – …And justice for all сякаш не е точно това, но последвалият Черен албум, както и Load и Reload са точно такива. Разбираме, че и Клиф е голям фен на американския южняшки рок – има ли песни от тези три албума, за които си си казвал – ето това имаше предвид Клиф в последното си интервю?
- Не в тези албуми, но слушах неща на Kyuss и се чудя дали Клиф би поел в тази посока. Жалко е, че никога няма да можем да разберем.

- По различни причина Металика нямат голям късмет с басистите си. Мислиш ли, че Роб ще остане с бандата до края? Дано да е жив и здрав дотогава.
- Кой знае… но за момента той е най-енергичният член на групата!

- Има слухове за някакво по-специално турне на Металика догодина – споменава се, че ще има концерти само в 10 града в света. През 2011 е 30-годишнината на бандата. Знаеш ли дали планират нещо специално и би ли ни издал в кои европейски градове можем да ги очакваме…за да почнем да събираме пари отсега и да резервираме самолетни билети и хотели.
- Все още нищо не съм чул, но групата винаги готви някакви изненади.

- Ако има подобен концерт в Лондон, Париж и/или Берлин, би ли посетил и трите шоута? Би ли посетил и пре-шоу партита, където ще можеш да се срещнеш с най-запалените фенове на бандата?
- Да, разбира се. И на двата въпроса!

- Какво очакваш от следващия албум на Металика. В предишното интервю за нас спомена, че не очакваш Рик Рубин отново да е продуцент на тавата, тъй като Ларс е заявил, че Металика обичат да ги ръчкат? Кой продуцент мислиш би извлякъл най-доброто от от бандата в момента? Кога очакваш да излезе албума предвид големите паузи между всеки албум на бандата напоследък?
- Трябва да попитате Metallica за тези неща. От опита си, който имам, бих могъл да предположа нещо. Говорих с Роб в Полша и според него Рубин е възможният избор за продуцент. Лично аз мисля, че те сами трябва да си продуцират албумите. Очаквам нов албум, а и турне след него след две или три години.

- Предполагам познаваш Стефан Чирази (б.р.-главният редактор на списанието на фенклуба на Металика So What), той ни е обещал да ни даде интервю. Подскажи ни някой интересен въпрос, с който да му вземем акъла?
- Срещнах Стефан за пръв път в Полша, въпреки че поддържахме връзка с него чрез интернет от дълго време. Питайте го за редактирането на So What и как точно действа. Дали обсъжда всяка статия с групата, дали обменят нови идеи и т.н.?

- В момента гласа на Джеймс е много по-груб и като цяло саундът на Металика е много по-плътен отпреди 28-29 години. Слушайки как звучат на живо в момента Hit the Lights, Motorbreath, Seek, не смяташ ли, че Kill em All трябва да бъде презаписан?
- Не, обичам този албум! Трябва да презапишат Justice и да му добавят бас. Иначе албумите от `80те са съвършени!

- На 24 юли на Калиакра Рок Фест в България свири голямата тройка на немския траш – Destruction, Sodom, Kreator – коя ти е най-любима от тези банди?
- Kreator, но харесвам и останалите. Скоро писах резюме за последния албум на Kreator. Те са най-добрата неамериканска траш метъл група.

- Мислиш ли, че ние българите получихме възмездие заради това, че дълги години наред тук не можеха да се провеждат рок/метъл концерти, а сега само в рамките на един месец имаме възможност да гледаме – Anthrax, Megadeth, Slayer, Metallica, Sodom, Kreator, Destruction?
- Мисля че всякакво потискане на културата заради политически причини е вид морална несигурност и фактът, че сега метълът в България е в добра форма, след като толкова години е бил забранен, ме прави много щастлив. Само глупаците и политиците обвиняват за всичко силната музика.

- Ако останеш на самотен остров и имаш право на дискографията на една единствена банда, коя би избрал и защо?
- Невъзможно е да избера само една … Ще са Metallica, Slayer, Morbid Angel, Miles Davis, Prince и Bach. Те изразяват всичките ми емоции.

- Разкажи с няколко думи за себе си и за семейството си?
- Женен съм с две деца. Живеем близо до Лондон и имам страхотен живот, въобще няма от какво да се оплача.

В навечерието на фестивала „Сонисфиър” ви показахме как Джеймс Хетфийлд се появи на сцената с китара, на която имаше стикер с българския флаг. Със същата после той свири и в София в паметното събиране на една сцена с Anthrax, Megadeth и Slayer за парчето „Am I evil”.

Сега се оказа, че Джеймс лично е селектирал и залепил въпросните стикери, а не просто някой от сътрудниците му да е свършил цялата работа. На снимките, разпространени от официалния фенклуб на групата Metclub, можете да видите как Джеймс подбира какво да сложи на китарата си. Наред с огромния флаг в центъра, вдясно на масата се мъдри още един BG стикер, който явно не е бил избран.

И двете лепенки бяха изпратени от нашия фенклуб Harvester of Sofia, за което всички дължим едно голямо „БРАВО” на Асето! Някои от нас имаха късмета да се видят с Metallica преди концерта им тук на 22 юни. Тогава Джеймс увери, че е бил наясно, че това точно е българският трибагреник и неслучайно го е поставил него на централно място.

Невероятната българска публика за пореден път доказа, че обича тази група и трябва да сме горди, че такъв фестивал се проведе точно тук. Не ни остава нищо друго, освен да чакаме следващото шоу на Metallica в България. А всички сме убедени, че няма да чакаме дълго!

От няколко седмици насам на пазара вече е новата книга за Metallica на най-авторитетния журналист и писател на хевиметъла – Джоел Макайвър, който е автор и на книгата „Истината за METALLICA”. Творбата му се казва „To Live Is To Die” и е посветена на Клиф Бъртън.

На 27 септември 1986 година басистът загина в автобусна катастрофа близо до Люнгби, Швеция. Беше едва 24-годишен. В двете десетилетия след това нито една книга не бе посветена на таланта на Клиф и постиженията му. Досега.

„To Live Is To Die” рисува откровен и интимен портрет на един хевиметъл гигант. Предговорът е написан от Кърк Хамет – най-добрият приятел на Клиф в Metallica. Авторът Джоел Макайвър е интервюирал най-близките хора на музиканта, много от които говорят за него тук за първи път.

Мислите, че познавате Metallica? Помислете пак. Тази книга ще ви даде нова информация за най-съзидателния период от творчеството на една от най-големите метъл банди в света. Това е историята на един гений и една трагедия, която никога няма да забравим.

„Клиф е отговорен за най-забележителните моменти от музиката на Metallica. „To Live Is To Die” е вълшебна книга. До ден днешен ме разтърсва”.
Микаел Акерфелд, Opeth

„Metallica отвори много врати за всички нас и ни помогна да преобразим и да променим света в много отношения. Наследството на Клиф личи във всяка песен на групата”.
Дейв Елефсън, Megadeth

„Като музикант и като личност Клиф не се страхуваше да бъде различен. Всички можем да научим нещо от него”.
Алекс Уебстър, Cannibal Corpse

Издателство “Addix” разпространява книгата на пазара у нас. Тя струва 19,99 лв и може да бъде закупен от тук: http://www.addix.org/

Отминаха около 20 дни от най-великото събитие за мнозина от нас. Едва ли някога пак ще станем свидетели на такъв невероятен фестивал с велики групи, които свирят на една сцена в един ден и то точно в София. Ето как протече всичко през очите на Aся:

Когато през 2008 имах лудия късмет да се видя с Metallica и да им благодаря, за това което правят за нас, през ума ми не е минавало, че след по-малко от две години те отново ще са тук и ще ме накарат за пореден път да загубя дар слово. Все още ми е трудно да намеря подходящи думи, за да опиша случилото се на 21 и 22 юни.

Така чаканото пре-парти дойде с гръм, трясък и много дъжд в понеделник (21 юни). Успяхме да надминем и най-смелите си очаквания от към посещаемост. Клуб R.B.F. се напълни, дойдоха приятелите ни от България, Европа и дори Русия. Hate Campaign, заедно с Бобз от Fyeld, забиха сет от девет песни, само резачки, които те оставят без дъх, но с жажда за още. Специално за фен клуба префасонираха Harvester, за да се получи стабилната интерпретация, на която би завидял всеки локален чаптър.

Изненадата обаче дойде с фантастично medley, което обхвана всяка песен от албума Мaster of Puppets. Вярно, не съм гледала на живо нито един от поредицата концерти в чест на 20-годишнината от Мaster of Puppets, но си признавам, че ченето ми падна до земята с първите акорди от Orion….

Момчетата не спираха да ни показват колко сме специални. Точно ние бяхме първите, които чуха и видяха на живо и за пръв път двете авторски парчета на Hate Campaign ¬– „Feed The Pain” и „Shallow Person”. Бобз отново се изправи зад микрофона, за да ни довърши с още три от любимите ни песни на Metallica.

След кратка пауза за пресушаване на някоя и друга бира на сцената се качи и втората банда, нямаща си име, която също ни беше подредила сетлист, пълен с изненади. Не само че бяха обхванали още няколко велики групи, но и радваха с различни вокали, които на бегом от нищото изкачаха на сцената, за да ни накарат да се дерем заедно. Миро, Мишо, Илиян и Бобз се редуваха майсторски зад микрофона и не ни даваха да си поемем и глътка въздух. От Metallica, през Slayer и Sepultura, после Pantera и Alice in chains … в компанията на крокодила Гена, който беше малко срамежлив и изкаран принудително на сцената, завършиха с две парчета на Robb Flynn и компания, които изпяха заедно. Абсолютен пир за сетивата.

След концерта всички бяха с усмивки до ушите и всички до един признаха, че това е било най-доброто парти на HOS (засега…), най-добрата загрявка за предстоящия концерт. Един по един хората започнаха да се разотиват, за да събират сили за предстоящия тежък ден, а самата нощ беше заредена с много енергия и предвещаваше нещо велико. Но никой от нас, нито един, не беше подготвен за изненадите, които самите Metallica ни бяха приготвили.

На 22 юни всичко беше на страната на Harvester of Sofia от времето до организаторите на феста. За концерта на голямата траш четворка се изписа много, много се изговори, нагледахме се на качествени снимки и дори го гледахме по няколко пъти…

А какво се случи по време на Metallica? Официално написахме историята!!!
България и българската публика има своето почетно място в сърцата на Metallica. Доказахме, че сме истински и отдадени фенове. Накарахме ги да се почувстват като у дома си и те го оцениха… Що се отнася до нас, локалният чаптър Harvester of Sofia беше почетен още с излизането им на сцената. Въпреки че знамената ни бяха скрити зад стена от фотографи, веднага бяха забелязани от Джеймс и компания. Доволни кимания и поздравления за тях получихме и от четиримата многократно. Редяха класика след класика, а в публиката отекваше всяка дума! Изненадата дойде с Harvester of Sorrow, песента която за нас е повече от химн. Членове на HoS, които бяха спечелили среща с групата преди концерта, бяха помолени да напомнят на Ларс, че тази песен не е изпълнявана в България нито веднъж. Няма невъзможни неща, казал той…
Уникалното звучене на песента обхвана стадиона и разтърси цяла София. Language of the mad….. изкрещя Джеймс в микрофона, а точно след няколко минути се случи и невероятното. Повечето от нас не му обърнаха внимание, някои просто решиха че им се е причуло, други въобще не разбраха че се е случило…. но ДА, нашето лично чудо, най-голямото признание от Джеймс, нещо което не се е случвало никъде и никога… В края на песента, преди последния риф от китарата на Хетфийлд дa премине в красивото соло на Кърк, пред 45 000 човека и още милиони по света, Metallica ни показаха, че сме специални. Съвсем ясно, Джеймс каза “Harvester of Sofia” и накара всички, които го чуха да им се разтопят сърцата!

Нямахме време да се съвземем от шока, защото последва още един … Джеймс застана пред нас с новата си китара, украсена с българското знаме (отново признание към Harvester of Sofia). Да… излизайки с нея на сцената посочи едно от знамената на клуба, посочи стикера и се усмихна широко!
Покани своите колеги на сцената … и един след друг се появиха…. голямата четворка на една сцена БУКВАЛНО!!!!  Самата сцена отесня изведнъж, а изглеждаше толкова огромна… Така написахме историята. Само и единствено в София, тези великани забиха едно парче заедно. Истинска привилегия. България получи своя собствена глава в историята на Metallica.  За всички присъствали това беше един незабравим и красив момент, а самата песен Аm I Evil? никога няма да е същата. След много приятелски прегръдки всичко завърши със снимка за спомен, с гръб към публиката, за да е и тя част от снимката.

След това Джеймс покани и нас на сцената, стадион „Васил Левски” беше осветен от прожекторите и всички запяхме трите лесни и познати думички „Seek and Destroy” … Бяхме едно цяло, петият член от Metallica.

Единственото, което не успяхме да направим е да хвърлим знамето достатъчно силно, за да стигне до сцената. Въпреки това, два дни по-късно то беше предадено лично на Джеймс.

Усмихнати и изтощени, доволни и заредени с много емоции, без думи и в еуфория, спокойни и кипящи от енергия…. така изглеждахме след лятната траш буря, която ни отнесе и си замина. В погледите на всеки един от нас се четеше щастие, чисто и неподправено…. Събрахме се за няколко общи снимки на Harvester of Sofia и си казахме „до скоро” с пожелание пак да го повторим и догодина, поне веднъж, някъде в чужбина…. а защо не и отново тук.
Няма невъзможни неща, каза Ларс, няма невъзможни неща!!!

P.S.
Тук е моментът и да изкажем огромни благодарности на Петър Петров, шеф на Balkan Entertainment Company – организатор на Sofia Rocks, за неговата помощ и подкрепа!!!

И също така на всеки един от музикантите от двете групи, които свириха на пре-партито и които буквално ни махнаха главите с уникалните си изпълнения!!!

Повечето от вас познават Добри Коцев. Ето, че дойде и неговият голям миг в живота. Добри беше един от късметлиите, които спечелиха правото да се видят на живо с четиримата от Металика. Това се случи преди концерта в София. Ето и неговите впечатления:

Ще разкажа всичко, за което се сещам, което видях, чух или ми направи впечатление на срещата. Някои неща вече сте научили, други сигурно ще ви е интересно да чуете. Ще включа и част от разговорите с другите участници, пък те ако искат могат да ги разкажат и от своята гледна точка.

Още около 16,40 часа се бяхме събрали всички спечелили от лотарията на Мет клуба –  общо 12 човека. Това бяхме всички 8 човека, които писаха, че са спечелили в нашия форум и четирима чужденци. От тях две момчета от Истанбул, едно момиче – Офели, от Франция и един сърбин. Освен участниците от МетКлуб-а в последствие се оказа, че ще присъстват още четири човека  по линия на промоции и спонсори. Това бяха една жена, едно момиче на 16 години, доведено от баща си, и двама едри мъжаги, които закъсняха.

Към 16,50 часа се появи човекът от МетКлуба, който започна да ни проверява по лични карти в списъка, който носеше. Той беше едър, добродушен на вид метклубър от Латвия или Литва (трудно е да запомниш, като звучат почти еднакво). Веднага след него дойде и Джеф и се включи в проверката и лепенето на пропуските, като каза, че ако някой загуби стикера си, няма да му бъде заменен и няма да бъде допуснат до срещата.. Дойде и момичето от „Вирджиния рекърдс” (Люба), което носеше списъка с хората извън МетКлуба. Аз лично не се познавам с нея по име, но знам че тя се познава с някои от нашите хора а други ни познава може би по физиономии. След като мина проверката, останахме да чакаме закъсняващите двама. През това време успяхме да поговорим с Джеф. Той сподели общо взето следното: има страшно много работа, отговаря на имейли 24/7 (24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата), но се старае да отговори на всички и е спал последните две нощи общо под 10 часа, но заключи, че си харесва работата и обича да я върши. Освен това каза, че само жена му знае какво му струва всичко това и че всъщност няма „социален живот”. По това време са оказа, както отбеляза Ради, че сърбинът е доста нахален и гледа да се набута в разговора, като се включва на всяко изречение на Джеф. По същото време Ива беше разменила няколко думи с помощника от МетКлуб-а и беше научила, че и четиримата от групата ще дойдат и че срещата ще се проведе на „много хубаво място”.

Към 17,20-17,30 часа, след като се бяхме събрали всички, ни поведоха към мястото на срещата. Опитахме се да влезем през централния вход, но бяхме спрени от охраната:
- Не може да минете през ВИП-а.
- Ама как не може? Още вчера е говорено – казва представителката на „Вирджиния”
- ВИП-а е затворена зона и не може да минете през него – категоричен е охранителят на средна възраст.
- Ама как не може? Ще минем през зала „Родина” и отиваме на закритата писта – още вчера е говорено.
- На може да минете през ВИП-а и да отидете до пистата. Вип-ът е закрита зона.
Тогава Джеф махна иронично с ръка и каза „Няма значение, ще минем от друго място”.
Последният опит на девойката да убеди охранителя се оказа неуспешен и след повторните думи на Джеф, че знае друг път и ще минем по него, го последвахме. Минахме през входа за публика към Фронт ъф Стейдж, покрай сцената, отзад през тунела за камиони на сектор Г, през вътрешния коридор, по който имаше разлепени бели листове, указващи различните помещения за екипите, и по едно коридорче със стълби се озовахме на вътрешната лекоатлетическа писта под трибуната на сектор Г. Тогава разбрах защо мястото е хубаво за целта. Закрито, затворено за външни хора, тихо (мисля, че дори звукът от сцената не се чуваше), просторно, с много светлина идваща откъм голямата фасада на стадиона и със светла бежова стена зад гърбовете ни. Това е може би едно от най-подходящите места, където се е провеждал Мийт Енд Грийт някога. На всичкото отгоре в краката ни имаше и разчертани линии на пистата, на една от които се подредихме в редица.

Джеф повтори правилата които вече знаехме:
- всеки от групата има свой сив и черен маркер, с които ще разписва,
- с всеки от групата ще има човек, който ще ни снима с нашите фотоапарати,
- може да снимаме през цялото време, но не можем да правим видео или аудио запис,
- имаме право на по 2 автографа от всеки,
- може да задаваме въпроси, ако искаме, към всеки от групата,
- ако някой от нас наруши правилата, ще бъде отстранен от срещата веднага.
Като приключи с правилата Джеф добави, че членовете на групата скоро ще бъдат тук и можем да се подготвим. Той отиде да ги доведе, а помощникът му се подготви с видеокамера в ръка.

Четиримата с тениски на ХоС – Ива, Мария, аз и Ради бяхме в средата на редицата един до друг. Пръв от групата очаквано се появи Роб. Беше посрещнат с овации както и всички останали при появата и напускането им. Направи ми впечатление, че е по-нисък, отколкото очаквах. Започна от единия край на редицата, като не се задържаше много при никого. Когато дойде при мен, аз му дадох членската карта на ХоС с думите, които си бях подготвил към четиримата за по-лесно: „Ние сме няколко членове на българския чаптър „Харвестър ъф София” и искаме да ти дадем наша членска карата. Сега ние сме членове на МетКлуб-а, а ти си член на нашия чаптър”. Роб взе картата и позира на Ради да го снима. След това ми разписа нещата, снимахме се, благодари отнова за картата и продължи с Ради и следващите хора.

След нови 10-15 мин. чакане дойде Кърк. Външният му вид е описан от Ради много добре в статията във вестник „Стандарт”, така че няма да го повтарям. И той вървеше доста бързо от човек на човек, като отговаряше учтиво и с усмивка, но кратко на всеки. При мен се повтори това, което се случи и с Роб. Направи ми впечатление, че косата му отзад и отдолу е побеляла доста – нещо, което не се вижда отпред, а също и когато е на сцената и на снимките. И той продължи бързо към следващите хора, като единственото нещо, което съм запомнил като разговор с някого, е с Огнян. Говориха за китарата, която му поднесе за подпис и Кърк каза, че всъщност е важно как звучи тя.

Някъде по това време навън се изля дъжда и с Ради си говорехме, че имаме страшен късмет. Докато навън вали силно, ние сме на срещата с групата на закрито, а дъждът ще спре след малко. Ради отбеляза, че бингото е ударил Мега Дейв, който беше на сцената в момента.

Следващият, който се появи при нас беше Ларс. Той ни подмина, правейки се, че не ни вижда и отиде на прозореца. Погледна навън да се увери дали все още вали и чак тогава се върна към нас. Застана точно срещу мен и попита от коя страна да започна. Не направи играта между феновете в края, ами направо отиде от същата страна както и първите двама. Ларс, както всички вече знаем, гледа да говори с всеки, да каже нещо интересно и да предразполага хората. Докато разписваше нещата на 16-годишната девойка, той се опита да й каже нещо, но момичето или не разбираше. или не можеше да каже нищо на английски. Тогава Ларс й каза „Ти си като Кърк, нищо не говориш, просто бизнес.” Това естествено предизвика смях у всички присъстващи. По-нататък Ларс говори с момичето от Франция, като й каза, че резултатът от мача на французите с Южна Африка на Световното първенство е 2:0. Аз помислих, че е за Франция, понеже не чух добре и бях през няколко човека. После се оказа. че резултатът е бил в полза на Южна Африка. После говори с Мария и тя му обясни, че младата девойка не говори английски, но иска да получи от него палка, ако е възможно. Ларс се завъртя около оста си, тупайки се по задните джобове, попита асистентката си дали тя няма в себе си палка и отвърна „Емии… нямам. Всички искат палки”.

Когато застана пред мен, аз му дадох картата със същите думи като и на останалите. Той се загледа и понечи да каже нещо. Останах с впечатления, че нещо в изписването не е наред. След 2-3 секунди Ларс махна с ръка „Аааа…. нищо, нищо. Няма значение.” После му поднесох плаката за подпис, като му показах грешната страна, където има снимка на героите от американския сериал „Ориндж Каунти-квартала на богатите”. Казах на Ларс „Подпиши ми, но не тук, ами тук.” Той не позна героите и ме накара да го обърна целия. „Кои са тези, какво е това”. Аз му казах, че това е някакъв американски ТВ сериал, с надеждата да стане някакъв лаф. В този момент ме подкрепи и неговата асистентка, която също отбеляза какво има на плаката. Въпреки това ми се струва, че Ларс не се сети и не знаеше за какво точно става въпрос и продължи с подписите от правилната страна на постера.

Следващият човек в редицата беше Ради Той каза на барабаниста, че предните два пъти не са свирили „Harvester of sorrow” и бихме искали да я изпълнят, а Ларс отвърна, че няма невъзможни неща. След това забеляз,а че сме с различни ти-шърти с Ради и попита дали едната не е миналогодишната. Ние му обяснихме коя е от миналата година и коя от тази.

Когато вече продължи със следващите, на пистата се появи и Джеймс. И той започна срещите от същата страна на редицата като другите. Стоеше изправен, без да помръдва, гледайки и слушайки човека срещу себе си. Иска ми се да видя снимката му с французойката Офели. Докато ги снимаха, тя се изплези по посока на Джеймс и направи гримаса. Момичетата до мен също бяха много впечатлени от него. То си личи и от снимките.

При мен Джеймс взе картата на ХоС и прочете „Respected Member”, като и тук аз се притесних дали пък нещо с този израз не е наред. Тогава Джеймс направи движение с картата все едно я прекарва през ПОС терминал и каза „Аааа, кредитна карта за плащане, с платинен лимит”. Опитах се в объркването си да измисля нещо с по-голям лимит, но след като наум прецених. че не става нито със златна, нито с диамантена карта, отвърнах. „Да. Няма лимит.” И той повтори „Ънлимитед”. Застанах за снимката на разстояние до Джеймс, но той ме хвана през рамо и ме стисна здраво. Едва тогава се осмелих да протегна ръка и да я сложа на гърба му! По нататък, Ради говори с него за снимката с китарата със знамето, след което срещата приключи с последните няколко човека.

Мийт Енд Грийт-ът приключи и Джеф ни изведе в зоната пред сцената. Мислех си, че не съм в особен възторг през цялото време и че нищо не ми е направило извънредно впечатление, но през следващите 24 часа осъзнах, че напрежението и психическото натоварване са били много големи. Подробностите започнаха да ми се проясняват чак на другия ден след обяд, а някой неща така и не съм ги запомнил. Радвам се, че станаха хубави снимки, хубави автографи и мисля, че всичко протече по най-добрия възможен начин.

Продължаваме напред с надеждата за нови концерти, нови пътувания и нови срещи  заедно с всичките тези нови приятели в „Харвестър ъф София”!

FYELD и UNREAL са групите, които ще се включат в каузата за подкрепа на Елена, нуждаеща се спешно от животоспасяваща трансплантация на тънко черво. Това ще стане с техен общ благотворителен концерт на 5 юли (понеделник) в ROCK BAR FANS (София, бул. “Васил Левски” 114). Шоуто ще започне в 20:00 часа.

Във FYELD са нашите приятели Бобс и Мишо, които свириха на партито ни преди концерта на Металика на 22 юни.

Входът: на влизане ще ви посрещнат с една кутия, като сумата за вход е по ваша преценка, вашите възможности и вашето желание да сте съпричастни към правото на едно слънчево момиче да живее.

Ели е на 27 години, родена е в София. Завършила е Химическия факултет при Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Свири на китара, танцува салса, ориенталски и народни танци. Прави прически и е дипломиран масажист. Работи в предпечатна фирма.

Ако я видите… едва ли бихте я пропуснали, както си танцува по улицата. Тя е от хората, които ви карат да се усмихвате, даже да се влюбвате. Не бихте могли да устоите на усмивката от ухо до ухо. Едва ли ще пропуснете да се вгледате в засмените очи и едва ли ще можете да си представите сълзи в тях. „Колко е хубаво, че има жизнерадостни хора по тоя свят!”, ще кажете. Няма и да ви мине мисълта, че точно тя се бори за живот.

А ако я познавате… едва ли ще сте подозирали, че един човек може да дава толкова много. Вие може и да забравите да се обадите за рождения й ден, но – бъдете сигурни – за вашия тя ще напълни стаята ви с балони, за да ви изненада. Вие може да забравите да вземете някой глупав подарък за Коледа, но тя ще ви направи със собствените си ръце нещо, което дълго ще ви топли. Може да забравите в кой ден и къде точно щели да правят пак болезнени медицински процедури, но ако нещо ще се случва с вас, на сутринта тя ще ви чака пред вратата, за да ви гушне и да ви усмихне.
А ако я обичате…
…едва ли бихте понесли свят, в който я няма.
Да бъдем като нея.

http://www.help-eli.org/aboutEli.htm

Колко струва животът на Ели? SMS с текст “DMS Elena” на единен дарителски номер 17 777 струва 1.20 лв…

Fyeld

http://www.myspace.com/fyeld

“…Напоследък едва ли може да се говори за българската рок-сцена, без да се споменат Fyeld. Сигурно знаете, че всяка тежка банда, минала през България да ни раздруса, е избирала Fyeld да подгряват. Сигурно сте чули, че минават и през вашия град покрай поредния си тур. Може би редовно ги засичате по чартовете по радиата и телевизиите. Това, обаче, не е важно. Важно е само, че свирят адски добре, и концертите им са изживяване…”

Unreal

http://www.myspace.com/unrealsofia

“…Жанрът на Unreal е пънк/метъл с елементи на screamo и rapcore. Тази странна комбинация се дължи на различните музикални интереси на музикантите от бандата. Unreal са активна банда, записват песни, свирят по концерти, въобще, вършат това, в което са най добри…”

Rock Bar Fans

http://www.rockbarfans.com/

…правят 4-ия си жест за Ели…

Да се срещнеш със звезди от ранга на Metallica си е живо чудо, въпреки че бандата е една от малкото, които държат страшно много на феновете си. Има си обаче правила. Най-сигурният начин е да си член на международният им фенклуб Metclub. Трябва редовно да участваш в томбола за meet&greet за всеки концерт на който ще ходиш. Специално Metallica дават право на по два автографа от член на бандата т.е. може да се сдобиеш най-много с 8. Може дори тостер да занесеш и ще ти го разпишат, виждали са го с очите си българите. Кърк Хамет е мълчалив, Ларс щур. Китаристът не разписва по ръце и кожа и не обича да го пипат.
Имаш право на една снимка, ако не стане добре може да повториш по преценка на Джеф – шефът на международния фенклуб, който е навсякъде с бандата и организира тези срещи. Именно той може да те изгони, ако не се държиш както трябва или си пиян. Нареждаш се в редица и чакаш групата. Никога не заставай в средата на редицата. Ако двама членове на бандата влязат едновременно, ще се озовеш заедно и с двамата и няма да получиш максимално внимание. Забранено е видео и аудио записване. Нямаш право да преотстъпваш и продаваш срещата. Голяма част от членовете на родния фенклуб вече са преминали през това и разказаха преживяното пред “Стандарт”.

Ася:
Трухильо ухаеше невероятно
Очарователната брюнетка, която работи в магазин за дрехи през 2008-а става официален член на Metclub. Късметът й се усмихва моментално и тя печели среща с Хетфийлд и компания на концерта им в България същата година. По това време Ася Мерсимова все още не познава останалите от българския фен клуб. Вижда ги за пръв път на партито вечерта преди концерта. “Само след месец бях започнала да действам за клуба”, усмихва се Ася, която “Стандарт” измъкна от работното място. Именно тя е и основният виновник за добре поддържания сайт – превежда интервюта, пуска статии, рови за малко познати факти. Отговаря и за
организацията. Ако искаш да станеш член на Harvester of Sofia, трябва да се обърнеш към нея. Организира и регулярни партита трибют на любимата банда. Най-известният стикер в медийното пространство отскоро – този с трибагреника върху китарата на Джеймс Хетфийлд – пак тя го е пратила. Няма да забрави до края на живота си срещата с Metallica през 2008-а. Разбрала седмица по-рано. Реакцията била – рев, крещене до полуда. Събрали ги в 18 ч пред стадион “Васил Левски”, проверка на документите и към шатрата зад сцената. “Кърк влезе първи. Той е моят любимец. Беше абсолютно спокоен, толкова, че дори аз се успокоих при
вида му. Даде ми автограф – един върху детско боди за сина ми и друг върху плакат, снимахме се и аз му казах, че моят син, който е на годинка, е най-малкият му фен, а той се засмя и каза “Не. Моят е на 3 месеца и той е най-малкият ни фен!”. Кърк не говори много, но не защото е надменен. Напротив – гледа в очите, усмихва се и се държи като приятел.
“След него влезе Роб Трухильо. Ухаеше страхотно, косата му е дълга до кръста. А кожата им, на всичките, е много нежна. Когато влезе Ларс Улрих настроението тотално се промени. Изненада ни и заяви: “Сега ще ви представя този, когото чакате” и веднага след него влезе Джеймс Хетфийлд. Никога не влизат заедно. Снимах се с Ларс и специално се бях издокарала цялата в бяло (маце трепач – потвърждава Радослав Стойков, който чака реда си да разкаже за срещите с бандата). Много хареса снимката ни, а по-късно разбрах, че са я сложили на брошурата на международния клуб. Ларс беше страшно мил, дори ми направи комплимент за обеците. Когато пред мен застана Джеймс обаче… бяло петно. Не можах да си кажа името, бях го забравила. Направо мозъкът ми
се разтопи, когато се усмихна. Този човек има невероятно силна аура”, още пази емоцията Ася, която е била на общо 7 концерта на любимата банда. Всички автографи висят по стените в дома й в рамки.

Радослав Стойков:
Научих Ларс на български
22 юни е паметна дата за Радослав Стойков, колега от спортен сайт. на 22 юни 2009-а се среща лично с бандата в Милано, а точно година след това свирят паметно в София. “Разбрах 10 дни преди концерта и спрях да спя”, спомня си Радо. Схемата за влизане при групата била същата. Първо видял Трухильо, после Кърк. Мълчаливи както винаги. Хамет се появил по анцуг и не знаел в коя държава е. За още по-голяма изненада трети влязъл Джеймс, който гледал всички в очите и изслушвал с внимание. “Изглеждаше невероятно”, дори и мъжкото око оценява красотата на Хетфийлд. Успял да го попита дали през 2010 ще дойдат пак у нас. Не получил обаче отговор, защото графикът на бандата не бил готов. Освен Радо на срещата били Мария и Божидар, които са гаджета. Тяхната среща била по-специална  – с влизане и зад сцената. Двамата се събрали като двойка на 3 август – рождения ден на Хетфийлд и мислят да се оженят също на тази дата. Фронтменът много се забавлявал с тяхната история. Ларс, който влязъл последен на срещата помолил Радо да го научи да казва “Щастливи дни” на български. Срещите с Ларс преминават по-различно. Той не започва от единия край на редицата с фенове и да подписа до другия. Напротив – закача се, щурее, връща се ако реши да
завърже разговор с теб. Кара от двете страни на редицата да играят “камък, ножица, хартия” за да избере откъде да почне с автографите.

Ради Георгиев:
Изсвириха Harvester of Sorrow заради нас
Само преди дни Ради Георгиев се видя с Metallica тук у нас. 10 дни преди концерта проверил пощата си, но не бил спечелил. Бил разочарован, но Ася го посъветвала да си провери Спам-а. “Най-щастливия Спам. Точно там беше най-желаното изречение!”, споделя 24-годишният студент по икономика. На 22 юни малко преди 17:30 компанията от 15-тина фена влезли в сградата на стадиона. “Позволиха ни да снимаме през цялото време, което го правят много рядко”, похвали се Ради. Голямото чакане свършило към 18 ч, когато Трухильо се появил победоносно. С Добри му подаряват карта за почетен член на клуба. Басистът толкова се изкефил, че позирал за снимка с картата. Освен нея намазал и диск на бг бандата Odd Crew като подарък. “Кърк се появи втори. Беше като манекен. Напудрен с черна опъната по него блуза, черен панталон, черни лъскави ботуши шпицарки и очила бъбрек”, описва го Ради. Китаристът получил диск на българската група “Фийлд”. Ларс влязъл трети естествено с апломб. Подминал феновете и отишъл на прозореца, за да види още ли вали. Коментирал лошото време и попитал шеговито откъде да започне. Още докато Ларс щуреел с феновете влязъл и Хетфийлд с каменно лице. “И Джеймс беше яко напудрен, със стилен сив панталон, изглеждаше много добре”, допълва Ради. Като се стигнало до подаръка – членска карта фронтменът се засмял: “Това кредитна карта ли е, колко й е лимитът?”. Специално за Хетфийлд Ради подал за автограф снимката с китарата с българското знаме. “И какво? Като го видя не можа да повярваш?”, попитал го Хетфийлд, а на фена му омекнали капачките след като му станало съвсем ясно, че цялата Metallica знае кой е нашият трибагреник.

ИВАНИЧКА ТОДОРОВА