Metallica ще забият в Белград на 8 май в парка Usce. Както може да се очаква, доста членове на Harvester of Sofia ще бъдем там и ще куфеем на max! Билетите за шоуто вече се продават в мрежата на Eventim, като можете да си купите и у нас. Цената за Front of stage е около 44 евро през сръбския Eventim и 47.60 евро през българския.

Вече са обявени или предстоят да бъдат обявени няколко екскурзии. За такива вече записват от Eventim, очаква се такава и от страна на бар Black lodge.

Harvester of Sofia НЕ ОРГАНИЗИРА НИЩО. Членовете на фенклуба, които няма да пътуват отделно с автомобили, просто ще се присъединят към някоя от екскурзиите.

Купувайте билети и да щурмуваме Белград!!!

Share and Enjoy

Значи и вие сте от повечето пичове, които вярват, че знаят всичко, което трябва да се знае за Metallica. Доброто (ранните години, включително Черния албум), лошото (Load – Reload) и грозното (срамният Napster-скандал). Но се пригответе да го забравите, защото на сцената те все още забиват по-яко от всички останали, включително и от Slayer. И плюс това колкото повече остаряваме, толкова по-близо сме до момента, в който всички ще разберем Load.

Сега си мислите, че са стигнали далеч? Но да направят албум с Лу Рийд? Какво в името на Клиф е това? Ако искаха да направят страничен проект с други музиканти, защо не поканиха Мъстейн и не възобновиха първоначалния пламък, който даде живот на всичко от траша до спийд метъла и всичките им производни?

Добре, нека ви просветлим. Причината Лу и Металика да направят албум, е защото идеята е интересна и е крайно неочаквана. И не направи ли това Металика различна от всички останали банди през всички тези години? И точно с това винаги разгорещяват феновете си и всички желаещи да станат критици.

Още от момента, в който се осмелиха да издадат Fade To Black – акустичната балада, как се не ги е срам! – във втория им албум  Ride The Lightning, до правенето на филм – “Some Kind Of Monster”, за това колко несигурни и прецакани в действителност са те самите, резултат на който е най-оплюваният им албум дотогава – St. Anger, срещу големия, комерсиален, продаден в милиони копия Черен албум, това, което Металика винаги се правели, е да не играят по правилата!

Отплатата е високо ниво на успех и признание далеч над рок и метъл областта; до точка, в която техните връстници вече не са бандите, с които започнаха всичко – Slayer, Megadeth и Anthrax, не са дори и групите, от които самите Металика са черпили вдъхновение като Deep Purple, Iron Maiden и Aerosmith. Тези дни единственото реално мерило и единственият начин да се разбере къде точно ги е отвела пътеводната им звезда е да ги съпоставим с подобни надминаващи жанра си групи като Led Zeppelin и U2.

И не Клиф, който е повече години мъртъв, отколкото някога бе живял, няма да се обърне в гроба заради това че Металика работят с Лу Рийд. Всъщност той пръв ги запозна с музиката на Рийд с любовта си към Velvet Underground. Това беше по времето, когато Клиф им показа кои са Kate Bush, Peter Gabriel, The Police и Stanley Clarke.

The Velvets винаги са били и ще си останат една от най-разрушителните рок банди, които някога са съществували. Просто чуйте тяхното седемнадесет минутно смъртоносно пътуване Sister Ray и след това се опитайте да ми кажете, че не са прекосили всички граници на рок музиката. И имайте предвид, че това е било по времето, когато Джеймс и Ларс носеха къси шорти.

Колкото до Рийд и по нататъшната му соло кариера, чуйте убийственото, изправящо косата парче Street Hassle или Kicks, или друго от махащия глави Berlin и после ми кажете, че този човек не е способен да отстоява своето пред Металика? В действителност повече ме е страх за бандата, защото той е способен на всичко в неговите проекти.

И както Лу пее в една песен:

Some people, they like to go out dancing


And other peoples, they have to work…


And there’s even some evil mothers


Well they’re gonna tell you that everything is just dirt



Не бъдете от тези хора….

МИК УОЛ (Mick Wall) – именит музикален журналист и автор на книгата “Metallica: Enter Night: The Biography”

Превод: ASSSETO

Share and Enjoy

Когато в началото на август разбрах, че съм един от малцината късметлии, спечелили пакета от четири шоута за историческите концерти, отбелязващи 30-годишнината на Metallica, за известен период дори не можех да осъзная какво точно се беше случило. Дори някак си не можех да се зарадвам пълноценно поради две причини. Първо – бях единственият от Harvester of Sofia, спечелил нещо, което малко ме натъжи, защото с хората от клуба съм изживял страхотни моменти по концерти из цяла Европа и много ми се искаше да споделим вълшебните мигове във Филмор с колкото се може повече от тях. Второто беше, че тепърва трябваше да кандидатстваме за американски визи и провалът в това начинание би бил уникално кофти късмет при положение, че преди това си постигнал по-трудното.

Междувременно с всеки изминал ден истерията в официалния форум на Метклуба нарастваше – хората разменяха +1 опциите* (правото да вземеш един човек с теб на концертите), продаваха се явно или не чак толкова явно +1 възможността за четирите концерта, като самият аз получих няколко апетитни предложения да споделя моя +1, но моето лично мнение е, че това не трябва да се продава, а да се сподели с близък човек – в случая с моята приятелка. Това беше възможност едно на милион и спомените от нея не биха могли да се измерят с две хиляди долара.

Беше разгара на лятото, Spirit of Bourgas, отпуски по морето и времето за мен минаваше доста неусетно. И така до 1 септември, когато отидохме в американското посолство и след три минутно интервю взехме визи.. Сега вече нещата изведнъж придобиха реален размер и почувствах пърхане в корема от това, което щеше да се случи.. Последва кратко проучване на места за отсядане в Сан Франциско, резервиране на самолетните билети и започна дългото чакане. Е, не чак толкова дълго, защото когато си на работа, времето минава доста неусетно, а и тепърва започнаха да се оформят и избистрят събитията, които феновете организираха помежду си по време на престоя в Сан Франциско – партита, групови снимки със знамената или просто да се видиш с хора, с които толкова дълго време се познавате само като никнеймове от форумите.

И така денят наближаваше. Междувременно направихме страхотно знаме, което беше оценено подобаващо и всички фенове, които го видяха, го признаха за най-доброто, което са виждали. И така на 3 декември бяхме в самолета. За щастие прословутата мъгла на софийското летище се поразсея за малко и ни позволи да излетим. Полетът беше нормален и успешно пристигнахме в Сан Франциско… с леко позагубен багаж. Оттам нататък нещата започнаха да се развиват главоломно – още като излязохме от метрото в центъра на града, се заоглеждаха със зяпнали уста. Сан Франциско е един от най-космополитните места в света – градът, от който Metallica изковаха своето господство над света. Докато вървяхме по улиците към хостела, всичко ми изглеждаше хем супер интересно и непознато, хем някак си познато – едва ли не всяка улица си я виждал я на филм, я на снимка.

Още с пристигането в хостела ни казаха, че вечерта там ще има Metallica парти за гостите и докато се настанявахме, започнахме да се запознаваме с хората – Джаксър от Полша, Мартон от Холандия. По-късно срещнахме Виктория от Ню Джърси, Стийв и Никол от Англия, Астрид от Колумбия… Не знам дали мога да изброя колко хора срещнахме и какви наистина бяха всички – страхотни и топли, защото всички споделяме една любов.

Едва ли мога да опиша просто с думи всичко, което ни се случи. Всяка една емоция, изказана така на лист хартия, сякаш губи живот и цвят. Нещата изглеждат прекалено опростени и подредени, а това не бяха просто четири обикновени шоута. Това беше светият граал на концертите на Metallica. Ххора с по над 100 шоута на своята сметка, които не бяха спечелили, бяха готови да ги заменят само и само да се доберат до Филмор. Трябва отново да благодаря на Бог, Сатаната, Съдбата, каквото ще да е там, че ни даде възможност да присъстваме и да бъдем част от тези празненства.

През цялото време Джеймс беше просто част от групата – много благ и усмихат, а не чудовището, което познаваме от стадионните шоута, човекът, който доминира на сцената, господарят, който управлява марионетките. Кърк и Роб говореха с публиката много повече, отколкото го правят обикновено, а Ларс както винаги беше включил фуражомелачката и не спираше да дрънка. И всичко това гарнирано с най-страхотните гости, които човек може да си представи да излязат на сцената – Рей Бъртън, Апокалиптика, Джон Маршъл, Джейсън, Биф от Саксън, Шон Харис и Брайън Татлър от Даймънд Хед, Мериън Фейтфул, Рей Халър от Суит Савидж, Кид Рок, Лу Рийд, Мърсифул Фейт с Кинг Даймънд, Арморд Сейнт, Лааз Рокит, Джери Кантрел, Джим Мартин, Гари Росингтън, Пепър Кийнън, Анимъл, Данциг, Роб Халфорд, Боб Рок, Гийзър Бътлър, Ози, Хю Танер, Дейв Мъстейн, Рон МакГовни, Лойд Грант, Дет Ейнджъл… Уау, впечатляващ лист, а? И да не забравяме – Джим Брюър и Соул Рибел.

Сухите факти са: четири шоута, 80 песни, от които 77 различни. Не звучи зле. Едва ли много банди биха могли да си го позволят…

Впечатляващо, нали?
Аз бях тотално отвян, като имах щастието да се кача на сцената, да се запозная с всички тези хора, да бъда част от една седмица лудост в Сан Франциско за 30-годишнината на най-великата банда в света!

Share and Enjoy

Ето че дойде време и за последното шоу на Metallica от паметната седмица по случай 30-годишнината от основаването на бандата. Представителят на Harvester of Sofia в Сан Франциско Божидар Руженов разказва впечатленията си директно от първия ред. Какво стана на първите три концерта – вижте ТУК, ТУК и ТУК.

10 декември, четвърти концерт
Хмм, малко ми е кофти сутринта, а днес ще е псоледеният ни концерт.. Но всяко хубаво или лошо нещо рано или късно свършва. Както споменах предния път, решавам, че няма смисъл да ходя да се редя в 8.00 за оградата, тъй като още предната вечер имаше хора, които се бяха заложили за нея. Така че залагаме на туризма и отиваме до Golden Gate Park, където се мотаме напред назад и посещаваме планетариума. Готино е – като за туристи.

По някое време се връщаме в хотела, защото сме много изморени – след цяла седмица концерти и обикаляне по улиците сме тотално скапани. Не сме лягали по-рано от 2 сутринта и ставаме обикновено около 9 – така че искаме да ударим един кратък сън преди концерта.

Случва се така, че се успиваме – може би заради бирата, която издрънкахме, преди да заспим. Така се озоваваме пред Филмор малко късничко – около 17.30 ч., но за наша изненада няма чак толкова много хора и се нареждаме доста напред в опашката. Когато започват да пускат, настава лека тарапана, но охраната бързо се справя. Като цяло влизаме бързо и за наша изненада се озоваваме на оградата вляво срещу мястото на Роб и единия микрофон на Джеймс!

Виждаме, че вътре все още текат приготвеления и саундчек на подгряващата банда и като цяло нещата сякаш се бавят, но обичайните поздрави са малко попретупани. Започват обичайните игри и задявки от страна на бандата и Джим с публиката. Всичко е много претупано, защото явно има някакво непредвидено забавяне.

Мисля, че досега не споменах за играта Haircuts нещо си. Пускат на екрана снимки на човек от бандата, които показват различните прически през годините и Брюър кара публиката с викове да определи коя е най-кофти. Имаше заигравки и бъзици с Джеймс, Роб, Кърк, Джейсън и Ларс, като с Роб идеята беше, че той винаги е имал една и съща прическа … Общо взето, не беше кой знае какво.

Тази вечер беше ред да се отдаде заслуженото на екипа им. Изкараха пича, който през последните да кажем 28 години им прави звука и му благодариха искрено, че до голяма степен ги е направил това, което са днес. След него изкараха на сцената Зак (роудито на Роб) и обянсяваха как са искали да го направят нещо като директор на роудитата (може да са го казали и предна вечер), но човекът си искал просто да си бъде роуди, да оправя китарите и другите неща, които тези хора правят.

На екрана пускаха разни снимки от турнетата през години – кой къде заспал и разни други компрометиращи моменти. Металика изкараха на сцената хората от екипа си и им изказаха лице в лице, искрено и лично, благодарността си, че ги търпят и правят възможно всяко едно шоу на групата и как те нямало да звучат по този начин и всичко да се случва, както феновете го харесват, ако те не си вършат така добре работата.

Мацката на Ларс (сътрудничката му) е от най-скоро с бандата – другите двама от 28-29 год. Тя търчи след Ларс и му търпи глупостите. Иначе се грижи и за дрехите на всички останали. Зак беше много притеснен да е публично на сцената – въобще много искрено звучеше всичко, разни реплики от сорта “Обичаме ви”, “Без вас нямаше да сме това, което сме “, и молба към публиката като се размине с някого от тях, да го поздрави и да му се радва – защото благодарение на тях ние, феновете, получаваме тези шоута и изживявания!

Death Angel – яко изроди, единият китарист, който свиреше основно пред нас, видимо беше нафиркан зверски, но баси рифовете праскаше. Направо изумително здраво беше цялото им изпълнение, а тълпата яко издивя. Басистчето им някак си копираше Клиф Бъртън с държанието си и аутфита си; Мария беше във възторг от китариста пред нас и накрая той й метна ристбанд. Той, междудругото, след като приключиха, се присъедини към тълпата зад нас и правеше яко пого. Аз пък хванах перце от него …всъщност две, но дадох едното на един аржентинец зад мен. Ето и плейлиста за тези, на които би им било интересно:

01. Mark thanks
02. Mistress Of Pain
03. Voracious Souls
04. Seemingly Endless Time
05. Relentless Revolution
06. Kill As One
07. Ultra Violence intro / Thrown To The Wolves

И този път на сцената е изкаран неочакван гост – фенът Рон, луд пич с над 190 шоута. Металика казват, че за тях той олицетворява всичките им фенове и колко много те оценяват това, че имат най страхотната публика на света. Разказват как на пропадналото шоу в Индия Рон се е качил на сцената и се е опитвал с риск за здравето си да спаси техниката на бандата от погром. Респект за това! Дадоха му специален плакет и най-якото – доживотен пропуск за шоутата на Металика на оградите!!! Това се казва подарък, а?

И…започват Металика. Беше ясно, че последната вечер отварящото парче ще е Orion, но те се поебаваха малко с това и ни питаха дали не искаме да ни засвирят отново Suicide and Redemption и си го почнаха, но малко след това влязоха в Orion. Звучи изумително на живо, гледах го може би за четвърти път и продължава да ме кефи адски много. Следва един доста интересен плейлист, в който може би най-интересната песен е The God that Failed, като се сметне и Through the Never, преди това, става ясно, че се подготвят за отбелязването на 20 години от Черния албум.

По едно време Джеймс прави знак на Ерик (фен от Швеция), че харесва новата му татуировка – символите за 30-годишнината, татуирани на китката му, а Ерик направо се разтопи от кеф, и как не, а?)

Започва появата на специалните гости. Първо феновете – отново изненада. Не знам дали някои от вас преди време бяха гледали една двойка, която на сватбата си зисвири Master of Puppets? Ако не сте, сега е моментът: http://www.youtube.com/watch?v=5NfwM8BfiPQ…%D1%82%D0%B0

Тези двамата сладури ги изкараха на сцената да забият…Blackened…уникално, не знам как са се чувствали…просто…уникално…и накрая Джеймс беше супер доволен, че са си избрали Blackened, а не Sandman…

Следва малко St. Anger (Dirty Window and Frantic) с Боб Рок. Джеймс казва нещо от рода на това, че все пак от гледна точка на изминалите години и като се преслуша наново, албумът не звучи толкова зле. Аз съм съгласен – имам поне 4-5 много любими песни от този албум.

Идва времето на създателите на метъла – Black Sabbath. Първо излиза Гийзър Бътлър за Sabbra Cadabra, а след това на сцената към тях се присъединява Ози за Paranoid и Iron Man.

И идва часът на Джейсън – отново забива две песни – King Nothing и Whiplash, на която пее като в добрите стари времена в началото на 90-те.

Kill `em All…да, дойдохме и до този момент. Всички очакваме МегаДейв, но на сцената излиза едно старо приятелче от първата банда на Джеймс – Хю Танер, с когото заедно са написали култовата Motorbreath.

Следващата тревога не е фалшива – на сцената е Дейв Мъстейн. След почти 30 години те отново са заедно на една сцена. Публиката издивява, има и някакви спорадични освирквания, но като цяло всички са много възторжени. С него изсвирват цели четири парчета – Phantom Lord, Jump in the Fire, Metal Militia и най-най първото – това, което стартира Металика – Hit the lights. На сцената се появяват Рон МакГовни и Лойд Грант…какъв момент само! Металика, и в частност Кърк, проявяват огромно уважение към Дейв и го оставят да изсвири всички сола. (на Hit the Lights солата ги свири и Лойд)! Прави впечатление, че за МегаДейв е отделена половината сцена и Металика гледат да не му влизат много в територията. Дейв изглежда иначе в добро настроение и се усмихва на публиката, което явно рядко се случва.

Отново следва Seek and Destroy за финал. Така Дейв се явява като гостът, изсвирил най-много парчета с Металика. Всички са на сцената, пеят, забавляват се, както и публиката. Всички са в тотален амок.  Бандата е полудяла, публиката също – перца, ристбандове, палки…

Ларс каза нещо като “Запазете си 23-24 юни 2012 г. за две специални шоута с много нови парчета, но повече детайли през януари”.  Тъй като не чухме повече от това, разпитвахме едни момчета пред залата след края – те казаха, че става въпрос за подобни на тези във Филмор като мащаб шоута, но в Ню Йорк, но не мога да кажа дали е точно така.

…И всичко свърши. Щастлив съм, че бях част от малкото хора, които съпреживяха всеки един момент от това паметно събитие.

Metallica Rulz!!!

Setlist
1.     Orion
2.     Through the Never
3.     Ride the Lightning
4.     The God That Failed
5.     Welcome Home (Sanitarium)
6.     Rebel of Babylon
7.     Blackened (w/ MetClubbers Dennis & Annette Diaz)
8.     Dirty Window (w/ Bob Rock)
9.     Frantic (w/ Bob Rock)
10.     Sabbra Cadabra (w/ Geezer Butler)
11.     Iron Man (w/ Ozzy Osbourne & Geezer Butler)
12.     Paranoid (w/ Ozzy Osbourne & Geezer Butler)
13.     King Nothing (w/ Jason Newsted)
14.     Whiplash (w/ Jason Newsted)
15.     Motorbreath (w/ Hugh Tanner)
16.     Phantom Lord (w/ Dave Mustaine)
17.     Jump in the Fire (w/ Dave Mustaine)
18.     Metal Militia (w/ Dave Mustaine)
19.     Hit the Lights (w/ Lloyd Grant, Dave Mustaine, & Ron McGovney)
20.     Seek & Destroy (w/ Jason Newsted, Dave Mustaine, Lloyd Grant, Ron McGovney, Hugh Tanner, Mark Osegueda, and the Soul Rebels)

Share and Enjoy

Малцината късметлии да гледат Metallica на живо в легендарната зала “Филмор” станаха свидетели на нов запомнящ се концерт от празненствата по случай 30-годишнината на бандата. Човекът на Harvester of Sofia там Божидар Руженов продължава да ни разказва своите впечатления. Какво се случи в първите две вечери вижте ТУК и ТУК, а сега се насладете и на изживяното от него по време на шоу №3.

9 декември, трети концерт

Уау, вече сме минали половината от специалните концерти. След нещата, които ни се случиха досега, не знам какво повече може да ни се случи, но пък има още цели две специални шоута на бандата. През деня се мотаме, но не успяваме да видим кой знае какво, тъй като сме поизморени от гига предната вечер и се ориентираме с излизането от хостела малко късно. Около 16.30 сме пред залата – виждаме Никол, Стив, Астрид, Джак, Виктория…хммм, сякаш вече познаваме повечето присъстващи най-малкото по физиономии.

Отново се присламчваме към по-предната част на опашката, но като цяло няма проблеми. Има хора, които висят цял ден пред залата по-скоро защото искат да се видят с други фенове или няма какво други да правят, но не се борят за място на рейла.

Обикновено носим с нас една раница, а под якетата сме по тениски. Когато влезем в залата, оставяме якетата и раницата на гардероб, който е 1.50 долара, и заставаме на оградите. Досега винаги сме били на втора линия, което е достатъчно добре, защото има и доста ниски хора и видимостта е перфектна. Пак успяваме да се доредим на втора линия, отново срещу мястото на Роб, което е перфектно, защото там е единият микрофон, на който Джеймс доста често пее.

Постепенно хората се събират и започват да текат дежурните поздрави към Металика от други известни банди, музиканти и други известни личности. Освен тези, които вече сме видели се появяват, има и други – Брайън Мей от Куин, Леми, Машин Хед, Ламб ъф Год, Грий Дей, Слаш, Джими Пейдж, мениджърът на Айрън Мейдън и др. Има и много забавно филмче, направено от създателя на Бийвъс и Бътхед. Надявам се тези неща да ги пуснат в мрежата скоро, защото има какво да се види.

Настава време за шоу и следва познатото отваряне с брас бенда, който в интерес на истината се опитва всяка вечер да изпълнява по някоя нова песен или да ги комбинира по различен начин – те са вече добре познати за хората, които са били на предните концерти и са посрещнати подобаващо. Аранжиментите им звучат наистина забавно и ако нямаш нищо против да слушаш песни на любимата си банда, изсвирени в странен вариант, са ОК.

След тях групата излиза и започва да си лафи с феновете, появява се и Джим Брюър. Нещата всяка вечер са малко еднотипни, но все пак освен хората, спечелили пакета от 4 шоута, има и такива, които имат билети за едно шоу, така че за тях всичко това е ново и вълнуващо.

След дежурните задявки и игрите с публиката Металика казват, че на сцената ще излезе банда, с която са свирили на едно от първите си шоута в Сан Франциско през 1982 г. Хората започват да предполагат различни банди, но мисля, че никой не познава, че това ще са Laaz Rockit. Тях също не съм ги слушал и не знам защо винаги съм мислил, че са с по-класическо хеви метъл звучене, но съм в тотална заблуда. Групата звучи наистина добре и преди 29 години наистина са били иновативни. Басистът е яко откачен и през цялото време скача и куфее яко. Песните им са енергични и публиката ги посреща наистина добре.

След като те приключват, идва времето на Металика. Сцената е подготвена и малко преди да почне самият концерт на сцената излизат Джеймс и Джим Мартин (екс Faith no More). Не знам дали споменах вече, че преди всяко шоу бандата има нещо, наречено като “Cliff Buton moment” – някой от бандата излиза на сцената с човек, който е познавал Клиф и споделят с публиката неизвестни или забавни истории за личността на басиста. В случая Джим се явява като един от най-близките приятели на Клиф, но като цяло е доста сдържан и може би не иска да споделя толкова лични неща.

Изненадващо на сцената са изкарани и хората, които движат Метклуба и правят възможно до голяма степен да се случва цялото това нещо. Металика ги поздравяват, шегуват се с тях и карат публиката да ги приветства мощно. Като цяло не помня всички детайли. Смесват ми се нещата за това кое в коя вечер се е случило, така че мога и да бъркам някои неща.

Настава време за шоу и Металика са на сцената. Ясно е, че ще започнат с инструментал, но просто зависи с кой. След няколко заигравки започват Suicide and Redepmtion. Песента звучи страхотно на живо и е със страхотна динамика. Следват другите парчета. Публиката пее яко на солата, а Джеймс се усмихва и изглежда наистина доволен от това, което се случва и начина, по който бандата взаимодейства с публиката.

След това следва доста обичаен сетлист, макар че има няколко изненади като I Disappear, The Outlaw Torn и вече неизненадващата „нова“ песен от сесиите на Death Magnetic – Hell and Back. Настава време за гостите и първият от тях е фен, който изпълня Blitzkreig с бандата – всяко парче, изсвирено от фен, е винаги такова по негово желание – нямам представа дали са репетирали предварително или просто малко преди шоуто го предупреждават да не иска песен, която е заложена в сетлиста и може да го обърка.

Следващият гост е Джери Кантрел от Алис ин Чейнс, с който бандата забива For Whom the Bell Tolls и Nothing Else Matters.
Следва и една от изненадите за мен – на сцената е изкаран Животното от Anti Nowhеre League, за да изпълни So Whаt. За тази песен Джеймс казва, че в далечното минало през 80-те е звучала нон стоп по партита, организирани в апартамента му, като текстът й направо е подлудявал благоприличните му съседи.

Малко преди да започне Tuesday`s Gone, се добирам до оградата в средата и доглеждам останалата част от концерта от „ВИП“ място.

Топло посрещнат, на сцената излиза Джейсън, който забива мощно Fuel и Fight Fire with Fire. Феновете, както и предните две вечери, изпадат в екстаз, като виждат, че изглежда нещата между Джейсън и бандата са изгладени.

Напрежението се покачва много и публиката просто полудява на Fire. След нея на сцената излиза Glen Danzig от The Mistfits – Die Die My Darling, Last Care/ Green Hell – и нещата и на сцената и в публиката буквално загрубяват. Над главата ми прехвърчат хора от крауд сърфинга, дори получавам един неволен мощен ритник в главата, но като цяло нещата се разминават безпроблемно и изглежда всички се забавляват и няма наранени хора.

И следва нещо наистина уникално –Джеймс споменава, че на сцената ще излезе човек, който е магичен, и че с годините гласът му става все по-силен и по-силен. Предполагам всички очакваме Ози и когато Ларс споменава, че досега са джемвали само един път с тази банда през 94-та, направо всички са в шок. Обявяват, че на сцената излиза The metal God – Роб Халфорд. Облечен е със стилен костюм и изглежда много тежък. Поздравява бандата за 30-годишнината и ги изчетква с фразата, че когато Металика те покани, не можеш да кажеш „не“. Забиват Rapid Fire, която звучи уникално, изпълнена от Металика.

Three simple words…Да, познахте, идва и последната песен за вечерта, която отново е Seek and Destroy и отново на сцената се качват почти всички гости, били преди това на нея. Всичко е доста спонтанно и никой не го е грижа дали всичко ще е  изпълнено перфектно. Джеймс дори не го е грижа да пее и се налага Роб да изпее втория куплет на песента. Всичко приключва и отново следва борба за перца, ристбандове и други благинки. За съжаление, не успявам да се сдобия с ристбанд и се задоволяваме с няколко перца.

Отправяме се към изхода и виждаме, че на оградата за следващата вечер вече са се наредили десетина човека! Аз като цяло мислех, като стана към 8 сутринта, да дойда пред залата, за да бъдем на оградата поне последната вечер, но явно е безмсилено и решавам и на другия ден да действам на момента.

Setlist
1.     Suicide & Redemption
2.     Master of Puppets
3.     …And Justice for All
4.     Of Wolf & Man
5.     Fade to Black
6.     The Thing That Should Not Be
7.     I Disappear
8.     The Outlaw Torn
9.     Hell and Back
10.     Blitzkrieg (w/ MetClubber Joseph Guariglia)
11.     For Whom the Bell Tolls (w/ Jerry Cantrell)
12.     Nothing Else Matters (w/ Jerry Cantrell)
13.     So What (w/ Animal)
14.     Tuesday’s Gone (w/ Gary Rossington, Pepper Keenan, Jerry Cantrell, and Jim Martin)
15.     Fuel (w/ Jason Newsted)
16.     Fight Fire With Fire (w/ Jason Newsted)
17.     Die, Die My Darling (w/ Glenn Danzig)
18.     Last Caress (w/ Glenn Danzig)
19.     Green Hell (w/ Glenn Danzig)
20.     Rapid Fire (w/ Rob Halford)
21.     Seek & Destroy (w/ Jason Newsted, Jerry Cantrell, Pepper Keenan, Jim Martin, Glenn Danzig, Animal, Laaz Rockit, and the Soul Rebels Brass Band)

Share and Enjoy

Хората на Harvester of Sofia в Сан Франциско продължават да ни разказват всичко най-интересно около седмицата, в която Metallica отбелязва 30-ата си годишнина със серия от четири концерта в легендарната зала “Филмор”. Спиращият дъха репортаж за първото шоу може да прочете тук, а ето какво разказва Божидар Руженов за втората концертна вечер.

7 декември, Сан Франциско

Междувременно сме срещнали доста хора в хостела и по улиците, както се казва – завързали сме контакти. Повечето от тях са спечелили билети по за едно шоу и в най-добрия случай са си разменили +1 с някой друг, за да направят два концерта, но има и много хора, които са предпочели да вземат приятел и да му дадат шанс, дори да е само един концерт. След втората вечер вече смело мога да заявя, че пътуването от която и да е точка на света, дори само за един гиг, си заслужава. Това са Металика с някои от техните най-хард кор фенове и от бандата се държат с тях както подобава, като и наистина си личи отношението тип “The Metallica Family”.

За това шоу се ориентираме по-рано към залата – там сме около 2 часа следобед. Какво да ви кажа…положението не е чак толкова отчайващо, има хора, но като ги гледам, са като да сме на кантар дали ще се класираме за рейла или не. Студено е, а ние сме само по якета и тениски отдолу…но, има и хора които са само по тениски – температурата е около 8-9 градуса, но когато стоиш дълго време на едно място на сянка, положението става доста кофти. Постепенно идват още хора и някои се навират преди нас  от типа „Аз съм с приятелите ми, които ми пазят ред”, или „аз си седя тук, но иначе се махам и за по един-два часа да ям и да се стопля”. Няма какво да направим за това, защото и ние сме го правили. Изглежда, че за да сме сигурни за оградата, явно трябва да отидем доста по-рано, например в 10 сутринта. Обмислям да го направя за последното шоу в събота, тъй като в петък ще сме на круиза до Алкатраз за снимка с други фенове на бандата.

На опашката отново е кеф, има доста хора и всякакви екземпляри – американци от всички щати – дори Аляска, ирландци, финландци, поляци…общо взето времето минава бързо и този път започват да пускат малко по-рано, мисля, че около 18.10-18.15. Влизането става без блъскане, но както вече казах, почти съм отписал рейла и за днес – плановете са да сме като предния път – на втора линия, което е достатъчно добре пак. . Прибрали сме си знамената по дожобовете и раниците и не ги развяваме като предния път. Внасяме си ги без проблем, а на входа, когато ми подават билетите, ми слагат в ръката още една бележка – не я поглеждам, защото тичаме към залата, за да видим дали ще хванем последните места на рейла – нямаме късмет…Все пак заставаме пак на трети-четвърти ред. Успявам да прочета бележката, която ми дава право, ако желая, да отида да участвам в някоя от игрите или да разкажа някоя докосваща Металика история – последното го отхвърлям почти веднага – предвид това, че ще се гипсирам, като и без това дървеняшкия ми английски ще стане още по-дървен и решавам да се запиша за играта с въпросите, защото на предното шоу знаех почти всички отговори и мисля, че ще съм ОК в тази игра. Записвам се и ми казват в 19.55 да съм на линия. Разделяме си знамената, като аз взимам голямото и вече оформям план как да го извадя на сцената и да кажа, че е за бандата. Отделно от това до гардероба в една стаичка записват на видео поздрави от феновете за бандата – успявам и там да се класирам, като естествено показвам и знамето.

На видео стените продължават да текат поздравите от разни известни личности към Металика. Отново дават това с U2, но пак не го разбирам – главната идея е, че те са на психолог, защото имат проблеми, лежат на кушетките и говорят нещо от рода на: Edge (китариста): „Кърк е толкова бърз…” , Bono: „Джеймс има такъв глас, откъде го вади?!”, но се чува доста зле, та не мога да съм сигурен, че чувам всичко правилно, дано ги пуснат в Youtube, защото са интересни.

Междувременно залата се пълни и на сцената отново излиза брас бендът. Много е яко, аз съм по-назад и виждам, че на сцената са само двмата барабанисти, както беше и предният път, но сега забелязвам, че останалите музиканти се движат между публиката, събират се в средата и яко бичат. Поглеждам нагоре и виждам на единия балкон Джеймс и Франческа, все още никой не ги е видял, а Джеймс е точно на една линия с мен, махам му и му правя метълския знак – той ме вижда и маха няколко пъти.

Става 19.53 и отивам на уреченото място – хората вече са събрали и накратко ни казват какво ще правим – просто как да натискаме бутона общо взето. Другите двама участници са от Франция и Аржентина, което е добре, защото никой не е с роден език английски и това изравянва шансовете. Реално проблемът е, ако е лесен въпросът, и знаеш по принцип отговора, колко бързо ще си го преведеш, ако само слушаш, и дали въобще ще успееш. Казват ни, че няма проблем да се обръщаме да четем от екрана, което вече е друга работа.

Междувременно бандата се е качила на сцената с Джим и поздравява публиката. Почват да четат от някъв списък, който им е даден предварително, всички държави, откъдето има хора на днешното шоу…и какво – въобще не споменават България?! Не знам защо…

След минутка сме на сцената, следват няколко въпроса от Джим  за това на кой как му се чете името, откъде е, и аз отново съм прекаран – първо – името ми е изписано грешно на банката за игра, второ, Джим не може да го каже, трето – не ме пита от коя държава съм…и четвърто – съм на синята банка…Както и да е, почва играта и успявам да отговоря вярно още на първия въпрос: Избройте 5 сингъла от Черния албум. Отоговарям и на втория – мисля, че беше – Коя е бившата банда на Кърк? Оттук нататък малко ми е объркано, но успявам да отговоря на повечето, като винаги повечето пъти успявам първи да натисна бутона. Кой е скейт дизайнера, рисувал за Металика? С коя банда свири Металика през 2005 г.? Коя е най-малко любимата песен на Джеймс от Ride the Lightning? Как се казва турнето от 1989? Кой пее Seek през 90-те? Предполагам, че пропускам някой, но ми е малко като в мъгла. В крайна сметка аз съм победител – дават ми ваучер за 100 долара за мърчъндайза, сет с всички перца и сет с всички плакати – за всяка вече има отделен плакат, нарисуван от Pushead. Единият от тях е подписан лично от бандата. Точно преди да сляза, се навеждам към микрофона, благодаря им за подаръка, след което изваждам знамето и го разпъвам, обяснявайки, че това е нашият подарък за бандата. Малко ми е като в мъгла и не помня точно какво съм смутолевил. Знамето го взима един от асистентите на Металика, реално този, който ни иснтруктира за играта и обещава, че ще им го даде лично. Те може и да са го видели, тъй като по това време може и да са били на балконите да гледат играта.

Слизаме от сцената, много хора ме поздравяват и отивам да си оставя плакатите на гардероба. Връщам се в залата и решавам да не се бутам напред – има много народ и няма смисъл.

На сцената се качват Armored Saint, които са големи приятели на Металика, забиват много мощно и стегнато. Не им познавам творчеството, но това което чувам, звучи добре, а и като музиканти си личи, че са на високо ниво.

…и Металика са вече на сцената – лигавят се малко, уж почват, но не почват и изведнъж – To Live is to Die… Нямам думи… Изсвирена с мощен бас, звучи адски ритмично…за подскачане направо. Оттам нататък сетът е убийствен, има някой предвидими парчета и предвидими гости. За мен е изненада появата на Мериън Фейтфул.  Какво?! Още една нова песен?! Това не го очаквах…

Джейсън забива както винаги мощно, Лу Рийд? Очаквах го, но се чудех предвид негативните реакции в нета – противно на всичко звучи адски тежко и стегнато на живо…Мисля, си, че ако следващият албум на Металика е една идея по-добър от Death Magnetic и има този саунд, ще бъде нещо доста доста добро…

Изглежда, че бандата се забавлява супер много, постоянно си говорят с публиката. Ларс нахрани един фен с банан и с пиене, въобще… концертът като дух прилича на шоу на някоя популярна и обичана банда в Суингин Хол – просто я няма дистанцията между бандата и публиката. Отново свършват със Seek и всички са на сцената.

Равносметката след втората вечер: Не знам както точно… Нещата са толкова неочаквани, не могат да се опишат просто, защото това не са обикновени концерти, за да ги сравнявам с каквото и да е…просто Metallica Rulz, Baby!

Следващите два концерта са на 9 и 10 декември.

Share and Enjoy

5 дек, първи концерт

По някое време на 5 декември, след като сме се поразходили по крайбрежието на Сан Франциско и сме видели аквариума, повозили сме на лодка и сме минали под Голдън Гейт и около Алктраз, се прибираме и се приготвяме за концерта.

Когато вече сме на мястото, не виждаме много голяма опашка и се нареждаме на нея. Аз се разхождам малко и виждам Блоу (популярен фен на групата) най-отпред. Той е застанал там в 6 сутринта, но твърди, че хората са започнали да се събират масово едва около 16 ч, и че ако отидеш около 14 ч., би трябвало да ОК. Мислим в сряда се пробваме за рейла, но нещата предполагам ще се променят и много хора също ще си ъпдейтнат времето за отиване. От него разбирам, че реално ние доста сме се прередили, защото опашката е разделена на две от една входна врата за автомобили – доста голяма, около 15 метра, и затова между двете части на опашката има такава голяма празнина. Ние, де факто, това не го разбрахме и решаваме по български да се направим на “умрели” лисици и да си останем където сме. Запознаваме се с една двойка от Белгия, изглеждат готини, лафим си малко.

Започваме да влизаме около 18:45. Доста хора развяват някви знамена, мина една камера един два пъти, но не знам дали ни е заснела, тъй като ние сме на опашката откъм стената, а тя е по-дебела. Пускат по около десет човека – все пак всичко е will call и всеки трябва да бъде обслужен индивидуално на входа. Тук идва първият голям К**. Малко преди входа взимат знамената на всички – включително нашите – обяснението е, че го правят, за да не го разпъваш вътре и да пречиш на останалите. Направяо щях да се побъркам. В последствие разбирам, че това го прави охраната на Филмор и едва ли е свързано с изискване на бандата – все пак Металика обичат знамена!

Както и да е. Влизаме и си оставяме нещата на гардероб. Разглеждаме мърчъндайза. Аз не виждам нищо осбено – тениските са постни – 30 долара мъжките, 40 женските – все още се чудя дали да си взема. Просто ми изглежда прекалено скалпиране това…

В залата заставаме леко вляво от сцената. Може би сме на около 5-6 ред. Пускат се парчета на Металика и след всяко парче отзад на видео стената (реално киноплатно и проектор) пускат разни поздрави за 30- годишнината на бандата от разни известни личности – актьори, музикатни, всякакви други известни фенове на Металика – уникален поздрав от Флий от Ред Хот. И цяло филмче с поздрав от U2 – докато се усетя обаче и малко не разбрах за какво става дума – те лежат на кушетките в един психиатричен кабинет и говорят с психолога, а тя си драска разни бележки – Metallica Rockz…U2 hmmm! Това което аз не успях да чуя е какво U2 точно казват за бандата…Предполагам ще ги пуснат по нета всички тези моменти.

Изведнъж на цената излиза един суинг бенд и почва да забива джаз/суинг версии на Металика (Soul Rebel Brass Band). Изведнъж на балконите на Филмор се появява Джеймс, който явно яко се кефи на изпълнението на бенда!

Тук е място да вметна, че Филмор е малка, може би колкото зала Хр. Ботев в София, но без седалките, сцената е с подобен размер. Проветрението е убийствено – не се пуши, като се прибрахме след 5 часа в залата миришех по-добре отколкото след 8 часа на работа!

По едно време след като бенда напуска сцената, се появява Джим Брюър и почва яко да ръси простотии. Изведнъж на сцената излизат и Металика – почват да си лафят с него и с публиката. Успяваме да видим, че няколко човека са се промушили през охраната със знамена. Джеймс и Ларс почват да киризят кой откъде е. Аз не издържам и си свалям тениската (тази с новия дизайн на знамето за 30-годишнината) Кърк се заглежда и прави одобрителен жест – не знам какво е видял, той е на около 5 метра от мен, а все пак детайлите върху тениската са малки, точно в този момнет ме е много яд за знамената… След малко приказки Металика се изнасят и оставят Джим, който води една игра от типа най-бързия отговаря пръв – има 3 банки с 3-ма състезатели, задава се въпрос, който първи натисне бутона отговаря – точно като в ТВ състезание. Въпросите са сравнително лесни, аз знаех отговора почти на всички, но си е друго да си на сцената. Имаше там една мацка от Финландия – налялал е тотално гипса – дори Джим почва да я вика, преди да се зададе въпроса, и й ги показва, за да й помогне – без резултат – стои като статуя. Накрая на последния въпрос, който беше без значение за изхода от викторината – той отиде, натисна вместо нея бутона и отговори вместо нея – луд е чилякът отвсякъде!

След това изкараха 2 мацки, които да разкажат уж някви уникални истории от живота си как им е повлияла Металика. Едната беше французийка и почти нищо не й разбрах. Другата американка и общо взето беше как била с някакъв супер добър приятел преди 17 години и казал (може и да бъркам годините), след няква супер кофти ситуация – айде да ходим да слушаме Металика у нас…и оттогава това и правят…заедно – нищо осбено. След това има още една игра, подобна на предната, но целта и е да се разпознае рифа от дадена песен.

След тези загрявки на сцената излизат Апокалиптика и забиват доста яко и приятно. Няма да се спирам на сетлистовете, защото ги знаете по-добре от мен.

И…почва подготовката за Металика – както винаги доста дълга, и както винаги – най-много време се настройва Зак с баса на Роб. Виждаме, че приготвят иснтрументите за ънплъгд, което е първата индикация, че нещата няма да са такива, каквито са на обикновен концерт – т.е. излизане, 18 песни – вие сте велики, ето ви перца, чао!

Сетлистът го знаете, но да преразкажа накратко впечталенията – излизат без интро и просто почват The call of Ktulu, след това no remorse, shortest straw, lepper messiah…изведнъж какво…нова песен! Т.е. няква изостанала от Death Magnetic. На място като я слушах, не ми се строи кой знае колко интересна. Оттук нататък следват само изненади – свирене с фен на Wherever, после John Marshall за Sad, Leaf и One с Апокалиптика – уникални изпълнения, особено на One, където до тежката част свиреха само челата, а Джеймс пееше.

Оттук натавък стана лудница, влизат-излизат…Jason за Harvester и Damage, после Saxon, Diamond Head (пълни версии на Helpless, Am I Evil)…просто не знахеме къде сме. И за капак Seek с всички, които са били на сцената досега – суинг бендyt, Saxon, Diamond, Jason, Apocalyptica, John…

Не знам колко продължи, но съм тотално разбит, още Металика като почнаха сме успели да се придвижим напред – на втора трета линия и виждаме и чуваме всичко перфектно, тъй като сме точно срещу единия микрофон. Металика си тръгват, като само Роб взима перца с шепи и ги мята – успяваме да приберем четири – всичките различни, всичките нови – специално издание за 30-годишнината.

Тръгваме си, като успяваме без проблеми да си приберем знаменaта, лафя си малко с този, дето ги пази, не е този дето ни накaра да ги оставим, и му обяснявам колко е тъпо това, щото все пак Металика сами ни призовават да им правим банери и да им ги даваме… За сряда ще се опитаме някак си да вкараме знамената по друг начин, ще видим какво ще измислим.

Отиваме на спирката, 2 часа сутринта е, но тази линия работи денонощно. Изведнъж на спирката виждаме няколко лимузини и хоп – появява се Джеймс – охраната го вкарва в колата и отпрашва, без да говори с фенове, без снимки, без автографи. Същото се повтаря след пет минути с Кърк…разбираемо е, целия концерт сигурно беше около 3 часа с паузите, изглеждат доста изтощени…и изведнъж се появява Джейсън и почва да дава автографи, като се подписва и върху облика си на нашето малко знаме…
Каква вечер…първо останахме без знамена, а приключваме с четири перца и автограф от Джейсън…
Докато се чудим дали да чакаме другите, пристига автобусът и предпочитаме да се качим – тотално сме разбити и искаме да си починем. Мисля, че трябва да хванем Ларс за знамето, той може би ще се впечатли най-много. Предполагам другите вечери няма да са като тази – имам предвид като гости, песни…и дори не мога да си представя какво следва…

 
1.     The Call of Ktulu
2.     No Remorse (Full Version)
3.     The Shortest Straw
4.     Leper Messiah
5.     The Day That Never Comes
6.     Carpe Diem Baby
7.     Hate Train
8.     Please Don’t Judas Me
9.     Wherever I May Roam (w/ MetClubber John Dent)
10.     Sad But True (w/ John Marshall)
11.     No Leaf Clover (w/ Apocalyptica)
12.     One (w/ Apocalyptica)
13.     Harvester of Sorrow (w/ Jason Newsted)
14.     Damage, Inc. (w/ Jason Newsted)
15.     Motorcycle Man (w/ Bif Byford)
16.     The Prince (w/ Sean Harris & Brian Tatler)
17.     It’s Electric (w/ Sean Harris & Brian Tatler)
18.     Helpless (w/ Sean Harris & Brian Tatler)
19.     Am I Evil? (w/ Sean Harris & Brian Tatler)
20.     Seek & Destroy (w/ Jason Newsted, John Marshall, Sean Harris, Brian Tatler, Bif Byford, Apocalyptica, and the Soul Rebels Brass Band)

Share and Enjoy

Американският промоутър и DJ Рон Кинтана остава в историята като човекът, който измисля името “Metallica”. През 1981 година той обсъжда със своя приятел Ларс Улрих как да се казва ново метъл списание. Кинтана предлага “Metal Mania” и “Metallica”, при което Улрих препоръчва първото с ясната цел да запази второто за името на бандата си. Рон е един от хората, които са с любимата ни група още от първите дни. Ето какво сподели Кинтана в интервю за Harvester of Sofia:

Коя беше първата песен, която чу на Металика и през коя година? Какво си помисли?
Протърках от свирене първия Metal Massacre.

Помниш ли кога гледа за пръв път бандата на живо и как ти се стори концертът?
Беше голяма веселба.

Мислил ли си през 82-84, че бандата ще се превърне в една от най-влиятелните групи в историята на рок музиката?
Не, дори до 1986 година си мислехме, че ще си останат просто поредната локална банда.

Поддържаш ли все още контакти с момчетата от бандата?
Да, всяка година се виждам с тях.

Пазиш ли нещо ценно от тези първи концерти – флайер, плакат, палки от Ларс, бельo…?
Да, пазя всичките неща, особено плакатите от първите концерти, но продадох Yong Metal attack тениската, за да си платя един наем.

Мислиш ли че рокът и метълът щяха да са толкова популярни в днешно време без появата на Металика? Щеше ли въобще тежката музика да стане мейнстрийм?
Нямам представа….

На какво групата дължи огромния си успех през годините. На таланта на музикантите, на усета към музиката, на мениджмънта на Ларс или на нещо друго?
На късмета, късмета и само късмета…

Какво е Metallica лично за теб? Промени ли бандата живота ти?
Те са ми приятели. Беше ми приятно да им помагам, защото те наистина бяха готини хора преди всичките Напстер простотии

Знаеш ли нещо за България?
Винаги съм се чудил как изглежда България, защото много обичам историята, но през 1982 г. американците като мен пътуваха само до Гърция, Италия и Австрия на Изток. Винаги съм искал да посетя Румъния, България и останалите източноевропейски страни… Може би следващия път, като идвам натам, ще стигна до София! Или Трансилвания!

Share and Enjoy

Harvester of Sofia продължава новата си рубрика на интервюта с популярни личности, които са преки свидетели на първите стъпки и последвалото развитие на Metallica. Представяме ви Боб Налбандиан – наричан от мнозина официалния историк на групата. Той е знакова фигура от ранните дни на траша в Bay Area. Работи като журналист -  притежава Shockwaves Skullsessions Podcast част от Roadrunner Records, редактор е на списания, пише книги и какво ли не. Наскоро публикува заедно с Бил Хейл фото албумът: Metallica: The Club Dayz 1982-84, като Бил е отговорен за фотографиите, а Боб за текстовете към тях.  Негова е заслугата в началото на 90-те години на миналия век популярният китарист Марти Фрийдман да се присъедини към Megadeth. След това работи с банди и изпълнители като Sepultura, Type-O Negative,  Last Crack и др.

Коя беше първата песен на Металика, която чу и през коя година? Какво си помисли?
Това беше “Hit the Lights”, която беше и първият им оригинален запис. Беше версията с Лойд Гранд на китара, която се появи в първият оригинален запис Metal Massacre. Аз може би бях един от първите 10 човека, които чуха песента. Това беше точно след като те записаха демо само на тази песен в началото на 1982 г. Тогава го харесах много, въпреки че продукцията не беше съвсем добра.

Помниш ли кога гледа за пръв път бандата на живо и как ти се стори концертът?
Разбира се, че помня. Присъствах на първият концерт на Металика, беше в малък клуб наречен Radio City в Anaheim, CA през март 1982 г.

Мислил ли си през 82-84 г., че бандата ще се превърне в една от най-влиятелните групи в историята на рок музиката?
Никога не съм мислил, че това ще се случи. Не мисля, че има някой от групата, на когото му е минала през ума тази мисъл по онова време..

Поддържаш ли все още контакти с момчетата от бандата?
Да, всъщност се видях с Ларс и Джеймс по време на турнето за Death Magnetic на концертите в Orange County и  Las Vegas.

Пазиш ли нещо ценно от тези първи концерти – флайер, плакат, палки от Ларс, бельo…?
Бельо??? Не, нямам чак толкова стари неща, отървах се от колекцията си преди години.

Мислиш ли, че хард рокът и метълът щяха да са толкова популярни на днешно време без появата на Металика? Щеше ли въобще тежката музика да стане мейнстрийм?
О, да. Не мисля, че това промени популярността на метъла, но Металика отнесоха този вид музика на по-горно ниво.

На какво групата дължи огромния си успех през годините – на таланта на музикантите, на усета към музиката и мениджмънта на Ларс или нещо друго?
Мисля, че е комбинация от всичко това, която допринесе за големия успех на Металика. Без да споменаваме и невероятните им песни!

Какво е Metallica лично за теб? Промени ли Metallica живота ти?
Абсолютно, да бъдеш част от цялото това метъл движение в началото на ‘80те години ( (да пиша във фензина Headbanger и да съм свързан с целия обмен на касети). Да, Металика определено имаха голямо влияние върху живота ми още от началото, както и до днес.

Знаеш ли нещо за България? Би ли казал нещо на членовете на HOS?
Не знам почти нищо, никога не съм пътувал до България, но гледах Big 4, който беше сниман в София и така да се каже усетих духа на града само като гледах концерта. Просто искам да кажа на членовете на HOS да пазят винаги духа на метъла жив!

Share and Enjoy

Тази есен Металика навършва 30 години от създаването си. В тази връзка Harvester of Sofia се свърза с някои от популярните хора, които познават бандата още от нейното създаване и са свидетели на целия този път, през който тя мина до момента.

За нас е огромна чест да ви представим Брайън Слейгъл – основател и собственик на звукозаписната компания Metal Blade Records. Той изиграва изключително важна роля в кариерата на Металика, тъй като през 1982 година включва песента Hit the lights в придобилата известност компилация Metall Massacre. Така де факто излиза първата песен на Металика.

Коя беше първата песен, която чу на Металика и през коя година? Какво си помисли?
Това беше Hit The Lights, когато я донесоха за компилацията Metal Massacre. Беше много по-добро от това, което очаквах.

Помниш ли кога гледа за пръв път бандата на живо и как ти се стори концертът?
Да, подгряваха Saxon в Whisky in LA през 1982 г..Беше вторият им концерт въобще. Джеймс само пееше ,без да свири. Забиваха предимно кавъри на Diamond Head.

Мислил ли си през 82-84 г., че бандата ще се превърне в една от най-влиятелните групи в историята на рок музиката?
Никой от нас нито за миг не си е помислял, че това може да се случи .

Поддържаш ли все още контакти с момчетата от бандата?
Да, виждаме се често. Винаги сме били добри приятели с тях. За последно се видяхме на Big 4 в Ню Йорк. Те са страхотни хора и добри приятели.

Пазиш ли нещо ценно от тези първи концерти – флайер, плакат, палки от Ларс, бельo…?
Ха, не, никакви палки, но имам няколко плаката и оригиналното демо….

Мислиш ли, че хард рокът и метълът щяха да са толкова популярни на днешно време без появата на Металика? Щеше ли въобще тежката музика да стане мейнстрийм?
Те със сигурност имат огромно влияние върху метъла. Дали този стил щеше да стане популярен без тях? Трудно е да се каже, но бяха перфектната група, която да смеси хеви музиката с мейнстрима. Имат значително влияние върху метъла със сигурност.

На какво групата дължи огромния си успех през годините? На таланта на музикантите, на усета към музиката и мениджмънта на Ларс или на нещо друго?
Според мен всичко това им помогна.

Какво е Metallica лично за теб? Промени ли Metallica животът ти?
Несъмнено фактът, че бях около бандата в началото и връзката ми с тях самите помогнаха да установя себе си и Metal Blade. Също така и страхотното приятелство с тях.

Знаеш ли нещо за България? Би ли казал нещо на членовете на HOS?
Никога не съм бил в България, но искам да я посетя някой ден. Благодаря на всички, че подкрепяте метъла и продължавайте в същия дух!!!

Share and Enjoy