Нашият приятел и член на Harvester of Sofia Добромир Коцев е един от малцината, които получиха редкия шанс да спечелят втора среща с Metallica. Добри беше на мийт енд грийт през 2010 година в София и сега късметът му се усмихна отново. Ето и неговите впечатления за преживяното в Белград:

Ще разкажа как протече втората ми среща с Металика по–прозаично, макар че и този път ми беше почти толкова интересно и приятно, както беше първия път. На Мийт енд Грийт-а присъстваха 16 човека – 8 от страна на Метклуба и 8 от страна на организатора на концерта. От страна на Метклуба бяхме аз и моят приятел Георги Коджаиванов-Гопето, с когото се познавам от около 2 години покрай съвместни пътувания в чужбина за концерти, един босненец, една украинка, двама представители на сръбския чаптър, жена на средна възраст и още един сърбин, който членува в Метклуба от около месец и не знаеше нищо за техния чаптър. От осемте човека, избрани от организатора, четирима бяха тинейджъри на видима възраст между 13-14 и 16-17 години, спечелили от някъкъв конкурс с играта „Guitar Hero”.

Хората, които провеждаха Миит енд Грийта направиха проверката по лични докумнти и и Джеф (човекът, които отговаря за това и за много други неща в Метклуба) даде на всеки по два пропуска за Снейкпит-а. След като изчакахме повече от час групата да кацне в Белград и да пристигнe на мястото на концерта, бяхме отведени от Джеф в зоната зад сцената ,където трябваше да се състои срещата. Намирахме се между една временна ограда и оранжеви тур-автобуси. Подредихме се в редица, като аз и Гопето предвидливо застанахме в средата.

След като чухме правилата, изчакахме съвсем малко и както обикновено първи се появи Роб. Тук е мястото да кажа, че никой от групата не беше посрещнат или изпратен с аплодисменти и овации, както се случи преди 2 години в София. Единствено аз и Гопето се опитахме да реагираме подобаващо. Роб носеше същото дебело кожено яке като при предната ми среща с него, което доста ме учуди. Минаваше бързо от човек на човек, разписваше нещата, снимка и към следващия. Аз му подарих тениската на ХоС, той се направи, че са радва, подаде я на асистентите и продължи нататък. Гопето го попита каква е разликата в това да свири в Металика и в някоя друга група. Въпросът изненада Роб и той се замисли. Тъкмо когато си помислих, че ще каже нещо, с което да отбие номера, отговори доста смислено „Работата е много повече, отговорностите, ангажиментите, пътуванията, но и доставя много повече удовлетворение. А и всичките тези хора!” И направи знак с ръка към зоната бекстейдж, където бяха разположени обслужващите шатри и към мястото на самата сцена.

Почти веднага след като Роб си тръгна, дойде Кърк. Когато стигна до Гопето, мисля, че каза нещо от сорта „Ооо, българи”. Двамата застанаха за снимка и Кърк, правейки метълския знак с ръка, заяви „Как да позирам, по български… или по сръбски?”. Аз не правих никакви опити да комуникирам с него. Минахме си по процедурата и той продължи нататък.

Почти веднага след това се появи Ларс. Той, както обикновено, се спираше при всеки и разговараше с всеки. Едно от сръбските момчета му каза нещо, което му хареса и барабанистът го накара да го повтори пред камерата, след което предупреди Джеф да качи видеото на сайта. Следващият сърбин коленичи. В това положение Ларс му разписа нещата и се снимаха. Следващият даде за подпис диск с албума „Load”, от което Ларс остана приятно изненадан. Сърбинът дори помоли Ларса да му се качи на конче и така да направят снимката.

След още един човек Улрих стигна до нас. Гопето започна да му обяснява „Ние сме от България….”, а Ларс: „Виждам, имате нови тишърти” и посочи към тениската му. Тогава аз не се сдържах и се включих „Да, имаме и нов банер за теб”, като му посочих сгънатия на земята бял банер. Както беше пред мен, Ларс ме погледна в лицето, подаде ми ръка и каза „Радвам се да те видя отново.” Останах изключително приятно изненадан. След това се дръпнах леко назад, за да си довършат с Гопето. Моя приятел му подари шалче на Левски с думите „Това е шалче на Левски – най-добрият български футболен отбор”. Ларс изрази съмнение за цветовете, като отбеляза, че приличат на цветовете на шведското знаме, с които, както знаем датчаните не са големи приятели. Направиха си снимка с шалчето и Ларс предупреди „И внимавай къде ще я публикуваш”.

Когато дойде моя ред, подарих банера и тримата заедно с Гопето се снимахме. Ларс подаде банера на Джеф и го попита имат ли все още място да закачат знамената. Мисля, че Джеф му каза че нямат и Ларс, къде на шега, къде на сериозно подхвърли, че трябва да намерят нови помещения или нещо подобно. Тогава ми направиха знак да застанем за снимка. „Какво става, нали вече се снимахме?” – си мисля аз и тогава стоплих, че не сме направили личната ми снимка, която ми се полага. След като се снимахме, казах на Ларс, че в София имаме нова Арена за 15 хиляди човека. Ларс попита: „Закрита ли” и аз отвърнах: „Да”. Не мога да си спомня какво точно каза той, но не беше нещо конкретно. Пожелах му дя с видим отново и той завърши, че човек никога не знае.

Малко след като Ларс ме подмина, се появи и Джеймс. Дали заради изцяло черните му дрехи, но ми се видя доста отслабнал. Както и Ларс, и Кърк преди това. На Хамет със сигурност му липсват бедрата, с които пълнеше ластичните дънки преди години. Джеймс също се спря да говори със всеки. Гопето му подари синя кутия с бутилка ракия „Пещерска”. Не чух Джеимс да изразява някакво особено менение по въпроса.

Дойде моят момент и докато Джеймс ми разписваше нещата, го попитах дали е трудно да пее трите „нови” парчета от черния албум сега, 20 години по-късно. Той веднага изстреля „Ааа, много е лесно. То, целият албум си тече съвсем естествено, парче след парче.” Аз се опитах да уточня. „Да, ама има 3 „нови” парчета, дето не сте свирили до сега на живо” „Да” каза той и започно да ги изброява „Struggle, Misery и….” и се замисли за третото, а аз понеже бях съвсем изключил не можах да му помогна „и Don’t Tread” довърши той. „Еми, ние от 1991 до 1993 бяхме почти три години на турне с Черния албум, направихме към 200 концерта и имаме тренинг, така че, не е проблем.”

Още когато Джеймс започна да говори с хората от началото на редицата, аз извиках Джеф към мен и го попитах „Мога ли да помоля Джеймс да ми разпише трето нещо, една снимка на едно дете”. Джеф беше категоричен „Джеймс раписва само 2 неща” и повтори дословно „Джеймс разписва само 2 неща” при което аз кимнах: „ОК”. Докато Джеймс говореше с Гопето обаче, аз потърсих с очи Джеф и го видях на 7-8 метра да си говори от близо с някого, без да объща внимание към ставащото на срещата. Така, когато вече се снимах с вокалиста, реших да атакувам „Имам още една молба към теб. Можеш ли да ми разпишеш трето нещо. Момичето от ХоС, което ти прати стикера с българския флаг за „Травъл китарата”, ми даде снимка на нейното дете. Би ли я разписал за нея?”. Джеймс веднага кимна „ОК. Давай” Извадих снимката и му показах името, написано на гърба й. „Това е името на детето” Докато пишеше, аз завърших „Оценявам това”.

Срещата с групата приключи и Джеф ни поведе към изхода, за да ни изведе. Тогава Гопето реши да го помоли за още един пас за Снейк Пит-а, понеже 1 човек от неговата група щеше да остане без пропуск. Останахме по-назад, като изчакахме другите да се разотидат и Гопето приближи Джеф. Аз бях на 7-8 метра, и гледам как си говорят. Гопето размахва 1 билет за пред сцената, а аз си мисля „Сега Гопето му разправя, че си е загубил пропуските или нещо такова” а Джеф гледа с недоверие. Гопето пак жестикулира по същия начин и отсреща пак същото. „Трудна работа” мисля си аз и в този момент Джеф бърка в долния джоб на 3/4-ните пънталони, вади целия лист със 7-8 останали пасове и го дава на Гопето. „Айде стига бе, той му ги даде всичките”- не можах да повярвам, осъзнавайки веднага каква работа ще ни свършат. След това Гопето ми разказа накратко как е протекъл разговора:
-Дай ми, моля те, още 1 пас за 1 приятел. –Един ли искаш? –Да, един ми трябва. –Ама само един ли искаш? -Ами, да, само един. – Ето ти тогава всичките!

Откъснахме 1 пас за неговия човек. Аз прибрах другите в джоба си и се втурнах към пропусквателния пункт, за да влезем на концерта и да видим как ще можем да ги раздадем.

Когато две седмици по-рано спечелих за втори пореден път право да присъствам на среща с Металика ми беше малко криво, че не спечелиха някои от приятелите, ни които не са били на такава среща. Сега обаче си мисля, че няма никаква гаранция, че ако не бях аз, щеше да е някой друг от Harvester of Sofia и така срещата можеше да мине и без наш представител. И можеше и да не се случат всичките тези важни и хубави за ХоС неща, за които ви разказах.

ДОБРИ

Share and Enjoy

Който не е видял на живо седемте чудеса на света, няма как точно да знае какви са само от разказите на други хора. Е, същото важи и за нашето чудо – Metallica. След всеки концерт си казваме, че вече няма с какво толкова да ни изненадат, но още на следващия път ченетата ни увисват. Така се намираме сега, броени часове след шоуто в Белград (8 май 2012 г.). Десетки пъти сме били на оградата, имали сме срещи с групата, какво ли още не, но изживяването да ги гледаш в т.нар. “Snakepit” е нещо неописуемо. Специалната конфигурация на сцената за турнето в чест на “Черния албум” предостави възможност на над 35 членове на Harvester of Sofia (всичките, които бяхме в Белград) да проследят концерта в нова по-различна атмосфера. Джеймс, Кърк и Роб бяха пред нас, зад нас, до нас, над главите ни. Никога досега не сме имали възможност да гледаме как Хетфийлд свири на 30 см. от нас. Всеки можеше да го докосне, да види всеки детайл от лицето му, че дори при по-голямо желание и да докосне струните на китарата.

Целият първи ред беше окупиран от Harvester of Sofia с редица родни трибагреници, което можеше да обърка всеки, че това е шоу в България, а не в Сърбия. Още по-специалното на тази вечер беше, че Metallica изсвириха целия си албум от 1991 г.

Според сръбските медии на лайва е имало около 30 000 фенове. Усещането наистина беше невероятно, но само си представете какво би било у нас, където поне 50 000 пак щяха да изпълнят Националния стадион.

Гледайте клипове и разглеждайте снимки за по-добра представа. И хубавото е, че това турне едва сега започна. Който има възможност, нека да отиде на някой от предстоящите концерти, защото това е изживяване веднъж в живота. Заповядайте в нашата група във Фейсбук, където коментираме постоянно всичко.

Искрени благодарности на “The Blacklodge Bar” за отличната организация по пътуването.

Сетлист, Белград, 8 май 2012 г.:

1.     Hit the Lights
2.     Master of Puppets
3.     The Shortest Straw
4.     For Whom the Bell Tolls
5.     Battery
6.     The Struggle Within
7.     My Friend of Misery
8.     The God That Failed
9.     Of Wolf & Man
10.     Nothing Else Matters
11.     Through the Never
12.     Don’t Tread On Me
13.     Wherever I May Roam
14.     The Unforgiven
15.     Holier Than Thou
16.     Sad But True
17.     Enter Sandman
Encore
18.     Fuel
19.     One
20.     Seek & Destroy

Share and Enjoy

Три дни преди дългоочаквания концерт на Metallica в Белград Harvester of Sofia организира парти. Сбирката е на 5 май (събота) от 21,00 часа в столичния “The Black lodge” бар на булевард “Александър Стамболийски” 34. Ще слушаме много Metallica, както и парчета на подгряващите банди Machine Head и Gojira. Освен това на партито ще се продават и от новите фланелки на фенклуба за 2012 година.
Елате да подгреем подобаващо за 8 май, когато ще гледаме на живо любимата ни група.

Share and Enjoy

- Чествате 20 години от издаването на легендарния „Черен албум”. Ще го чеум целия в парка „Ушче”?
- Да, тези дни репетираме. Ще свирим 3 песни от този албум, които никога досега не сме изпълнявали на живо. Вълнуващо е да си припомним някои парчета, които дълго не сме имали в репертоара си.

- Произхождате от известна тенис фамилия и сте били „дете чудо” в тениса. Как палките изместиха тенис ракетата?
- На 16 години се преселихме от Копенхаген в Америка, където се записах в тенис академията на Ник Болитиери. Бях нещастен в това обкръжението и „охладнях” към тениса. В Дания бях между десетте най добри в моята възрастова група, а в Америка не бях, така че това допринесе да изгубя интерес. Музиката беше моят „отдушник”, отдадох й се и никога не се върнах назад.

- Трудно ли ви беше да свикнете с американската култура.
- Много. Когато с баща ми съм пътувал из Америка, навсякъде имаше музикални магазини, „Бъргър Кинг” и „Макдоналдс”, а хората караха огромни автомобили. Всички ми беше интересно, но едно е да пътуваш из Америка, а друго е да живееш там. Разбрах, че е хубаво, но и много повърхностно. Израснах в къща, в която се ценеше изкуството и музиката, а идвайки в Калифорния, живеех в място, където имаше много богати хора. За тях най-важно беше да имат розова тениска „ЛаКост” и аз се чувствах като аутсайдер.

- Вие сте голям колекционер, обожавате изкуството. От къде тази любов?
- Изкуството е моето убежище от музиката, но и голямо откритие в живота ми. Няма по-голяма страст от въздействаща картина и възможността да ходя в музеи навсякъде по света. Имам много прекрасни картини вкъщи, а последните години станах колекционар на мебели  и модерен дизайн. Картините ми дават спокойствие.

- Когато през 1981 година пуснахте обява в местен вестник в Ел Ей, търсейки други музиканти, дали сте си мислели, че от това ще излезе нещо толкова голямо като „Металика”?
- Не съм бил способен да си мисля нещо такова, интересуваше ме само да свиря, да излизам навън, да се запознавам с момичета. Днес обаче съм доволен, че винаги сме действали по своему, а публиката ни даде свобода. На музиката никога не сме гледали като на продукт и я запазихме чиста вече 31 години.

- Междувременно съдихте Напстер затова, че са качили ваши песни без разрешение на техния он-лайн сървър и спечелихте делото. Дали това не беше „донкихотовска” борба, имайки предвид, че днес музиката се разпространява основно нелегално.
- Работата не е в Интернет, макар че имам 25 продукта на „Епъл” и съм нон-стоп пред компютъра. Те, без разрешение, качиха нашите песни он-лайн. Това беше един вид уличен бой, а не борба за справедливост. Когато ги съдехме, не сме и сънували, че ще предизвикаме лавина на глобално ниво. Обвиняваха ни, че сме против технологиите, което не беше истина. Но съм доволен, че имахме смелостта първи да направим нещо такова.

Йелена Копривица. „Политика он-лайн” 09.04.2012 г.

———————–
Най-щастливия човек на света
ООН са достигнали до заключението, че датчаните са най-щастливите хора на света. Дали Вие, като датчанин които живее в Калифорния, сте най-щастливият човек на планетата?
Такъв съм (смее се). Дания е малка държава и стандартът на живот е висок. Обожавам да се връщам в Дания, но обичам и енергията тук в Калифорния и по-специално в Сан Франциско. Мисля, че този град е най-европейският в цяла Америка. Като датчанин, който живее в Калифорния, съм щастлив, че имам най-хубавото от двата свята.
————————-
Вълнувам се като гледам сръбски тенисисти
Дали на днешно време играете и гледате тенис?
Който гледа тенис, не може да не се вълнува от прекрасните сръбски тенисисти. Новак успя да прекъсне доминацията на Федерер и Надал и това е чудесно. Вълнувах се, докато гледах финала на Аустрелиан Оупън и много ми хареса съперничеството между тях. Повече се вълнувам от тениса сега, като го гледам, отколкото когато го играех. Понякога  играя тенис с децата си, а понеже недалече от мен живее някогашния треньор на Агаси, Брат Джилбърт, понякога играя и с него.

Превод: ДОБРОМИР КОЦЕВ

Share and Enjoy

Фенове от Harvester of Sofia взехме участие в набиращото популярност шоу “Денис и приятели” по БНТ1 – една от малкото останали продукции, които те карат да се чувстваш горд хеви метъл. Предаването на 6 март беше специално посветено на Metallica. В тази връзка гост беше нашата гордост Ася Мерсимова (Assseto), която е основната движеща сила на фенклуба. На сцената пък забиха нашите приятели Бобз, Ицо и Додо от Fyeld, както и Мишо и Илиян от Hate Campaign. Те свириха като сборна формация под името The Hatefyelds. Петимата удариха Harvester of sorrow, Master of puppets, Wherever I may roam и The Unforgiven.
Благодарим на Денис и неговия екип! Накарахте ни да се чувстваме специални!

ВИДЕО ОТ ПРЕДАВАНЕТО ВИЖТЕ ТУК

Share and Enjoy

Harvester of Sofia има честта да ви представи поредния човек, който остава в историята на Metallica. Това е фотографът Бил Хейл. В началото на 80-те години той работи за списанието „Metal Rendezvous” и е неотлъчно до бандата по техните концерти. През 2009 година той издаде книгата ” METALLICA: THE CLUB DAYZ 1982-1984“, в която са публикувани негови снимки от първите стъпки на бандата. До излизането й много от фотосите никога досега не бяха показвани пред широка публика. Ето какво сподели Бил в интервю за HOS:

Коя беше първата песен, която чу на Металика и през коя година? Какво си помисли?
Ха… Това беше “Hit the Lights” и то по телефона…Ларс се обади и каза нещо от рода на „Я, чуй това …” Все още бяха в къщата на Рон!!! Съвсем сурово и мисля, че спряха бързо, защото един от чинелите на Ларс се разхлаби и падна от стойката.

Помниш ли кога гледа за пръв път бандата на живо и как ти се стори концертът?
Да, беше съвсем първият път в който Металика имаха концерт в Сан Франциско в клуб Stone – на 18 септември 1982.

Мислил ли си през 82-84, че бандата ще се превърне в една от най-влиятелните групи в историята на рок музиката?
Знаех, че ще постигнат нещо голямо. Само времето щеше да покаже точно колко голямо.

Поддържаш ли все още контакти с момчетата от бандата?
Не съм ги виждал от година и малко. Но слушам за тях от общите ни приятели. Кърк живее тук в Хонолулу и имаме общи приятели, но програмата ни е много натоварена. Постоянно получавам мейли от приятели, в който Ларс и Джеймс ми пращат поздрави. Поддържам контакт и с Дейв, който написа предговора на фото книгата ми за Megadeth!

Пазиш ли нещо ценно от тези първи концерти – флайер, плакат, палки от Ларс, бельo…?
Да … някъде имам палка от Ларс…Той слагаше лента за тенис ракета, сещате ли се, от тази зелената… Имам и плакати с подписи от тях заедно с Рон и Дейв.

Мислиш ли, че хард рокът и метълът щяха да са толкова популярни на днешно време без появата на Металика? Щеше ли въобще тежката музика да стане мейнстрийм?
Дали тежката музика щеше да стане популярна без тях? Мисля, че да… Хард рокът и хеви метълът бяха нашумяли и преди Металика и ако нямаше Металика, някоя друга банда щеше да запълни празнината. Но по-важният въпрос е: Ако Ларс никога не беше видял Deep Purple, когато е бил на 10 години, дали е щял да замени тениса с барабаните?!?!?

На какво групата дължи огромния си успех през годините. На таланта на музикантите, на усета към музиката и мениджмънта на Ларс или на нещо друго?
Да, успехът на групата се дължи на две неща. Да Ларс има гледната точка и план, но групата дължи много и на феновете, точно затова Металика са велика банда. Клиф беше този, който започна всичко това. Той знаеше много добре, че феновете са всичко!!! Джеймс имаше кофти опит с фен клуба на ГОЛЯМА РОК ЗВЕЗДА, никога не му отговаряли на писмата…Точно затова групата знае много добре, че без вас, феновете, те нямаше да са нищо… Наздраве!!!

Какво е Metallica лично за теб? Промени ли бандата животът ти?
Хмм… Металика бяха част от сцената на Бей Ареа тогава… За всички нас беше нещо голямо да изживеем „Метъл Мечтата”… В деня, в който Клиф почина, всичко това се промени….Пораснахме малко… Всеки един от нас трябваше да открие, че е смъртен… Че животът не е само веселба и игри…

Знаеш ли нещо за България? Би ли казал нещо на членовете на HOS?
Не знам много за вашата държава. Но на 22 юни 2010 в София беше написана част от историята на метъл музиката!!! Искаше ми се да видя как Дейв забива с Джеймс и Ларс след всичките тези години!!! Това беше моята Металика – Ларс, Дейв, Клиф и Джеймс!!!

Поздрави от мен, имате отличен сайт и ви пожелавам само успехи с него!
Keep it Heavy ~ Make it Metal

Интервю на ASSSETO

На снимките:
1. Бил Хейл (снимка: © by Hanna Wilson)

2. Обща снимка на Металика с Рoн Макгоувни в The Old Waldorf, 18 октомври 1982 г.

3. Дейв и Кърк… Това беше единствената им обща снимка до концертите на Голямата четворка!!!

4. Клиф и Дейв от първото шоу на Клиф с Металика (3-5-83)

5. Корицата на Metallica: The Club Dayz… (ECW Press)

Share and Enjoy

Metallica ще забият в Белград на 8 май в парка Usce. Както може да се очаква, доста членове на Harvester of Sofia ще бъдем там и ще куфеем на max! Билетите за шоуто вече се продават в мрежата на Eventim, като можете да си купите и у нас. Цената за Front of stage е около 44 евро през сръбския Eventim и 47.60 евро през българския.

Вече са обявени или предстоят да бъдат обявени няколко екскурзии. За такива вече записват от Eventim, очаква се такава и от страна на бар Black lodge.

Harvester of Sofia НЕ ОРГАНИЗИРА НИЩО. Членовете на фенклуба, които няма да пътуват отделно с автомобили, просто ще се присъединят към някоя от екскурзиите.

Купувайте билети и да щурмуваме Белград!!!

Share and Enjoy

Значи и вие сте от повечето пичове, които вярват, че знаят всичко, което трябва да се знае за Metallica. Доброто (ранните години, включително Черния албум), лошото (Load – Reload) и грозното (срамният Napster-скандал). Но се пригответе да го забравите, защото на сцената те все още забиват по-яко от всички останали, включително и от Slayer. И плюс това колкото повече остаряваме, толкова по-близо сме до момента, в който всички ще разберем Load.

Сега си мислите, че са стигнали далеч? Но да направят албум с Лу Рийд? Какво в името на Клиф е това? Ако искаха да направят страничен проект с други музиканти, защо не поканиха Мъстейн и не възобновиха първоначалния пламък, който даде живот на всичко от траша до спийд метъла и всичките им производни?

Добре, нека ви просветлим. Причината Лу и Металика да направят албум, е защото идеята е интересна и е крайно неочаквана. И не направи ли това Металика различна от всички останали банди през всички тези години? И точно с това винаги разгорещяват феновете си и всички желаещи да станат критици.

Още от момента, в който се осмелиха да издадат Fade To Black – акустичната балада, как се не ги е срам! – във втория им албум  Ride The Lightning, до правенето на филм – “Some Kind Of Monster”, за това колко несигурни и прецакани в действителност са те самите, резултат на който е най-оплюваният им албум дотогава – St. Anger, срещу големия, комерсиален, продаден в милиони копия Черен албум, това, което Металика винаги се правели, е да не играят по правилата!

Отплатата е високо ниво на успех и признание далеч над рок и метъл областта; до точка, в която техните връстници вече не са бандите, с които започнаха всичко – Slayer, Megadeth и Anthrax, не са дори и групите, от които самите Металика са черпили вдъхновение като Deep Purple, Iron Maiden и Aerosmith. Тези дни единственото реално мерило и единственият начин да се разбере къде точно ги е отвела пътеводната им звезда е да ги съпоставим с подобни надминаващи жанра си групи като Led Zeppelin и U2.

И не Клиф, който е повече години мъртъв, отколкото някога бе живял, няма да се обърне в гроба заради това че Металика работят с Лу Рийд. Всъщност той пръв ги запозна с музиката на Рийд с любовта си към Velvet Underground. Това беше по времето, когато Клиф им показа кои са Kate Bush, Peter Gabriel, The Police и Stanley Clarke.

The Velvets винаги са били и ще си останат една от най-разрушителните рок банди, които някога са съществували. Просто чуйте тяхното седемнадесет минутно смъртоносно пътуване Sister Ray и след това се опитайте да ми кажете, че не са прекосили всички граници на рок музиката. И имайте предвид, че това е било по времето, когато Джеймс и Ларс носеха къси шорти.

Колкото до Рийд и по нататъшната му соло кариера, чуйте убийственото, изправящо косата парче Street Hassle или Kicks, или друго от махащия глави Berlin и после ми кажете, че този човек не е способен да отстоява своето пред Металика? В действителност повече ме е страх за бандата, защото той е способен на всичко в неговите проекти.

И както Лу пее в една песен:

Some people, they like to go out dancing


And other peoples, they have to work…


And there’s even some evil mothers


Well they’re gonna tell you that everything is just dirt



Не бъдете от тези хора….

МИК УОЛ (Mick Wall) – именит музикален журналист и автор на книгата “Metallica: Enter Night: The Biography”

Превод: ASSSETO

Share and Enjoy

Когато в началото на август разбрах, че съм един от малцината късметлии, спечелили пакета от четири шоута за историческите концерти, отбелязващи 30-годишнината на Metallica, за известен период дори не можех да осъзная какво точно се беше случило. Дори някак си не можех да се зарадвам пълноценно поради две причини. Първо – бях единственият от Harvester of Sofia, спечелил нещо, което малко ме натъжи, защото с хората от клуба съм изживял страхотни моменти по концерти из цяла Европа и много ми се искаше да споделим вълшебните мигове във Филмор с колкото се може повече от тях. Второто беше, че тепърва трябваше да кандидатстваме за американски визи и провалът в това начинание би бил уникално кофти късмет при положение, че преди това си постигнал по-трудното.

Междувременно с всеки изминал ден истерията в официалния форум на Метклуба нарастваше – хората разменяха +1 опциите* (правото да вземеш един човек с теб на концертите), продаваха се явно или не чак толкова явно +1 възможността за четирите концерта, като самият аз получих няколко апетитни предложения да споделя моя +1, но моето лично мнение е, че това не трябва да се продава, а да се сподели с близък човек – в случая с моята приятелка. Това беше възможност едно на милион и спомените от нея не биха могли да се измерят с две хиляди долара.

Беше разгара на лятото, Spirit of Bourgas, отпуски по морето и времето за мен минаваше доста неусетно. И така до 1 септември, когато отидохме в американското посолство и след три минутно интервю взехме визи.. Сега вече нещата изведнъж придобиха реален размер и почувствах пърхане в корема от това, което щеше да се случи.. Последва кратко проучване на места за отсядане в Сан Франциско, резервиране на самолетните билети и започна дългото чакане. Е, не чак толкова дълго, защото когато си на работа, времето минава доста неусетно, а и тепърва започнаха да се оформят и избистрят събитията, които феновете организираха помежду си по време на престоя в Сан Франциско – партита, групови снимки със знамената или просто да се видиш с хора, с които толкова дълго време се познавате само като никнеймове от форумите.

И така денят наближаваше. Междувременно направихме страхотно знаме, което беше оценено подобаващо и всички фенове, които го видяха, го признаха за най-доброто, което са виждали. И така на 3 декември бяхме в самолета. За щастие прословутата мъгла на софийското летище се поразсея за малко и ни позволи да излетим. Полетът беше нормален и успешно пристигнахме в Сан Франциско… с леко позагубен багаж. Оттам нататък нещата започнаха да се развиват главоломно – още като излязохме от метрото в центъра на града, се заоглеждаха със зяпнали уста. Сан Франциско е един от най-космополитните места в света – градът, от който Metallica изковаха своето господство над света. Докато вървяхме по улиците към хостела, всичко ми изглеждаше хем супер интересно и непознато, хем някак си познато – едва ли не всяка улица си я виждал я на филм, я на снимка.

Още с пристигането в хостела ни казаха, че вечерта там ще има Metallica парти за гостите и докато се настанявахме, започнахме да се запознаваме с хората – Джаксър от Полша, Мартон от Холандия. По-късно срещнахме Виктория от Ню Джърси, Стийв и Никол от Англия, Астрид от Колумбия… Не знам дали мога да изброя колко хора срещнахме и какви наистина бяха всички – страхотни и топли, защото всички споделяме една любов.

Едва ли мога да опиша просто с думи всичко, което ни се случи. Всяка една емоция, изказана така на лист хартия, сякаш губи живот и цвят. Нещата изглеждат прекалено опростени и подредени, а това не бяха просто четири обикновени шоута. Това беше светият граал на концертите на Metallica. Ххора с по над 100 шоута на своята сметка, които не бяха спечелили, бяха готови да ги заменят само и само да се доберат до Филмор. Трябва отново да благодаря на Бог, Сатаната, Съдбата, каквото ще да е там, че ни даде възможност да присъстваме и да бъдем част от тези празненства.

През цялото време Джеймс беше просто част от групата – много благ и усмихат, а не чудовището, което познаваме от стадионните шоута, човекът, който доминира на сцената, господарят, който управлява марионетките. Кърк и Роб говореха с публиката много повече, отколкото го правят обикновено, а Ларс както винаги беше включил фуражомелачката и не спираше да дрънка. И всичко това гарнирано с най-страхотните гости, които човек може да си представи да излязат на сцената – Рей Бъртън, Апокалиптика, Джон Маршъл, Джейсън, Биф от Саксън, Шон Харис и Брайън Татлър от Даймънд Хед, Мериън Фейтфул, Рей Халър от Суит Савидж, Кид Рок, Лу Рийд, Мърсифул Фейт с Кинг Даймънд, Арморд Сейнт, Лааз Рокит, Джери Кантрел, Джим Мартин, Гари Росингтън, Пепър Кийнън, Анимъл, Данциг, Роб Халфорд, Боб Рок, Гийзър Бътлър, Ози, Хю Танер, Дейв Мъстейн, Рон МакГовни, Лойд Грант, Дет Ейнджъл… Уау, впечатляващ лист, а? И да не забравяме – Джим Брюър и Соул Рибел.

Сухите факти са: четири шоута, 80 песни, от които 77 различни. Не звучи зле. Едва ли много банди биха могли да си го позволят…

Впечатляващо, нали?
Аз бях тотално отвян, като имах щастието да се кача на сцената, да се запозная с всички тези хора, да бъда част от една седмица лудост в Сан Франциско за 30-годишнината на най-великата банда в света!

Share and Enjoy

Ето че дойде време и за последното шоу на Metallica от паметната седмица по случай 30-годишнината от основаването на бандата. Представителят на Harvester of Sofia в Сан Франциско Божидар Руженов разказва впечатленията си директно от първия ред. Какво стана на първите три концерта – вижте ТУК, ТУК и ТУК.

10 декември, четвърти концерт
Хмм, малко ми е кофти сутринта, а днес ще е псоледеният ни концерт.. Но всяко хубаво или лошо нещо рано или късно свършва. Както споменах предния път, решавам, че няма смисъл да ходя да се редя в 8.00 за оградата, тъй като още предната вечер имаше хора, които се бяха заложили за нея. Така че залагаме на туризма и отиваме до Golden Gate Park, където се мотаме напред назад и посещаваме планетариума. Готино е – като за туристи.

По някое време се връщаме в хотела, защото сме много изморени – след цяла седмица концерти и обикаляне по улиците сме тотално скапани. Не сме лягали по-рано от 2 сутринта и ставаме обикновено около 9 – така че искаме да ударим един кратък сън преди концерта.

Случва се така, че се успиваме – може би заради бирата, която издрънкахме, преди да заспим. Така се озоваваме пред Филмор малко късничко – около 17.30 ч., но за наша изненада няма чак толкова много хора и се нареждаме доста напред в опашката. Когато започват да пускат, настава лека тарапана, но охраната бързо се справя. Като цяло влизаме бързо и за наша изненада се озоваваме на оградата вляво срещу мястото на Роб и единия микрофон на Джеймс!

Виждаме, че вътре все още текат приготвеления и саундчек на подгряващата банда и като цяло нещата сякаш се бавят, но обичайните поздрави са малко попретупани. Започват обичайните игри и задявки от страна на бандата и Джим с публиката. Всичко е много претупано, защото явно има някакво непредвидено забавяне.

Мисля, че досега не споменах за играта Haircuts нещо си. Пускат на екрана снимки на човек от бандата, които показват различните прически през годините и Брюър кара публиката с викове да определи коя е най-кофти. Имаше заигравки и бъзици с Джеймс, Роб, Кърк, Джейсън и Ларс, като с Роб идеята беше, че той винаги е имал една и съща прическа … Общо взето, не беше кой знае какво.

Тази вечер беше ред да се отдаде заслуженото на екипа им. Изкараха пича, който през последните да кажем 28 години им прави звука и му благодариха искрено, че до голяма степен ги е направил това, което са днес. След него изкараха на сцената Зак (роудито на Роб) и обянсяваха как са искали да го направят нещо като директор на роудитата (може да са го казали и предна вечер), но човекът си искал просто да си бъде роуди, да оправя китарите и другите неща, които тези хора правят.

На екрана пускаха разни снимки от турнетата през години – кой къде заспал и разни други компрометиращи моменти. Металика изкараха на сцената хората от екипа си и им изказаха лице в лице, искрено и лично, благодарността си, че ги търпят и правят възможно всяко едно шоу на групата и как те нямало да звучат по този начин и всичко да се случва, както феновете го харесват, ако те не си вършат така добре работата.

Мацката на Ларс (сътрудничката му) е от най-скоро с бандата – другите двама от 28-29 год. Тя търчи след Ларс и му търпи глупостите. Иначе се грижи и за дрехите на всички останали. Зак беше много притеснен да е публично на сцената – въобще много искрено звучеше всичко, разни реплики от сорта “Обичаме ви”, “Без вас нямаше да сме това, което сме “, и молба към публиката като се размине с някого от тях, да го поздрави и да му се радва – защото благодарение на тях ние, феновете, получаваме тези шоута и изживявания!

Death Angel – яко изроди, единият китарист, който свиреше основно пред нас, видимо беше нафиркан зверски, но баси рифовете праскаше. Направо изумително здраво беше цялото им изпълнение, а тълпата яко издивя. Басистчето им някак си копираше Клиф Бъртън с държанието си и аутфита си; Мария беше във възторг от китариста пред нас и накрая той й метна ристбанд. Той, междудругото, след като приключиха, се присъедини към тълпата зад нас и правеше яко пого. Аз пък хванах перце от него …всъщност две, но дадох едното на един аржентинец зад мен. Ето и плейлиста за тези, на които би им било интересно:

01. Mark thanks
02. Mistress Of Pain
03. Voracious Souls
04. Seemingly Endless Time
05. Relentless Revolution
06. Kill As One
07. Ultra Violence intro / Thrown To The Wolves

И този път на сцената е изкаран неочакван гост – фенът Рон, луд пич с над 190 шоута. Металика казват, че за тях той олицетворява всичките им фенове и колко много те оценяват това, че имат най страхотната публика на света. Разказват как на пропадналото шоу в Индия Рон се е качил на сцената и се е опитвал с риск за здравето си да спаси техниката на бандата от погром. Респект за това! Дадоха му специален плакет и най-якото – доживотен пропуск за шоутата на Металика на оградите!!! Това се казва подарък, а?

И…започват Металика. Беше ясно, че последната вечер отварящото парче ще е Orion, но те се поебаваха малко с това и ни питаха дали не искаме да ни засвирят отново Suicide and Redemption и си го почнаха, но малко след това влязоха в Orion. Звучи изумително на живо, гледах го може би за четвърти път и продължава да ме кефи адски много. Следва един доста интересен плейлист, в който може би най-интересната песен е The God that Failed, като се сметне и Through the Never, преди това, става ясно, че се подготвят за отбелязването на 20 години от Черния албум.

По едно време Джеймс прави знак на Ерик (фен от Швеция), че харесва новата му татуировка – символите за 30-годишнината, татуирани на китката му, а Ерик направо се разтопи от кеф, и как не, а?)

Започва появата на специалните гости. Първо феновете – отново изненада. Не знам дали някои от вас преди време бяха гледали една двойка, която на сватбата си зисвири Master of Puppets? Ако не сте, сега е моментът: http://www.youtube.com/watch?v=5NfwM8BfiPQ…%D1%82%D0%B0

Тези двамата сладури ги изкараха на сцената да забият…Blackened…уникално, не знам как са се чувствали…просто…уникално…и накрая Джеймс беше супер доволен, че са си избрали Blackened, а не Sandman…

Следва малко St. Anger (Dirty Window and Frantic) с Боб Рок. Джеймс казва нещо от рода на това, че все пак от гледна точка на изминалите години и като се преслуша наново, албумът не звучи толкова зле. Аз съм съгласен – имам поне 4-5 много любими песни от този албум.

Идва времето на създателите на метъла – Black Sabbath. Първо излиза Гийзър Бътлър за Sabbra Cadabra, а след това на сцената към тях се присъединява Ози за Paranoid и Iron Man.

И идва часът на Джейсън – отново забива две песни – King Nothing и Whiplash, на която пее като в добрите стари времена в началото на 90-те.

Kill `em All…да, дойдохме и до този момент. Всички очакваме МегаДейв, но на сцената излиза едно старо приятелче от първата банда на Джеймс – Хю Танер, с когото заедно са написали култовата Motorbreath.

Следващата тревога не е фалшива – на сцената е Дейв Мъстейн. След почти 30 години те отново са заедно на една сцена. Публиката издивява, има и някакви спорадични освирквания, но като цяло всички са много възторжени. С него изсвирват цели четири парчета – Phantom Lord, Jump in the Fire, Metal Militia и най-най първото – това, което стартира Металика – Hit the lights. На сцената се появяват Рон МакГовни и Лойд Грант…какъв момент само! Металика, и в частност Кърк, проявяват огромно уважение към Дейв и го оставят да изсвири всички сола. (на Hit the Lights солата ги свири и Лойд)! Прави впечатление, че за МегаДейв е отделена половината сцена и Металика гледат да не му влизат много в територията. Дейв изглежда иначе в добро настроение и се усмихва на публиката, което явно рядко се случва.

Отново следва Seek and Destroy за финал. Така Дейв се явява като гостът, изсвирил най-много парчета с Металика. Всички са на сцената, пеят, забавляват се, както и публиката. Всички са в тотален амок.  Бандата е полудяла, публиката също – перца, ристбандове, палки…

Ларс каза нещо като “Запазете си 23-24 юни 2012 г. за две специални шоута с много нови парчета, но повече детайли през януари”.  Тъй като не чухме повече от това, разпитвахме едни момчета пред залата след края – те казаха, че става въпрос за подобни на тези във Филмор като мащаб шоута, но в Ню Йорк, но не мога да кажа дали е точно така.

…И всичко свърши. Щастлив съм, че бях част от малкото хора, които съпреживяха всеки един момент от това паметно събитие.

Metallica Rulz!!!

Setlist
1.     Orion
2.     Through the Never
3.     Ride the Lightning
4.     The God That Failed
5.     Welcome Home (Sanitarium)
6.     Rebel of Babylon
7.     Blackened (w/ MetClubbers Dennis & Annette Diaz)
8.     Dirty Window (w/ Bob Rock)
9.     Frantic (w/ Bob Rock)
10.     Sabbra Cadabra (w/ Geezer Butler)
11.     Iron Man (w/ Ozzy Osbourne & Geezer Butler)
12.     Paranoid (w/ Ozzy Osbourne & Geezer Butler)
13.     King Nothing (w/ Jason Newsted)
14.     Whiplash (w/ Jason Newsted)
15.     Motorbreath (w/ Hugh Tanner)
16.     Phantom Lord (w/ Dave Mustaine)
17.     Jump in the Fire (w/ Dave Mustaine)
18.     Metal Militia (w/ Dave Mustaine)
19.     Hit the Lights (w/ Lloyd Grant, Dave Mustaine, & Ron McGovney)
20.     Seek & Destroy (w/ Jason Newsted, Dave Mustaine, Lloyd Grant, Ron McGovney, Hugh Tanner, Mark Osegueda, and the Soul Rebels)

Share and Enjoy