Тео и Металика: за Кърк и българина полицай, за Ларс и “престилката” от HOS и за Джеймс от другата стая

29598164_10216206458184605_116885040249992664_n

Тео Йотов се нареди сред щастливците от Harvester of Sofia, които имаха шанса да се видят на живо с Металика. Това е неговият разказ за преживяното в Хернинг (Дания) на 27 март 2018 г.

След като емоциите се уталожиха леко, ще опитам с ясно съзнание да ви разкажа как протече и моята дълго чакана среща с Металика. Поне доколкото си спомням.

В 16:00 вече бях на уреченото място, където трябваше да изчакаме човек от екипа на групата да ни вземе. След 15 минути той се появи и без изненада установих, че това е Джеф (дългогодишната дясна ръка на групата). Помоли ни да си приготвим билетите за концерта с документ за самоличност и след кратка проверка на багажа на ръцете си вече имахме така желаните Meet & Greet пасове.

Последва експресна обиколка през бекстейдж коридорите, като минахме и покрай зоната за хапване на групата (на турнето си водят личен готвач). Накрая ни вкараха в една малка стая – доста удобна за целта, защото беше топла и добре осветена, много по-добре в сравнение с коридор в залата, където обикновено се провеждат доста от срещите в зали.

Джеф ни инструктира за правилата, които са стандартните от години – без видео, телефоните да са във flight mode, имаш право на два автографа от член на групата и една снимка с него. Готиното е, че от екипа на групата снимат много по време на самите срещи и благодарение на това разполагаме с тези страхотни снимки на Ларс с новото знаме на ХОС. И така, Джеф ни каза, че отива да извика Роб, така че да си приготвяме нещата за автографи.

Тук може би всички очаквахме, че ще минат поне 10-15 мин. преди да дойде – тъкмо да се подготвим малко психически. За всеобща изненада Роб се появи почти веднага. Хареса си по-близката до мен страна и малко неочаквано вече го поздравявах: “Здрасти, Роб, приятно ми е да се запознаем, аз съм от България”. Той, разбира се, отговори със стандартното “Супер, много яко”. След това малко пооплетено взех да му обяснявам как съм израснал с него като басист на Металика, разбира се, оценявам наследството на Клиф и Джейсън, но мисля, че той върши страхотна работа и му благодаря за всичко, което прави за групата. Не съм сигурен колко точно от това успях да кажа смислено, но ми благодари.
29571185_10216206466024801_7363737413811781426_n
След това ми каза: “Nice shirt” и аз му заобяснявах как това е новата тениска на ХОС, дизайн на Squindo. Той отговори: “Много яко, но аз имах предвид това”, сочейки суичъра, който всъщност беше от концерта в Италия, та му обясних каква е работата. Следваха автографите, снимка за спомен и бързо продължи към другите. Една жена след мен каза, че много се кефи на клипчетата на сина му, които се появяват в интернет, той ѝ благодари и все така забързано продължи по схемата автографи-снимки, без някакви интересни разговори.

След това всички се приготвихме за по-дълга пауза, след която очаквахме да се появи Кърк. Отново изненада – само 5 минути по-късно влезе Ларс, както винаги хиперактивен и в типичното си добро настроение. Застана в средата на стаята и започна да бърбори на датски (от всички 12 души на срещата само аз бях чужденец). По едно време се усети и като че ли попита има ли хора, които говорят друг език и аз реших да действам: “Да, аз съм от България”. Той се приближи и каза: “България? Какво правиш още тук в тази стая? Не те ли е страх? Виж, пълно е с датчани, според мен трябва да тръгваш.” И аз не му останах длъжен на майтапите: “ОК, мисля, че наистина си прав, трябва да тръгвам, оставям ви.” Ухили се и започна обиколката си от далечната за мен страна, което напълно ме устройваше, защото в този момент влезе Кърк и се насочи към нас.

Срещите с първите трима преди мен минаха бързо и не особено интересно. Само една жена, доколкото чух, го попита дали при записването на солата има предварителна идея, или импровизира. Отговорът му беше, че всичко е импровизация. Така дойде и моят ред.

Започнах си със стандартното: “Здрасти, Кърк, приятно ми е да се запознаем, аз съм от България.” Кърк: “Ооо така ли, много готино. Знаеш ли, преди време, докато бях на сърф в Хавай, ме спря един български полицай. И си казвам – българите са много готини хора, бил съм в България. Но с полицая не беше много приятно. Така че – българите са готини, българските полицаи – не.” Отговорих му, че е много интересна история (като между другото ми се струва, че съм я чувал от мийт енд грийта на някой друг) и му споделих, че съм голям фен не само на музиката му, но също и на хоръра и че на Орион много се изкефих на колекцията му. Той ми благодари и каза, че ще прави ново издание на хорър феста си в Торонто.
29570646_10216206463064727_1129041547409836412_n
След това извадих неговата книга и го помолих да я подпише за мен и приятелката ми, тъй като тя също е голям фен. Кърк страшно се израдва, като видя книгата, а междувременно успях да го попитам дали успява да гледа нови хорър филми по време на паузите в турнето. Отговорът беше да, и започна да ми изброява – от толкова ентусиазъм дори не разбрах заглавията. Каза също, че с нетърпение очаква излизането на хорър филм, вдъхновнен от източно-европейския фолклор, а негов режисьор също ще е източноевропеец, но не се сещал за имена.

Благодарих му отново за всичко, снимка за спомен и продължи нататък. На въпроса на следващия човек как е, Кърк отговори, че е добре, но му е много студено, все още не може да свикне със студа в Европа в последно време и се пошегува, че може би отново трябва да започне да яде месо.

След малко при мен дойде и Ларс и започна с бъзиците:

•    О, здрасти, ти откъде беше, Латвия?

•    От България.

•    Ааа, Трансилвания, виждал ли си Дракула?

•    Не, Трансилвания е в Румъния, аз съм от България, знаеш, малкият концерт, който направихте 2010, един Big 4, издаден на DVD. Между другото, трябва пак да дойдете.

•    А, да.

•    И като сме на тази тема, имам един подарък за теб. Това е новото знаме на българския фен клуб – Harvester of Sofia. Можеш ли да познаеш на кого е дизайнът?
29541840_10216206444344259_4671822452946530872_n
Още не си бях довършил въпроса и той: “Да, разбира се, Squindo, видях му подписа.”

•    А, да, трябваше да го скрия.

•    Добре, къде ми е наградата, какво печеля?

•    Ами… печелиш потупване по рамото.

•    Супер, благодаря.

Тук идва моментът, в който Ларс взе знамето и каза:

•    Всъщност това знаме мога да си го използвам като престилка в кухнята, за да готвя на Джеймс. ОК, благодаря ти, много е яко. И между другото, не мислиш ли, че българското знаме много прилича на италианското?”
29570636_10216206446584315_3763548406090187822_n
•    Да, така е наистина, само трябва да го пренаредиш малко.

•    OK, господин България, да видим какво ми носиш за подписване.

Дойде моментът за автографите, като преди това му казах, че за мен той e “the greatest riff master on drums” и му обясних какво имам предвид, като му изтананиках бързата част на Оne.

•    A да, тая песен ми е позната. Благодаря ти много.

Питах го също и дали успява да гледа филми напоследък, тъй като бях във филм шатрата му на Орион и знам за страстта му към киното.

•    Да, разбира се, гледам филми постоянно.

•    Кои са ти любимите, от последните номинирани за Оскар например?

•    Трите билборда. Също много харесах и “Аз, Тоня”.

•    Супер, на мен също “Трите билборда” ми е любим.

Следва снимка за спомен, благодарности и накрая преди да си тръгне Ларс каза:
“И да изпратиш много поздрави на всички в Harvester of Sofia!”

Благодарих му и той продължи. След известно време дойде ред и на майтапите за сетлиста, тъй като някой го помоли да свирят “Here comes revenge”. Ларс започна да обиколя и да пита всеки един коя песен иска да чуе. Когато дойде при мен, аз му казах Harvester of Sorrow, a той: “Разбира се, че коя друга. Само че знам коя версия искаш, ти искаш да чуеш Harvester of Sofia!”

Така приключи всичко. Джеф каза да събираме багажа и обеща, че ще ни вкара преди тълпата, за да сме на оградите. Както повечето от вас знаят, от 2013-а година насам Джеймс не присъства на безплатния Meet&Greet. Тъпото беше, че явно платената среща с групата беше в съседната стая, защото го чухме как се смее. Също така след нашата среща извикаха един пич от нашия мийт енд грийт с татуировки да отиде с Джеф някъде – помислихме си, че са го извикали за среща с Джеймс. След като се върна обаче, се оказа, че Ларс е искал да се снима с него за Инстаграм. Неприятното е, че Джеймс е бил там, в същата стая.
29351682_10216206438624116_6131842982583264553_o
В заключение мога да кажа, че беше ден, който ще помня винаги, невероятно изживяване и вълнение! Може би имаше още много неща, които исках да кажа, но заради емоциите пропуснах. Все пак мисля, че всичко мина по възможно най-добрия начин.

Пожелавам си да имаме още много такива срещи!

Share and Enjoy

  • Facebook
  • Twitter
  • Delicious
  • Digg
  • StumbleUpon
  • Add to favorites
  • Email
  • RSS