Джъстин Хънт пред Harvester of Sofia: Въодушевен съм, че най-накрая „Липсващ” успя да стигне до България!

Джъстин, най-накрая ще видим филма „Липсващ“ в България! Какво се случва с теб през последните няколко години и как в крайна сметка филмът стигна до България?

На първо място искам да кажа, че съм страхотно въодушевен от това, че филмът успя да стигне най-накрая до България. Мина доста време и не бих могъл да бъда по-щастлив. Много неща се случиха през последните няколко години . След излизането на „Липсващ“  аз направих още няколко филма, а сега работя върху пети проект. „Липсващ“ продължава да докосва животите на хората и се използва като инструмент за консултации и семинари из цял свят. Това е страхотно доказателство за силата на филма и се надявам да има същия ефект и в София. Един прекрасен човек на име Борис Колев доблестно преследваше идеята си да покаже филма в България през последните години и аз наистина се радвам, че той успя да го осъществи. И ако тази прожекция мине добре, лично аз се надявам да има още много и че аз най-накрая ще успея да присъствам на някоя от тях.

justin

Какви бяха отзивите в Щатите след излизането на филма. Имало ли е някаква обратна връзка след излизането на филма от хора, пострадали от засегнатите проблеми?

Имаше страхотни реакции за филма и всички те бяха напълно положителни, което рядко се случва, когато се засяга толкова тежка тема. От хората, с които съм срещал и контактуват с нас през последните няколко години, стана ясно, че те имат много общи неща и коментарите им се припокриват. Казват, че сме им отворили очите за неща, които никога не бях могли да видят сами преди това, и че това е променило целия им живот , начин на мислене и разбиране. Да пренасочиш изцяло нечий живот чрез даден филм е изключително специално нещо.

В днешно време много деца, дори да растат и с двамата си родители, живеят и израстват все по-самотни, сърфирайки в дигиталната джунгла. На база опита ти с едно поколение, което страда от липсата на родител в една друга форма, как мислиш, че това би се отразило на днешните деца?

Ако разбирам правилно въпроса, липсата на родителско присъствие е по-опустошителна точно в този момент от историята, отколкото, може би, във всяко друго време. С напредването на технологиите децата са изложени на тях от съвсем малки. Многото информация, която ги залива и то от толкова крехка, ранна възраст, е ясен знак че те се нуждаят от родителски насоки повече отвсякога. Материалите, до която имат достъп, включително и порнографията (което е темата на следващия ми филм), са в една много по-напреднала форма, която техните млади умове не са готови да поемат. Все едно да  да дадеш на шестгодишно дете да кара чисто ново Ferrari и да очакваш то да управляват без проблеми по магистралата. Все пак, едно нещо е ясно, в даден момент някой ще бъде наранен.

Децата ти имат ли смартфони /таблети и позволяваш ли им да ги ползват непрекъснато, за да сърфират из фейсбук?

Аз не им разрешавам. Децата имат IPads в училище, но това е строго регулирано. Те ползват смартфони , но аз знам техните пароли и редовно правя проверки, за да се уверя, че те не злоупотребяват с тях, като посещават непозволени сайтове или водят неподходящи разговори със своите приятели. Да някой може да каже, че съм фанатичен родител, но това не е така. Това е работата ми като баща, да пазя техните сърца и умове. Техните млади съзнания. Колкото повече те доказват че са отговорни, толкова повече доверие ще получат. Това са правилните родителски грижи, и, честно казано, моите деца са достатъчно израснали, за да го оценят, тъй като те самите виждат как някои от техните приятели страдат от липса на родителски грижи.

Какъв баща си? Разкажи ни как прекарваш един уикенд със семейството си?

Това е прекрасен въпрос. Оставаме си само ние, синът ми, дъщеря ми и аз, имаме изключително силна връзка. Прекарваме свободното си време в правене на обикновени неща заедно. Спортуваме, гледаме филми, пишем домашни, играем карти или други игри, говорим си за филми, книги и такива неща. Също така ги водя на значими спортни и музикални и други. Искам да разширявам вижданията им към света. Готвим вечеря заедно и сядаме около масата за семейни вечери, без телевизия (слушаме много рок музика и обсъждаме музикантите). Синът ми е в гимназията, а дъщеря ми в прогимназията и споделят какво им се е случил през деня, обсъждаме проблемите, които срещат. Естествено, имат и своите домашни задължения, които трябва да изпълняват и всички деца ненавиждат. Хахахаха . Времето, което прекарвам с тях, е невероятно .

С толкова много пътувания и прожекции из цял свят не се ли превръщаш ти самият в липсващ баща за твоите деца? Как понасят те отсъствието ти?

Още един така чудесен въпрос и доста уместен. Имам съвместно попечителство над тях с майка им, 50/50. Аз ги взимам за една седмица, а след това тя в продължение на седмица. Така че по-голямата част от моите пътувания се извършват в седмицата, когато те са с майка им. Ако не, те обикновено ме придружават по пътя. В противен случай и в редките случаи, когато ме няма повече от седмица, да речем на международно пътуване, връзката ни е толкова силна и дълбока, че те не го усещат по този начин – просто да ме няма. Те знаят, че за мен това е като да водя битка, правейки това, което правя, за да помагам на другите хора. Те знаят, че са много обичани, знаят, че съм ангажиран и мисля, че това ги вдъхновява – да виждат баща им как води борба за добро, ако щете.

Освен Металика, каква е любимата ти музика? Слушаш ли и други тежки банди?

Всъщност аз харесвам много и различна музика. Несъмнено, Metallica са, и винаги ще си останат моята любима банда. Слушам и други тежки банди, алтърнатив и соул музика, кънтри и модерен фолк, както и много класически рок. Някои от любимите ми банди mumford & sons, tool, james brown, merle haggard, willie nelson, genesis/phil collins, gladys knight, men at work, black sabbath, bad company, journey, ennio morricone, fleetwood mac, мога да продължа до безкрай. Музиката е неизменна част от живота ми и звучи постоянно у дома или в колата.

Когато имаш свободно време, обичаш ли да четеш книги и кой е любимият ти автор?

Трябва да призная, че съм повече почитател на филмите, те са голяма част от живота ми. Въпреки това обичам да чета. Вкусовете ми са доста различни. Последната книга, която прочетох, беше „Портретът на Дориан Грей“ от Оскар Уайлд. А и винаги имам копие от Библията под ръка.

Поддържаш ли връзка с Джеймс? Питай го кога ще излезе новият албум!

Хахахаха! Да, говорим си от време на време, може би веднъж месечно. Ще видя какво мога да направя по въпроса:)

Знаеш ли как Джеймс се е справил с гнева към баща си и как е успял да му прости?

Това е нещо много лично и ние с Джеймс никога не сме го обсъждали. Но знам едно нещо за него – той познава себе си много добре, вижда ясно проблемите, които има, справя се с тях, погребва ги дълбоко, за да може да продължи напред. Също като мен той не обича много да задълбава в тези спомени.

Кой е последният концерт, на който си ходил и как беше? А последно кога си гледал Металика на живо?

Последния ми концерт беше преди около месец на merle haggard. Беше фантастично. Той е част от историята на кънтри музиката и исках децата да го видят, преди да си е отишъл. Беше много хубаво. Тъкмо им обяснявах, че ще е все едно да видим johnny cash на концерт и буквално докато го казвах, merle започна за свири ‘folsom prison blues’.   Последният ми концерт на metallica беше през май – rock in rio event в las vegas.

Хареса ли ти? Откъде гледа концерта, от публиката или от сцената?

Беше Metallica, естествено, че ми хареса. Сетът беше супер. Единственото неприятно беше, че похарчих сериозна сума за ВИП билети, но ВИП палатките бяха на половин миля от сцената и Джеймс и останалите изглеждаха като мравки, свирещи ‘master of puppets’. Добрата страна беше, че храната беше чудесна. И писоарите имаха монитори с вградени монитори с HD качество на картината …. 😉

Пожелай нещо на хората в България, които ще гледат филма?

 

Share and Enjoy

  • Facebook
  • Twitter
  • Delicious
  • Digg
  • StumbleUpon
  • Add to favorites
  • Email
  • RSS