Денят, който никога не идва, най-после дойде!

 На сцената с Металика – разказът на Велислава за концерта в Лас Вегас

vel1

След толкова много концерти най-накрая и член на Harvester of Sofia имаше шанс да се качи на сцената и от там да изгледа шоу на Металика. Това е разказът на Велислава Статкова за незабравимите й емоции от концерта в Лас Вегас на 9 май 2015 г.:

Много ми е трудно да започна да разказвам, защото сега, когато всичко свърши, ми се струва супер нереално! Първо искам да благодаря, че ви има Harvester of Sofia! От тук започна всичко!

На 5 Май, в мързеливия следобед, както небрежно си лежа на диванчето и зяпам телефона, гледам някой постнал в Harvester of Sofia. Прочитам началото и ми става едно весело, че и други българи ще ходят на Rock in Rio Las Vegas. Прочитам второто изречение и сърцето ми спира!!!! Човекът е спечелил stage pass и иска да сподели втория с някой сънародник! Отговорих на поста и от там останалото е история.
Нямам думи, с които мога да изкажа благодарността си към Светослав Василев! Много рядко се среща толкова позитивен, скромен и добър човек! Аз си и помислех, че за да си готов да споделиш късмета си с някой непознат, трябва да имаш огромно сърце и се оказа вярно! Благодаря ти Светльо!!!

Аз и мъжа ми тръгнахме от ЛА в 6 сутринта и пристигнахме във Вегас преди обяд. Срещнахме се със Светльо и директно отидохме да вземем заветните гривни. Пътя до will call беше като от романа „Шифърът на Леонардо“!!!! Добре, че Светльо беше ходил предния ден, та не си изгубихме половината ден да го търсиме! Беше в някаква конферентна зала в едно казино, като първо отиваш на втория етаж, минаваш през половината казино и пак слизаш някъде на първия! В имейла, който бяха изпратили от мет клуба, пишеше, че гривните ще бъдат доставени на will call в 1 часа, само че се оказа, че will call го отварят в 2! Е, няма как, ще чакаме! Стана 2, наредихме се, аз и мъжа ми си взехме гривните/билети (нямаше обикновени билети, а гривни с чип, който чип можеш да заредиш с пари от кредитната си карта и да си пазаруваш вътре, на фестивала не се приемаха други платежни средства), но ни казаха, че заветните stage wristbands още не са донесени. Зачакахме търпеливо, наредиха се и други щастливци. Стана почти 3 часа, вече почнахме да се притесняваме! Дори се избъзикахме със Светльо, че симпатията на Металика към България не е случайна – малко им е българска работата. Най-накрая в 3 и нещо се сдобихме с пропуска към мечтите ни!!!!

vel2

Вълнението до този момент беше по-скоро нервност и напрежение, но в момента, в който ценната хартийка беше на ръцете ни, започна голямата истерия! Няма 5-6, истина е!!!!!

Няма думи, с които мога да обясня как се чувствах през всичките тези дни преди концерта и в деня на концерта! Дори ме хвана кашлица на нервна почва и беше супер дразнещо, защото на 2-3 минути почвах да кашлям! Все едно някой ме хваща рязко за гърлото и дъхът ми спира, за да започна да дишам отново, трябваше да кашлям! В деня на концерта това дотолкова се изостри, че почна свят да ми се вие! Такова вълнение, такава радост! Аз нямам никакви алергии, астма или други проблеми с дишането, но явно имам проблеми с хладнокръвието!

След като вече имахме „най-милото“, отидохме да вземем от хотела Андрей Андреев, който беше дошъл от Лондон за концерта и веднага се установихме в българския ресторант БГ Бистро, за да подгреем, както си трябва!

vel3

Плановете на всичките ни тотално се покриваха, искахме да гледаме Сепултура и Линкин Парк, другите не ни интересуваха. Така в 6.30 влязохме на фестивала и с кеф изгледахме Сепултура, като накрая се появи и Стив Вай.

vel4

Беше доста хладно и духаше много гаден вятър и веднага след бразилците се запътихме към казиното на топло. За феновете на Металика (шегувам се, за посетителите на концерта), раздаваха без пари 10$ карти за машинките и ние се възползвахме. Като седнеш на някоя машинка и играеш или се правиш, че играеш, ти сервират безплатно пиене. Ние и от това се възползвахме! Стана вече 9 часа и нас сериозно вече не ни свърташе на едно място! Линкин Парк започнаха точно както бяха обявени в 9.30. Но аз така и не разбрах, какво и как са свирили! Ние застанахме близо до мястото на срещата и към 10 часа започнаха да се скупчват нетърпеливи фенове!

vel5

Срещата беше в 10.30 и не по-късно! Ние се присъединихме към 10.20. Дойде един доста оръфан метълист от фен клуба, който започна да ни крещи, че сега е моментът да ходиме до тоалетна и ако на някой му се приходи докато е на сцената и трябва да излезе, няма да може да се върне обратно. Това добре, на този етап моето тяло беше спряло да функционира напълно, само кашлицата ми напомняше, че съм жива!

В 10.35 ни вкараха зад оградата и ни строиха в редица по двама. Така стояхме до 11 часа. Повечето хора бяха на средна възраст (тази гърла с потника, не беше от наш’те, имаше и други връзкари, които ги промъкнаха преди нас), а едва успяваха да се държат като 7-8- годишни. Вълнението беше огромно, никой не можеше да повярва, че това се случва, не знаехме какво да очакваме, питахме се един друг истина ли е това! Някой почва да вика от радост, друг почва да скача, трети се държи за главата!И тъкмо един се опита да запее нещо на Металика и ето ти го прословутият Биг Майк! Шефът на охраната, личен бодигард на Металика и страшен темерут, който си беше поставил за цел да ни свие сърмите и да ни вземе страха! Постоянно повтаряше: „Там има 40 000 души, които искат да са на ваше място, но само вие сте щастливците, които ще бъдат на сцената с Металика! (абсолютно вярно!) Не проигравайте този шанс! Само една издънка и никой повече няма да бъде на ваше място! И за това ще сте виновни само вие! Ще кажа на целия свят, че тези от Вегас са ги провалили! Аз съм човекът, който решава дали това ще се случи отново! Don’t screw it up!“

Разясни ни на дълго и широко какво може и какво не може да правим, докато сме горе. Можехме да правим снимки и видео, да пеем и викаме, да се кефим на място, т.е да се помръдваме в ритъм! Абсолютно забранено беше дори да се пристъпи на самата сцена, затова никакво бутане! По никакъв повод да не ги пипаме, да се държим, така че да не се излагаме! Ние пък бяхме решили, че нищо на света не може на да ни развали настроението и му ръкопляскахме, смеехме се, в общи линии се лигавехме. Това, което ни приземи и определено ни „поуспокои“ беше само едно изречение: „Най-близкият път за вкъщи минава през сцената!“

То и времето доста напредна, всеки се затвори в себе си, в собствените си мисли и еуфория. Беше вече 11.30 и Металика очевадно закъсняваха. Започнаха да ни качват по групи.

vel7

Ние със Светльо бяхме на втория ред отляво. Гледката беше сюрреалистична! Едно море от хора, докъдето ти видят очите!

vel6
5 секунди след като се наредихме, тълпата нещо се размърда и започнаха да се чуват леки скандирания. Само миг по-късно всички викаха в един глас „FUCK YOU” по нас! Хахаха, уникално яко чувство! Яд ви е, а? хахаха От сцената зад Металика дори и fuck you звучи мило!

И така 11.40 и изведнъж светлините изгаснаха, и започва интрото, което винаги ме кара да плача! Няма концерт на Металика, на който да не се разплаквам в началото! И сега сълзите ми тръгват някъде от дълбоко и застават на гърлото ми и спирам да дишам! Няма сълзи, за първи път в живота ми! Пълно вцепенение! Ето ги! Излизат, някак си като в каданс… не е истина! James застава пред микрофона „I’m sorry..” КАКВО! Ушите ми заглъхват… и започва Fuel! И в следващия момент се намирам в друг свят! Няма я вече буцата в гърлото, няма я кашлицата, топката в стомаха ми… Такава лекота, пълно щастие, все едно съм в рая and nothing else matters!

vel8

Много го развявахме българското знаме, но много рядко снимаха в нашата посока. Все пак се видя на няколко пъти.

vel9
На паузите на Роберто му разтриваха ръката. Той има 2 буци на десния лакът, които явно много го боляха. Кърк изглежда като момченце, не знам дали е имал нужда от масажи, но с такава лекота свиреше и се държеше, все едно друг опъва струните)

vel10

Ларс е истинска машина! Такава сила, такава мощ!!!! А той един слабичък, ама със шкембенце!!! Хахаха голяма скица!

vel11

vel12

Величието на Джеймс няма еквивалент! И той го знае много добре! Тоя поглед, тая усмивка, тая стойка! Застава пред нас по неговия си начин и …I (we) die a little more)

vel13

vel14

2 часа и идва края…. Затова мразя да ходя на фестивали! Винаги свирят по-малко от обикновено! То на мене и вечността няма да ми е достатъчна, но все пак 2 песни са си 2 песни. Не ни раздадоха перца, а нахвърляха колкото да не е без хич. Едно перце на Кърк беше паднало на сцената и Светльо буквално изпълзя, за да го вземе.

vel15

Държаха ни близо 10 минути и като излизахме видяхме лимузината да потегля….

vel16

От цялото си сърце и душа благодаря на Светльо за това, че сподели късмета си с мене! Това беше „перфектния ден“, The Day That Never Comes, по принцип…..!

vel17

Share and Enjoy

  • Facebook
  • Twitter
  • Delicious
  • Digg
  • StumbleUpon
  • Add to favorites
  • Email
  • RSS