Рон Кларк – суперфенът на Металика

Metallica_011014_cj_tif_

От Тони Гикас
NewJersy.com
Клифтън, Ню Джързи

Рядкост са феновете, на които се отдава възможност да станат приятели с тези, които обожават, но един от тях не само успява да сбъдне мечтите си, но в крайна сметка получава признание и възможност да пътува по света с групата, която обича.

И днес Рон Кларк е един нормален жител на град Клифтън, Ню Джързи (в метрополията на Ню Йорк). Той притежава дърводелска компания в Нютлей, а също така е свързан и с бизнеса с банкомати в района.

Предан християнин, ако го види на улицата, в църквата или на работа на строителен проект в Патерсън, човек никога не би си представил, че той е странстващ хеви метъл ентусиаст. Можеше и никога да не извърви този път, ако не беше огромното музикално влияние, което проправи пътя му към неочаквани пътешествия.

Преди две десетилетия, като 13-годишен тиинейджър, музикалните му познания се ограничвали до това “което бихте могли да слушате с майка си или баща си” в колата – казва Кларк и добавя със смях, че “най-вероятно е била някаква момичешка музика.”
Един ден обаче негов добър приятел сложил CD в стерео уредбата си и натиснал „Play”. Песента е “One” на Metallica. “Той сложи диска на „Repeat” и отиде да вземе 35-минутен душ,” спомня си Кларк. “В началото бях ядосан и го мразех, но на третия път реших, че е добро, а от пети път вече си казах “OK, аз съм фен Metallica”.

Първият път, когато вижда групата на живо е по време на “Load” турнето през 1996 г. в “Медисън Скуеър Гардън” в Ню Йорк. След това си  взима билети и за втората вечер.
„Казахме си “О, мамка му, впечатлиихте ни”. Не взимам наркотици или нещо подобно и за мен, като ги видях на живо, бе нещо като наркотик”, каза Кларк. “Това е едно от нещата, които стават важни за вас”.

От този ден нататък това се превръща в нещо като мисия за него. Докато е в гимназията и после в колежа, чак докато се дипломира, работи и спестява пари. “Ядях паста от 75 цента на парче всяка вечер и дори не си доплащах за доматен сос отгоре”, усмихва се Кларк.

През 2003 г., след като завършва образованието си по „Наказателно право” в университета на Ню Йорк „Джон Джей” в Манхатън, той си купува малък ван, изважда задните седалки и инсталира легло на тяхно място. „Планът беше прост: да карам до всеки концерта от турнето на Metallica в Северна Америка през тази година. Беше лудо”, казва Кларк.
Papa_het_Joburg
Една вечер Limp Bizkit, които са подгряващи по време на цялото турнето, спират по средата на шоуто и посочват отдадения фен:
“Пич, на колко шоута ще си?”, пита го вокалистът Фред Дърст.
“На всички”, отговоря той.
“Няма начин! Не можеш да отидеш на всички!”, му се присмива Дърст.
Около шест месеца и 80 дати от турнето по-късно Кларк удържа на думата си, „плувайки” през погото и през тълпата пред сцената, преди да се установи на първия ред, точно в центъра всяка вечер.
“Това беше моята мечта”, каза той триумфално. “Въпреки, че нямах много време за сън.”

Към края на “Poor Touring Me” турнето обаче най-смелите очаквания на жителя Клифтън са надхвърлени. Месеци след началото на турнето и десетилетие след като е бил принуден да чуе „Оne”,  една вечер Джеймс Хетфийлд и Ларс Улрих дърпат настрана Кларк. Двете рок звездите заявяват пред ококорените очи на 23-годишния мъж, че не искат да харчи повече от парите си за билети. Така че от този ден нататък, ако иска да присъства на някое шоу, е бил инструктиран да набере номера, надраскан му на парче хартия и ще му бъдат осигурени безплатни билети всяка за вечер, навсякъде.

“Мисля, че това беше направо феноменалено”, казва Кларк. “Като се има предвид, че бях завършил колежа по това време и без това не ми достигаха парите, вече стана много по-лесно за мен.”
P1110676
Чиракуване на Рон започва с помощ на фен-клуба при срещите на феновете с бандата, раздаване на листовки и вършене на различни други помощни дейности. С течение на времето доверието на групата в него нараства.

Понеже е висок 193 см. и тежи към 100 кг., малко по–късно Кларк е повишен и е „зачислен” към охраната на групата. Не искал да му се заплаща за това, но Кларк казва, че има и други привилегии от работа си. На първо място получава право на достъп до групата, до зоната зад сцената, може да се храни и да пътуват с персонала на групата. Пропускът, който получил е по-голям дори и от тези на подгряващите групи на турнето и приятелите и семействата на бандата.

“Искаме да можеш да идваш и да си тръгваш, както ти е угодно, да ядеш нашата храна и да посещаваш колкото е възможно повече шоута. Имаме ти доверие”, казал Хетфийлд на вдъхновния Рон.

Отговорностите му включват контрол на фенове при Мийт енд Грийт срещите, осигуряване на маркери за автографи, правене на снимки на членовете на групата с феновете и осигуряване на реда така че никой от присъстващите да не прекалява в поведението си в моменти на възторг.  “Това е моята роля, но аз все още настръхвам всеки път, когато ги видя отблизо”, обяснява той.

След Мийт енд Грийт-а в зала Колизеум, Лос Анджелис, Кларк се втурва навън след задкулисните си задължения, премина охраната, маневрира покрай погото и се добира до обичайното си място разположено на първия ред на оградата точно по средата.
“Не знам дали това ти е първо шоу или ти е 100-но, но Рон…” казва Хетфийлд пред публиката, докато сочи към жителя на Клифтън, „…ти ни вдъхновяваш.”

Кларк признава, че това е “много готин” момент, но нещата продължиха да се развиват със силата на снежна топка по хълм. Една нощ в концертната зала Боуери в долен Манхатън неговите герои го качват на сцената да изпее “Creeping Death”.

Малко по-късно, по време на почивка в Канкун, Мексико, с приятелката си, Кларк получил телефонно обаждане от представител на Metallica, който информирал заклетия фен, че групата чувства че „им липсва” по време на европейското им турне. “Казаха, че няма достатъчно енергия”, спомня си той. “Те едва ли не се хранят от моята енергия и аз се храня на разстояние от тяхната. Така че, ние отидохме до Европа и така се случи , че това стана като хоби за мен, да обикалям и да видя света.”

Благодарение на връзката си с групата, Кларк е бил в Австралия, Индия, Близкия изток, в цяла Европа и Африка на няколко пъти, включително и в Йоханесбург, Южна Африка, на 8000 мили полет от дома. Видял е много от чудесата на света, което не би било възможно иначе, както казва той.

Днес един поглед  към Facebook страницата на 33-годишния фен отвежда разглеждащия на световно турне със снимки от бекстейджа на Metallica от Бразилия до афтърпартита в Мексико Сити.

Джей Хейс, дългогодишен приятел и съученик от гимназията, не е  изненадан от пътя който е изминал приятелят му. “Той е наистина уникален човек и винаги е бил истински верен приятел”, каза Хейс, който също е ревностен фен на Metallica. “Повечето хора не биха си го помислили заради предразсъдаците, свързани с  феновете на Metallica, но Рон е доста религиозен и е много деен в обществото. Той прави много неща с църквата си, както да отиде дори до Ню Орлиънс, за да помогне за изграждане на домове за хората, засегнати от урагана Катрина “.

Хейс беше в Сан Франциско в прочутата зала Филмор през 2011 г. за четирите шоута за 30-ата годишнина на Metallica и също е страстен фен на бандата. Там пионерите в „метъла” изненадаха Кларк в последната вечер, викайки го на сцената и награждавайки го със скъп златен трофей, както и с доживотен бекстейдж пропуск.
RonClarkfrontrow_011014_cj_tif_
“Той трябва да е говорил към 15 минути на сцената”, казва чичото на  Кларк, Франк Найдър. “Продуцентът се опита да свали Рон от сцената, тъй като Ози Озбърн чакаше да излезе на нея. Но групата искаше той да си довърши думите.”

Въпреки че бекстейдж зоната на шоу на Metallica често е осеяна с известни личности, музиканти и спортисти милионери, Кларк твърди, че групата винаги го третира еднакво наравно с другите, дори по-добре от най-именитите гостите.

В тази вечер групата не отличи никой друг – други хардкор фенове или колеги музиканти – и това беше един от многото случаи, в които Кларк бе оставен втрещен.
“Кой съм аз, за да заслужа подобно нещо?” , попита той. “Аз вече изживявам мечтата ми, така че за могъщата Metallica, които са спечелили буквално стотици милиони долари, да отдадат почит или уважение към мен, това е нещо специално.”

“Докато не го видите, не можете да го повярвате”, каза Хейс. “Те ще минат покрай него и ще му вдигнат ръка за „дай пет” по време на шоу. За рождения му ден Джеймс изпя “Happy Birthday ” и му размаза торта в лицето. Нищо наистина не ме изненадва вече. Ако някой друг ми беше разказал тези истории аз вероятно щях да го мразя, но фактът, че това е Рон, ме кара да се радвам за него, защото той е толкова голям фен. ”

225 представления и продължават да се трупат – от най-далечния край на Южна Африка до опасения бунт в Индия, Кларк казва, че не е загубил и частица от страстта, която бе предизвикана преди 20 години, благодарение на аудио уредбата на един приятел.

“Всеки път когато “Ecstasy на Gold” започва, аз благодаря на Бога, че стигнах безопасно до това далечно място”, споделя той. “Не искам този огън в мен да угасва. И последното шоу ,на което съм бил, беше толкова добро, колкото и първото. Докато това продължава, аз продължавам по същия начин.”

Превод: ДОБРОМИР КОЦЕВ

 

 

Share and Enjoy

  • Facebook
  • Twitter
  • Delicious
  • Digg
  • StumbleUpon
  • Add to favorites
  • Email
  • RSS