Ларс за Golden Gods наградата, за цялостното творчество, за новия албум и за още много други неща

lars-ulrich

Наскоро Metallica получиха наградата на списание Revolver за цялостно творчество „Ronnie James Dio” и закриха Revolver Golden Gods 2013 с кратък сет. След това Ларс Улрих даде интервю за списанието:

Преди малко повече от три десетилетия Metallica записаха първата си песен – предизвикващото ток в гръбнака траш-парче “Hit the Lights”, за компилация, наречена Metal Massacre. Оттогава малката гаражна група израстна не само до най-голямата група в тежката музика, благодарение на безспорните химни като “Enter Sandman”, “Creeping Death” и “Master of Puppets”, но и е една от най-почитаните и най-добре продаваните музикални групи на всички времена. Ето защо връчването на наградата „Ronnie James Dio” на Джеймс Хетфийлд, Ларс Улрих, Кърк Хамет и Робърт Трухийо за тази година – година, в която групата организира втория си фестивал Orion Music + More, издава на 3-D IMAX филма „Metallica -Through the Never” и може би дори ще записва нов албум, наистина е наша чест.

REVOLVER: Какво означава за вас да получите наградата „Ronnie James Dio”?
Ларс Улрих: Е, след като е на името на Рони, на първо място е чест. Второ, когато получавате награда за цялостен принос, това е много специално. Кара ви да спрете за малко и да разсъждават върху нещата, които сте правили. И това, което със сигурност осъзнавате е, че не сте приключили все още. Надяваме се, че пред нас са още много от тези запомнящи се моменти. Също така, това е водещата американска награда от този тип, така че е супер готино да я получим. Когато представих изпълнението на Avenged Sevenfold преди две години, енергията, която почувствах в залата, беше истинска лудост. Имаше някои невероятно страстни хлапета там. Така че, когато бяхме поканени да дойдем и да участваме в купона тази година, беше лесно да се съгласим. Revolver е едно списание, в което не само имаме много приятели, но също така и от което сме получили много, много подкрепа през тези години. За което съм благодарен.

Когато погледнете назад към тези 30 години на Metallica, с кое се гордеете най-много?
Аз съм може би съм най-горд от факта, че все още сме наоколо и функционираме като група, като от време на време правим запис, правим други проекти и все още сме до някаква степен актуални. След 32 години в бизнеса това е може би най-голямото постижение. Също така фактът, че преодоляхме така добре документирания срив през 2001-2002 г., и не само оцеляхме, но считам, че се завърнахме като по-добра банда. Цялата работа, която положихме, за да се усъвършенстваме, след това даде резултат. Като група Metallica е в страхотна форма. Ние действително можем да говорим помежду си. Можем да бъдем в една стая. Можем да седнем в един и същ самолет. Можем да отседнем в един и същ хотел. Можем да излезем на вечеря. И мисля, че това е може би най-голямото постижение за всички нас.
Metallica2012photo
Какво ви задържа заедно?
Metallica е това, което сме ние. Това е нашият живот. Бях на 17 г., когато сформирах тази банда. Всъщност никога не съм бил известен с нещо друго, освен с неуспешен опит за тенис кариера. [Смее се] Предполагам това е, което ни определя като личности. Очевидно е, че имаме нашите семейства и нашите деца, но що се отнася до нашата кариера, то това е, което правим. И това е нещото, което яростно защитаваме и с което страстно се гордеем. Мисля, че това, което научихме е, че ако искаме да сме група и да оцелеем като такава, трябва да можем да съществуваме съвместно и трябва да намерим начин да правим компромиси и всичко това го научихме някъде по пътя. Просто го осъзнаваш. И осъзнахме, че е по-важно за нас да бъдем заедно и да оцелеем, отколкото да не оцелеем. Ние просто работихме много усилено за това.

Мисля си за момента, когато получихте първото си копие на Metal Massacre, на къде си помисли, че отива Metallica?
Никога не съм мислил много напред. Мисля, че част от причината да стигнем толкова далеч е, че никога не е било на дневен ред да станем успешни. Това никога не е било желанието ни. Ние просто искахме да свирим. Мисля, че сме имали честност и чистота. Никой от нас не би си и помислил, че вида на музиката, която харесваме и типа музика, която искахме да правим, някога може да се развие успешно в голям мащаб. Ние бяхме аутсайдери, които са намерили голямото си удоволствие да бъдат заедно с други аутсайдери и самотници. И винаги сме смятали, че съществуваме извън общоприетите граници в свой собствен малък свят и наша малка вселена. Никога не ни е пукало прекалено много за това, което правят всички останали.

Докато растях, винаги съм бил подозрителен към целите за кариера, защото винаги ме е било страх, че ако не постигнеш целите си по начина, по който са планирани, ще промениш същността си, за да постигнеш тази цел, и може да станеш нечист, или фалшиф. Никога не съм бил човек, който си поставя цели. Така че в момента, в който Metal Massacre излезе, мисля, че ние просто се опитвахме да разберем как да напишем следващия голям риф и се опитвахме да измислим от къде да намерим $10 за следващата бутилка Goldschläger или каквато там гадост сме пиели по онова време.

Lars15.08.2013_n

Кой мислиш е най-недооциненият запис на Metallica?
Мисля, че Load и Reload са чудесни албуми. Те са творчески наравно с всеки друг албум, които сме издавали. Очевидно е, че те са по-блус ориентирани записи. По онова време слушахме много Led Zeppelin, Deep Purple и AC/DC и имахме различна основа, отколкото при записите преди или след това. Разбирам, че има хора, които не можаха съвсем да разберат това с прическите и останалите неща и това е ОК. Но музикално, ако оставите всички други неща настрани, ако просто слушате тези 27 песни – Load и Reload бяха замислени като един двоен албум – това е чудесна колекция от песни, които са творчески добри толкова колкото всичко останало, което сме направили. Но искам да кажа, ако някои иска да спори, знаете ли, по дяволите: “Carpe Diem Baby”? Това са различни записи, но това беше целта. [Смее се] Не е като да сме седели и да сме мислели, че ще правим отново …And Justice for All. [Смее се] Ние очевидно се пазехме точно от това. Аз лично мисля, че има чудесни парчета в тези два албума, и съм много горд с тях.

Гледайки напред, подготвяте голям филм, който ще излезе през септември. Гледал ли си вече „Metallica -Through the Never” на IMAX екрана?
Не, но съм го виждал на всеки етап, от редакторския монитор до някои специални прожекции, които направихме в киносалони. Това ще бъде умопобъркващо. Мисля, че феновете на Metallica, които харесват екшън филми и филми с много заряд, ще бъдат отнесени. Това е един уникален филм. Не знам как ще го приемат хората. Аз го харесвам. Но очевидно съм предубеден.
2013-05may02_pic17
Тъй като ти си един филмов експерт, има ли нещо, което те изненада в процеса на правене на филма?
Не. Познавам много хора в света на киното. Между тях има актьори, продуценти, писатели, режисьори, хората, които работят в различни агенции. Така че знам много от различните елементи на в кинопроизводството. То е много, много напрегнато. Когато правим музика, това сме Джеймс и аз, Кърк и Роб, Рик Рубин, инженерът Грег Фиделман, продуцентът Боб Рок, другият инжинер Ранди Щауб, още едно или две момчета от екипа. Това е много продуктивна среда. Когато правиш филм, има толкова много променливи – толкова много хора, толкова много различни отдели и просто трябва да следиш за толкова много неща. И когато даваш парите от себе си за всичко това – (нямаме никакви партньори за този филм, ние сме всичко), така че това е голямо начинание. Имаме склонността като група да предприемаме заедно неща, които звучат като забавление, особено неща, които са различни от основното което правим. Всичко, което е различно е винаги привлекателно, защото ние сме винаги „За” новите предизвикателства. Но не мисля, че напълно разбирахме обхвата на това, с което се захванахме, когато решихме да започнем този проект преди няколко години. Това не е непременно нещо лошо и аз не се оплаквам, това също е много важно. Просто казвам, от гледна точка на времето, което ни отнема, е голямо предизвикателство. Но целият този хаос ни зарежда и с голяма енергия. Само дето все още не сме се побъркали. [Смее се]

2013-05may02_pic25

Вие също работите и по нов албум с Metallica. Как звучи той?
Все още сме в началните етапи на писане и всичко, което мога да кажа е, че има някои добри неща. Забавно е. Между правенето на филма и подготовката на фестивала Orion се събирахме тук и там за по няколко дни, за да прегледаме рифовете и да задвижим нещата. Трябва да ги навържем във вид на парчета и да си завлечем задниците в студиото. Надявам се, че може да го направим до края на годината, може би в началото на следващата. 2014 г. е малко оптимистично да излезе албума, така че 2015-а е по-реалистично. Но виж какво, не бързаме. Ще отнеме толкова време, което е необходимо. Не се притеснявам за това, но това не означава, че не ни пука. Преди 10-20 години бяхме в целия този цикъл: работа по албума-запис-турне, и после всичко това отново. Сега вече имаме друг начин да съществуваме като група. Обичаме да свирим всяка година, но не искаме да имаме 200 концерта поред и след това да вземаме 1 година почивка. Харесва ни да правим 30-40 шоута. По-добре e, отколкото да свирим 200 пъти за една година и след това да не се показваме цяла година. Готино е да правим всичките тези различни неща и новите записи също са забавни и ще има нов албум на Metallica, но не мога да се притеснявам и за него.

И накрая, кой мислиш, че заслужава награда за цялостен принос през следващата година?
Израснал съм с Deep Purple. Ричи Блекмор винаги е бил близо до сърцето ми. Хора като Леми, момчетата от Black Sabbath, момчетата от Judas Priest, Стив Харис [от Iron Maiden], Фил Тейлър [от Motörhead], Йън Пейс [от Deep Purple], Браян Татлър и Шон Харис [и двамата от Diamond Head]. Списъкът продължава: Джери Кантрел, Кърт Кобейн, Слаш, Аксел Роуз, и аз не знам, Лиъм и Ноел Галахър [Oasis], Джими Хендрикс, Майлс Дейвис, Джон Колтрейн, Боб Марли. [Смее се] Хората, които правят това, в което вярват и го правят със сърце. Те са толкова много.

2013-05may02_pic42
Звучи като че вече си ни планирал получателите на наградата за следващото десетилетие.
[Смее се] Наградете ги всичките през следващата година. Аз ще дойда и ще ги представя. Ще ги отличим всичките с един замах. [Смее се]

Превод: ДОБРОМИР КОЦЕВ

Share and Enjoy

  • Facebook
  • Twitter
  • Delicious
  • Digg
  • StumbleUpon
  • Add to favorites
  • Email
  • RSS