Робърт Трухийо: Част от работата ми е да поддържам духа и стандарта на Клиф

Понякога продължавам да се чувствам като новия човек в групата, признава басистът на Metallica


Разговорът с Роб е последният от поредицата интервюта на членовете на Metallica пред “Rolling Stone”, които публикуваме. Материалът в списанието е публикуван през лятото на 2012 г.

След толкова години в Metallica чувстваш ли се все още понякога като „новият човек” в бандата?
Да. Бях толкова погълнат и ентусиазиран за всяка песен, която свирихме на юбилейните концерти във Fillmore. Най-забавното е, че сгафих малко на Phantom Lord, предпоследната песен в последната вечер. Ларс гледаше към мен с онзи пронизващ поглед; Той има един определен поглед, който никой не иска да вижда. Спомням си, че си казах: „Човече, след всичко това се прецаках точно на края!” Качих се в гримьорната и казах на момчетата: „Хора, много съжалявам. Тотално се изгубих.” А те отвърнаха: „Ааааа, и ти ли? Ами то и ние така!” Обаче в онзи момент се почувствах като новия човек, който прецака нещата.

Как би определил ролята си в Metallica?
Аз съм човекът, който излиза напред и разчленява музиката – дължината на някои части, нотите, повечето от основата на песента. За мен е по-добре да съм 10 стъпки напред, отколкото 2 назад. Те са измислили тези песни, те са ги записали, те са част от тях. Но искам да могат да се облегнат на мен. В началото беше ужасно да съм човекът, който не познава песните с всичките им тънкости. Започнах да работя върху The Call of Ktulu една година преди да го свирим на живо. Като фен на Metallica се надявах един ден да го забием. Още се опитвам да ги накарам да изсвирим The Frayed Ends of Sanity, но все още без резултат.

Да поддържаш духа и стандарта на Клиф Бъртън част от работата ти ли е?
Честно казано, вярвам, че е така, особено сега, когато включваме парчета като Orion и The Call of Ktulu. Това е огромна крачка напред, тъй като тези песни не са били свирени на живо досега. Беше си предизвикателство да се сравим добре със свиренето и да усетим тези парчета. Всяка вечер, когато свирим тези парчета, се чувствам сякаш Клиф е тук сред нас.

Срещал ли си го някога или поне да си го гледал с Metallica?
Не, и това е най-странното. Най-добрият приятел на Клиф е също и мой най-добър приятел – барабанистът Майк Бордин от Faith No More. Свирихме заедно в бандата на Ози. Докато се явявах на прослушванията за Metallica, бях отседнал в къщата на Майк. Спомням си как стоях в гостната в 2,00 часа през нощта, разучавайки For Whom the Bell Tolls, а Клиф ме гледа от един огромен плакат на стената, докато се уча да свиря това парче.

Имаше ли в твоя списък с предпочитани банди за Orion Music + More такива, които не можахте да привлечете?
Мислех, че би било готино да забият и Suicidal Tendencies, предишната ми банда. В списъка ми беше и фламенко дуото Rodrigo и Gabriela, но те не успяха да дойдат. Ако зависеше от мен, щяха да участват още Bootsy Collins и Parliamennt-Funkadelic. Имаме различни интереси. Ларс не харесва хот-род изкуството. Той е по-абстрактен, модерен. Кърк го дава по-скоро будист. Фестивалът е някаква издънка на това. Но в края на деня хората ще получат Master of Puppets и Fight Fire With Fire. На нас така ни харесва.

Ти си част от Metallica от 2003 г. и участваш само в един студиен албум. Не те ли притеснява това, че не напредваш по-бързо?
Понякога да. Но междувременно направихме толкова много оттогава. Вземете например концертите от Fillmore – толкова много бачкане вложихме в тях. А и да запишеш албум е страхотен труд: да подготвиш песните, да ги напаснеш. Важно е вокалите да са изпипани. Има толкова много възможности и Джеймс иска да опита всичко. Китарните сола отнемат доста време в тази банда. Ларс винаги трябва да е част от това.

Колко рифа си написал за новия албум?
Имам към 20 идеи, за които имам добро предчувствие, докато за Death Magnetic имах само една или две. Но една от тях в крайна сметка се превърна в Suicide and Redemption. Хетфийлд е машина за писане! Кърк има над 300 идеи. Имаме толкова много материал от репетиции от всички тези турнета през последните години. Харесва ми да си мисля, че имам 20 идеи, в които вярвам.

Коя е най-добрата ти идея досега?
[Усмихва се.] Има една, която ми напомня на нещо от Vol. 4 на Black Sabbath.

Интервюто Джеймс вижте тук

Интервюто с Ларс вижте тук

Интервюто с Кърк вижте тук

Share and Enjoy

  • Facebook
  • Twitter
  • Delicious
  • Digg
  • StumbleUpon
  • Add to favorites
  • Email
  • RSS