Кърк Хамет: Правим, каквото усещаме и така се раждат великите неща

Научих се, че не можеш да си пророк в Metallica, защото винаги нещо се случва, смята китаристът

След Джеймс Хетфийлд и Ларс Улрих Кърк Хамет също даде интервю пред списание “Rolling Stone” за турнето през миналото лято, в което Metallica свириха целия “Черен албум” и в което се проведе фестивалът на бандата “Orion”.

Какво научи от свиренето на the Black Album?
Доста дълго си мислех, че My Friend of Misery е инструментал. През 1990-та, докато сглобявахме албума, винаги я свирехме като инструментал. Малко преди да приключим, решихме Джеймс да напише текст към нея. Когато обсъждахме да свирим Black Album на живо, я въртях доста, за да я науча отново, и си казах: „Стига бе, тя имала и текст!” По време на тези репетиции за първи път Джеймс се включи с вокали.
Простотата на този албум, структурата му се докосва до поезията. Хубавата поема има точната дума на точното място в точния момент. The Black Album има всичко това. Китарните сола се получиха от само себе си.

Не сте забавили темпото и опростили рифовете, за да станете по-известни. Но голяма част от феновете ви приемат the Black Album като предателство спрямо вашите по-стари спийд-метъл парчета.
Метълът е една от най-консервативните форми в музиката. Тайната е в това, че метълът е също така бунтарска музика. Той просто трябва да е екстремен. Никой не поставя под съмнение това, дори не се дискутира. Просто си знаеш, че такива са правилата. Това метъл ли е? Да, метъл е. Не, не е метъл. И ако случайно подлежи на въпрос, най-вероятно е Metallica. (усмихва се).
Но ето например на нашия фестивал – много съм развълнуван да видя блус китариста Гари Кларк Мл. От доста време не е имало друг китарист, който да ми е толкова интересен. Много ми хареса, когато свирихме заедно с Cocteau Twins, Ramones и Cheap Trick по времето, когато направихме Lollapalooza (1996 г.) Обожавах това раздвоение. Ако ще ми задавате пак същите въпроси, се махам оттук. (??)

Вашият фестивал Orion е доста голямо начинание. Очаквате ли да изкарате пари от него?
Позволете да ви посветя в една малка тайна. Когато и да се впуснем в такива начинания, то никога не е, за да изкараме пари. (смее се). Искаме да е забавно и вълнуващо. Може би се дъним. Или губим пари. Няма значение. Това не е финансова операция. Опитваме се да изкараме нещо готино.


Тогава какво финансира всичко, което имате в това студио – турнетата?    
Да. Официалният фен магазин. Общо взето финансираме се по всички възможни начини. Това тук си е истински лукс. Само че така се раждат велики неща. Имаме си място, където да репетираме, да пишем песни, да се раждат нови идеи. Като цяло не пестим пари от това, че студиото е наше, заради начина, по който работим. Не се пришпорваме, правим, каквото усещаме, и го правим, докато стане завършено.

Има ли години, когато се налага да отидете на турне, за да си платите сметките?
Така е всяка година. Няма ги вече онези периоди, когато си вземахме по 2 години почивка. Можехме да си го позволим, защото имахме постоянни приходи от записите. Сега като изкараш албум, имаш един-два пика на продажби, но не е, каквото беше едно време – чек на всеки 3 месеца. Трябва да пътуваме, да правим концерти, и сме напълно ОК с това. Ние сме супер добри на живо, кефим се да свирим музиката си пред хората. Никога не съм смятал, че е достатъчно просто да им дадеш още едно CD.

Това също така означава, че сте оставили правенето на нова музика на заден план, понеже сте твърде заети с турнета, фестивала и 3D филма.
Знаем от поне 2 години, че трябва да почнем да пишем песни. Усещането е сякаш съм застанал в подножието на хълма: гледаш камъкан на върха и знаеш, че един ден ще почне да се търкаля надолу към теб. И когато това стане, няма да можем да го спрем. Само че камъкът си е още там, на върха. Всички от бандата си го мислим. В последния ден на Fillmore 2011 г. си помислих: „Догодина по това време ще съм на 50. Какво означава това – че имам още два албума в себе си? Може би три?” Но ако изберем друга отправна точка, кой знае? Може би дори 5? Това, което съм научил, е че не можеш да си голям пророк в тази банда, защото винаги нещо изниква и нещата се променят в съвсем друга насока.

Разбирането ви за време също е интересно. Изпълнявате Black Album на неговата 21-ва, а не 20-а годишнина.
Едва вчера осъзнах, че миналата седмица станаха 29 години, откакто съм част от бандата. Напълно бях изключил за това. Присъединих се към Metallica на 12.04.1983 г., или някъде около тази дата.

Честита годишнина.
Благодаря. Не зная дали някой от бандата изобщо го отбеляза. Никой не обели дума за това.

Share and Enjoy

  • Facebook
  • Twitter
  • Delicious
  • Digg
  • StumbleUpon
  • Add to favorites
  • Email
  • RSS