Джеймс: Има още толкова много готини неща, които можем да направим

За какво да спираме?!? Да се чувствам после като тъпанар ли?, твърди Хетфийлд пред “Rolling Stone”


Това е исторически момент. В един неотдавнашен следобед, в студиото си в северната част на Сан Франциско, „Металика” свирят изцяло най-добрия си албум, Metallica’91, познат още като “Черният албум”, за първи път в неговата последователност. Свирят го и наобратно, започвайки с емоционално разтърсващия финал „The Struggle Within”, и завършвайки с триумфалната заплаха на „Enter Sandman”. “Никъде не е казано, че ако свириш един албум в неговата цялост, трябва да го караш от началото към края,” твърди барабанистът Ларс Улрих.

Улрих, вокалистът-китарист Джеймс Хетфийлд, китаристът Кърк Хамет и басистът Робърт Трухильо изпълниха „Черния албум” на собствения си фестивал Orion Music + More, който се състоя на 23.06. и 24.06.2012 г.в Атлантик Сити. Те забиха и целия Ride the Lightning’84, още една премиера. Както поясняват самите членове на бандата в тези интервюта, преди и след репетиции, това е лятото на премиерите. За сета от 8 концерта в Мексико Сити пък беше използвана екстравагантна нова сцена, която ще бъде включена в 3D филма, който Metallica подготвят с режисьора Нимрод Антал. А с Orion Music + More бандата демонстрира персонализирано схващане за фестивално усещане. Улрих се занимава с организацията на филма, Хамет е домакин на Kirk’s Crypt, отдаден на своята колекция от фигурки от филми на ужасите. Всеки член на бандата е имал своя глас относно многобройните идеи по филма. Ето какво споделя Джеймс пред списание “Rolling Stone”:

– Годината е доста натоварена за вас, дори и без нов албум. Имаш ли усещането, че отиваш на работа, когато идваш в студиото, то ли е твоят офис?
– Нямам и грам такова усещане. С нетърпение очаквам да дойда пак тук. Чувствам се в безопасност. Мога да бъда себе си изцяло. Извън студиото, това не е така. Когато вляза тук, се чувствам уравновесен. Чувствам се добре. Имаше друг вид енергия, когато работехме на различни места. Когато записвахме в Дания, спяхме в склада с ленти. Ставахме сутрин, слизахме долу и записвахме, после се качвахме обратно горе и заспивахме. Но това е най-висшето изживяване. Ако си част от рок банда, го искаш. А ние го получихме. Мястото, където написахме Master of Puppets’86 беше Carlson Boulevard (в Ел Черито). Имаше един гараж, в който така и не паркирахме кола. Имаше барабани, няколко усилвателя – миризмата на онзи килим… блях! Щяхме да съсипем тая малка историческа барака! (Подхилква се.) Исках да я купя и да си я сложа ей тук (посочва звукозаписната зала). Да си сложа стария гараж в новия гараж. Но просто трябваше да се откажа от това.

– След 30 години кариера доста банди биха забавили темпото.
– Доста банди биха си казали: „Чудя се какво ли е усещането да си 30 години на сцената. Така и не го направихме.” Доста хора искат да се откажем. Това е големият проблем. Защо да се отказваме? Има още толкова много готини неща, които можем да направим. Не искам да кажа „не” за нещо, и после да размисля и да си кажа: „Ама съм тъпанар! Изпуснах възможност, която се предоставя веднъж в живота.”

– Преди 20 години много от тези хора си мислеха, че правите нещо невероятно.
– По-скоро е нещо такова: „Те не правят нещата, които искам да правят. Записаха албум с Лу Рийд. Не искам това.” Запленени са от нещо, което го няма. Или пък от нещо, което се развива, което е само за себе си. Не могат да го приемат.

– Когато свирихте старите парчета по повод 30-годишнината през декември миналата година във Филмор, разпозна ли в текстовете онзи гневен младеж, който беше преди? Ти си различен човек от онзи, който написа „Of Wolf and Man”.
– Или “Dyers Eve”, която си е чист гняв. (Умълчава се.) Като погледна назад, виждам един щастлив човек – усмихва се, непохватен е, използва грозни думи в грешния момент, направо отрепка, но щастлив. Но когато никой не гледаше, имаше само един самотен, грозен, отвратителен човек. Благодаря на Бог за тази музика. Има някаква романтика в тези дни, която ми липсва. Гледам тези снимки и ми се иска пак да съм там, да съм такъв. После осъзнавам връзката си с бандата, с приятелите, особено със семейството си и си мисля: „Нямаше да имам всичко това, ако бях останал този човек.”

– Има ли песни от „Черния албум”, които ти е трудно да пееш сега?
– Откъм текст ли? Не. Това просто укрепва моя опит, нещата през които съм преминавал тогава. Сега ги виждам по-ясно. “The Striggle Within” – не съм психиатър, но то си е там. “Don’t Tread on Me”, “Sad but True”, “My Friend of Misery” – изразяват много от това, което предстои. Когато (художникът) Pushead направи оригиналната обложка за „Sad but True”, с черепа, който се оглежда, нямах и най-бегла идея, че двойствеността в тази песен е толкова очевидна. Той заложи на следното: добро и зло, тайният аз и публичният аз. Радвам се, че съм малко по-прозрачен, отколкото си мисля. Хората ми помагат повече, благодарение на това.

– Как пишеш гневни метъл текстове сега, когато всичкият този гняв е вече зад гърба ти?
– Питай жена ми защо откачам и искам да потроша колата. Гневът си е още тук. Иска ми се да не беше. Но защо да бягам от него? Просто го приеми. Използвай го. Когато се чувствам така, вземам лист и химикал. Вземам китарата. И започвам да го правя. Защото гневът не си е отишъл. Семейството ми би искало да си е отишъл. Но не е.

– Имаш ли някакъв умствен или емоционален режим, с който да го овладяваш?
– Ами 12-степенните срещи. Медитация. Молитви. Всичко това ми помага най-малкото да приема, че това, което чувствам, се случва, защото така трябва. ПРосто трябва да разбера цикличността: чувството за несигурност, използването на гняв, за да докажа какъв съм всъщност и да получа това, което искам, после депресия. И после отново несигурност. Това е затворен цикъл, не е като пиенето – всичко или нищо. Опитът показва, че няма да продължи вечно. Обаче като вляза в цикъл, си зациклям в него.

– Докъде сте с материала за новия албум?
– Имам само 846 рифа.

– Това точно число ли е?
– В iTunes можеш да видиш точно колко записа имаш. И това не включва саундчеци и разни нещица, които си подрънкваме от време на време. Включваш усилвателя. Изведнъж ти става хубаво – сътворил си някакъв риф. „Пич, хвана ли това?” Няма как да нещо да се измъкне незаписано тук. Обаче Ларс, архивистът на Metallica, е обсебен от идеята да не изтърве нещо, обръща всичко и търси: „От това би могло да излезе нещо страхотно!” Да, то всичко може да е страхотно. Обаче тъкмо съм изкарал нещо ново. Това е Параграф-22. Имаш невероятен риф от някакъв концерт преди 5 години. Дали още го усещам? Не се стягай. Нещо по-добро ще се появи.

– Не са ли твърде много страничните занимания – турнета, фестивалът, филмът – които ви отвличат от основното занимание да…
– Пишем песни? Определено. Тази седмица даваме интервюта, правим фотосесии, снимаме разни клипчета. Кога ще почнем да пишем? Трябва да репетираме „Черния албум”. С удоволствие бих седнал да записвам някое парче, без да се налага да мисля за други неща.

– Какъв е твоят поглед върху 3D филмите? Като чуя този израз, и ми става кофти.
– Говориш за Pixar. Имаш предвид някакви романтични истории. Идеята ни е да сътворим нещо абсолютно ненормално, което да ви отнесе главите. Искам също така и някаква основна идея. Искам тоя филм да бъде култов. Малко е тъпо да говоря така надълбоко за нещо, което още не съм наясно какво точно ще бъде.

– Чия беше идеята?
– На Peter Mensch. Дойде от записите на най-готините моменти от последните турнета. Много хлапета не можаха да видят сцената на разрухата (на турнето …And Justice for All) или снейкпита (на турнето Metallica). Направете от всичко това една компилация best-of. Абе, защо всъщност да не го заснемем на 3D?

– Имате ли някакъв бюджет?
– Да. Нечовешки е. Общо взето, всичките ни спестявания досега. Идея си нямаме какво, по дяволите, правим. Но знаем, че искаме да опитаме.

– Изненадан съм, че след като си изкарахте всички кирливи ризи с документалния Some Kind of Monster (2004), ще правите нов филм.
– Ами може би някой друг ще ходи в клиниката тоя път. (Смее се.) – Рехабилитационна клиника – на 3D!

Превод: ВЯРА СТОЙЧЕВА

Share and Enjoy

  • Facebook
  • Twitter
  • Delicious
  • Digg
  • StumbleUpon
  • Add to favorites
  • Email
  • RSS