Голямата емоция на Данина с Metallica

Поредният фен от Harvester of Sofia разказва за своя мийт н грийт

Членовете на Harvester of Sofia продължават да постигат голямата си мечта – среща на живо с четиримата от Metallica. Поредният член на фенклуба ни, който се докосна от Джеймс, Ларс, Кърк и Роб, е Данина Ал-Мусауи. Нейният мийт н грийт беше на 10 юни 2012 година на фестивала Новарок край австрийското селце Никелсдорф. Ето и нейния емоционален разказ:

Най-накрая дойде дългоочакваният момент и аз да разказвам за моя Мийт енд Грийт! По-принцип съм доста притеснителен човек, но до последния момент преди срещата ми беше спокойно. Пристигнахме с мъжа ми във Виена един ден по рано, настанихме се в мотел One, обикаляхме, разглеждахме, и на 10-ти към обяд тръгнахме към Никелсдорф. Пътят беше доста, няколко спирки с трамвай, после 1 час с влак, а от там с автобус.
Стигнахме навреме, даже подранихме, помотахме се наоколо и в 18.00 бях на уреченото място до една палатка отляво на сцената. Оказа се обаче, че срещата се отлага с час по-късно и в 19.00 отново бях там заедно с останалите чакащи за МнГ-та. Провериха ни личните карти, залепиха ни стикерите и останахме там да чакаме. Видях, че сме общо 17 човека, от които само 3 жени. Чакането продължи доста дълго и най-накрая към 20,00 часа тръгнахме. Междувременно се беше смрачило, а и стана доста студено, но аз бях твърдо решена да ходя по потник, за да ми се виждат татусите и даже не си взех яке с мен, което се оказа голяма грешка. Влязохме зад сцената и се разминахме на метри със Слейър, които тъкмо излизаха на сцената. Няколко човека се опитаха да ги снимат, но двамата, които ни придружаваха, ги забутаха грубо и им се развикаха. Вървяхме в редица, аз и едно момиче от Австрия бяхме последни. Стигнахме до някаква постройка с огради до нея и ни казаха да се подредим. Наредихме се покрай оградата във формата на буквата П и понеже мястото свърши, а аз и австрийката бяхме последни в редицата. На нас се падна “честта” да застанем до преносима тоалетна..

Не бяха минали и 2 – 3 минути и се появи Робърт. За мое щастие той започна от другия край на редицата, а не от този, в който бях предпоследна. По това време аз вече бях ужасно нервна и притеснена, сърцето ми щеше да изскочи, треперех цялата, а по едно време установих, че забравям да дишам даже, и се опитах да дишам по дълбоко и равномерно.. Представям си как съм изглеждала отстрани.. Когато Робърт стигна до мен, все още бях в шок и изобщо не знаех какво да му кажа. Той дойде от лявата ми страна, видя татуса ми с кучето и каза – Хубаво куче – благодарих му, може и нещо друго да сме си казали, но не помня, губят ми се някои моменти.. Побързах да му подам снимката и книгата за автограф, преди да съм припаднала. Благодарих му и това беше.

Няколко минути след като той си тръгна, се появи Джеймс! За огромно мое щастие и той започна от другия край, та имах малко време да осъзная случващото се. Опитвах се да снимам през цялото време, въпреки че ръцете ми трепереха. Снимането ми действаше успокоително, все едно бях наблюдател, а не участник в събитието.. Продължих да снимам до последния момент, докато Джеймс говореше с човека пред мен, и изведнъж този, който прави снимките ми направи знак да му дам фотоапарата си и Джеймс застана пред мен!!! Противно на очакванията си, не си глътнах езика ами започнах да говоря с него, казах му – Здравей, как си – той отговори – Добре, а ти – казах – Притеснена – и показах треперещите си ръце. И тук някои моменти ми се губят, но помня, че му казах че едни от най-любимите ми парчета са от албумите Load и ReLoad. Той ме попита кои, а аз казах – The Memory Remains, Bleeding Me, Low Man’s Lyric.. Той ме попита кой е бил първият техен албум и първата песен, която съм чула и харесала. Отговорих му, че първата песен, която ме накара да се заинтересувам от Металика, е Unforgiven, втората Fade to Black и оттогава съм луда по тях. Той се засмя, после каза, че харесва татусите ми и че татуистът, който ги е правил, е наистина добър. Тогава аз му казах, че искам да ми се подпише на ръката, за да го направя на татус после, сложих си ръката върху книгата и той се подписа много внимателно и красиво, после му подадох и снимката за подпис, снимахме се и той отиде при последното момиче…
След като той си тръгна, вече не бях толкова притеснена – срещата с Кърк и Ларс не можеше да ме изплаши  .

Тогава обаче започна голямото чакане. Мина точно половин час, преди да се появи Кърк. Вече беше станало тъмно и много студено а аз съжалявах, че не съм си взела якето.. Тези двамата, дето ни пазеха, се шегуваха с нас, че ако ни е студено, можем да влезем в преносимата тоалетна, там било по-топло..

Кърк също започна от далечната страна, минаваше от човек на човек доста бързо. Когато стигна до мен, също видя първо татуса ми с кучето и каза – Харесвам кучето ти – аз му благодарих и му казах, че и аз харесвам неговите два бултериера. Обясних му, че съм ги виждала на снимки в нета и че са много готини – той каза – Да, те много ми липсват – попитах го не ги ли взима на турнетата – а той каза, че ги оставя в къщи. Подадох му нещата за подпис, той ме попита от къде имам неговата снимка (тя беше доста голям размер и с много добро качество). Отговорих му, че съм я намерила в нета и съм я принтирала, а той каза на тези от екипа, които го придружаваха – Ето, виждате ли, никакъв снейкпит догодина! На тръгване Кърк каза на всички нещо от рода на “Bye, have a warm time” и се захили.

Мина още половин час, преди да дойде Ларс. Вече беше абсолютно тъмно, и толкова студено, че и тези дето бяха с якета, трепереха, а аз бях се вледенила напълно и се чудех как може да съм толкова проста и да не си взема яке. Ларс се появи в 9.35, стабилно облечен и с шал. И той започна от далечната на мен страна. Виждах го, че се закача и майтапи с повечето хора. Когато стигна до мен, и той започна от кучето, каза – Хубаво куче, как се казва – аз отговорих – Джеймс – той се засмя и каза – наистина ли, да не се майтапиш, после видя другия ми татус на Джеймс и се направи на толкова впечатлен и изненадан, че чак подскочи. После ме пита от къде съм и след като чу България, каза – как беше, Харвестър оф София – казах му – да, аз съм член – и той се зарадва. Може и още нещо да ми е казал, но аз толкова помня от разговора си с него. Подписа ми нещата, мина през последното момиче, пожела ни приятен концерт и си замина. Изведоха ни навън близо до входа за снейкпита и това беше.

Аз изгледах шоуто от втория ред, най-отзад, за съжаление на първия ред бяха някакви ужасно нахални поляци или словаци, не знам точно, които не позволяваха даже ръката да си протегне човек.. Концертът беше страхотен, както винаги, но аз не можах да му се насладя напълно, чувствах се емоционално изцедена след МнГ-та, бях в някакво замечтано, щастливо, ухилено състояние и нищо не можеше да ме впечатли! Краят му беше някъде към 1.30 – 2.00, успяхме да си хванем влака в 2.30 и към 4 сутринта вече бяхме в хотела по леглата. Не можах да спя, будех се на всеки 10 – 20 минути, за да проверявам дали подписът ми е все още на ръката, да не се е изтрил случайно. На сутринта бях първият клиент на най-готиното тату студио във Виена .

Share and Enjoy

  • Facebook
  • Twitter
  • Delicious
  • Digg
  • StumbleUpon
  • Add to favorites
  • Email
  • RSS