Горан на среща с Metallica – три пъти за щастие

Ларс обеща: Догодина пак сме в България

Всеки фен на Metallica жадува да види лично членовете на групата на живо. Т. нар. meet n’ greet се почели посредством няколко начина, основният от които е през Метклуб-а. Кой от нас е виждал четиримата музиканти веднъж, кой два пъти, кой изобщо не ги е виждал, но имаме един член на Harvester of Sofia, който е печелил цели три мийт н грийта чрез Метклуб-а. Това е нашият приятел Горан Великов, който ще ви разкаже за одисеята си в Лисабон от 25 май 2012 г.

Уважаеми дами и господа,
Да ви кажа честно, много-много не съм очаквал, че пак ще отворя Word-a, за да пиша какво е да ходиш на трети МнГ (meet ‘n’ greet). Леко пояснение за тези, които не знаят – през 2008 г. спечелих среща с групата, но тогава Джеймс не дойде, а на другата година пак имах късмет, като този път всички се появиха). МнГ може да се печели веднъж за една година според правилата. Преди втория МнГ се регистрирах в сайта на Металика с различен адрес и вместо фамилното име си написах бащиното, за да мога да кандидатствам отново – за да видя Джеймс Хетфилд. Побългарената ми схема проработи.

Сега всичко започна с лекото разочарование,  когато на 17 май отворих снейк пит резултатите и видях, че не печеля. След няколко минути разбрах защо – печеля МнГ за Лисабон. Ако трябва да бъда честен, радостта беше далеч по-малка от първите два МнГ, но все пак хич не ми беше гадно.

Трябваше да съм на мястото за събиране на феновете в 18 ч. местно време. Стигнах при парка на концерта около  17.30ч. и бях наистина шокиран от гигантската опашка пред вратите. Първоначално се наредих с Явор и няколко англичанина, но като видях колко бавно върви, реших да приложа малко БГ тактика и с леко предреждане влезнах за около 20 минути. Както и на предишния МнГ, бях последният, който дойде. Служителят от екипа на Металика дойде и ни каза, че поради забавяне трябва да дойдем час по-късно. В този един час пих биричка с Явката, което впоследствие се оказа грешка. В 19ч пак се събрахме и отидохме в бекстейджа.

В т.нар. бекстейдж ни ситуираха на една поляна, която служеше за паркинг на служебните коли, след което почна ГОЛЯМОТО висене. По време на чакането батко ви Горо, понеже е много отворен, си отвори голямата уста и се похвали, че това му е трети МнГ, включително и на един от служителите на Металика. 15-ина минути след това дойде небезизвестният Джеф (уебмастер и нещо като шефче на Металика екипа, занимаващ се с МнГ) и каза – я, ти с бялата фланелка, ела тука. Заведе ме зад един микробус и почна горе-долу следното конско:
Джеф: Я си дай личната карта. (давам я). Не смяташ ли че 3-ти мийт н грийт ти е множко, а? Не смяташ ли, че не е честно да се регистрираш 3 пъти с различен никнейм? Не смяташ ли, че е тъпо да си променяш името и така да ощетяваш други хора?
(При което аз като виновен ученик навеждам глава и леко спекъл, че тоя ще иска да ме пъди)
Горан: Еми аз таковата, то щото нали, аз така, аз унака…


Джеф: Ти за мен си егоист. Защо го направи ?
(Тогава се поокопитих и реших да предприема тактиката, както като те спре катаджия на пътя и си сгрешил –  да си признаеш провинението и да му направиш евала, че е прав)
Горан: Ок, прав си. 2009та на втория МнГ се представих с бащиното име и с друг никнейм, защото исках да кандидатствам пак, за да мога да видя Джеймс, защото 2008ма го нямаше.

Джеф: Ми в правилата пише, че е възможно някой от членовете да не присъства …
Горан: Ок, но за мен МнГ без Джеймс наистина няма смисъл. Признавам си, че наруших правилата, ти си шефа – ти казваш к‘во правим.

Джеф: Това което си направил е нечестно – и ала бала пак конско.
Горан: Ок, виж тогава, че през 2010та на BIG4 дори не кандидатствах за МнГ, щото вече ми беше все тая  – точно, за да дам шанс и на други хора. (реалната причина беше, че предпочитах да се насладя на Slayer и Megadeth, вместо евентуален МнГ) . Тази година кандидатствах, за да имам по-голям шанс за снейк пит, не толкова заради МнГ.
Тогава усетих, че Джеф поумекна и след още една тирада, каза:

Джеф: Ок, пускам те, но това ти е за последно. Последен МнГ, обещаваш ?
Горан: Ок, обещавам, благодаря много.
При което се върнах в редицата и с един португалец и една ирландка се заприказвахме какво е станало и защо ме е извикал.

СЪЩИНСКАТА ЧАСТ
След  20-30 минути дойде Роб Трухийо и почна от далечната на мен страна (аз бях трети подред). Докато Роб беше стигнал до средат, и хопа шок – Джеймс Хетфилд на хоризонта (който обикновено излиза 3ти или 4ти).  Ще препредам това, което си спомням от разговорите т.е. по-същественото:

С Роб проведохме някъв’  тривиален разговор –
Горан: Здрасти, това ми е трети мийт н грийт, аз съм от България.
Роб: Ааа така ли, аз днес карах сърф с един българин Димитър. Сигурно е единственият българин сърфист.
Бла бла бла
Горан: Бях в Сърбия на концерта, беше супер яко, бяхме много българи.
Бла бла бла
Дадох му да подпише един плакат за един приятел – викам той е голям фен и на Suicidal, подписа и айде нататък. Общо взето нищо интересно (:

И такааа дойде моят ред на Джеймс. През цялото време ми беше спокойно, но си мислих, че като дойде чичо Хет’, ще глътна бастуна. За моя изненада, като дойде и ми стисна ръката – никакво притеснение  – гладка реч, гладък английски, направо супер.

Горан: Здрасти, както може би си видял вече, аз съм от България
Джеймс: Да, да виждам

Горан: Благодаря, че избрахте точно България за заснемането на BIG4 DVD
Джеймс: Да, страхотно DVD се получи, много ми харесва.

Горан: Представихме се добре, нали? Както се представихме добре и в Сърбия, спомняш ли си на предната линия имаше само БГ знамена.
При което по физиономията на Джеймс му разбрах, че много-много не си спомня, обаче каза:
Джеймс: ааа да, да, сетих се

Горан: Беше върховно, имаше 40-50 българи в снейка, Сърбия беше под  българска обсада (:
Джеймс: Да, спомням си, вас ви виждам често на оградата с български знамена.

Горан: Ок, надявам се да ви видим пак у нас.
Подписи снимка и айде чао. Супер яко – грам не се притесних.

След Роб и Джеймс започна едно чакане,  едно чудо … На всичкото от горе в Лисабон, колкото и да е жега през деня, вечерите бяха бая студени. Този ден беше и доста ветровит за бонус. Но черешката на тортата беше, че на изпитата по-рано бира взе да й писва да седи в моето тяло и й се доизлиза на хладно.
Не мина и само час висене на вятъра и студа и към има-няма 20.40 дойде Кирето Хамет. Той за щастие почна от близката до мен страна. Както винаги и той, както и Роб, гледаше да претупва на бързо, но без да е нелюбезен, разбира се.

Горан: Здрасти, аз съм от България
Кърк: ааа супер

Горан: Бяхме в Сърбия тая година имаше супер много българи , беше супер яко
Кърк: да, да беше много яко
Бла бла бла

Горан: На мен ми е трети МнГ
Кърк: Вярно, наистина ли?

Горан: Да, аз съм си „lucky bastard”
Кърк:  ЕЕ супер и аз съм lucky bastard

Горан: Надявам се да свирите пак в България
Кърк: Ок ще видим, защо не.
Подписи и айде чао. Накрая, като мина през всички фенове, на тръгване Кърк каза айде чао на всички и ще се видим пак и аз – В България , Кърк – и в България . И добави – пазете се и внимавайте да не настинете.

Малко след Кирето от някъде се появиха 10-15 фена, тичащи от посока на оградата. Явно бяха прескочили, за да влезнат без билет. Почнаха да тичат покрай паркинга на срещата и с крясъци на хуни отминаха на някъде. Казах си – егати излагацията, ако тия се бяха появили по времето, когато някой от Металика подписваше, и го бяха полазили, щеше да стане доста кофти.

Тягостното чакане продължи, студът продължаваше да ни мъчи, а от бирата вече толкова много ме изкушаваше идеята да посетя някое храстче, че едвам се сдържах. Към 21.30ч. вече на почти тъмно се появи малкият, забавен, плешив чичко от Дания. Ларс, както винаги беше „ларж”, и почна със стандартните му маймунджолъци – от коя страна на феновете да почна. Аз го излъгах – хайде почни от нас всички почнаха от онази страна. Ларс избра двама португалци да играят „Камък, ножица, хартия”, за да се реши спора от къде да почне и победата взе далечната нам страна. Разговорът ми с него почна с изненадващото:

Ларс: Здрасти ОТНОВО !!!
(Бях изумен, че ме помни макар и от 3 години. Добри го беше запомнил също, но все пак той беше преди 2 години, а и го даваха на BIG4 DVD-то. Умно парче си е бай ЛарЖ)
Горан: Здрасти, виждаш от къде съм, а ?

Ларс: Да, забелязах.
Горан: Харвестър оф София – най-якият фен клуб от Балканите, нали?

Ларс: Да, определено.
Горан: И така , на мен ми е трети МнГ. На втория ти обещах, че ще се видим пак и ето сега си спазвам обещанието. Сега ти трябва да ми обещаеш, че ще дойдете отново в София догодина. Имаме чисто нова спортна арена на закрито.

Ларс: Колко събира 15 , 20 хиляди ?
Горан: 20 хиляди.

Ларс: Ок, дадено (стиска ми ръката)
Дадох му обложки на дискове за подпис. За който не знае, подписват ги или с черен, или със сив маркер.

Ларс: С к‘ъв маркер искаш – сив или сребрист?
Горан: Моля ? – и го поглеждам въпросително.
Ларс се захили и вика : Ама че съм тъп сив или сребрист , имах предвид сив или черен.

Горан: Хаха това е друго нещо , с черен, моля.
След подписите го помислих следното:

Горан: Хей, Ларс, хайде направи няква злобна физиономия, за да ми е различна снимката от предишните !
Ларс: Хаха, ок няма проблем

След снимката :
Горан: Чао и до догодина
Ларс: Догодина в България. Чао.

И така, макар и леко да претупваха феновете, включително и мен, всичко мина брилянтно и дойде дългоочакваният момент на химическата тоалетна. В снейк пита се запознах с няколко българи, с които изкарахме жестоко заедно с бат Явор. Концертът, като изключим, че започна много късно, беше убиец, звукът – страхотен, а публиката – на ниво .

Когато се върнах, разбрах защо Джеймс е бил втори на МнГ – искал е да гледа Мастодон (подгряваща група). Облякъл се е с нормални дрехи, сложил е качулка и една маска на лицето и е изгледал участието на Мастодонт наравно с останалите фенове в снейк пита. Чест прави на малкото, които са знаели или са го разпознали, че не са го налазили за автографи.

P.S. Отново не мога да не благодаря на приятелката ми Александра, че търпеливо ме изчака в хотела, докато бях на концерта (:

Share and Enjoy

  • Facebook
  • Twitter
  • Delicious
  • Digg
  • StumbleUpon
  • Add to favorites
  • Email
  • RSS

2 People have left comments on this post



» IRCPoliceman said: { Aug 13, 2012 - 12:08:18 }

Чудесно разказче, обаче както ти е казал Джеф…ти си пълен егоист, защото така си взел късмета на някой друг да се види с такава велика банда като МеталикА! Това автоматично те прави пълен келеш!

» Пенчо said: { Dec 31, 2012 - 10:12:44 }

Верно си голям наглец. Че чак се и гордееш с това щом цяла статия са ти посветили…