“Срещни Металика”, II серия – Белград, 08.05.2012 г.

Разказът на Добри за втория му мийт енд грийт с любимата група


Нашият приятел и член на Harvester of Sofia Добромир Коцев е един от малцината, които получиха редкия шанс да спечелят втора среща с Metallica. Добри беше на мийт енд грийт през 2010 година в София и сега късметът му се усмихна отново. Ето и неговите впечатления за преживяното в Белград:

Ще разкажа как протече втората ми среща с Металика по–прозаично, макар че и този път ми беше почти толкова интересно и приятно, както беше първия път. На Мийт енд Грийт-а присъстваха 16 човека – 8 от страна на Метклуба и 8 от страна на организатора на концерта. От страна на Метклуба бяхме аз и моят приятел Георги Коджаиванов-Гопето, с когото се познавам от около 2 години покрай съвместни пътувания в чужбина за концерти, един босненец, една украинка, двама представители на сръбския чаптър, жена на средна възраст и още един сърбин, който членува в Метклуба от около месец и не знаеше нищо за техния чаптър. От осемте човека, избрани от организатора, четирима бяха тинейджъри на видима възраст между 13-14 и 16-17 години, спечелили от някъкъв конкурс с играта „Guitar Hero”.

Хората, които провеждаха Миит енд Грийта направиха проверката по лични докумнти и и Джеф (човекът, които отговаря за това и за много други неща в Метклуба) даде на всеки по два пропуска за Снейкпит-а. След като изчакахме повече от час групата да кацне в Белград и да пристигнe на мястото на концерта, бяхме отведени от Джеф в зоната зад сцената ,където трябваше да се състои срещата. Намирахме се между една временна ограда и оранжеви тур-автобуси. Подредихме се в редица, като аз и Гопето предвидливо застанахме в средата.

След като чухме правилата, изчакахме съвсем малко и както обикновено първи се появи Роб. Тук е мястото да кажа, че никой от групата не беше посрещнат или изпратен с аплодисменти и овации, както се случи преди 2 години в София. Единствено аз и Гопето се опитахме да реагираме подобаващо. Роб носеше същото дебело кожено яке като при предната ми среща с него, което доста ме учуди. Минаваше бързо от човек на човек, разписваше нещата, снимка и към следващия. Аз му подарих тениската на ХоС, той се направи, че са радва, подаде я на асистентите и продължи нататък. Гопето го попита каква е разликата в това да свири в Металика и в някоя друга група. Въпросът изненада Роб и той се замисли. Тъкмо когато си помислих, че ще каже нещо, с което да отбие номера, отговори доста смислено „Работата е много повече, отговорностите, ангажиментите, пътуванията, но и доставя много повече удовлетворение. А и всичките тези хора!” И направи знак с ръка към зоната бекстейдж, където бяха разположени обслужващите шатри и към мястото на самата сцена.

Почти веднага след като Роб си тръгна, дойде Кърк. Когато стигна до Гопето, мисля, че каза нещо от сорта „Ооо, българи”. Двамата застанаха за снимка и Кърк, правейки метълския знак с ръка, заяви „Как да позирам, по български… или по сръбски?”. Аз не правих никакви опити да комуникирам с него. Минахме си по процедурата и той продължи нататък.

Почти веднага след това се появи Ларс. Той, както обикновено, се спираше при всеки и разговараше с всеки. Едно от сръбските момчета му каза нещо, което му хареса и барабанистът го накара да го повтори пред камерата, след което предупреди Джеф да качи видеото на сайта. Следващият сърбин коленичи. В това положение Ларс му разписа нещата и се снимаха. Следващият даде за подпис диск с албума „Load”, от което Ларс остана приятно изненадан. Сърбинът дори помоли Ларса да му се качи на конче и така да направят снимката.

След още един човек Улрих стигна до нас. Гопето започна да му обяснява „Ние сме от България….”, а Ларс: „Виждам, имате нови тишърти” и посочи към тениската му. Тогава аз не се сдържах и се включих „Да, имаме и нов банер за теб”, като му посочих сгънатия на земята бял банер. Както беше пред мен, Ларс ме погледна в лицето, подаде ми ръка и каза „Радвам се да те видя отново.” Останах изключително приятно изненадан. След това се дръпнах леко назад, за да си довършат с Гопето. Моя приятел му подари шалче на Левски с думите „Това е шалче на Левски – най-добрият български футболен отбор”. Ларс изрази съмнение за цветовете, като отбеляза, че приличат на цветовете на шведското знаме, с които, както знаем датчаните не са големи приятели. Направиха си снимка с шалчето и Ларс предупреди „И внимавай къде ще я публикуваш”.

Когато дойде моя ред, подарих банера и тримата заедно с Гопето се снимахме. Ларс подаде банера на Джеф и го попита имат ли все още място да закачат знамената. Мисля, че Джеф му каза че нямат и Ларс, къде на шега, къде на сериозно подхвърли, че трябва да намерят нови помещения или нещо подобно. Тогава ми направиха знак да застанем за снимка. „Какво става, нали вече се снимахме?” – си мисля аз и тогава стоплих, че не сме направили личната ми снимка, която ми се полага. След като се снимахме, казах на Ларс, че в София имаме нова Арена за 15 хиляди човека. Ларс попита: „Закрита ли” и аз отвърнах: „Да”. Не мога да си спомня какво точно каза той, но не беше нещо конкретно. Пожелах му дя с видим отново и той завърши, че човек никога не знае.

Малко след като Ларс ме подмина, се появи и Джеймс. Дали заради изцяло черните му дрехи, но ми се видя доста отслабнал. Както и Ларс, и Кърк преди това. На Хамет със сигурност му липсват бедрата, с които пълнеше ластичните дънки преди години. Джеймс също се спря да говори със всеки. Гопето му подари синя кутия с бутилка ракия „Пещерска”. Не чух Джеимс да изразява някакво особено менение по въпроса.

Дойде моят момент и докато Джеймс ми разписваше нещата, го попитах дали е трудно да пее трите „нови” парчета от черния албум сега, 20 години по-късно. Той веднага изстреля „Ааа, много е лесно. То, целият албум си тече съвсем естествено, парче след парче.” Аз се опитах да уточня. „Да, ама има 3 „нови” парчета, дето не сте свирили до сега на живо” „Да” каза той и започно да ги изброява „Struggle, Misery и….” и се замисли за третото, а аз понеже бях съвсем изключил не можах да му помогна „и Don’t Tread” довърши той. „Еми, ние от 1991 до 1993 бяхме почти три години на турне с Черния албум, направихме към 200 концерта и имаме тренинг, така че, не е проблем.”

Още когато Джеймс започна да говори с хората от началото на редицата, аз извиках Джеф към мен и го попитах „Мога ли да помоля Джеймс да ми разпише трето нещо, една снимка на едно дете”. Джеф беше категоричен „Джеймс раписва само 2 неща” и повтори дословно „Джеймс разписва само 2 неща” при което аз кимнах: „ОК”. Докато Джеймс говореше с Гопето обаче, аз потърсих с очи Джеф и го видях на 7-8 метра да си говори от близо с някого, без да объща внимание към ставащото на срещата. Така, когато вече се снимах с вокалиста, реших да атакувам „Имам още една молба към теб. Можеш ли да ми разпишеш трето нещо. Момичето от ХоС, което ти прати стикера с българския флаг за „Травъл китарата”, ми даде снимка на нейното дете. Би ли я разписал за нея?”. Джеймс веднага кимна „ОК. Давай” Извадих снимката и му показах името, написано на гърба й. „Това е името на детето” Докато пишеше, аз завърших „Оценявам това”.

Срещата с групата приключи и Джеф ни поведе към изхода, за да ни изведе. Тогава Гопето реши да го помоли за още един пас за Снейк Пит-а, понеже 1 човек от неговата група щеше да остане без пропуск. Останахме по-назад, като изчакахме другите да се разотидат и Гопето приближи Джеф. Аз бях на 7-8 метра, и гледам как си говорят. Гопето размахва 1 билет за пред сцената, а аз си мисля „Сега Гопето му разправя, че си е загубил пропуските или нещо такова” а Джеф гледа с недоверие. Гопето пак жестикулира по същия начин и отсреща пак същото. „Трудна работа” мисля си аз и в този момент Джеф бърка в долния джоб на 3/4-ните пънталони, вади целия лист със 7-8 останали пасове и го дава на Гопето. „Айде стига бе, той му ги даде всичките”- не можах да повярвам, осъзнавайки веднага каква работа ще ни свършат. След това Гопето ми разказа накратко как е протекъл разговора:
-Дай ми, моля те, още 1 пас за 1 приятел. –Един ли искаш? –Да, един ми трябва. –Ама само един ли искаш? -Ами, да, само един. – Ето ти тогава всичките!

Откъснахме 1 пас за неговия човек. Аз прибрах другите в джоба си и се втурнах към пропусквателния пункт, за да влезем на концерта и да видим как ще можем да ги раздадем.

Когато две седмици по-рано спечелих за втори пореден път право да присъствам на среща с Металика ми беше малко криво, че не спечелиха някои от приятелите, ни които не са били на такава среща. Сега обаче си мисля, че няма никаква гаранция, че ако не бях аз, щеше да е някой друг от Harvester of Sofia и така срещата можеше да мине и без наш представител. И можеше и да не се случат всичките тези важни и хубави за ХоС неща, за които ви разказах.

 

ДОБРИ

 

Share and Enjoy

  • Facebook
  • Twitter
  • Delicious
  • Digg
  • StumbleUpon
  • Add to favorites
  • Email
  • RSS