Финални думи: Една луда седмица с Metallica в Сан Франциско



Вижте какво е да реализираш една от мечтите си

Божидар беше нашият човек на паметните концерти на Metallica във “Филмор”. Неговите впечатления от всяко едно шоу може да прочетете ТУК, ТУК, ТУК и ТУК. Ето и обобщаващите му думи:

Когато в началото на август разбрах, че съм един от малцината късметлии, спечелили пакета от четири шоута за историческите концерти, отбелязващи 30-годишнината на Metallica, за известен период дори не можех да осъзная какво точно се беше случило. Дори някак си не можех да се зарадвам пълноценно поради две причини. Първо – бях единственият от Harvester of Sofia, спечелил нещо, което малко ме натъжи, защото с хората от клуба съм изживял страхотни моменти по концерти из цяла Европа и много ми се искаше да споделим вълшебните мигове във Филмор с колкото се може повече от тях. Второто беше, че тепърва трябваше да кандидатстваме за американски визи и провалът в това начинание би бил уникално кофти късмет при положение, че преди това си постигнал по-трудното.

Междувременно с всеки изминал ден истерията в официалния форум на Метклуба нарастваше – хората разменяха +1 опциите* (правото да вземеш един човек с теб на концертите), продаваха се явно или не чак толкова явно +1 възможността за четирите концерта, като самият аз получих няколко апетитни предложения да споделя моя +1, но моето лично мнение е, че това не трябва да се продава, а да се сподели с близък човек – в случая с моята приятелка. Това беше възможност едно на милион и спомените от нея не биха могли да се измерят с две хиляди долара.

Беше разгара на лятото, Spirit of Bourgas, отпуски по морето и времето за мен минаваше доста неусетно. И така до 1 септември, когато отидохме в американското посолство и след три минутно интервю взехме визи.. Сега вече нещата изведнъж придобиха реален размер и почувствах пърхане в корема от това, което щеше да се случи.. Последва кратко проучване на места за отсядане в Сан Франциско, резервиране на самолетните билети и започна дългото чакане. Е, не чак толкова дълго, защото когато си на работа, времето минава доста неусетно, а и тепърва започнаха да се оформят и избистрят събитията, които феновете организираха помежду си по време на престоя в Сан Франциско – партита, групови снимки със знамената или просто да се видиш с хора, с които толкова дълго време се познавате само като никнеймове от форумите.

И така денят наближаваше. Междувременно направихме страхотно знаме, което беше оценено подобаващо и всички фенове, които го видяха, го признаха за най-доброто, което са виждали. И така на 3 декември бяхме в самолета. За щастие прословутата мъгла на софийското летище се поразсея за малко и ни позволи да излетим. Полетът беше нормален и успешно пристигнахме в Сан Франциско… с леко позагубен багаж. Оттам нататък нещата започнаха да се развиват главоломно – още като излязохме от метрото в центъра на града, се заоглеждаха със зяпнали уста. Сан Франциско е един от най-космополитните места в света – градът, от който Metallica изковаха своето господство над света. Докато вървяхме по улиците към хостела, всичко ми изглеждаше хем супер интересно и непознато, хем някак си познато – едва ли не всяка улица си я виждал я на филм, я на снимка.

Още с пристигането в хостела ни казаха, че вечерта там ще има Metallica парти за гостите и докато се настанявахме, започнахме да се запознаваме с хората – Джаксър от Полша, Мартон от Холандия. По-късно срещнахме Виктория от Ню Джърси, Стийв и Никол от Англия, Астрид от Колумбия… Не знам дали мога да изброя колко хора срещнахме и какви наистина бяха всички – страхотни и топли, защото всички споделяме една любов.

Едва ли мога да опиша просто с думи всичко, което ни се случи. Всяка една емоция, изказана така на лист хартия, сякаш губи живот и цвят. Нещата изглеждат прекалено опростени и подредени, а това не бяха просто четири обикновени шоута. Това беше светият граал на концертите на Metallica. Ххора с по над 100 шоута на своята сметка, които не бяха спечелили, бяха готови да ги заменят само и само да се доберат до Филмор. Трябва отново да благодаря на Бог, Сатаната, Съдбата, каквото ще да е там, че ни даде възможност да присъстваме и да бъдем част от тези празненства.

През цялото време Джеймс беше просто част от групата – много благ и усмихат, а не чудовището, което познаваме от стадионните шоута, човекът, който доминира на сцената, господарят, който управлява марионетките. Кърк и Роб говореха с публиката много повече, отколкото го правят обикновено, а Ларс както винаги беше включил фуражомелачката и не спираше да дрънка. И всичко това гарнирано с най-страхотните гости, които човек може да си представи да излязат на сцената – Рей Бъртън, Апокалиптика, Джон Маршъл, Джейсън, Биф от Саксън, Шон Харис и Брайън Татлър от Даймънд Хед, Мериън Фейтфул, Рей Халър от Суит Савидж, Кид Рок, Лу Рийд, Мърсифул Фейт с Кинг Даймънд, Арморд Сейнт, Лааз Рокит, Джери Кантрел, Джим Мартин, Гари Росингтън, Пепър Кийнън, Анимъл, Данциг, Роб Халфорд, Боб Рок, Гийзър Бътлър, Ози, Хю Танер, Дейв Мъстейн, Рон МакГовни, Лойд Грант, Дет Ейнджъл… Уау, впечатляващ лист, а? И да не забравяме – Джим Брюър и Соул Рибел.

Сухите факти са: четири шоута, 80 песни, от които 77 различни. Не звучи зле. Едва ли много банди биха могли да си го позволят…

Впечатляващо, нали?
Аз бях тотално отвян, като имах щастието да се кача на сцената, да се запозная с всички тези хора, да бъда част от една седмица лудост в Сан Франциско за 30-годишнината на най-великата банда в света!

Share and Enjoy

  • Facebook
  • Twitter
  • Delicious
  • Digg
  • StumbleUpon
  • Add to favorites
  • Email
  • RSS