Metallica празнува – вижте разказа на Божидар от Филмор, шоу номер 1, срещата с Джейсън

Представителите на Harvester of Sofia споделят емоции от Сан Франциско

Harvester of Sofia има своите двама представители на празничната седмица в Сан Франциско, в която Metallica отбелязват 30-годишнината си с 4 концерта в легендарната зала Филмор. Божидар е единственият от фенклуба, който успя да спечели билети за всичките шоута. Вижте неговите впечатления за първия концерт, състоял се на 5 декември.

5 дек, първи концерт

По някое време на 5 декември, след като сме се поразходили по крайбрежието на Сан Франциско и сме видели аквариума, повозили сме на лодка и сме минали под Голдън Гейт и около Алктраз, се прибираме и се приготвяме за концерта.

Когато вече сме на мястото, не виждаме много голяма опашка и се нареждаме на нея. Аз се разхождам малко и виждам Блоу (популярен фен на групата) най-отпред. Той е застанал там в 6 сутринта, но твърди, че хората са започнали да се събират масово едва около 16 ч, и че ако отидеш около 14 ч., би трябвало да ОК. Мислим в сряда се пробваме за рейла, но нещата предполагам ще се променят и много хора също ще си ъпдейтнат времето за отиване. От него разбирам, че реално ние доста сме се прередили, защото опашката е разделена на две от една входна врата за автомобили – доста голяма, около 15 метра, и затова между двете части на опашката има такава голяма празнина. Ние, де факто, това не го разбрахме и решаваме по български да се направим на “умрели” лисици и да си останем където сме. Запознаваме се с една двойка от Белгия, изглеждат готини, лафим си малко.

Започваме да влизаме около 18:45. Доста хора развяват някви знамена, мина една камера един два пъти, но не знам дали ни е заснела, тъй като ние сме на опашката откъм стената, а тя е по-дебела. Пускат по около десет човека – все пак всичко е will call и всеки трябва да бъде обслужен индивидуално на входа. Тук идва първият голям К**. Малко преди входа взимат знамената на всички – включително нашите – обяснението е, че го правят, за да не го разпъваш вътре и да пречиш на останалите. Направяо щях да се побъркам. В последствие разбирам, че това го прави охраната на Филмор и едва ли е свързано с изискване на бандата – все пак Металика обичат знамена!

Както и да е. Влизаме и си оставяме нещата на гардероб. Разглеждаме мърчъндайза. Аз не виждам нищо осбено – тениските са постни – 30 долара мъжките, 40 женските – все още се чудя дали да си взема. Просто ми изглежда прекалено скалпиране това…

В залата заставаме леко вляво от сцената. Може би сме на около 5-6 ред. Пускат се парчета на Металика и след всяко парче отзад на видео стената (реално киноплатно и проектор) пускат разни поздрави за 30- годишнината на бандата от разни известни личности – актьори, музикатни, всякакви други известни фенове на Металика – уникален поздрав от Флий от Ред Хот. И цяло филмче с поздрав от U2 – докато се усетя обаче и малко не разбрах за какво става дума – те лежат на кушетките в един психиатричен кабинет и говорят с психолога, а тя си драска разни бележки – Metallica Rockz…U2 hmmm! Това което аз не успях да чуя е какво U2 точно казват за бандата…Предполагам ще ги пуснат по нета всички тези моменти.

Изведнъж на цената излиза един суинг бенд и почва да забива джаз/суинг версии на Металика (Soul Rebel Brass Band). Изведнъж на балконите на Филмор се появява Джеймс, който явно яко се кефи на изпълнението на бенда!

Тук е място да вметна, че Филмор е малка, може би колкото зала Хр. Ботев в София, но без седалките, сцената е с подобен размер. Проветрението е убийствено – не се пуши, като се прибрахме след 5 часа в залата миришех по-добре отколкото след 8 часа на работа!

По едно време след като бенда напуска сцената, се появява Джим Брюър и почва яко да ръси простотии. Изведнъж на сцената излизат и Металика – почват да си лафят с него и с публиката. Успяваме да видим, че няколко човека са се промушили през охраната със знамена. Джеймс и Ларс почват да киризят кой откъде е. Аз не издържам и си свалям тениската (тази с новия дизайн на знамето за 30-годишнината) Кърк се заглежда и прави одобрителен жест – не знам какво е видял, той е на около 5 метра от мен, а все пак детайлите върху тениската са малки, точно в този момнет ме е много яд за знамената… След малко приказки Металика се изнасят и оставят Джим, който води една игра от типа най-бързия отговаря пръв – има 3 банки с 3-ма състезатели, задава се въпрос, който първи натисне бутона отговаря – точно като в ТВ състезание. Въпросите са сравнително лесни, аз знаех отговора почти на всички, но си е друго да си на сцената. Имаше там една мацка от Финландия – налялал е тотално гипса – дори Джим почва да я вика, преди да се зададе въпроса, и й ги показва, за да й помогне – без резултат – стои като статуя. Накрая на последния въпрос, който беше без значение за изхода от викторината – той отиде, натисна вместо нея бутона и отговори вместо нея – луд е чилякът отвсякъде!


След това изкараха 2 мацки, които да разкажат уж някви уникални истории от живота си как им е повлияла Металика. Едната беше французийка и почти нищо не й разбрах. Другата американка и общо взето беше как била с някакъв супер добър приятел преди 17 години и казал (може и да бъркам годините), след няква супер кофти ситуация – айде да ходим да слушаме Металика у нас…и оттогава това и правят…заедно – нищо осбено. След това има още една игра, подобна на предната, но целта и е да се разпознае рифа от дадена песен.

След тези загрявки на сцената излизат Апокалиптика и забиват доста яко и приятно. Няма да се спирам на сетлистовете, защото ги знаете по-добре от мен.

И…почва подготовката за Металика – както винаги доста дълга, и както винаги – най-много време се настройва Зак с баса на Роб. Виждаме, че приготвят иснтрументите за ънплъгд, което е първата индикация, че нещата няма да са такива, каквито са на обикновен концерт – т.е. излизане, 18 песни – вие сте велики, ето ви перца, чао!

Сетлистът го знаете, но да преразкажа накратко впечталенията – излизат без интро и просто почват The call of Ktulu, след това no remorse, shortest straw, lepper messiah…изведнъж какво…нова песен! Т.е. няква изостанала от Death Magnetic. На място като я слушах, не ми се строи кой знае колко интересна. Оттук нататък следват само изненади – свирене с фен на Wherever, после John Marshall за Sad, Leaf и One с Апокалиптика – уникални изпълнения, особено на One, където до тежката част свиреха само челата, а Джеймс пееше.

Оттук натавък стана лудница, влизат-излизат…Jason за Harvester и Damage, после Saxon, Diamond Head (пълни версии на Helpless, Am I Evil)…просто не знахеме къде сме. И за капак Seek с всички, които са били на сцената досега – суинг бендyt, Saxon, Diamond, Jason, Apocalyptica, John…

Не знам колко продължи, но съм тотално разбит, още Металика като почнаха сме успели да се придвижим напред – на втора трета линия и виждаме и чуваме всичко перфектно, тъй като сме точно срещу единия микрофон. Металика си тръгват, като само Роб взима перца с шепи и ги мята – успяваме да приберем четири – всичките различни, всичките нови – специално издание за 30-годишнината.

Тръгваме си, като успяваме без проблеми да си приберем знаменaта, лафя си малко с този, дето ги пази, не е този дето ни накaра да ги оставим, и му обяснявам колко е тъпо това, щото все пак Металика сами ни призовават да им правим банери и да им ги даваме… За сряда ще се опитаме някак си да вкараме знамената по друг начин, ще видим какво ще измислим.

Отиваме на спирката, 2 часа сутринта е, но тази линия работи денонощно. Изведнъж на спирката виждаме няколко лимузини и хоп – появява се Джеймс – охраната го вкарва в колата и отпрашва, без да говори с фенове, без снимки, без автографи. Същото се повтаря след пет минути с Кърк…разбираемо е, целия концерт сигурно беше около 3 часа с паузите, изглеждат доста изтощени…и изведнъж се появява Джейсън и почва да дава автографи, като се подписва и върху облика си на нашето малко знаме…
Каква вечер…първо останахме без знамена, а приключваме с четири перца и автограф от Джейсън…
Докато се чудим дали да чакаме другите, пристига автобусът и предпочитаме да се качим – тотално сме разбити и искаме да си починем. Мисля, че трябва да хванем Ларс за знамето, той може би ще се впечатли най-много. Предполагам другите вечери няма да са като тази – имам предвид като гости, песни…и дори не мога да си представя какво следва…

 

 
1.     The Call of Ktulu
2.     No Remorse (Full Version)
3.     The Shortest Straw
4.     Leper Messiah
5.     The Day That Never Comes
6.     Carpe Diem Baby
7.     Hate Train
8.     Please Don’t Judas Me
9.     Wherever I May Roam (w/ MetClubber John Dent)
10.     Sad But True (w/ John Marshall)
11.     No Leaf Clover (w/ Apocalyptica)
12.     One (w/ Apocalyptica)
13.     Harvester of Sorrow (w/ Jason Newsted)
14.     Damage, Inc. (w/ Jason Newsted)
15.     Motorcycle Man (w/ Bif Byford)
16.     The Prince (w/ Sean Harris & Brian Tatler)
17.     It’s Electric (w/ Sean Harris & Brian Tatler)
18.     Helpless (w/ Sean Harris & Brian Tatler)
19.     Am I Evil? (w/ Sean Harris & Brian Tatler)
20.     Seek & Destroy (w/ Jason Newsted, John Marshall, Sean Harris, Brian Tatler, Bif Byford, Apocalyptica, and the Soul Rebels Brass Band)

Share and Enjoy

  • Facebook
  • Twitter
  • Delicious
  • Digg
  • StumbleUpon
  • Add to favorites
  • Email
  • RSS