Групата заслужава огромна благодарност за турнето на Голямата Четворка, заяви Джоел Макайвър специално за Harvester of Sofia

Джоел Макайвър е британски автор на книги, който нашумя с редица свои творби за популярни метъл банди. Най-известното му произведение е биографията на Металика „Justice For All: The Truth About Metallica”, която излезе на пазара през 2004 година. Той е писал още за Слейър, Блек Сабат, Слипнот, Ред Хот Чили Пепърс и др. Преди година се появи и първата биография на Клиф Бъртън – “To live is to die”, също дело на Макайвър. Книгата вече е и на българския пазар. В тази връзка Harvester of Sofia потърси Джоел. Той беше любезен да даде второто си интервю за официалния фенклуб на Металика в България.

- Здравей, Джоел, вече три твои книги са издадени в България. Как се чувстваш, когато дори в малка държава като нашата започваш да ставаш популярен?
- Страхотно е, когато някой се интересува от работата ми. Благодаря на всички в България, които ме подкрепят.

- В предишното интервю, което даде за нас, говорихме за възможността за концерт на Голямата Четворка. След като вече това е факт, какво ти е мнението за шоутата? Очаквано ли се представиха бандите?
- Да, те свириха невероятно. Бях на първия концерт и не видях нито една грешка по време на изпълнението или някакъв технически проблем. Може и да е имало някакви, но са били зад сцената. За мен беше изключително важно да видя това шоу, защото никога не съм предполагал, че може да се случи. Metallica заслужават огромна благодарност и уважение за това, че го реализираха.

- Знаем, че си бил на концерта на Четворката в Полша. Как ти се стори публиката и прие ли еднакво добре всички банди?
- Трудно е да се каже, защото Anthrax свириха много рано и стадионът беше пълен само на 60 процента, но хората, които бяха там, бяха много ентусиазирани. Публиката беше страхотна – всички знаят колко популярен е метълът в Източна Европа.

- Шоуто в София беше по-специално от всички останали – беше излъчвано директно в цял свят, ще бъде издадено на DVD, а и в края на концерта на Металика излязоха членове на всички банди, за да забият заедно Am I Evil? Успя ли да присъстваш на този концерт на живо или да го гледаш в някой киносалон?
-Не, не бях там и не съм гледал нищо друго освен Am I Evil? DVD-то ще е невероятно, все пак имах достатъчно късмет и ги гледах в Полша, което за мен самия беше велико.

- Освен че Четворката порасна и се попромени – с тях израснаха и много от феновете на бандите. Средата и края на 80-те, когато стават легендарни, много от феновете им са 15-20 годишни, а през 2010 са вече 35-40 годишни. Каква е разликата между едно шоу на Металика от 1988 и от 2010? Каква е разликата в публиката, в атмосферата?
- Атмосферата си е същата, но публиката, демографски погледнато, се е разширила. Групата свири по-професионално и очевидно имат достатъчно голям бюджет за масивна продукция, но суровата, груба енергия и ентусиазмът от концертите в началото на `80те вече ги няма. Това съвсем не е по вина на Metallica, просто на стадион усещането не е същото като в един малък клуб. Гледах ги на едно шоу през 2008 пред няколко стотин човека и беше невероятно.

- С годините Голямата Четворка се промени – навремето беше секс, наркотици и рок н рол – сега, когато вечеряха заедно преди един от концертите на Сонисфиър, Дейв Елефсън спомена, че са си говорили само за семейни работи – деца и т.н. Как семейният живот се отрази на музиката, на турнетата и на представянето на бандите?
- Мисля, че основната разлика е, че всички те имат по-важни приоритети от музиката сега. Семейството е на първо място за тях, както и за всеки друг и точно за това логистиката по време на турне се организира лесно. Смятам, че групите свирят толкова добре, колкото и преди.

- В книгата за Слейър разказваш една много интересна случка, когато Том Арая, пиян като дъска, се изпикава на главата на Кронос от Венъм. Знаеш ли други подобни забавни моменти за Слейър, Металика или която и да е друга банда.
- Стотици са! И повечето са намерили място в книгите ми. Като си говорим за забавни случки, трябва да прочетете автобиографията на Dave Mustaine, страхотна е.

- Както споменаваш в книгата си за Клиф, в своето последно интервю той казва, че Металика ще започнат да свирят по-леко и с по-опростени мелодии – …And justice for all сякаш не е точно това, но последвалият Черен албум, както и Load и Reload са точно такива. Разбираме, че и Клиф е голям фен на американския южняшки рок – има ли песни от тези три албума, за които си си казвал – ето това имаше предвид Клиф в последното си интервю?
- Не в тези албуми, но слушах неща на Kyuss и се чудя дали Клиф би поел в тази посока. Жалко е, че никога няма да можем да разберем.

- По различни причина Металика нямат голям късмет с басистите си. Мислиш ли, че Роб ще остане с бандата до края? Дано да е жив и здрав дотогава.
- Кой знае… но за момента той е най-енергичният член на групата!

- Има слухове за някакво по-специално турне на Металика догодина – споменава се, че ще има концерти само в 10 града в света. През 2011 е 30-годишнината на бандата. Знаеш ли дали планират нещо специално и би ли ни издал в кои европейски градове можем да ги очакваме…за да почнем да събираме пари отсега и да резервираме самолетни билети и хотели.
- Все още нищо не съм чул, но групата винаги готви някакви изненади.

- Ако има подобен концерт в Лондон, Париж и/или Берлин, би ли посетил и трите шоута? Би ли посетил и пре-шоу партита, където ще можеш да се срещнеш с най-запалените фенове на бандата?
- Да, разбира се. И на двата въпроса!

- Какво очакваш от следващия албум на Металика. В предишното интервю за нас спомена, че не очакваш Рик Рубин отново да е продуцент на тавата, тъй като Ларс е заявил, че Металика обичат да ги ръчкат? Кой продуцент мислиш би извлякъл най-доброто от от бандата в момента? Кога очакваш да излезе албума предвид големите паузи между всеки албум на бандата напоследък?
- Трябва да попитате Metallica за тези неща. От опита си, който имам, бих могъл да предположа нещо. Говорих с Роб в Полша и според него Рубин е възможният избор за продуцент. Лично аз мисля, че те сами трябва да си продуцират албумите. Очаквам нов албум, а и турне след него след две или три години.

- Предполагам познаваш Стефан Чирази (б.р.-главният редактор на списанието на фенклуба на Металика So What), той ни е обещал да ни даде интервю. Подскажи ни някой интересен въпрос, с който да му вземем акъла?
- Срещнах Стефан за пръв път в Полша, въпреки че поддържахме връзка с него чрез интернет от дълго време. Питайте го за редактирането на So What и как точно действа. Дали обсъжда всяка статия с групата, дали обменят нови идеи и т.н.?

- В момента гласа на Джеймс е много по-груб и като цяло саундът на Металика е много по-плътен отпреди 28-29 години. Слушайки как звучат на живо в момента Hit the Lights, Motorbreath, Seek, не смяташ ли, че Kill em All трябва да бъде презаписан?
- Не, обичам този албум! Трябва да презапишат Justice и да му добавят бас. Иначе албумите от `80те са съвършени!

- На 24 юли на Калиакра Рок Фест в България свири голямата тройка на немския траш – Destruction, Sodom, Kreator – коя ти е най-любима от тези банди?
- Kreator, но харесвам и останалите. Скоро писах резюме за последния албум на Kreator. Те са най-добрата неамериканска траш метъл група.

- Мислиш ли, че ние българите получихме възмездие заради това, че дълги години наред тук не можеха да се провеждат рок/метъл концерти, а сега само в рамките на един месец имаме възможност да гледаме – Anthrax, Megadeth, Slayer, Metallica, Sodom, Kreator, Destruction?
- Мисля че всякакво потискане на културата заради политически причини е вид морална несигурност и фактът, че сега метълът в България е в добра форма, след като толкова години е бил забранен, ме прави много щастлив. Само глупаците и политиците обвиняват за всичко силната музика.

- Ако останеш на самотен остров и имаш право на дискографията на една единствена банда, коя би избрал и защо?
- Невъзможно е да избера само една … Ще са Metallica, Slayer, Morbid Angel, Miles Davis, Prince и Bach. Те изразяват всичките ми емоции.

- Разкажи с няколко думи за себе си и за семейството си?
- Женен съм с две деца. Живеем близо до Лондон и имам страхотен живот, въобще няма от какво да се оплача.

Share and Enjoy