Разказът на Ася за случилото се на 21 и 22 юни

Отминаха около 20 дни от най-великото събитие за мнозина от нас. Едва ли някога пак ще станем свидетели на такъв невероятен фестивал с велики групи, които свирят на една сцена в един ден и то точно в София. Ето как протече всичко през очите на Aся:

Когато през 2008 имах лудия късмет да се видя с Metallica и да им благодаря, за това което правят за нас, през ума ми не е минавало, че след по-малко от две години те отново ще са тук и ще ме накарат за пореден път да загубя дар слово. Все още ми е трудно да намеря подходящи думи, за да опиша случилото се на 21 и 22 юни.

Така чаканото пре-парти дойде с гръм, трясък и много дъжд в понеделник (21 юни). Успяхме да надминем и най-смелите си очаквания от към посещаемост. Клуб R.B.F. се напълни, дойдоха приятелите ни от България, Европа и дори Русия. Hate Campaign, заедно с Бобз от Fyeld, забиха сет от девет песни, само резачки, които те оставят без дъх, но с жажда за още. Специално за фен клуба префасонираха Harvester, за да се получи стабилната интерпретация, на която би завидял всеки локален чаптър.

Изненадата обаче дойде с фантастично medley, което обхвана всяка песен от албума Мaster of Puppets. Вярно, не съм гледала на живо нито един от поредицата концерти в чест на 20-годишнината от Мaster of Puppets, но си признавам, че ченето ми падна до земята с първите акорди от Orion….

Момчетата не спираха да ни показват колко сме специални. Точно ние бяхме първите, които чуха и видяха на живо и за пръв път двете авторски парчета на Hate Campaign ¬– „Feed The Pain” и „Shallow Person”. Бобз отново се изправи зад микрофона, за да ни довърши с още три от любимите ни песни на Metallica.

След кратка пауза за пресушаване на някоя и друга бира на сцената се качи и втората банда, нямаща си име, която също ни беше подредила сетлист, пълен с изненади. Не само че бяха обхванали още няколко велики групи, но и радваха с различни вокали, които на бегом от нищото изкачаха на сцената, за да ни накарат да се дерем заедно. Миро, Мишо, Илиян и Бобз се редуваха майсторски зад микрофона и не ни даваха да си поемем и глътка въздух. От Metallica, през Slayer и Sepultura, после Pantera и Alice in chains … в компанията на крокодила Гена, който беше малко срамежлив и изкаран принудително на сцената, завършиха с две парчета на Robb Flynn и компания, които изпяха заедно. Абсолютен пир за сетивата.

След концерта всички бяха с усмивки до ушите и всички до един признаха, че това е било най-доброто парти на HOS (засега…), най-добрата загрявка за предстоящия концерт. Един по един хората започнаха да се разотиват, за да събират сили за предстоящия тежък ден, а самата нощ беше заредена с много енергия и предвещаваше нещо велико. Но никой от нас, нито един, не беше подготвен за изненадите, които самите Metallica ни бяха приготвили.

На 22 юни всичко беше на страната на Harvester of Sofia от времето до организаторите на феста. За концерта на голямата траш четворка се изписа много, много се изговори, нагледахме се на качествени снимки и дори го гледахме по няколко пъти…

А какво се случи по време на Metallica? Официално написахме историята!!!
България и българската публика има своето почетно място в сърцата на Metallica. Доказахме, че сме истински и отдадени фенове. Накарахме ги да се почувстват като у дома си и те го оцениха… Що се отнася до нас, локалният чаптър Harvester of Sofia беше почетен още с излизането им на сцената. Въпреки че знамената ни бяха скрити зад стена от фотографи, веднага бяха забелязани от Джеймс и компания. Доволни кимания и поздравления за тях получихме и от четиримата многократно. Редяха класика след класика, а в публиката отекваше всяка дума! Изненадата дойде с Harvester of Sorrow, песента която за нас е повече от химн. Членове на HoS, които бяха спечелили среща с групата преди концерта, бяха помолени да напомнят на Ларс, че тази песен не е изпълнявана в България нито веднъж. Няма невъзможни неща, казал той…
Уникалното звучене на песента обхвана стадиона и разтърси цяла София. Language of the mad….. изкрещя Джеймс в микрофона, а точно след няколко минути се случи и невероятното. Повечето от нас не му обърнаха внимание, някои просто решиха че им се е причуло, други въобще не разбраха че се е случило…. но ДА, нашето лично чудо, най-голямото признание от Джеймс, нещо което не се е случвало никъде и никога… В края на песента, преди последния риф от китарата на Хетфийлд дa премине в красивото соло на Кърк, пред 45 000 човека и още милиони по света, Metallica ни показаха, че сме специални. Съвсем ясно, Джеймс каза “Harvester of Sofia” и накара всички, които го чуха да им се разтопят сърцата!

Нямахме време да се съвземем от шока, защото последва още един … Джеймс застана пред нас с новата си китара, украсена с българското знаме (отново признание към Harvester of Sofia). Да… излизайки с нея на сцената посочи едно от знамената на клуба, посочи стикера и се усмихна широко!
Покани своите колеги на сцената … и един след друг се появиха…. голямата четворка на една сцена БУКВАЛНО!!!!  Самата сцена отесня изведнъж, а изглеждаше толкова огромна… Така написахме историята. Само и единствено в София, тези великани забиха едно парче заедно. Истинска привилегия. България получи своя собствена глава в историята на Metallica.  За всички присъствали това беше един незабравим и красив момент, а самата песен Аm I Evil? никога няма да е същата. След много приятелски прегръдки всичко завърши със снимка за спомен, с гръб към публиката, за да е и тя част от снимката.

След това Джеймс покани и нас на сцената, стадион „Васил Левски” беше осветен от прожекторите и всички запяхме трите лесни и познати думички „Seek and Destroy” … Бяхме едно цяло, петият член от Metallica.

Единственото, което не успяхме да направим е да хвърлим знамето достатъчно силно, за да стигне до сцената. Въпреки това, два дни по-късно то беше предадено лично на Джеймс.

Усмихнати и изтощени, доволни и заредени с много емоции, без думи и в еуфория, спокойни и кипящи от енергия…. така изглеждахме след лятната траш буря, която ни отнесе и си замина. В погледите на всеки един от нас се четеше щастие, чисто и неподправено…. Събрахме се за няколко общи снимки на Harvester of Sofia и си казахме „до скоро” с пожелание пак да го повторим и догодина, поне веднъж, някъде в чужбина…. а защо не и отново тук.
Няма невъзможни неща, каза Ларс, няма невъзможни неща!!!

P.S.
Тук е моментът и да изкажем огромни благодарности на Петър Петров, шеф на Balkan Entertainment Company – организатор на Sofia Rocks, за неговата помощ и подкрепа!!!

И също така на всеки един от музикантите от двете групи, които свириха на пре-партито и които буквално ни махнаха главите с уникалните си изпълнения!!!

Share and Enjoy