Мийт енд грийт-а на Добри

Повечето от вас познават Добри Коцев. Ето, че дойде и неговият голям миг в живота. Добри беше един от късметлиите, които спечелиха правото да се видят на живо с четиримата от Металика. Това се случи преди концерта в София. Ето и неговите впечатления:

Ще разкажа всичко, за което се сещам, което видях, чух или ми направи впечатление на срещата. Някои неща вече сте научили, други сигурно ще ви е интересно да чуете. Ще включа и част от разговорите с другите участници, пък те ако искат могат да ги разкажат и от своята гледна точка.

Още около 16,40 часа се бяхме събрали всички спечелили от лотарията на Мет клуба –  общо 12 човека. Това бяхме всички 8 човека, които писаха, че са спечелили в нашия форум и четирима чужденци. От тях две момчета от Истанбул, едно момиче – Офели, от Франция и един сърбин. Освен участниците от МетКлуб-а в последствие се оказа, че ще присъстват още четири човека  по линия на промоции и спонсори. Това бяха една жена, едно момиче на 16 години, доведено от баща си, и двама едри мъжаги, които закъсняха.

Към 16,50 часа се появи човекът от МетКлуба, който започна да ни проверява по лични карти в списъка, който носеше. Той беше едър, добродушен на вид метклубър от Латвия или Литва (трудно е да запомниш, като звучат почти еднакво). Веднага след него дойде и Джеф и се включи в проверката и лепенето на пропуските, като каза, че ако някой загуби стикера си, няма да му бъде заменен и няма да бъде допуснат до срещата.. Дойде и момичето от „Вирджиния рекърдс” (Люба), което носеше списъка с хората извън МетКлуба. Аз лично не се познавам с нея по име, но знам че тя се познава с някои от нашите хора а други ни познава може би по физиономии. След като мина проверката, останахме да чакаме закъсняващите двама. През това време успяхме да поговорим с Джеф. Той сподели общо взето следното: има страшно много работа, отговаря на имейли 24/7 (24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата), но се старае да отговори на всички и е спал последните две нощи общо под 10 часа, но заключи, че си харесва работата и обича да я върши. Освен това каза, че само жена му знае какво му струва всичко това и че всъщност няма „социален живот”. По това време са оказа, както отбеляза Ради, че сърбинът е доста нахален и гледа да се набута в разговора, като се включва на всяко изречение на Джеф. По същото време Ива беше разменила няколко думи с помощника от МетКлуб-а и беше научила, че и четиримата от групата ще дойдат и че срещата ще се проведе на „много хубаво място”.

Към 17,20-17,30 часа, след като се бяхме събрали всички, ни поведоха към мястото на срещата. Опитахме се да влезем през централния вход, но бяхме спрени от охраната:
- Не може да минете през ВИП-а.
- Ама как не може? Още вчера е говорено – казва представителката на „Вирджиния”
- ВИП-а е затворена зона и не може да минете през него – категоричен е охранителят на средна възраст.
- Ама как не може? Ще минем през зала „Родина” и отиваме на закритата писта – още вчера е говорено.
- На може да минете през ВИП-а и да отидете до пистата. Вип-ът е закрита зона.
Тогава Джеф махна иронично с ръка и каза „Няма значение, ще минем от друго място”.
Последният опит на девойката да убеди охранителя се оказа неуспешен и след повторните думи на Джеф, че знае друг път и ще минем по него, го последвахме. Минахме през входа за публика към Фронт ъф Стейдж, покрай сцената, отзад през тунела за камиони на сектор Г, през вътрешния коридор, по който имаше разлепени бели листове, указващи различните помещения за екипите, и по едно коридорче със стълби се озовахме на вътрешната лекоатлетическа писта под трибуната на сектор Г. Тогава разбрах защо мястото е хубаво за целта. Закрито, затворено за външни хора, тихо (мисля, че дори звукът от сцената не се чуваше), просторно, с много светлина идваща откъм голямата фасада на стадиона и със светла бежова стена зад гърбовете ни. Това е може би едно от най-подходящите места, където се е провеждал Мийт Енд Грийт някога. На всичкото отгоре в краката ни имаше и разчертани линии на пистата, на една от които се подредихме в редица.

Джеф повтори правилата които вече знаехме:
- всеки от групата има свой сив и черен маркер, с които ще разписва,
- с всеки от групата ще има човек, който ще ни снима с нашите фотоапарати,
- може да снимаме през цялото време, но не можем да правим видео или аудио запис,
- имаме право на по 2 автографа от всеки,
- може да задаваме въпроси, ако искаме, към всеки от групата,
- ако някой от нас наруши правилата, ще бъде отстранен от срещата веднага.
Като приключи с правилата Джеф добави, че членовете на групата скоро ще бъдат тук и можем да се подготвим. Той отиде да ги доведе, а помощникът му се подготви с видеокамера в ръка.

Четиримата с тениски на ХоС – Ива, Мария, аз и Ради бяхме в средата на редицата един до друг. Пръв от групата очаквано се появи Роб. Беше посрещнат с овации както и всички останали при появата и напускането им. Направи ми впечатление, че е по-нисък, отколкото очаквах. Започна от единия край на редицата, като не се задържаше много при никого. Когато дойде при мен, аз му дадох членската карта на ХоС с думите, които си бях подготвил към четиримата за по-лесно: „Ние сме няколко членове на българския чаптър „Харвестър ъф София” и искаме да ти дадем наша членска карата. Сега ние сме членове на МетКлуб-а, а ти си член на нашия чаптър”. Роб взе картата и позира на Ради да го снима. След това ми разписа нещата, снимахме се, благодари отнова за картата и продължи с Ради и следващите хора.

След нови 10-15 мин. чакане дойде Кърк. Външният му вид е описан от Ради много добре в статията във вестник „Стандарт”, така че няма да го повтарям. И той вървеше доста бързо от човек на човек, като отговаряше учтиво и с усмивка, но кратко на всеки. При мен се повтори това, което се случи и с Роб. Направи ми впечатление, че косата му отзад и отдолу е побеляла доста – нещо, което не се вижда отпред, а също и когато е на сцената и на снимките. И той продължи бързо към следващите хора, като единственото нещо, което съм запомнил като разговор с някого, е с Огнян. Говориха за китарата, която му поднесе за подпис и Кърк каза, че всъщност е важно как звучи тя.

Някъде по това време навън се изля дъжда и с Ради си говорехме, че имаме страшен късмет. Докато навън вали силно, ние сме на срещата с групата на закрито, а дъждът ще спре след малко. Ради отбеляза, че бингото е ударил Мега Дейв, който беше на сцената в момента.

Следващият, който се появи при нас беше Ларс. Той ни подмина, правейки се, че не ни вижда и отиде на прозореца. Погледна навън да се увери дали все още вали и чак тогава се върна към нас. Застана точно срещу мен и попита от коя страна да започна. Не направи играта между феновете в края, ами направо отиде от същата страна както и първите двама. Ларс, както всички вече знаем, гледа да говори с всеки, да каже нещо интересно и да предразполага хората. Докато разписваше нещата на 16-годишната девойка, той се опита да й каже нещо, но момичето или не разбираше. или не можеше да каже нищо на английски. Тогава Ларс й каза „Ти си като Кърк, нищо не говориш, просто бизнес.” Това естествено предизвика смях у всички присъстващи. По-нататък Ларс говори с момичето от Франция, като й каза, че резултатът от мача на французите с Южна Африка на Световното първенство е 2:0. Аз помислих, че е за Франция, понеже не чух добре и бях през няколко човека. После се оказа. че резултатът е бил в полза на Южна Африка. После говори с Мария и тя му обясни, че младата девойка не говори английски, но иска да получи от него палка, ако е възможно. Ларс се завъртя около оста си, тупайки се по задните джобове, попита асистентката си дали тя няма в себе си палка и отвърна „Емии… нямам. Всички искат палки”.

Когато застана пред мен, аз му дадох картата със същите думи като и на останалите. Той се загледа и понечи да каже нещо. Останах с впечатления, че нещо в изписването не е наред. След 2-3 секунди Ларс махна с ръка „Аааа…. нищо, нищо. Няма значение.” После му поднесох плаката за подпис, като му показах грешната страна, където има снимка на героите от американския сериал „Ориндж Каунти-квартала на богатите”. Казах на Ларс „Подпиши ми, но не тук, ами тук.” Той не позна героите и ме накара да го обърна целия. „Кои са тези, какво е това”. Аз му казах, че това е някакъв американски ТВ сериал, с надеждата да стане някакъв лаф. В този момент ме подкрепи и неговата асистентка, която също отбеляза какво има на плаката. Въпреки това ми се струва, че Ларс не се сети и не знаеше за какво точно става въпрос и продължи с подписите от правилната страна на постера.

Следващият човек в редицата беше Ради Той каза на барабаниста, че предните два пъти не са свирили „Harvester of sorrow” и бихме искали да я изпълнят, а Ларс отвърна, че няма невъзможни неща. След това забеляз,а че сме с различни ти-шърти с Ради и попита дали едната не е миналогодишната. Ние му обяснихме коя е от миналата година и коя от тази.

Когато вече продължи със следващите, на пистата се появи и Джеймс. И той започна срещите от същата страна на редицата като другите. Стоеше изправен, без да помръдва, гледайки и слушайки човека срещу себе си. Иска ми се да видя снимката му с французойката Офели. Докато ги снимаха, тя се изплези по посока на Джеймс и направи гримаса. Момичетата до мен също бяха много впечатлени от него. То си личи и от снимките.

При мен Джеймс взе картата на ХоС и прочете „Respected Member”, като и тук аз се притесних дали пък нещо с този израз не е наред. Тогава Джеймс направи движение с картата все едно я прекарва през ПОС терминал и каза „Аааа, кредитна карта за плащане, с платинен лимит”. Опитах се в объркването си да измисля нещо с по-голям лимит, но след като наум прецених. че не става нито със златна, нито с диамантена карта, отвърнах. „Да. Няма лимит.” И той повтори „Ънлимитед”. Застанах за снимката на разстояние до Джеймс, но той ме хвана през рамо и ме стисна здраво. Едва тогава се осмелих да протегна ръка и да я сложа на гърба му! По нататък, Ради говори с него за снимката с китарата със знамето, след което срещата приключи с последните няколко човека.

Мийт Енд Грийт-ът приключи и Джеф ни изведе в зоната пред сцената. Мислех си, че не съм в особен възторг през цялото време и че нищо не ми е направило извънредно впечатление, но през следващите 24 часа осъзнах, че напрежението и психическото натоварване са били много големи. Подробностите започнаха да ми се проясняват чак на другия ден след обяд, а някой неща така и не съм ги запомнил. Радвам се, че станаха хубави снимки, хубави автографи и мисля, че всичко протече по най-добрия възможен начин.

Продължаваме напред с надеждата за нови концерти, нови пътувания и нови срещи  заедно с всичките тези нови приятели в „Харвестър ъф София”!

Share and Enjoy