Интервю на Металика пред списание за феновете на скейтборда? Да, това е възможно. Както повечето от вас знаят, Джеймс и Кърк си бяха запалени по този вид развлечение, което по едно време се превърна в проблем заради някои счупвания и провалени концерти. Връщаме се към 1986 година, месец август. Двамата китаристи на набиращата тогава огромна популярност група говорят пред списание „Thrasher”:

Бусът паркира в просторната зала, скрита от погледите на дългата опашка от фенове, чакащи да влязат. Вратите на буса се отварят. Звук от въртящи се колела заехтя с трясък. Никой не възразява, екипът просто стои настрана и нарежда оборудването по местата. Кой да предположи, че тези двамата, които профучават на скейтбордовете си покрай оборудването, са част от основната атракция на вечерта. Двамата са китаристите на Металика и това е тяхното загряване за шоуто, което предстои.

Металика! Име, което бързо добива световна известност. Последният им албум „Master Of Puppets” се издига светкавично в класациите, а те междувременно подгряват на Ози Озбърн. Как се стигна дотук?

В началото на 1982 г. Джеймс Хетфийлд и Ларс Улрих създават своята банда в Лос Анджелис, записват парчето „Hit The Lights”, в което Джеймс прави както китарните, така и басовите партии плюс вокалите, а Ларс – барабаните. Това парче се появява в първата част на “Metal Massacre” и манията Металика започва. Последват две демота – и двете със заглавието „Hit The Lights”, и трето – живо изпълнение, наречено „Metal Up Your Ass”. Първият албум на Металика, издаден от лейбъла Megaforce Records, e “Kill ‘Em All” – албум, който завзе метъл света със сила. Парчетата „Jump In The Fire” и „Whiplash”, и двете сингли, продължават тенденцията, докато излиза вторият им албум. С „Ride The Lightning”, вече при Elektra, светът усеща доминиращата сила на Металика. Третият албум, „Master Of Puppets”, дори без видеоклип, се издига с бясна скорост към златото. В състава на бандата е имало няколко промени, но след издаването на първия им албум ядрото на Металика са Джеймс Хетфийлд (22 год.), Кърк Хамет (23 год.), Клиф Бъртън (24 год.) и Ларс Улрих (22 год.). Четири обикновени момчета с голямо желание да се забавляват и с адски много енергия. Тяхното искрено отношение е това, което направи тях и музиката им това, което са днес – беснееща банда с огромно настървение и професионализъм.

Това интервю с Джеймс и Кърк беше направено, гледайки епизоди на “Hokuto No Ken” (б.р.-манга сериал) – със сигурност една страхотна среща. Hella !

Кой първи се присъедини към бандата – Кърк или Клиф?

Дж: Клиф. Видяхме го как свири … Мисля, че Слейгъл беше организирал този концерт в Лос Анджелис. Участваха Trauma, Violation и още една банда. Всички ние отидохме там, чухме Клиф как свири и си казахме: „Да, това е нашият човек!”

Той имаше ли някаква представа кои сте вие?

Дж: Не. Ние продължихме да отскачаме до Сан Франциско от време на време за някой друг концерт. Обстановката, въобще цялата енергия там беше много по-добра. Хората можеха да оценят какво правим, докато в Л.А. хората просто се мотаеха и позираха с чашите и цигарите си. И така, ние упорито му досаждахме. С неговата банда не вървеше добре. Той виждаше, че нещата отиват към едно по-комерсиално звучене. Накрая той каза: „Добре, ще се присъединя, но ако вие, момчета, се преместите тук”. По дяволите, бяхме навити, беше ни писнало от Л.А.

Дейв Мъстейн беше ли все още с бандата по това време?

Дж: Да.

А кога се отървахте от Дейв и намерихте Кърк?

Дж: Това стана, когато се захванахме с Джони З. Зезула, този побъркан мениджър. Той ни извика в Ню Джърси и ние се съгласихме.

Защо ви искаше там? За да свирите или за запис?

Дж: За запис. Щяхме да се измъкнем за малко от вкъщи, да видим как е там. Сега като си помисля…това си беше щуро. Изведнъж просто се местим в Сан Франциско, без място, където да отседнем. А накрая се озовахме в жилището на Марк Уитакър. Беше яко.

К: В крайна сметка, Марк ни помагаше със записите за „Kill ‘Em All’ и Ride The Lightning”. Беше и нашият саунд човек.

Дж: Да, той дойде с нас до Джърси. Просто метна всичките ни неща в наетия камион и запали…

А Кърк все още не беше с вас когато отидохте на изток?

Дж: Аха.

К: Така се случи, че по пътя към Ню Йорк те имаха проблеми с Дейв.

Дж: По това Марк Уитакър беше мениджър също и на Exodus. И през цялото време пускаше записи на Кърк.

Е, Кърк, какво те накара да преминеш от Exodus в Металика?

К: В този момент Exodus имаха проблеми със състава. Имахме нов басист, който нещо не се вписваше в посоката, в която отивахме. Бандата не репетираше и бяхме в застой. Почваше да ми писва. Интересно се получи, че точно тогава Уитакър се обади и искаше да знае дали бих отишъл до Ню Йорк да се пробвам с бандата, защото те пък имаха проблеми с Дейв.

Познаваше ли ги тогава?

К: Ами да, бях ги виждал два пъти. Възможността сама се появи, така че нямах какво да губя ако се пробвам. Марк ми прати техен запис и аз го въртях 2 дни. Когато пак се обади, за да види дали съм навит, аз казах: „Ами да, разбира се!”. А след като каза, че ме искат при тях за прослушване, помислих, помислих, пък казах: „Става, идвам”.

Имаше ли лоши чувства от страна на останалите момчета от Exodus?

К: Да, в началото, но ме разбраха. Ако на някой от тях им се беше отворила подобна възможност, щяха да направят същото.

Дж: Цялата работа беше странна. Никога не бяхме излизали извън Калифорния. И изведнъж открихме, че наистина имаме проблем с отношението на Дейв към нещата. Не му понасяше да е далеч от дома. Знаехме, че не няма да го бъде така, и почнахме да се оглеждаме. Всъщност не правихме истинско прослушване с Кърк. Дойде, посвирихме и вече беше с нас. Не знам какво щяхме да правим, ако не го бяхме харесали. Нямахме пари, за да му платим обратния билет. Едва намерихме пари да изпратим Дейв у дома. Когато той попита: „Кога излита полетът ми?”, последва: „Дейв, ето ти билет за автобуса, тръгва след час, хайде чао!”. Кърк пристигна може би час по-късно.

К: Наистина беше особена ситуация, защото аз също излизах извън Калифорния за първи път, а отгоре на всичко почти не познавах никого от тях – с изключение на Марк. Поех голям риск, защото имаше възможност да не ме харесат или нещо такова. Заминах с всичките си неща и оборудване и бях аз този, който плаща.

Дж: Използваше и нещата на Дейв, защото той нямаше как да си ги вземе с автобуса.

Свирихте с Venom?

Дж: Да, голямо събитие!

К: Имаше около хиляда човека. Беше едно от най-големите ъндърграунд шоута!

Какви бяха отзивите за вас, в сравнение с отзивите от изпълнението на Venom?

К: Добре се получи, хората наистина ни харесаха. Ние все още бяхме по-скоро ъндърграунд банда.

Дж: Беше си едно от първите ни по-значими изпълнения.

К: Джони З. се погрижи да пишат за нас в доста нюйоркски вестници…

Дж: Освен това той притежаваше и музикален магазин, „Johnny Z’s Rock and Roll Heaven”, където продаваше нашето демо и албума.

Много хора си мислеха, че сте банда от Източното крайбрежие, защото там демото ви можеше да се открие навсякъде.

Дж: …и това ни вбесяваше!

Имахте адрес в Сан Франциско, хората бяха чували, че сте от Л.А…беше нещо като „Ей, тези от къде са?”

Дж: А фен клубът беше в Орегон.

К: Billboard пък все още си мислят, че сме датска група.

Отидохте в Ню Йорк, за да запишете „Kill ‘Em All”, който изненада всички.

К: Sounds Magazine ни дадоха половин звезда (смее се)

Обзалагам се, че сега биха ви дали 4 звезди.

К: Ами да, получихме 5 звезди за “Master Of Puppets”

Дж: Хич не ни пукаше.

К: Смятахме, че каквото и да правим, щеше да има хора, които ще се колебаят, защото тогава нещата бяха различни.

Възприемахте ли се като хеви метъл банда тогава?

Дж: Да. Никой от нас не се кефеше кой знае колко на пънка, може би само на Ramones и Pistols. Не бяхме истински пънк фенове.

К: Това е нещо, което много хора не знаят.

Но вие бяхте по-бързи дори от Motorhead.

Дж: Ние просто упорито свирехме и парчетата ставаха все по-бързи и по-бързи, а енергията нарастваше.

К: От момента, в който почвахме пишем, до момента, в който се появяваха в албума, парчетата ставаха все по-бързи, а когато ги изсвирехме на живо – дори още по-бързи. Правехме разни неща, мислейки си, че ще ги свирим с нормално темпо, но накрая неусетно ги забързвахме.

Дж: По дяволите, винаги беше по-бързо на живо! Алкохолът, изродите наоколо, просто вълнението!
К: Адреналинът!

И ето, че правихте този нов вид метъл, който предполагам сега се нарича спийд метъл, или нещо такова.

К: Мразя подобни определения, етикети…

Определенията са единственият начин хората да категоризират нещата. Някои мразят хеви метъла, защото банди като Journey са сложени в тази категория.

Дж: Ако някой има гадно мнение за хеви метъла, той така или иначе няма да е безпристрастен…”Хеви метълът на Металика? О, не струва” , а дори нямат идея как звучим.

Кога се увеличиха продажбите на „Kill ‘Em All” ?

Дж: Когато се появи “Master Of Puppets” (смее се).

К: Продажбите бяха стабилни. Не се продаваше в огромни количества, но все пак…

Дж: Всички наши албуми имаха стабилни продажби. Когато излезе, всички хардкор фенове го купуваха. Но след това албумът не пада, а просто държи позиции.

К: След връщането от турнето „Kill ‘Em All For One” свирихме от време на време в района на залива и започнахме да правим нов материал за „Ride The Lightning”. Излезе сингълът “Jump in the Fire” и бяхме готови за Европа. Беше първото ни европейско турне и останахме много изненадани от реакциите, защото демото “No Life To Leather” сериозно циркулираше из Европа – в Холандия, Дания, Германия, и т.н. А „Kill ‘Еm All” беше много по-добре приет отколкото в Америка. Каква публика само чакаше да ни види!

Какви ли не банди се формираха тогава и всички казваха: „Металика оказа основно влияние върху нас!”. Какво мислехте за това?

Дж: Беше яко. Ако въздействаш на хората – значи по всяка вероятност се справяш добре, оригинален си. Имаше много банди, като Van Halen и Black Sabbath, които бяха копирани от адски много хора.

Счита се, че Металика един вид разчупиха застоя, който съществуваше в американския хеви метъл.

К: Ами да, предполагам, че сме били въздействащи по онова време.

Това ли целяхте или просто се случи?

К: Така се случи, не беше планувано. Мислехме си: „Това е яко, можем да помогнем повече неща да се случват на метъл сцената. Отворихме много нови пътища за комуникация.

След ъндърграунд успеха на „Kill ‘Еm All” и възникването на тенденция за поява на нови банди от жанра на Металика, имаше ли някаква промяна в отношението на някои от членовете на бандата?

К: По онова време успехът не беше чак толкова значителен. Ние все още бяхме ъндърграунд банда, но с много хора, които ни копираха.

Дж: Ние определено бяхме уверени в това, което правим. Не се чувствахме заплашени от нито една банда. Нямаше различно отношение от сорта на „Ние създадохме това”. Просто продължихме в същата посока.

В „Kill ‘Еm All” чухме за първи път това, което бихме нарекли оригиналния чунга-чунга риф? От къде се появи този риф?

Дж: Е, аз винаги съм си падал по рифовете…Diamond Head, Sabbath…

K: Това е наистина здрав риф и преминава от една част в друга без глупости по средата…Като добре измайсторен филм.

Дж: Рифовете ни се появяват случайно. Ние просто се размотаваме с китарите и … изведнъж „Бързо, записвай!”

Бихте ли посъветвали други хора да правят същото?

Дж: Не! Това си е нашият начин. Не го правете!( смее се). Е, при нас върши работа…

Първо музиката ли пишете или текста?

Дж: И двете първо. Първи изникват имената на парчетата и рифовете.

К: Общата идея за парчето идва първа.

Защо в „Kill ‘Еm All” се усеща една по-яростна нотка?

Дж: Това заглавие дойде, когато не ни позволяваха да запазим някои от другите заглавия. Клиф избухна: „Знаете ли к’во, тези копелета от Компанията – да мрат всичките! (кill ‘еm аll)”

К: Всички бяхме бесни, защото звукозаписната компания отказваше да озаглави албума ни, както ние искахме, защото щяло да пречи на продажбите.

Как искахте да озаглавите албума първоначално?

Дж: „Metal Up Your Ass”. Искахме също обложката да бъде с кенефа и ножа, които сега имаме върху тениските, и които по този начин имат двойно повече публичност, ха-ха!

А откъде дойдоха пънк елементите? Изведнъж се появиха ваши снимки с тениски GBH и Discharge…

К: Ами, така се случи, че едни ден чухме пънк банда, която свиреше така бързо като нас. И си казахме: „Ей, това е добро”.

Нямахте ли представа какво има на пънк сцената?

Дж: Всъщност не. Разни пънкари идваха на нашите шоута и питаха: „Хей, чували ли сте за тази или за онази банда?”. А аз : „Не, дай запис насам, да ги чуя”, и така навлязохме в нещата.

Коя беше първата пънк банда, която чухте по този начин?

К: Лично аз – Discharge

Дж: Беше или Discharge, или GBH.

Промени ли това начина, по който правехте музика?

К: Промени начина, по който свирехме.

Направи ли ви по-толерантни?

Дж: Ами да, почнахме да слушаме неща от различни течения, вместо да повтаряме: „Хайде да посвирим малко метал най-после”

К: След като започнахме да слушаме пънк парчета последваха и други неща – не ми се иска да го казвам, но The Police например…

Дж: Кърк слуша The Police! ( смее се)

К: Това, което искам да кажа е, че започнахме да слушаме музика, различна от хеви метъла, разширихме кръгозора си…

До този момент метъл банди ли слушахте?

Дж: По онова време метъл сцената беше доста малка, почти нямаше банди, така че трябваше да изпъкнем.

Слушахте ли какво казват пънк бандите или обръщахте внимание само на рифовете?

К: Всичко беше полезно.

Дж: Даде ни някои други доста тежки теми, за които да пишем.

Очевидно има разлика между това, което се опитвахте да кажете с „Kill ‘Еm All” и с „Ride The Lightning”.

Дж: Да. Освен това всичко в „Kill ‘Еm All” беше написано толкова отдавна. След това имахме много време да пробваме различни неща.

„Kill ‘Еm All” е доста суров и агресивен, а „Ride The Lightning” е по-шлифован.

Дж: Това е така, защото вече бяхме прекарали доста време в студиото. Нямахме кой знае какъв опит при записването на „Kill ‘Еm All”. Нашият така наречен продуцент просто си седеше там и слушаше, „Довечера, когато приключим със записите за днес, може да отидем на клуб, а?…Готово ли е кафето?”. Нямаше какво да каже за нашите песни. Пък и не мисля, че смееше да каже нещо, защото ние бихме казали: „Майната ти, парчето си е наше!”. Но той не помагаше нито с продуцирането, нито със звука или с каквото и да било. Така че си създадохме лошо мнение относно какво е това продуцент.

Вие ли го избрахте за продуцент или беше избран за вас?

К: Той беше избран от звукозаписната компания и от нашия мениджър тогава – Кевин Сийд.

И така, разбрахте по неприятния начин как се случва продуцирането?

Дж: Да, беше брутално. Следващия път, когато влязохме в студио – за записа на „Ride The Lightning”, си казахме: „По дяволите, ще го направим сами!”

И успяхте ли да се справите?

К: Справихме се. Имахме добър саунд човек.

Дж: Трябваше да се съобразяваме с бюджета си. Не беше малък, но не и достатъчен за местата, на които искахме да отидем, нито за студиото или за продуцента, който искахме. Така че си казахме: „На практика се справихме с последния албум сами, така че давай просто да вземем най-доброто студио и най-добрия звуков инженер!”

К: …който беше напълно наясно с нашия звук, а това беше важното!

А от къде се появи Elektra?

К: Сменихме мениджмънта и новият реши, че зад нас трябва да има значима звукозаписна компания.

И той знаеше как да го постигне?

К: Имаше репутация на човек, който е наясно какво прави. И така, беше обявено, че Металика очакват оферта от някоя голяма звукозаписна компания и 3 или 4 различни компании искаха да подпишат договор с нас. След като обмислихме всяка една оферта, решихме, че тази на Elektra е най-добра. Въпреки че имаше по-добри от финансова гледна точка, Elektra имаха репутацията, че дават пълна музикална свобода на изпълненията. Бяха доста либерален лейбъл и изпробваха разни нови по онова време неща.

Дж: В онзи момент имаше адски много банди, които бяха грабвани от по-големите лейбъли. „Ей, метълът е новата мания, там са парите!” – това все още върви. Докато другите лейбъли имаха доста банди, Elektra имаха само Motley Crue и Dokken. Щяхме да сме третата т.нар. метъл банда с Elektra, така че щяхме да получим достатъчно подкрепа. Ако бяхме подписали с Atlantic, където имаше още десетина метъл банди, щяхме да висим да чакаме да ни паднат някакви пари, „Хей, ето ви малко кинти, вземете си хамбургер или нещо такова”.

ОЧАКВАЙТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ…

превод: Мария (frantic)

Share and Enjoy

Тагове: James Hetfield, Kirk Hammett, Lars Ulrich, Metallica