Джеймс: Липсват ми дните, когато я нямаше голямата отговорност

Фронтменът на Metallica Джеймс Хетфийлд даде интервю за базирания в Шарлът (САЩ) вестник „Обзървър”. В него той се връща най-вече към миналото си.

james

-Това ли е първият път, в който турнето ви не е толкова интензивно?

-Една седмица свирим, една седмица не. Пет концерта за седем дни, след това обратно вкъщи за седмица, за да може да си видим децата. Това е първото турне, което правим по този начин. По време на турнето за The black album изкарвахме по три месеца без почивка. Бяхме без деца и без грижи. Имаше няколко развода за останалите от групата. Беше преживяване, от което всички се поучихме. Сега сме на една и съща страница от живота и трябва да се пазим здрави.

-Колко са големи твоите деца?

-На седем, на девет и на единадесет години.

-Приятелите им наясно ли са с Metallica?

-Различно е. Можеш да го видиш в очите на децата. Опитваме се да ги научим да избират приятелите си, защото са им приятели, а не за това кой е баща им. Повечето деца просто мислят, че съм някакъв глупак, който свири на китара в някаква група.

-Metallica има тази особеност да е група, която всяко поколение открива, също като Led Zeppelin и Hendrix. Но във вашия случай вие все още сте наоколо и правите музика.

-Благословени сме все още да правим това и да сме във вихъра си. Да се грижиш за себе си, умствено и физически в рок/метъл света, вече не е табу. През 70те беше купон до зори или докато не припаднеш пиян до неузнаваемост. Тук хората искат да живеят дълго и да просперират. Сблъскваме се с голяма, обширна и наелектризирана публика – пичът току що е махнал костюма и вратовръзката след работа, бащата с две деца на първия ред, който ги предпазва от блъсканицата и малко по назад младежите със свалени тениски, който правят меле и се блъскат… Преди бяха само тийнейджъри. Сега има представители от три различни поколения на всеки концерт. Прекрасно е да види как цяло семейство е свързано от един тип музика.

-Интересно е как някои хора надрастват хеви музиката с годините, но за други тя е до гроб. Какво мислиш по въпроса?

-Докато аз растях, имах усещането, че музиката ми принадлежи. Това беше моята музика и моето време. Когато слушах някоя песен на Zeppelin, прегрешавах. Връщайки се към това време, как седя в стаята си вторачен в плаката им, толкова е трудно да повярваш, че сега феновете слагат Metallica по стените си и след време ще ни свързват с нещо добро от миналото си. Единственото, на което отдавам това, е, че сме откровени към себе си и къде се намираме музикално. Ако се опиташ да пишеш за определена група от фенове, ще заседнеш . Ние бяхме способни да се развиваме и или феновете ни следват, или ни напускат, за да се появят нови.

-Последният път, в който говорихме излагаше проблемите си – включително и тези с алкохола от филма на “Some Kind of Monster”. Как си сега?

-Мръсното пране излезе на показ и ни показа какви сме. Светът видя нашите проблеми… Наше задължение е да дадем най-доброто от себе си. И ако след концерт фенове ме видят да влизам в бар, за щастие ще дойдат при мен и ще ми кажат „Човече, какво правиш? Нещо се е объркало, нали? Ние ще ти помогнем да го преодолееш”.

-И нямаш нищо против някой почитател да дойде и да ти се намеси в живота по този начин?

-Ако сме седнали да вечеряме, феновете имат задръжки и не е същото като на Meet and greet-срещите. Те имат много повече значение. По дълбоко е. Феновете не се притесняват да рискуват. Не ги е страх да кажат например „Баща ми почина и исках да се самоубия.” Преди не беше така. Слагахме рок изражението, минавахме покрай тях набързо, разписвахме им нещата и това беше достатъчно. Сега можем да се свържем с тях по много начини.

-Това ли го прави по-значимо.

-Имаше моменти, когато чувствах душата си на хиляди парчета. Липсваха парчета, които бяха взети от феновете. Вече не го чувствам това. Вместо хората да ги взимат, аз ги давам. Те питат. Не взимат ей така и усещането е много по-добро.

-Това означава ли, че не копнеете за по леки времена?

-Липсват ми дните, когато бяхме подгряваща група и я нямаше голямата отговорност от голям концерт. Но сега осъзнавам какви велики неща са ни се случили и не искам да се връщам в миналото. Технологията беше нещо, от което се страхувахме преди. Сега виждаме добрите й страни и сме способни да покажем нашия свят чрез различни начини и средства – различни Iphone приложения, както и играта Guitar Hero… Технологията е голямо бяло платно, по което можеш да твориш…

-Какво беше да работиш за създаването на играта “Guitar Hero: Metallica”?

-Бяхме в клинове с малки сензорни топчета по себе си за няколко дена. Беше доста забавно.

http://www.charlotteobserver.com/166/story/1002558.html

Share and Enjoy

  • Facebook
  • Twitter
  • Delicious
  • Digg
  • StumbleUpon
  • Add to favorites
  • Email
  • RSS