A Day In The Life Of…Metallica!!

Металика дадоха възможност на своите верни фенове да се включат в заснемането на петте концерта в Копенхаген, части от които ще попаднат във Fan Can 6. Успяхме да се свържем с един от щастливците – Roberto, a.k.a MetalMilitia, наш приятели от италианския чаптър Zonametallica. Ето и неговият разказ за този паметен ден в живота му.

013

Ден първи – 21 юли

Пристигнах на летище Karstrup към 19:20 часа след обяд и отидох до the Forum, за да се срещна с няколко от членовете на the MetClub. Запознах се с готини хора. Двама от тях, Matt от Австралия и Mark от Германия, бяха там, за да снимат всичките 5 концерта. Решихме да пием по нещо, първо в един приятен ирландски пъб, а след това се преместихме в друго заведение, където един пич свиреше на акустична китара. Видя ни, всичките облечени с тениски на Metallica и в наша чест изсвири приятна версия на Nothing Else Matters. Към 2 часа през нощта затвориха клуба и се отправих да спя. Хостелът ми City Public Hostel беше доста приятен, бях настанен в стая с още само …66 човека!!!

Ден втори – 22юли (Денят на концерта)

Днес е големият ден!
Събудих се доста рано (малко преди 8 часа) и излязох да се поразходя из града. Минах покрай страхотния плакат “Metallica, thanks Copenaghen…….”, Tivoli и Hard Rock Caf?, което все още не беше отворено. Срещата беше по обяд пред the Forum. В 11 часа вече бях там, срещнах се с останалите оператори, след което Erik и Kat дойдоха да ни вземат.

Erik е швед, който основно помага на Jeff, човекът, занимаващ със сайтовете на Металика. Поговорих си малко с него за живота му по време на турнето с Metallica. Kat идва от London и се занимава и с MetStore освен останалите й задачи. Отидохме в бекстейдж зоната, където успях да видя с очите си колко много хора работят, за да се осъществи един концерт на Metallica. Има място за маси и кухня, отделни стаи за подгряващите Lamb of god и Mastodon, задължителната Tuning Room и специална лична зона за Metallica и семействата им.

Срещнахме се с Jeff , Vicky (MetClub президент), Dennis и Filip. Те са невероятни. Много услужливи и мили, отговориха на всички въпроси, които им зададохме, а и самите те искаха да разберат всичко за нас. Дадоха ни специални WORKING пропуски, благодарение на които можехме да отидем, където си искаме, освен в личната зона. Говорихме си до 14 часа за всичко… минало, настояще и бъдеще на Metallica, за Met on tour, както и за всички останали сайтове, които Jeff поддържа. Следва обяд и можеше да си вземем, каквото искаме от кетъринга, наистина чудесно! В същото време John Behrens пристигна. Той е отговорен за камерите и е работил с Metallica в миналото по време на S&M и с много други групи. Разказа няколко интересни истории, като тази за приятелството си със Smashing Pumpkins, започнало сред реки от алкохол.

Дойде и време да пробваме камерата, Canon HF11 HD, много лека и удобна с много чувствителен zoom. Набързо ни казаха за няколко трика, които могат да ни бъдат от полза, без да окажат влияние върху начина ни на снимане. Jeff разпредели позициите, четирима от нас в пита, (между първия ред и сцената), двама на балкона и един сред публиката: аз съм в пита, страхотно!!!!
Слязохме долу, за да се упражняваме около сцената. Аз отидох до мястото с китарите и докоснах любимата ми китара на Джеймс the Ken Lawrence Explorer. Като китарист трябва да кажа, че това беше повече от вълшебен момент. Около 16 часа Роб се качи на сцената, за да репетира и то за повече от час. А аз бях там и гледах как свири за публика от точно 7 човека! Качих се да си взема нещо за пиене и когато се върнах, щях да умра, едва не се сблъсках с Джеймс, който току що беше дошъл. Качи се на сцената, за да говори с Zack и Роб: сега мога само да си представям каква е била физиономията ми в онзи момент.

Към 17 часа беше време за Meet&Greet. Jeff дойде и ме взе заедно с другите двама оператори и ни заведе при останалите около 15 победители в лотарията. Пръв беше Роб и бързаше много, защото имаше интервю с един от операторите Daini и ми каза, че е търсил „наистина добър звук” на сцената преди това. Кърк също бързаше, но беше много мил. Само няколко думи. Няколко минути по-късно Ларс се появи. Той е забавна личност. Остана дълго време, танцуваше на една от песните на Mastodon, шегуваше се и се усмихваше много. Казах му, че се гордея, че съм в родния му град, за да заснема концерта и той отговори, че е сигурен, че ще свърша страхотна работа. Той се засмя, когато му казах, че искам да посетя родната му къща (“the fertility clinic {клиника за плодородие }”). Когато видях висулка подобна на тази, която беше загубил в Мадрид, го попитах дали я е намерил. За съжаление онази била загубена. Ларс е страхотен, това е! Джеймс ни накара малко да чакаме, но какво от това нали е Джеймс. Той позна тениската ми на ZonaMetallica – италианският фен клуб и ме попита къде съм бил в – Милано или Рим. Той изглеждаше много весел, говореше много и правеше странни физиономии на снимките. Този човек наистина има здраво ръкостискане.

След M&G имаше вечеря, започвахме след по-малко от час! John се появи с празни камери и сетлиста за концерта, за да сме подготвени за моментите, когато ковчезите се местят, както и за пиро ефектите. В началото на Heavy Metal Thunder John ни каза да се обърнем и да снимаме хората. Изключително е, всички крещят като един и в един единствен път в живота ми аз съм от другата страна!!! Събрахме се в ъгъла на сцената, за да започнем да снимаме. Светлините загаснаха и започна Ecstasy. Бях страхотно въодушевен!

Концертът започна: Life, Line, Creep и всички останали… По време на шоуто някой хвърли по мен нещо топло, надявам се да е било само вода. Кърк и Роб се потяха доста и ме поизкъпаха, но….рисковете на професията. Концертът беше велик, групата в перфектна форма. Изглежда стават все по-добри и по-добри с всяка изминала година. По време на Seek имаше много топки летящи от всякъде и се опитах да снимам, колкото мога добре, въпреки че бях удрян от топките и хората от първия ред, които искаха падналите по земята перца, се обръщаха към мен за това.

Концертът свърши и дадох камерата на John. Качихме се по стълбите и седнахме с всички останали. Vicky ни даде цяла планина от перца и ние си ги разделихме. Снимахме се заедно с John и останалите оператори.

За съжаление беше време да си кажем довиждане със страхотния екип. Надявам се да ги срещна отново. Отидох до хладилника, за да си взема Кока-Кола и отново попаднах на Джеймс, който си търсеше сладолед, супер яко! Слизайки надолу, видях Роб и успях да поговоря с него още малко преди да тръгне. Когато се прибрах в хостела, със сигурност бях един от най-щастливите хора на планетата! Благодаря Metallica! Благодаря MetClub!

Ден трети – 23 юли

Събудих се рано, изкъпах се и излязох. Валеше.
Отидох на гарата и взех влак до Gentofte, исках да видя къде е била къщата на Ларс, където сега има банка за сперма. Стигнах станция Hellerup и направих няколко снимки, като бях изгледан доста странно от хората, за това, че правя снимки на клиника за плодородие. Качих се отново да влака и тръгнах към Kastellet, много приятен парк, в който се намира известната малка русалка в Копенхаген. Най-накрая стигнах и до Christiania, град в града. Към 15 часа срещнах трима приятели от Дания, с които се запознах първата вечер. Заедно с тях отидохме да пием Carlsberg и да разгледаме най-населената част от града. В тази част се намира и хотелът, в който бяха отседнали Metallica, едно съвсем „не лошо” местенце. В 19:40 излетях обратно за Италия.

Искам да кажа няколко изречения, в които да спомена невероятните хора, с които имах удоволствието да се запозная. Ще започна с членовете на клуба, с които се запознах първата вечер. Момчета, страхотни сте! Благодаря ви за Carlsberg и датските шотове. Надявам се да се срещнем отново и да сме в записа на концерта. Сега и операторите – наистина беше невероятно да съм с вас. Благодаря ви, че бяхте част от този ден. И специално трябва да спомена екипа на Metallica. Jeff, Vicky (наистина най-милата жена в света), Erik, Kat, Dennis, Filip, John и останалите, страхотни сте, това е всичко. Мога да напиша цяла книга, за да ги опиша както трябва. Metallica е най-великата група в света и със сигурност има най-великия екип!

На 22 юли мечта, по-голяма от всички останали, се сбъдна, благодаря ви! ‘Tallica for life!

Share and Enjoy

  • Facebook
  • Twitter
  • Delicious
  • Digg
  • StumbleUpon
  • Add to favorites
  • Email
  • RSS