Клиф: Даваме най-доброто от себе си, пък ще видим какво ще стане

Светът на хеви метъла бе разтърсен от трагичната загуба на басиста на Metallica – Cliff Burton. По време на турнето в Скандинавия автобусът на групата занася по „черен лед”, а Cliff изхвърчава от прозореца и се озовава под него. Той беше основен елемент в успеха на Metallica, допринасяйки с виртуозното си музикално майсторство, земното си отношение и с изключителното си сценично присъствие. Той спомогна басът да излезе на преден план чрез уникалния му начин на свирене, който обединяваше хармонии, класически елементи, тежък дисторжън и плътен wahwah ефект. “Anеsthesia”, “The Call Of Ktulu” и “Orion” са някои от най-добрите примери за невероятната му техника. Слава богу, че James, Kirk и Lars нямаха предразсъдъци за това и го оставяха да се развива точно в нещата, които искаше да свири. За разлика от повечето метъл групи Cliff дойде в Metallica с негови собствени бас партии, а не просто да следва ритъма, както е в повечето случаи.

cliff_burton_521999

Изключителните музикални способности на Cliff са добре известни, но неговата собствена личност беше нещото, което го превърна в такъв уникален гений. Неговото безгрижие и спокойно поведение извън сцената контрастират до голяма степен с дивата му сценична персона. Cliff също така беше много скромен и изключително предан към приятелите, феновете и семейството си.

Ако никога не си срещал Cliff, следният материал ще ти позволи да добиеш представа каква личност беше той. Той рядко даваше интервюта, предпочитайки да оставя James и Lars да се занимават с това. Интервюто беше взето през февруари 1986 г. в старо убежище на James и Lars, наречено „Metallimansion”, точно преди типичната пиянска нощ в малкия „Ruthie’s Inn” в Бъркли, Калифорния. По-късно беше преразказано от приятелката на Cliff Corinne Lynn.

В. Кога започна да свириш?

Cliff: Започнах през 1976 г. В началото си дрънках с няколко приятели от квартала. След това се събрах с момчетата от EZ Street, които се бяха кръстили така на място в Сан Матео.

В. Каква музика свиреше?

Cliff: O, най-различни неща. Всъщност беше доста глупаво. Правехме много кавъри и ей такива неща. Но аз бях с тях само за няколко години. След това постепенно се отделих. По-късно видях Trauma и си помислих, „Аз също мога да правя това”. В този момент нямаше нищо по-добро.

В. Кажи някои от нещата, които са те вдъхновявали?

Cliff: Моите вдъхновения…ами…първо за свиренето на бас бих казал Geddy Lee, Geezer Butler, Stanley Clarke…

В. Боговете. А какво ще кажеш за Steve Harris?

Cliff: Хмм не. Наистина, не го бях чувал…поне до скоро…

В. И така докато разви своя собствен стил?

Cliff: Да. Lemmy от Motorhead ми е повлиял в начина, по който използвам дисторжъна. Това беше различно, ново и вълнуващо. А също и някои китаристи. Хора като…. Всичко от Thin Lizzy е оказало въздействие.

В. Phil беше велик.

Cliff: Jimi Hendrix, Ulrich Roth, Schenker до известна степен, Tony Iommi. Те също са оказали влияние върху мен.

В. Какво ще кажеш за твоите 5 най-любими албума? Това е малко глупав въпрос.

Cliff: Хммм….5-те ми топ албума…ОК, нека просто да кажа 5-те ми любими групи. Всичко от Glen Danzing, което е The Misfits или Samhain…всичко, което той е издал. Всичко и от Thin Lizzy. Какво друго? Господи, какво друго….? По дяволите!

В. English Dogs? Credence?

Cliff: Не…не. Старите неща на Black Sabbath….Какво друго? Има една група R.E.M., която харесвам много, доста странна. Също така…много от стария Aerosmith, новите им неща също. Много харесвам Aerosmith.

В. Каква беше първата ти среща с Metallica?

Cliff: С Trauma отидохме в L.A., за да свършим някои неща. Докато бяхме там, Lars и James ни видяха и решиха, че искат да ме имат в тяхната група. Така постепенно се сближихме, те ми се обаждаха, а аз отидох на техните шоута във Фриско. Накрая Trauma започнаха да….да ме ядосват…просто имахме различни гледни точки, така че аз им казах, „Чао”.

В. В музикално отношение?

Cliff: Музикално? О да, да…беше по отношение на музиката. Те бяха започнали да възприемат това отношение за…ами, всичко беше започнало да става малко комерсиално в различни степени. Просто имахме различно отношение към музиката, което ме дразнеше.

В. Ти искаше музиката да е по-тежка?

Cliff: Определено.

В. Така ти каза на Metallica, че трябва да се преместят в Сан Франциско, ако искат ти да се присъединиш към тях.

Cliff: Да. Казах им, че те трябва да се преместят тук, защото аз никак не исках да ходя в L.A.. Харесваше ми да бъда тук. А те казаха: „Да, добре. И без това мислехме да се преместим там.” Така че нещата се подредиха. Те дойдоха, събрахме се в тази стая, в която седим и сега и се установихме се за няколко дни. Беше очевидно, че нещата, които искахме да правим са добри, така че просто го направихме!

В. Какво можеш да кажеш за ранните дни? Вие момчета определено сте прогресирали много от тогава.

Cliff: Беше много забавно…и сега е така.

В. Изглежда имахте много „fuck it all” отношение към всичко тогава.

Cliff: Мисля, че спокойно може да се каже, че ако не в нещо друго, то в музикално отношение израснахме много в последните три години. Сега залогът е много по-голям.

В. Да, голяма компания, голям мениджмънт нали? Сега се грижат доста добре за вас, така ли е?

Cliff: Да. Всеки, който има участие в това, върши прекрасна работа за нас. Всичко върви много добре.

В. Добре. Къде мислите, че ще бъдете след няколко години? Очевидно е, че ще сте на правилния път, но ще можете ли след време да се сравните с групи като Maiden и Priest. В момента изглежда точно така.

Cliff: Ами не знам. Опитвам се да не размишлявам за тези неща. Знаеш как е…не мога да сгреша, ако просто не правя предположения. Ние просто се опитваме да даваме най-доброто от себе си и ще го правим дотогава, докогато можем. Ще видим какво ще стане.

В. Кое е най-запомнящото шоу, на което си свирил? Сигурен съм, че си прекарал страхотно на всички. Изглежда, че винаги се забавляваш на сцената.

Cliff: Да, на повечето. Знаеш понякога всичко това ти писва малко, но като цяло на повечето съм се чувствал добре. Трудно е кажеш кое е най-запомнящо се. Когато си на сцената, не знаеш какво става, просто го правиш и разбираш как е било след това.

В. Какво ще кажеш за Донингтън? Кажи ни за фестивала в Донингтън, Англия.

Cliff: Донингтън беше ден на цели и снаряди. Разни неща хвърчаха към сцена през целия ден. Откачените фенове бяха много неприятни.

В. И всичко това беше, защото не ви харесаха.

Cliff: Не, те просто си правят така, защото им харесва. Напротив, мисля, че ни харесаха.

В. Да, чух много добри ревюта. Какво ще кажеш за новия албум Master Of Puppets? Кажи ни за него. Коя е любимата ти песен?

Cliff: Моята любима песен е „Master”. Мисля, че това е най-добрата песен на Metallica до момента. Текстът й наистина звучи много по-добре.

В. Изглежда, че и вашата музика става на все по-високо техническо ниво, нали?

Cliff: Да, всеки е израснал малко. Това е прогрес.

В. Какво ще кажеш за траш парчетата? По-тежките и по-бързи…Battery и Damage Inc.?

Cliff: Те са….ами…те са много бързи. Типични неща за Metallica. Бързи. Но има и достатъчно от всичко останало.

В. Как мина в студиото? Беше ли толкова гладко, колкото се очакваше?

Cliff: Проточи се твърде дълго. Не разпределяхме времето си достатъчно добре, но песните бяха наистина добри и това, което се получи е много сполучливо. Както казах, можеше и по-добре да разпределяме времето си, но като цяло всичко мина успешно.

В. В такъв случай новият албум е добър последовател на Ride The Lightning, нали?

Cliff: Определено.

В. Какво ще кажеш за твоето оборудване? Какви усилватели използваш?

Cliff: Използвам Mesa Boogie усилватели и Mesa Boogie говорители. Имам боксове 412 и няколко 115 поръчкова изработка.

В. Какво? Специално специфицирани за теб?

Cliff: Ами всъщност 115-вите са в 412-ви боксове. Така се уеднаквяват с всичко, което е отзад. Свиря на бас Aria. Предпочитам Aria Black & Gold.

В. Какво стана с Ricky (Rickenbacker)?

Cliff: Ricky се нуждае от малко работа върху него. Имах Alembic за известно време и бях много доволен от него, докато не беше откраднат. Ако някой попадне на черен откраднат бас със заострена ивица точно в края, успоредна на главата за ключовете, много вероятно да е мой…така, че просто ми го изпратете.

В. В новия албум чух някакво кратко бас соло, където използваш усилващ педал. Къде използвахте това?

Cliff: Това е интрото на песента “Damage Inc.”, което е направено изцяло с бас. Състои се от 8 или 12 басови линии, много хармонии, усилващи ефекти и такива неща. Не бих го нарекъл точно бас соло. Това е по-скоро интро, но само от бас. Има малко бас соло в „Orion”, което е точно след кратко китарно соло. Най-вероятно никой не би казал, че това е бас, но е факт.

В. Страхотно. Това след първата пауза от песента ли е?

Cliff: Не. Някъде от около 2/3 след началото й.

В. В някои от по-старите песни забелязах, че си добавил неща, които липсваха преди.

Cliff: Да, така е. Ами когато познаваш всяка песен като пръстите на ръката си, можеш да я разнообразиш и да опиташ нещо различно. Така се забавлявам и винаги имам с какво да се занимавам.

В. Кои са любимите ти песни от първия албум?

Cliff: (мърморене)

В. Най-вероятно “Anesthesia”?

Cliff: Хм, аз не бих я определил като песен.

В. Но това е твоята запазена марка там.

Cliff: Да, така е. Но песента си е песен…това е соло.

В. Така е. Кои тогава от по-старите са ти любими да свириш на живо?

Cliff: Обичам да свиря “Seek And Destroy”. Тя е лесна и няма нужда да обръщам голямо внимание какво правя. “The Four Horsemen” е забавна също.

В. Забелязах, че Dave Mustaine не я е включи в Новогодишното шоу.

Cliff: Наистина ли?

В. Dave извади “The Mechanix” от сета.

Cliff: Нямах възможност да видя Dave онази вечер.

В. Още много хора нямаха. Те започнаха малко преди 8 часа. Просто ми се стори доста странно. Определено отбелязаха, че няма да я включат в сета тази вечер, а винаги са завършвали с нея.

Cliff: Хммм, това е интересно.

В. Кажи ни нещо за Spastic Children?

Cliff: Spastic Children. Това е просто повод да се позабавляваме и да изпием по няколко. Както знаеш, Spastic Children включва някои големи задници.

В. ОК, но то включва и теб на баса. Кажи ми малко повече подробности.

Cliff: Искаш подробности за това ли, а Harald?

В. Само ако е ОК за теб и ако не искаш нещо да не бъде публикувано.

Cliff: По-добре не. Всеки ще започне да ме пита иначе. Всеки път, когато давам интервю ще има „О, какво е това?”. Забрави за него!

В. Изглежда просто излизате на сцената, забивате, забавлявате се и не се тревожите много какво се получава, така ли?

Cliff: Ние не се притесняваме за нищо особено много. Това просто го правим, например във вторник вечер, когато няма с какво друго да се занимаваме. Нищо кой знае какво.

В. Можеш ли да кажеш нещо на амбициозните музиканти? Например за миналото ти. Как се разви ти? Какъв е съветът ти към тях?

Cliff: Ами, когато аз започнах, взех решение да посветя живота си на това.

В. Това вероятно е единственият начин да постигнеш нещо, нали?

Cliff: На мен ми провървя. Представям си колко много хора има, които посвещават живота си на това и не постигат успеха, който искат. Имам предвид, че има много фактори, които оказват влияние, но като че ли това е най-важното – тотално да се посветиш на това, виртуално да се ожениш за него. Каквото и да правиш, трябва да не се отклоняваш от тази посока, независимо от трудностите, които живота ти поднася.

Превод: NIST

Share and Enjoy

  • Facebook
  • Twitter
  • Delicious
  • Digg
  • StumbleUpon
  • Add to favorites
  • Email
  • RSS