Джеймс пред „Classic Rock”, Трета част

Джеймс Хетфийлд даде обширно интервю за юлския брой на музикалното списание „Classic Rock”, в което говори за доста интересни неща от историята на Металика и личния си живот. Представяме ви интервюто в три части – тук може да порчетете първата част, a тук втората част

-Имаше ли усещането, че предстои голям обрат?

-Може да се каже. Това дори отвори повече врати пред нас и ни даде картбланш да свирим много и различни стилове песни. Докосна сърцата на много хора.

james

-Какво си спомняш за турнето с G`n`R ?

-Това беше турне на прекаляването. „ Ще ходиш ли на афтърпартито?”Аксел харчеше десетки хиляди долари за тези партита. Беше много екстравагантно, което не беше в мой стил. Джакузита в съблекалните. Аз бих пил бира, играейки билярд. Но когато те слизаха от сцената, мен обикновено ме нямаше, така че не ми се налагаше да се мотая с тях.

-Описваш се като мълчалив планински човек.

-Голяма част от това е свързана с доказването на мъжествеността пред мен самия. Много неща, които баща ми не ми показа и не ме научи – поправяне на коли, лов, оцеляване. Имах нужда да отида и да науча тези неща и да докажа на себе си, че съм способен и че ги мога. Баща ми беше такъв.

-Ходиш ли все още на лов?

-Днес нямам нужда от убиване за забавление. Не съм против лова, но не изпитвам необходимост от това, също както не изпитвам необходимост да карам с 200 км/час.

-Какво ти промени мисленето?

-Отидох на лов в Сибир – точно преди да вляза за рехабилитация. У дома бяха съпругата с децата – „Ще се видим после, отивам в Сибир”. Отидох на полуостров Камчатка на лов за мечки със снегомобили. Снегът беше около метър и половина – паднеш ли, умираш. Видях отпечатък на мечка, приличаше ми и на човешки. Имаше нещо, което не ми беше съвсем ясно. Бяхме в палатка, висока малко повече от метър по средата на нищото на четири часа път с хеликоптер от това смотано малко градче. Пиехме водка – нямаше какво друго да се пие. За мен това беше краят.

-Беше ли ти неудобно от новия имидж на групата за Load?

-Определено. Ларс и Кърк водеха по време на тези албуми. Цялото „Трябва да преоткрием себе си” беше водещо. Имиджът не е нещо зло за мен, но когато имиджа не си ти, тогава няма смисъл. Мисля, че искаха да се доближат до усещането на U2. Не можех да се включа в това. Дърпах се за повечето фотосесии за книжката на албума. Всичко свързано с обложката беше против това, което изпитвах аз. Ларс и Кърк бяха запалени по абстрактното изкуство, преструваха се, че са обратни. Мисля, че им беше ясно, че това ме дразни. Беше становище около всичко това. Обичам изкуството, но не за да шокирам другите.

-Беше ли ти неудобно от това, че Ларс и Кърк се целуваха за снимки?

-Определено. Точно за това го правеха. Аз съм движещата сила зад техните хомосексуални приключения. Мисля, че наркотиците имаха нещо общо с това. Надявам се. (смее се)

-По това време всички се подстригахте. Групово решение ли беше това?

-Не сме отишли заедно на фризьор, питайки „ Хей, ще получим ли намаление за четири подстрижки”. Случи се бавно с възрастта и оредяването на косата. Дългата коса вече не беше на място.

-Музикално с този албум ли беше първият път, в който Metallica беше несигурна?

-Бих казал да. Целият период. Защо ни е да се преоткриваме? Много от феновете се разочароваха от музиката, но най вече от имиджа.

-Изглежда че Ларс поведе нещата срещу Napster.

-Той обича да говори и аз съм много горд с това, което той постигна. Трябваше да се случи. Бяхме изоставили бунтарското поведение и нямаше нищо по-бунтарско от това.

-В интервю за PlayBoy през 2001 г. ти каза, че Ларс е лош барабанист.

-Той все още го признава. И аз не съм много добър певец, но нещо се случва, когато се съберем и свирим заедно.

-За теб терапията беше ли признак за мекушавост?

-Несъмнено. Дори и медитацията на Боб Рок преди свирене „ Няма начин! Майната ви! Да не сте се побъркали? Хайде да свирим.” Не бях настроен за това.

-Какво те накара да си промениш мнението?

-Моят тотален срив. Жена ми ме изхвърли от вкъщи. Каза „Не се връщай, докато не се оправиш с това или не отидеш на терапия” Не само пиенето, но и всички останали лайна, свързани с него. Неуважението да правиш „каквото си искаш, когато поискаш”. Трябваше да порасна. Имах семейство.

-Кога се случи това?

-Беше по време на St.Anger. Започвахме работа по него в Presidio. Тогава по време на терапията осъзнах колко се беше объркал живота ми. Колко тайни имах, колко нелеп беше животът ми и разкрих всичко на моята съпруга. Неща, които са се случвали по пътя.

-Жени?

-О, да. Жени, алкохол, каквото и да е. Това доста поуплаши останалите. Сякаш аз съм някакъв пропаднал тип и изведнъж: „ Не е ли ужасно, скъпи, че той е постъпил така? Ти не би направил подобно нещо, нали?” „Не, разбира се!”
Това размъти калта – а водата беше много наситена с кал по онова време. И всичко трябваше да приключи в един момент. Жена ми се изправи и ми каза: ”Хей, аз не съм един от онези, които само ти повтарят „Да”, докато си на път. Махай се!”

-Каква беше твоята реакция?

-Животът ми свърши, това беше първото. Страхът е невероятно мотивиращ и точно той ме мотивира, както и това, че имам проблеми с изоставянето и губенето на групата и хора, които са част от живота ми.

-И си бил на път да изгубиш както групата, така и семейството си?

-И двете, по едно и също време. И в един момент „Трябва да ги съчетая или и ще изгубя и двете и тогава какво?”

-Кога се върна у дома?

-Жена ми беше бременна с третото дете. Тя е моят малък ангел – Марсела. Жена ми се нуждаеше от мен и аз имах възможността да съм там при раждането, което беше невероятно и прерязах пъпната връв. Да, дъщеря ни успя да ни събере отново.

-Какво мислиш за St. Anger сега?

-По скоро е като становище, отколкото музикално творение. Трябваше да направим St.Anger. Човекът, който работеше с нас – Phil Towle, каза: ”Всичко, което правите в момента не е за този албум, а за следващия.”

-Беше ли Боб Рок разстроен за това, че сте решили да работите с Рик Рубин?

-Надявам се. Не в лошия смисъл. И двамата знаехме, че ни е станало прекалено удобно, прекалено лесно и че имаме нужда да изследваме нови неща. Може би го нямаше напрежението между нас. Той беше петият член, бащината фигура. Може би се уплашихме, че не можем да направим албум без него. Надявам се, че му липсваме, защото той ни липсва със сигурност.

-Беше ли ти трудно да си трезвен на турне?

-Първо беше страхотно и страшно едновременно. Най-вече беше: „Сега какво ще правя?” Колко ли много часове са похабени във висене по барове и в празни приказки с хора, които никога повече няма да видиш? И започнах да разглеждам забележителности – неща, които правиш по време на първото турне. Останалите уважиха това.

-Какво е общото между теб и Ларс?

-Освен децата и семейния живот и двамата харесваме изкуството, било то съвсем различни видове изкуство.

-Обичаш ли Ларс?

-Да. Няма съмнение, че бяхме събрани в това пътуване с причина. Събрахме се, както жена ми и аз, противоположностите се привличат и постоянно се води една никога нестихваща битка. Между нас съществува химия, която работи дори и когато сме ядосани и не можем да я видим понякога. Съществува възбуда, връзка, искра, която просто се появява.

-Би ли казал същото преди 10 години?

-Да, бих казал същото и тогава. Но е друг вид любов. Не водехме семействата си на едноседмична почивка на Хаваите. Но, човече, ако нещо се случеше на пътя, нещо предизвикаше Metallica или нашите способности, веднага се свързвахме заедно сякаш няма да доживеем утрешния ден. Изправяхме се, пазехме гърба си и се биехме до смърт.

Share and Enjoy

  • Facebook
  • Twitter
  • Delicious
  • Digg
  • StumbleUpon
  • Add to favorites
  • Email
  • RSS