Джеймс пред „Classic Rock”, Втора част

Джеймс Хетфийлд даде обширно интервю за юлския брой на музикалното списание „Classic Rock”, в което говори за доста интересни неща от историята на Металика и личния си живот. Представяме ви интервюто в три части – тук може да порчетете първата част, a тук третата част

-Доволен ли беше, когато видя гърба на Дейв Мъстейн ?

-Не знам дали „доволен” е правилната дума, но определено беше необходимо. Бяхме аз, Ларс и той и тримата се опитвахме да водим и се получаваше тази триъгълна бъркотия. Очевидно е, че той имаше същия устрем като нас – постигна страхотни неща с Megadeth. Сега имаме динамика на характерите. Аз и Ларс сме от едната страна на везната, а Роб и Кърк от другата. Те са хора, които дават идеи и са много добри в това да нямат проблем някой друг да води. Те са хора, които не са водени от егото си, а аз и Ларс сме точно обратното, така изглежда. Тогава Дейв трябваше да си тръгне.

james Hetfield 7

-В Some Kind of Monster той изглежда напълно недоволен относно това.

-Той е изключителна и талантлива личност. Може би част от характера му е ядосана заради това, което се е случило в миналото. Ако мен ме бяха изритали от Metallica и аз щях да съм такъв. С първият ни басист Макгавни е същото. Те никога няма да бъдат способни да приемат случилото се в настоящето и това е много трудно.

-Това, че си преживял смъртта на майка ти, помогна ли ти да се справиш по-лесно със смъртта на Клиф?

-Никога не е лесно. Не можеш да свикнеш с това, особено на тази възраст, а и с нагласата, която имах. Удавих всички възможни чувства в алкохол…Това беше още едно от нещата, свързани с вярата: нямаше погребения, нито период, в който да скърбиш за умрелия „ О’кей обвивката е мъртва, духът си е отишъл, време е да продължим с живота”. И когато Клиф почина, му направиха погребение, но не успях да усетя нищо, никаква емоция. Пиех повече, изпих всичко.

-Какво най-ясно си спомняш от инцидента, в който той загина?

-Беше много студено. Бяхме в Швеция през зимата. Спях на крайните седалки, за да ми е по-топло. Бях точно до него. Тази мисъл не ме напуска. Но такива са нещата. Ние оцеляхме поради някаква причина и трябва да живеем с това. Разбира се, Клиф ни липсва. Толкова много неща можеха да бъдат различни.

-Мислиш ли, че тръгнахте на турне много скоро, след като той почина?

-Мисля, че направихме всичко прекалено скоро. Нов бас китарист, ново турне. Върнахме се веднага. Това беше представата на мениджмънта за страдание: „Изсвирете това, което чувствате” Сега, като се замисля, нямаше достатъчно страдание и уважение в негова чест, справихме се с това, помагайки си. Тръгнахме на турне и си го изкарахме на Джейсън, когато се присъедини.

-Харесваше ли Джейсън?

-Да, харесвах го. Имаше много позитивна енергия около него – истинска, по детски, но не детински. Нещата, които харесвахме, нещата, на които се наслаждавахме, това, че пишехме заедно, всичко беше забавно. Тогава се появи голямата слава, размениха се обиди и нещата се промениха за нас.

-Ларс каза, че преди инцидента ти и Клиф сте били много близки. И един от ефектите след неговата смърт е фактът, че ти си се сближил с Ларс. Съгласен ли си с твърдението?

-Клиф и аз се идентифицирахме един с друг. Харесвахме еднакви неща. Една и съща музика. Той обичаше да е сред природата, да се разхожда из нея, къмпинги и ловуване на мечки.

-Ларс твърди, че възможно заглавие за албума от 1988 And Justice For All е било Wild Chicks, fast cars and lots of Drugs. Това ли беше реалността на групата тогава?

-Имахме нашите успехи по онова време и всички имахме и своите пороци, които растяха извънредно бързо. Борихме се срещу много демони. В един момент се превърна от забавно в разрушително. Започна да ни завладява.

Току-що бяхме направили Master of Puppets, And Justice се задаваше, бяхме на турне с Ozzy и започнахме сами да сме си хедлайнери. Нещата започваха да се случват в този момент и всичко вече беше достъпно – жени, купони, каквото си пожелаеш. Бяхме засмукани от това. Така е трябвало да бъде. Не знам тогава кой от нас е бил женен, но аз не бях, което беше добре. Не много добре за гаджето, което е чакало вкъщи, но нали знаеш, това са неща, през които трябва да минеш – опит, който трябва да натрупаш. Просто трябва да минеш през това, за да разбереш, че „Добре, музиката не е само за това”. Беше като бонус песен, която започва да завладява целият албум.

-Не ти е било интересно да взимаш наркотици.

-Слава богу не. Беше ме страх от наркотиците. Спомням си, че в гимназията с първата ми група Obsession пушехме трева и си мислех колко жестоко е това. Изпуших още пет джойнта за вечерта, започнахме да свирим и изведнъж ме удари. Откачих. През цялото време си мислех, че свирим една и съща песен. Това не ми хареса.

-Как се държеше Ларс, когато вземаше кокаин?

-Приказлив? Дори повече, ако това е възможно. Обичайните глупости. Не ми харесваше да съм около тях, когато взимаха тези неща.

-Беше ли забавно човек да е около теб, когато си бил пиян?

-Определено не. Ставах много агресивен. Имаше весела фаза и след това ставаше грозно. Превръщаш се в клоун, след него в пънкар анархист, който иска да изпотроши всичко и да се сбие с всички. Постоянно се сбивах. С кого? Понякога с Ларс. Така политаха обидите, бутане и блъскане, понякога хвърлях и неща по него. Ние сме две съвсем различни личности. Той постоянно иска да е в центъра на вниманието и това ме дразнеше, защото и аз искам същото. Той омайва хората, а аз ги плаша и те ще ме уважават по този начин.

-Нещата промениха ли се от тогава?

-Да. Мисля, че съм се научил как да контролирам това. Тази част от мен постоянно ме е тормозила, защото бяхме групата анти Л.А., анти Холивуд, никаква поза, никакви простотии, просто излез и го направи, а той позираше. За мен G n`R бяха врагът. Ларс беше с бяло кожено яке и позираше.

-Беше ли трудно да запишеш Nothing else Matters?

-Не. В интерес на истината в началото беше. Дори не исках да я свиря пред момчетата. Беше толкова искрена, толкова лична за мен. Мислех, че Metallica може да е само тези песни за чупене и дивеене, куфеене, каквото и да е, стига да не е свързано с мацки и бързи коли, въпреки че и ние си падахме по това. Песента беше за момиче, приятелка по онова време. Тъкмо започвах да разкривам някакви нови чувства. Определено не мислех, че е песен за Metallica. Когато останалите я чуха, бяха изумени колко свързана е и с тях. Оказа се, че е една доста силна песен в този албум.

Share and Enjoy

  • Facebook
  • Twitter
  • Delicious
  • Digg
  • StumbleUpon
  • Add to favorites
  • Email
  • RSS