Джеймс пред „Classic Rock”, Първа част

Джеймс Хетфийлд даде обширно интервю за юлския брой на музикалното списание „Classic Rock”, в което говори за доста интересни неща от историята на Металика и личния си живот. Представяме ви интервюто в три части – тук може да порчетете втората част, a тук третата част

-Разкажи ни за детството си.

-Израснах в предградие на Л.А., средна класа. Къщата ни беше страхотна и можех да ходя до всяко училище пеша – начално, средно и гимназия – всички бяха съвсем близо. Баща ми беше шофьор на камион, а майка ми домакиня и артист – рисуваше и правеше графики. Спомням си, че често оставах сам в къщи, което беше странно . Имах двама по-големи доведени братя и по-малка сестра. Определено беше доста трудно в къщи. Опитвах се да се поставя на мястото на баща ми. Беше се оженил за жена с двама тийнейджъри и колко трудно е било за него. Спомням си, че бях доста самотен и гледах как сестра ми се забърква в неприятности. Проявяваше изключително бунтарско поведение и видях какви бяха последствията за нея, от което аз реших да съм в другата противоположност. Бях някак си потаен във всичко, което вършех, което не беше от полза.

$$10tdpopp02Dye

-Възпитан си да вярваш в Християнската наука.

-Беше много интересно и отчуждаващо… За мен реалността беше, че ме отчуждава от всички. Сега, когато съм малко по-възрастен, мога да разбера религията малко по-добре. Силата на съзнанието позволява на позитивното мислене да те лекува, опитите да не разбираме болестите, неща като тези. Неходенето на доктор и отричането на интелигентността нямаха много смисъл за мен. Сега вече в моя живот те работят добре заедно. Да, съществува силата на съзнанието, но има и знания, които научаваме. Някой си чупи ръка и поне трябва да отиде да я наместят. Дори и това не беше позволено. Родителите ми се опитваха да ме направят по-добър, като ме предпазват от нещата, но в действителност беше обратното. Разделиха се, когато бях на 13. Тогава просто казах на майка ми „Вече няма да посещавам неделно училище. Не можеш да ме накараш”.

-Спомняш ли си развода?

-За мен беше много объркано, не знаех какво се случва. Това е голям дефект на моя характер, който имам и до днес – мисля, че всички крият нещо от мен. Баща ми заминаваше за месеци наред и нямах представа кога ще се върне. Майка ми не спираше да повтаря, че пътува по работа, докато най-накрая призна истината. Самият страх да съм главата на семейството и мъжът в къщата, без да знам какво трябва да правя, ме притесняваше. Имах усещането, че не съм научил достатъчно от татко и че не е бил до мен в моментите, когато съм имал нужда от него – всички тези неща започнаха да се появяват. Изпитвах голяма ненавист към него. Той дори не се сбогува. Наистина нямах представа какво се случва между тях. Може дори да е било нещо наистина ужасно, щом той е трябвало да си тръгне. Но и двамата бяха много религиозни и всичко е против развода. Изоставяне. И за това имах проблем с изоставянето. И след това майка ми почина. Според мен беше главно защото не се чувстваше добре относно развода и шумотевицата около него. Беше много травмиращо.

-Предполагам не би взела мерки за лечение на болестта.

-Не, не, определено не. И дори не беше заинтересувана да разбере какво й има. Гледахме как майка ни гасне с всеки изминал ден. Със сестра ми се споглеждахме и не можехме да кажем нищо. Най-накрая братята ми – те бяха достатъчно големи, за да разберат това – казаха : „Нещо наистина не е наред. Нека повикаме помощ” Но беше твърде късно. Рак, от него умря тя.
Трябваше да живея с брат ми известно време и се разделих с всички мои приятели. Добре беше, че имах по-голям брат, Дейвид, който се беше установил добре. Имаше жена. И след всичко това постави живота си на заден план. Сестра ми не изкара дълго, създаваше прекалено много неприятности. Откриха баща ни и тя отиде да живее при него. Аз не исках да имам нищо общо с него. Отне ми много време да се срещнем и да му простя по някакъв начин или поне да приема безусловната любов между баща и син. Но имаше безброй неотговорени въпроси. Той почина. Много от нещата, през които трябваше да премина по време на терапията бяха свързани с детството ми и тяхната реалност срещу моята.

-Кога за пръв път взе лекарство?

-Докато живеех с брат ми, имах чести главоболия. Получавах мигрена постоянно, докато бях дете. Не мислех, че болката може да се облекчи или да ми се помогне. Молитвите със сигурност не ми помагаха, а това беше единствената рецепта, която получавах в къщи, това или четене на Библията. Спомням си как брат ми даде малко аспирин за пръв път и аз откачих ” Какво ще почувствам? Какво ще изпитам след като го взема”?

-На колко години беше тогава?

-На 16 или 17 и не ми бяха слагали инжекции или други подобни в училище – за което съм доволен. Кой знае за какво са ни инжектирали, когато сме били деца?

-Кога започна да се учиш да свириш на китара?

-Майка ми ме записа на уроци по пиано, защото докато сме били на гости в къщата на приятели, съм започнал да блъскам по пианото и тя решила, че ще стана виртуоз. (Смее се) Три години уроци по пиано при възрастна дама, чиято къща миришеше ужасно. Много рано разбрах, че това е страхотен инструмент за комуникация. Харесваше ми да бъда сам. Харесваше ми да се изолирам от света. И музиката ми помогна много за това. Слагах си слушалките и просто слушах музика. Музиката говореше на моя език и се свързваше с мен по много начини. Беше ми ясно, че искам да се развивам в тази посока. Всичко беше свързано с Kiss и Aerosmith . Първият ми концерт беше на 12 юли 1978 г. на Aerosmith и AC/DC. Харесвах също Ted Nugent, Alice Cooper и изобщо много от твърдия рок, който беше американски по онова време. Запалих се по други неща в момента, в който се запознах с Ларс две години по-късно.

-Как се срещна с Ларс за първи път?

-Когато се видяхме за пръв път, аз бях в гимназията и свирех на китара. Заедно с един мой приятел се опитвахме да направим групата Phantom Lord. Отговорихме на обявата на Ларс от вестника, срещнахме се в някакъв склад, Ларс си сглоби барабаните и въобще не беше добър, но имаше мотивация и знания. Имаше стремежа и енергията също като мен.

-В културна гледна точка колко различни бяхте двамата?

-Крайно различни. Освен че не беше много добър музикант и различни миризми се носеха около него. Отличителният белег на това да си европеец е, че там не произвеждат сапун и никой не се къпе. Когато стъпих в дома му – съвсем различно усещане. Много приятелско, много приветстващо. Моята къща беше елитна и затворена. Ако не вярвате в нашата религия… Не ни идваха много гости. Домът на Ларс беше точната противоположност. Много хипарски, много „Ела, заповядай, влез”.

-Очевидно Ларс е имал и много внушителна колекция от албуми.

-Не бих казал, че беше разглезен, но като единствено дете той имаше много плочи. Влязох и не можех да повярвам на очите си. Аз имах моята малка купчинка, а той имаше цяла стена в стаята си пълна с неща. Просто отиваше в музикалния магазин и „Искам да чуя тази момчета как свирят”. Аз не можех да си позволя подобно нещо. Но веднага започнах да записвам всичко възможно от него.

-Беше ли срамежлив тогава?

-Много. Бях много затворен в себе си и не се доверявах на хората заради всичко, което се беше случило през детството ми. Тогава пиенето помогна да се пречупя малко, но в края на деня ставаше дори и по-лошо. Дълбаех по-дълбока дупка в себе си.

-Имаше ли усещането, че Metallica се е превърнала в твоето семейство?

-Да, да. Няма съмнение в това. Търсех хора, с които можех да се идентифицирам. Не можех да го направя със семейството ми буквално защото то се разпадаше пред очите ми. Има част от мен, която жадува за семейство и част от мен, която не може да понася хора. А на края на деня се чувствам като самотен вълк, но чувствам също така и нуждата от семейството. Но не по едно и също време.

Share and Enjoy

  • Facebook
  • Twitter
  • Delicious
  • Digg
  • StumbleUpon
  • Add to favorites
  • Email
  • RSS