Дните във Вечния град – Рим (23-26 юни)

В 5:30 във вторник сутринта станахме, за да се приготвим за предстоящото ни пътуване, което по план трябваше да ни отведе в Рим по обяд. Влакът спираше на повечето гари, но на тази в Болоня се задържахме повече от обичайното. Пътниците започнаха да обсъждат оживено какво се случва, като в началото не им обръщахме внимание – все пак италианците са шумни, до момента, в който хаотично започнаха да си събират багажа и да напускат влака. Спогледахме се и ги последвахме. Влакът ни се беше развалил и трябваше незабавно да се качим на спрелият през два перона следващ влак за Рим. Бавно, но сигурно набирахме скорост и не след дълго се озовахме в малко китно градче, където се наложи да направим едночасов престой. Благополучно, след 8-часово пътуване пристигнахме на гара Термини в Рим. Там ни посрещнаха тълпи от хора, бързащи на някъде.

dsc03227

Апартаментът ни се намираше съвсем близо до гарата с красив изглед и тераса с много цветя. Поехме няколко глътки свеж въздух и бира и се отправихме на разходка. Минахме покрай базиликата “Санта Мария Маджоре”, Траянова колона и монумента на Виктор Емануил II. Преди да спрем пред красивият “Тре?ви”, на мен ми се наложи да си избия от главата романтичната представа за Рим. Навсякъде беше мръсно, пренаселено и гъмжеше от туристи, които едва се разминаваха в тесните улички. След като видяхме фонтана и българската църква до него, продължихме към площад Навона, но още на първата улица седнахме да вечеряме в ресторант Треви.

След това стигнахме до бирарията (Abbey Theatre), в която трябваше да се видим с Таня и ZonaMetallica, като преди това на самия площад Навона срещнахме Зак (техникът на Роб) и Вики от екипа на Metallica. Разбира се, като възпитани представители на HOS и България, ги поздравихме и им пожелахме приятна вечер. След кратката ни среща в Abbey Theatre за момент объркахме пътя към апартамента, но бързо намерихме правилната посока.

Сутринта на 24 юни прекарахме в събиране на сили за предстоящият ни концерт. Надявахме се, че ако отидем в 15 ч след обяд, отново ще можем да сме пред вратите. Но този път имаше хора дошли в 4 ч през нощта, които започваха да се сърдят, щом някой прескочеше огражденията и застанеше до тях. За това решихме да се подредим на опашката и да продължим със събирането на тен. След по-малко от час тълпата се сгъсти и се ориентира право към входовете. 10 минути ни се струваха като час под парещото слънце пред входовете на Palalottomatica. В продължение на два часа тълпата пълзеше към вратите. В един момент дори се възмутих от факта, че около мен имаше повече от пет човека, чиито билети са за трибуните, а те чакаха да влязат пред сцената.

Няколко минути след 18 ч ни пуснаха да влезем и отново се озовахме в надпреварата за места на първият ред. Окупирахме същата ограда, на която бяхме и на концерта в Милано. Бързо разпитахме охраната относно банера на HOS и дали има проблем да го държим по време на концерта. В същия момент погледът на Зак, който снимаше китарите се спря на банера, след което последва широка усмивка и одобрително кимане от негова страна. След няколко минути той дойде пред мен и ми изсипа няколко перца в ръката. Ухилих се доволно, прибирайки голямото съкровище в чантата.

Самата зала изглеждаше по-малка от тази в Милано, а сцената беше различно укрепена. Изтърпяхме подгряващите групи, като за всеки случай по време на Lamb Of God моя милост се подкрепи с шоколад и чаша Coca-Cola. Тази вечер не трябваше да има повторение на инцидента от Милано.

Началото на сетът на Metallica не се различаваше много. По време на Creep си позволих да се заслушам в гласа на публиката, който водеше война с колоните и могъщото “Die, Die, Die…” победи. Песните отново преливаха от тежки в бавни и от нови в стари и обратното и изграждаха образа на Metallica, преливащ от енергия и позитивни емоции. Те даваха и получаваха обратно от публиката една незатихваща вихрушка.

No Leaf Clover ме хвана неподготвена и полудях от щастие още в началото на интрото. The Judas kiss в комплект с изсвирената малко по-рано Cyanide оформиха последния албум. За двата концерта бяхме успели да чуем общо осем от десетте песни от Death Magnetic. Специалитетът на вечерта несъмнено беше Dyers Eve – песен, която не ни остави да си поемем дори дъх. Лично за мен краткото соло на Кърк преди NEM за пореден път се оказа пир за сетивата. Джеймс, както винаги, остави публиката да изпее песента и резултатът за пореден път беше невероятен. Нежността на NEM се преобразува в енергичността на Enter Sandman и експлодира заедно с пиро ефектите. Stone Cold Crazy и Phantom Lord бяха чудесен завършек на вечерта заедно с обичайния Seek and Destroy. Последваха дежурните благодарности от страна на Metallica и безкрайно много заслужени аплодисменти. Всички бяха със усмивки по лицата, точно както Джеймс беше предвидил в началото на концерта.

Тръгнахме си към апартамента с един нощен автобус, който мина точно покрай осветеният и величествен Колизеум. Той даде и начало на туристическата ни обиколка на 25 юни. В Рим всичко е с колосални размери и те кара да се чувстваш нищожен и малък и на където и да погледнеш, има какво да видиш и на какво да се насладиш. Колкото и време да отделиш, няма да е достатъчно.

На 26 сутринта тръгнахме към летище “Леонардо да Винчи” и след обяд кацнахме в мрачната и сива София, вече жадни за още концерти.

Share and Enjoy

  • Facebook
  • Twitter
  • Delicious
  • Digg
  • StumbleUpon
  • Add to favorites
  • Email
  • RSS

One Person has left comments on this post



» Sabina said: { Jul 11, 2009 - 10:07:55 }

Gledam Gledam i Kirk si e nai hubav 😉