Мийт н грийта на Радо

Аз ще ви разкажа само за изживяването си около срещата с групата, за да не се повтарям с останалите за другите неща. Не бях спал нормално около 3 седмици преди тръгването ни за Италия, а и след като на 11 юни разбрах, че съм спечелил Meet n greet, хептен забравих какво е това да се спи спокойно. Дали от шесто чувство или от нещо друго, но до последно бях убеден, че тази година ще спечеля мийт н грийт. Просто на 11 юни сутринта се събудих с идеята да отворя пощата си и да видя мейла от Метклуба, след което там да ходя на работа… Трябва да се отбележи, че 11 юни е точно 10 години след паметния за мнозина пръв концерт на Металика в България. Късметът сега беше на моя страна. Радвам се, че и Божо също се оказа галеник на съдбата, защото той е човекът, с когото съм бил на най-много концерти и заедно двамата сега можехме да видим Джеймс.

img_0714.jpg

Та според указанията в мейла ми от Метклуба до 17,00 часа в деня на концерта трябваше да съм се появил пред касите за билети до залата, за да потвърдя присъствието си на мийт н грийта. Организацията обаче не беше на някакво високо ниво и общо взето с Божидар и Мария обикаляхме 2 часа като гламави и питахме, без някой да знае нещо за това кой и къде ще събира спечелилите. Едва след 16,00 часа се появиха двамата, които отговарят за мийт н грийта – Филип и Денис. По-късно се сприятелихме доста с тези двама белгийци. Те се оказаха малко или много хора като нас – просто фенове, които са започнали да работят за Металика. Трябва да се уточни обаче, че те НЕ получават никакви пари. Интересно е как са се съгласили да пътуват на собствени разноски из Европа, да спят където намерят и в същото време да трябва да работят с феновете на Металика, без да вземат дори евро. Та аз лично бих си вдигнал шапката по някое време и бих зарязал задълженията си, с което спокойно бих провалил някой мийт н грийт.

Та Денис и Филип извадиха един лист с имена и взеха да проверяват спечелилите среща с групата. Като видяха името ми Radoslav Stoikov, Денис веднага възкликна, че съм бил с фамилията на Христо Стоичков. Обясних му, че има малка разлика, но той си знаеше неговото „Стойков” и това е… Та след като официално бях сравнен с легендата на българския футбол, получих един стикер на гърдите си, който официализира и последния детайл по предстоящата ми среща с групата. Както Божо спомена вече, имаше двама баламурници, които бяха спечелили мийт н грийт, но нямаха билети. Правеха опити да влязат и така, но в крайна сметка бяха изхвърлени като кучета. Отделно пък онази холандка от клипчето в Metontour (която говори с Ларс) се опита да вкара мъжа си, защото двамата били… женени. Прости хора навсякъде по света!

След това цялата група от 16 души бяхме вкарани в едно малко хале, където на склад стояха черните топки, които биват пускани на Сийк н дестрой. Там ни наредиха до стената и зачакахме. В близост до нас бяха стаите, където явно групите си правеха саундчек. Последователно силна дандания вдигаха подгряващите Мастодон и Lamb of God, което ни попречи да чуваме на повече от 4-5 метра и така реално нямаше как да разберем какво си говориха в последствие четиримата от Металика с другите щастливци като нас.

Реално чакане нямаше, защото след по-малко от 2 минути се появи Роб. Знаехме, че той не е човек, който обръща голямо внимание на феновете по подобие на Ларс и Джеймс, но си личи, че е искрен. Много се възхищавам на този човек заради скромността му. Та той се оказа първият член на Металика, чиято ръка имах щастието да стисна. Попитах го дали имат планове да идват в БГ, но той явно се направи, че не чува и само се усмихна, без да отговори. Все пак басистът отбеляза, че имам хубава тениска, което ме развълнува. След като той ме подмина и започна да говори с Божидар, усетих, че краката ми треперят като на ученичка. Беше добре, че Трухийо беше пръв, защото ако вместо него беше Джеймс, сигурно някой от нас щеше да загуби звук и картина.

Роб се изниза набързо и зачакахме. Не след дълго на вратата с фриволна походка цъфна Кърк. Завиждам му на спокойствието на този човек. Той започна да минава през хората от другата ми страна и по този начин първо стигна до Мария от нас тримата. Като ни видя всички нас българите, той се въодушеви и показа признаци на ентусиазъм с едно щастливо „O, Harvester of Sofia!”. Ясно показа, че помни името на чаптъра ни, което беше най-важното. Признавам си, че не помня какво съм си говорил с него.

Кърк също си тръгна и ние започнахме да чакаме. Досега обикновено Ларс идваше трети на срещата с фенове и затова всички се настроихме за него. Този път почакахме повече, което накара Денис и Филип (белгийците, които ни организираха за мийт н грийта) да яхнат една метла и да се правят на интересни. Добре е, че Джеф не ги видя, че сигурно щеше да ги изгони.

И така докато си чакахме Ларс, на вратата се появи Джеймс. Този човек изглежда значително по-млад от всичките снимки, на които сме го виждали. Аурата му е невероятна и човек наистина забравя всичко, когато го види. От тримата нас аз бях щастливецът да говори пръв с него. Питах за го за евентуално турне в Източна Европа, като той обясни, че на този етап няма нищо конкретно. Засега са имали само един сигурен концерт в Европа за следващото лято, без да разкрие кой точно. След това Хетфийлд премина към Божо и Мария. Много се радвам за тях, защото тази им среща беше специална.

След Джеймс при нас дойде Ларс. Нисък и слаб човек, приличащ на някой хлапак. Погледът му обаче е неотразим. С тези очи направо се впива в теб. В свой стил Улрих предразположи всички с редица лафове, съпътствани от импровизирана игра между двамата крайни фенове от редицата затова от коя страна да започне преминаването си. По пътя си към нас Ларс накара едни италианци да го научат как се казва „Щастливи дни” на италиански. След това той поиска от мен да го науча на същото, но на български. Като добър ученик той веднага повтори „Щастливи дни”, макар и с малко странно „Щ”. За разлика от Джеймс, Кърк и Роб, Ларс обича да говори едновременно с по няколко души. Така уж както беше ни подминал, той се върна и попита къде е чаптърхеда ни Явор. Обяснихме му, че той има изпит и затова не е на концерта. Тогава Улрих каза, че ако Явор не си вземе изпита, то той повече няма да е чаптърхед.

Посмяхме се всички и така срещата ни с групата приключи. Всички бяхме изведени през един изход до сцената, като само Божо и Мария и другата двойка със специален мийт н грийт останаха. След около 20 мин обикаляне успях да намеря нашата група и се присъединих към тях на оградите.

По-късно си дадох сметка, че мийт н грийт-а е бил голямото ми преживяване на вечерта, заради което като че ли не успях да се насладя пълноценно на последвалия концерт. Чувствах се разсеян…абе направо отнесен! Пожелавам на всеки да усети тази тръпка. Сега съм твърд в намерението си да преустановя кандидатстването си в бъдеще за мийт н грийт, тъй като предпочитам да дам шанс на други, които не са печелили.

Share and Enjoy

  • Facebook
  • Twitter
  • Delicious
  • Digg
  • StumbleUpon
  • Add to favorites
  • Email
  • RSS