Congratulazioni!! – Siete un vincitore di Metallica – или как накрая получихме Божието откровение!

Хмм, не знам дали бих могъл да преразкажа всичко така, както се случи – взривът от емоции и музика, лудият късмет… Но по-добре е да го направя сега, докато все още имам ясни спомени…поне за част от събитията.

Пътуването към Милано започна малко по-рано от концерта, тъй като бяхме решили освен концертен туризъм да понаправим и малко стандартен туризъм – блъскане в тълпите, щракане с фотоапарати…въобще всичко, както си трябва.

dsc01183.jpg

Едва ли е нужно да преразквам за всичките места, през които минахме, видяхме, снимахме – мисля, че краката ни най-добре усетиха това. И все пак така неусетно в шеги и закачки наближаваше денят на концерта. В неделя, ден преди това, бяхме на пре парти, организирано от италианския локъл чаптър – Зонаметалика, където свири една трибют банда – SAD – чиито вокал доста наподобява Джеймс от началото на 90-те – прическа, тембър на гласа, дори е разучил подоробно физиономиите, които Хетфийлд прави по време на концерт и използва същите реплики – доста се е постарал човека, не може да му се отрече. Шегувахме се, че ще е яко някой от нас да спечели Мийт ен грийт с Металика (и да се приъедини към Радо, който вече беше спечелил от метклуба) от томболата с дисковете, но вече бяха останали по-малко от 24 часа до концерта, а никой от нас не беше получил обаждане и като последно решихме на другия ден сутринта да си проверим мейлите.

Към края на партито Зонаметалика бяха организирали томбола, от която Мария спечели тениска, перце от времето на St. Anger тура, диск на Death Magnetic и черен стикер с червен надпис Металика. Тъй като тениската е доста голяма, аз намазах с част от подаръците (ако някой все още не знае, Мария ми е приятелка, но за това по-късно). След малко перипетии по прибирането ни в хостела най-накрая легнахме уморени, но щастливи, че на другия ден ще гледаме Металика. Единственото ни желание беше да се подпрем на оградите и да опънем двете знамена, които носехме с нас, а и аз исках да хвана втора палка от Ларс, след тази която ми даде на рилийз партито в Берлин и да си направя комплект…

22 юни, понеделник сутринта…Мария си проверява телефона и вижда, че има пропуснато обаждане от Англия…След кратък размисъл сме сигурни, че не е от нейните бивши колеги в България, които ползват английска централа за изходящи разговори, тъй като работят в английска фирма, защото денят на обаждането е бил неделя и нямам как да са били на работа. В един глас и двамата, но невярващо, решаваме, че това може да е обаждане за мийт ен грийт, но някак си не вярваме… Тя се опита да набере номера обратно, но никой не отговаряше…

Излизаме тичешком и почваме да търсим интернет клуб. След около 10 минути сме в него, цената е 3.50 евро за 30 минути, но това няма значение…защото тя е получила имейл озаглавен Congratulazioni!! – Siete un vincitore di Metallica… Не можем да повярваме…мейлът е на италиански, превеждаме го с бейбълфиш – пише, че печели 2 билета, мийт ен грийт и правото да вземе със себе си приятел. Разпечатваме мейла и превода му на английски. Малко след като излизаме от клуба, тя подскача весело по улиците и крещи. Хората я гледат и се усмихват макар и да не разбират какво се случва. Звъним пак по телефона на Саймън – човекът, който се е обаждал преди това, за да я уведоми, че печели. Този път вдига и потвърждава всичко! Да! В крайна сметка щяхме при добър късмет да се изправим и двамата очи в очи с Джеймс и да го помолим за нашия специален случай…

Тук може би е моментът да вметна за какво става дума. Първата ни среща с Мария беше преди почти две години на 3 август, рожденният ден на Джеймс (за феновете на Металика това е нещо като Рождество Христово за хриситяните:) и оттогава се шегуваме, че той ни е нещо като кръстник и късмет за връзката ни. Когато миналта година спечелих мийт ен грийт за Букурещ, едно от желанията ми беше да го обясня това на Джеймс и да му дам да подшише наша снимка с някакво пожелание към нас. Както повечето от вас знаят, тогава той не дойде на мийт ен грийта и всичко пропадна.

След като Радо спечели сега за Милано, пое ангажимента да му занесе снимката и да го направи вместо нас. Но сега събитията се нареждаха повече от перфектно – не само щяхме да го направим лично, но щяхме да бъдем и двамата заедно.

И така, в ранния следобед на 22 юни вече бяхме пред залата. Първото нещо, което направих бе да продам двата билета, които вече имах в повече и малко по-късно започнахме да обикаляме около залата, за да търсим хората, които организират срещата с Металика. Около 17 часа започна да се събира групата, която щеше да участва в мийт ен грийта. Имаше двама тъпаци, които пропуснаха шанса на живота си, тъй като бяха спечелили мийт ен грийт, но нямаха билети за концерта, което е задължително условие, тъй като печеленето на мийт ен грийт през метклуба не ти осигурява автоматично и билет. Те напуснаха мястото за срещата, тъй като не беше направен компромис.

Малко по късно бяхме въведени в залата, където щеше да се проведе срещата. Някъде до нас бяха репетеционните и чувахме как Мастодон се подготвят за концерта. Не знам колко време мина докато чакахме, но ни обясниха простите правила на мийт ен грийта – имаш правш на два автографа и една снимка. Ако се опиташ да вземеш повече автографи, може да те изгонят. Радо щеше да подписва черното знаме на HoS и книжката от DM, аз щях да подписвам новото винилено знаме, Мария една снимка, която и беше дадена заедно с другите награди от томболата на Зонаметалика – голяма, формат А4 от тези, които идват с пакета от метклуба при регистрация + щеше да обясни на Джеймс защо му даваме да подпише наша снимка.

И… влезе Роб… Въпреки, че това беше третият ми мийт ен грийт (първият беше в далечната 99-та в Пловдив, когато дойде само Джейсън) краката ми се разтрепериха. Докато стигне до нас, малко се успокоих (ние тримата бяхме точно в средата на редицата). Когато дойде до мен, му показах белия винил и той много се изкефи и каза, че знае, че има наше знаме в HQ. След това последва стандартната снимка. Мария я снимаха два пъти с Роб, защото първият път беше мигнала (явно от притеснение). Също така Трухийо каза на Радо, че има много яка тениска, така че и новото знаме и новите тениски на HoS са одобрени от най-високо ниво!

Малко по-късно се появи Кърк. Той започна малкия си тур от другата страна на редицата, но за нас беше все едно, защото така или иначе бяхме в средата. Изглеждаше много ведър, спокоен и усмихнат. Той също се изкефи много на белия винил и каза, че знае за знамето в HQ-то. Подписа отново и черното знаме, което Радо му даде. Мисля, че тогава Радо го пита кога ще дойдат пак в България, но той не каза нищо конкретно. Преди това като видя на тениската Мария, че е от София я попита колко дълго време сме пътували и явно се зарадва, че сме го направили със самолет и ще бъдем свежи и диви за концерта.

Този път имаше по-голяма пауза, когато дойде Господ! Най-накрая, след два неуспешни опита ми се яви на крака! Когато стигна до Радо, той го попита кога ще идват в България и Джеймс каза, че догодина пак ще са на турне в Европа, но не знае за България, все пак обаче имаме шанс. Когато застана пред мен му казах, че това ми е третият мийт ен грийт, но първият път, в който го виждам. Той се засмя и все пак отбеляза, че съм късметлия с тези три мийт ен грийта. След това подписа и знамето (тази част от мийт ен грийта може да я видите във видето на метонтур) и каза, че е страхотно (използва английската дума cool). Беше редът на Мария. След като й разписа снимката, тя му каза, че сме се запознали на рождения му ден и той е нашият Kупидон. Хетфийлд се засмя и след като му бе отправено предложение да ни е кръстник, попита кога ще е това. Май не отговори нищо конкретно, освен че се пошегува да не го натискаме много, но мисля, че ще стане работата. Разписа снимката ни и написа – To Bojo and Maria – take care of each other. Така вече имаме нещо като скрижал с една от Божиите заповеди.

Малко по-късно дойде и Ларс…и се изкефи супер много, като ни видя тримата с тениските на HoS и въобще фактът, че сме от България. Видя и снимката която подписа Джеймс и каза, че ето това е Металика – събира хората заедно и отбеляза, че имам вкус за жени и музика. Когато стигна до мен, пак отбеляза, че знамето ни е много яко, а аз му казах, че имам една палка от Берлин и че искам втора, за да си направя комплект. Той обеща, че ако ме види, ще ми даде. Засега това не се е случило…както и да е, така приключи срещата ни с Металика, но не и за мен и Мария. Ние също излязохме с другите към залата за концерта, но ни беше казано в 20.30 часа да се явим на определно място, защото предстояха още изненади. И така малко след уредения час се озовахме зад сцената, което не е точният израз, тъй като сцената е в средата на залата, но се озовахме там, където е целият екип на Металика и въобще там, откъдето излизат за концерта. Бяха ни дадени брандирани фенерчета на Металика и ни казаха, че ще излезем заедно с бандата към сцената и там ще застанем между оградите и сцената, за да гледаме концерта от най-близкото възможно място. И бандата мина покрай нас – на 20 см разстояние, събраха се всички и се ръкуваха с нас като ни благодариха за подкрепата, след това застанаха в кръг и се прегърнаха и започнаха да се надъхват. Миг след това всички заедно се изстреляхме към залата и сцената – Джеймс, Кърк и Роб пред нас, а Ларс зад нас. Светехме си в краката с фенерчетата, за да не се спънем и пребием. Тълпата пощуря, не знам какво си мислеха, но искаха да ни пипат и подаваха ръце за поздрав, после Металика се качиха на сцената, а ние застанхме до нея и започна онова, което само човек, присъствал на концерт, може да разбере…Имахме право да стоим там по време на първите три песни и това беше едно от най-невероятните ми преживявания. Кърк и Роб дойдоха няколко пъти до нас и определено ни погледнаха и се усмихнаха…беше наистина уникално преживяване. След края на третата песен отидохме в публиката, като междувременно ни подариха едното брандирано фенерче и продължихме да си се кефим на концерта.

Всеки може да види плейлиста – страхотен…към края взехме перца, топки, а Мариета успя да вземе и палка от Ларс в неравностойна борба с дестина мъже. И така този уникален ден за мен свърши…но ще го помня до края на живота си. Беше време да се прибираме към хостела, защото на другия ден рано сутринта потегляхме за Рим…за поредното шоу…

И така, Вечният град щеше да бъде посетен от Металика. Вечерта преди концерта срещнахме на улицата Зак – роудиото на Роб, който като разбра, че сме от България, страшно много се изкефи. На другия ден в страхотен пек зачакахме да ни пуснат в залата. Не бяхме много напред и когато малко след 18,00 часа успяхме да влезем в залата, двете дълги страни на сцената (където звукът е определно по-добър) бяха заети и застанахме от едната къса страна – пак до Зак – мястото, където Роб и Джеймс си сменят китарите. След известно време Зак ни видя, позна ни, изкефи се страшно много на бялото знаме и ни подари по-няколко перца.
Малко преди 21,00 часа Металика бяха на сцената, отново уникален плейлист, перца…но за съжаление не можахме да вземем втора палка. Няколко пъти Роб, Кърк и Джеймс ни погледнаха и се изкефиха на знамето ни, а отделно Роб много се зарадва, когато му показах черния потник, който и той има, и подписа му върху тениската ми. В Рим бяхме вече и по голяма група – поне десет човека на оградата, около седем-осем зад нас и още толкова по трибуните, където се развяваше и едно българско знаме… Отново уникален плейлист, докосване до Божественото откровение и надеждата за следващия концерт…Това беше сбъдната мечта…за пореден път…

Share and Enjoy

  • Facebook
  • Twitter
  • Delicious
  • Digg
  • StumbleUpon
  • Add to favorites
  • Email
  • RSS

One Person has left comments on this post



» Osigwe said: { Dec 9, 2015 - 11:12:44 }

We deetiinfly need more smart people like you around.