11.06.1999 г. – Това се казва незабравим ден

От Добри.

Когато се замислих за 11 юни 1999 година, се оказа, че си го спомням по-добре, отколкото си спомням вчера. Това ще доведе до един доста дълъг разказ.
В този ден брат ми имаше държавен изпит в СПТУ-то. До към 9.30 беше приключил с това задължение.

img096.jpg

Тръгнахме от София около 10 часа. Бяхме 5 човека – всичките от нашия блок. По магистрала „Тракия” установихме, че Рено 11,  „нов внос”, на 14 години, вдига точно 180 км/ч. Години по-късно си давам сметка, че ако бяхме спукали гума или беше станало нещо друго неприятно, нямаше да могат да ни разпознаят. Някъде около разклона за Пазарджик ни спряха ченгета. Трябваха ни неколкостотин метра, за да спрем и да се върнем до тях.. Разговорът беше нещо от сорта: „За къде бързате бе, момчета?” – „За концерт” – „Е, от колко е тоя концерт???!!!” Естествено срещу някаква банкнота – 10 или 20 лв, си продължихме по живо-по здраво. Резултатът от тази скорост беше, че бяхме в Пловдив още преди обяд.

Имахме късмета да се доберем точно до стадиона и си запазихме място на платения паркинг срещу 2-3 лв. Някъде в центъра намирихме една хубава пицария и хапнахме приятно с по чаша бира. Уплътнихме следобеда с разглеждане на стария град. Преди това не бях ходил, а и след тази дата не съм стъпвал там отново.

Заглавието от първа страница на вестник „24 часа” в този ден беше „Войната свърши”. Предния ден Слободан Милошевич беше приел условията на НАТО за прекратяване на войната в Сърбия. А Металика свириха на 500 км от Белград и на 200 километра от сръбската граница, където американските ВВС хвърляха бомби. Мисля, че това обяснява и наличието на двама бодигарди в двата края на сцената по време на целия концерт. По този повод Джейсън каза на пресконференцията: „Свирим там, където ни поканят”. И с някои изключения наистина е така.

На стадиона влязохме към 18,30 – 19,00 часа. Без проблем се добрахме до хубаво място – на 15-20 метра фронтално пред сцената. Беше много горещо тази вечер. А и имахме неблагоразумието цял следобед да обикаляме нагоре-надолу. Поради тези причини следващите 5 часа стояне прав, на едно място, без вода, бяха едни бе най-трудните в живота ми. Едва ли е нужно обаче да ви убеждавам, че си струваше. Но много хора не издържаха и се изнесоха към трибуните или още по-лошо – бяха изнесени на ръце към охраната пред сцената.

За тези които не знаят, билетът за този концерт струваше 20 000 стари лв., или на колкото бяха равни тогава -20 германски марки. Това си остава най–евтиният рок концерт, на който съм бил. И най-евтиният на Металика, за който съм чувал в по-новата им история. За това спомогна и Европейския месец на културата, който се провеждаше по това време в Пловдив и покри част от разходите..

Монстър Магнет бяха подгряващата група. По едно време между песните фронтменът отправяше някакви молитви за благополучието на България, което ми се стори тъпо и ненужно. След тях забавянето беше доста дълго. Полетът на Металика беше закъснял. Първият член на групата, който видях беше Джейсън. Появи се по едно време иззад кулисите, за да види каква е обстановката и колко хора има на стадиона.

За концерта ще разкажа това което си спомням. Започнаха малко след 10 часа с „Breadfan”. Когато светнаха прожекторите, на можех да повярвам, че това пред мен наистина е ГОЛЯМАТА ЧЕРНА МЕТАЛИКА. Някакъв фен зад нас, явно по-нисичък, по едно време обяви с достатъчно меко произношение. „От тука само Ларса виждам”. Този израз стана нарицателно в моята компания по-късно по концертите. Аз лично се опитвах някак си да запечатам в съзнанието си това, което виждам и чувам. Слушам Металика някъде от 1993 година и даже не съм си и мечтал, че ще ги видя на живо или че ще дойдат да свирят в България. Направо продължиха с „Master of Puppets”. Началото естествено беше, като че те удрят с чук по главата. После най-здравата подкрепа от публиката, която съм чувал на това парче в средната по-бавна част. След това угасна токът и настана пълна тъмнина. Според версията на Фънки, която съм чел, някаква врана в някъкъв трафопост се опекла и изключила прекъсвача. След 2-3 мин видях, че диодите по апаратурата светнаха и със задоволство разбрах, че концертът ще продължи. Следващото парче беше „Of Wolf & Man”. Него го няма в записа на БНТ, така че които е гледал видеото и не е чел сетлиста, може би не знае, че го свириха. От Load и Reload свириха “Fuel” „King Nothing”, „Bleeding Me”, „The Memory Remains” – все парчета, които най-много харесвам от тези албуми. Огньовете на „Fight Fire With Fire” и „Fuel” бяха зашеметяващи и доста изненадващи. От другите албуми помня „The Four Horsemen” „For Whom the Bell Tolls”, „The Thing That Should Not Be”, „Wherever I May Roam”. Най-вълнуващото и романтично изпълнение беше „Nothing Else Matters” – особено от страна на публиката. Мисля, че беше заредено с повече чувство от всеки друг път, когато сам я гледал на живо. За пиро ефектите на „One” един от приятелите ми отбеляза, че били направили война на сцената.

На „Sad But True” Кърк скъса струна. Направи няколко крачки назад към техника си с усмивка на лицето и му дадоха друга китара. Най любимия ми диалог на Джеймс с публиката, който съм чувал и гледал някъде, беше преди „Creeping Death”. Беше следния:

JH: Thank you. Thank you, good night.
Crowd: No.
JH: Yes.
Crowd: No!
JH: YES!
Crowd: NO!!!
JH: YEЕЕS!!!
Crowd: NOOOO!!!!!!

JH: You want some more?
Crowd: Yes.
JH: No.
Crowd: Yes!
JH: NO!
Crowd: YES!
JH: NOOO!!!
Crowd: YEEES!!!!.

JH: OK! Ok.

Който не е бил там, може само да се опита да си представи как 25-30 000 човека викат в един глас “Yes” и “No”!

Фойерверките в небето на „Enter Sandman” бяха също много изненадващи. Но през 1999 година почти нямаше Интернет, още повече YouTube, за да можем да видим какво се е случило на концертите от предните дни и какво са свирили.

След втория бис свириха един кавър от излезлия наскоро преди това Garage Ihg – „Die Die My Darling” Мислех, че ще изсвирят още нещо от този албум но не стана. Завършиха с „Battery”. Последното парче беше изпълнено с изключителна енергия и мощ. Имах чуството, че и озвучението и осветлението на сцената бяха на максималната си мощност. Концертът свърши към 12.20 ч.

На излизане от стадиона някои предвидливо се бяха подготвили и продаваха половин литрови бутилки минерална вода по 50 ст. Тогава това си беше доста за стекове оставени на асфалта. Мисля, че са направили добра печалба. Всеки от нас изпи по 2 бутилки на екс. На връщане към София спах по време на целия път. А по принцип от дете не спя в кола. Това е показателно за изтощението ми, емоционално и психическо.

На другия ден, като станах, си казах „И сега какво – вече съм гледал Металика. Какво следва.” Отговорът за себе си намерих няколко месеца по-късно. „Следващия път, когато Металика дойдат някъде наблизо – задължително ще отида да ги гледам, независимо къде е.” А аз си държа на думата.

Share and Enjoy

  • Facebook
  • Twitter
  • Delicious
  • Digg
  • StumbleUpon
  • Add to favorites
  • Email
  • RSS