„Ние сме групата, най-подходяща за тази игра”, казва Кърк Хамет, описвайки връзката на групата с Guitar Hero: Metallica. Точно преди да бъде официално издадена играта, екипът The A.V. Club се присъедини към други журналисти, за да разговарят с Кърк Хамет по темата.

-The A.V. Club: Има теория, че музикантите обикновено губят, когато играят на подобни игри? Ти на какво мнение си?

-Кърк Хамет: Това е истина. Съвсем вярно е. Това е един съвсем различен процес.

-AVC: Това не е ли само извинение?

-КХ: [смее се.] Да, би могло и да бъде, но има огромна разлика в самия процес, защото изпълнението в Guitar Hero е сведено до четири малки копчета и една малка ръчка…(tweak)

-AVC: Пет копчета.

-КХ: Пет копчета! [смее се.] На мен ми е трудно да броя след четири. За разлика от стотиците хиляди варианти за лява ръка и още толкова за дясна, всичко просто се свежда до няколко елементарни движения и е страхотно. Трябва да кажа че, който и да е дал идеята, наистина е свършена много добра работа в това да бъде направена колкото се може по-опростена. Това я прави наистина много достъпна и много, наистина много забавна.

-AVC: Играл ли си преди?

-КХ: Да. Странно е. По-скоро четеш музиката, отколкото да свириш на китара, защото четеш нотите на екрана и реагираш на тях със съответния пръст. И въпреки че е съвсем различно от реалното, е много сходно.

-AVC: Как беше създадена играта?

-КХ: На първо място, те искаха да я направят възможно най-прецизно и за това преминахме през процес, наречен MoCap, който е подобен на motion capture (технология, включваща употребата на сложни камери, записващи прецизно данни за движенията от отразителните облекла, носени по време на снимките). Бяха ни напъхали в тези велурени костюми – истинско модно шоу. Бях разочарован, че не са светлосини. Бяхме във велурени костюми с топки, закрепени по тях, на ръцете, краката и тялото и бяхме с очила, които имаха по две топки от всяка страна. Тези топки имаха сензори и при всяко движение камерите заснемаха движението на сензорите в пространството. Също така направиха цялостно сканиране на телата ни, за да бъдат всички наши отличителни черти най-прецизно направени. Това, което правихме беше да си движим устните по време на всичките песни в средата на една стая с всички тези камери, които заснемаха движенията ни, които ние в действителност правим, докато свирим тези песни и точно от там те започнаха и изградиха всичко върху това.

-AVC: Колко прецизна е играта?

-КХ: Много, много прецизна. Когато я гледаш, това сме ние и просто свирим песента. Ларс, който прави физиономии, докато свири на барабаните, Джеймс с неговото перчене, аз със странното ми куфеене и Роб с особената му походка. Те свършиха невероятна работа само в това да ни заснемат абсолютно точно как се движим заедно като група. Много впечатляващо беше, повече от това просто да ни заснемат.

-AVC: Имаш ли принос върху това как са анализирани песните?

-КХ: Не, това е нещо, което дизайнерите направиха. Те бяха тези, които казаха „Трябва да усложним тази част много или трябва да я улесним”. Това беше предимно тяхно решение.

-AVC: Чувстваш ли се съвсем неспособен да свириш Metallica на Guitar Hero?

-КХ: Свирил съм песни на Aerosmith. [смее се] Беше трудно, но имах усещането, че свиря на моята китара, въпреки че беше съвсем странно и по съвсем различен начин. Имах това усещане и явно точно то прави Guitar Hero толкова популярна.

-AVC: Кога за пръв път чу за играта?

-КХ: Видях рекламата в някакво рок списание, след това забелязах плакати тук и там – дори и в студиото ни, докато записвахме Death Magnetic. Мои приятели започнаха да говорят за това колко много обичали играта и как някои от песните са безкрайно забавни за свирене. Бях схванал идеята и един ден Ларс се появи в студиото и каза „Децата ми започнаха да играя на Guitar Hero и това е най-страхотното нещо в света.” И всичко се започна от там.

-AVC: Каква беше първоначалната ти реакция? Малките китари–джойстици изглеждат толкова мънички.

-КХ: Да, помислих си „Какво по дяволите е това опростено парче … играчка?” Но има смисъл. Напълно подходящо е за това, което играта иска да постигне.

-AVC: Забелязахте ли нова вълна от интерес към Metallica, след като песните станаха достъпни за Guitar Hero и Rock Band?

-КХ: Харесва ми отношението. И факта, че младото поколение е изложено на класическа рок и метъл музика, до която иначе не би могло да се докосне – определено не и от радиото. Вкусът на по-голямата част от хлапетата клони към поп музиката и мисля, че това е чудесно музикално образование за тях. Харесва ми да мисля, че един ден някои от тези деца ще си купят китари и ще искат да се научат да свирят, вдъхновени от това. Говорих с мой приятел, който работи в музикален магазин и той спомена, че продажбите на китари са се повишили. Което е страхотно. И ми харесва. Guitar Hero може да се окаже радиото на бъдещето. Кой знае? Ще видим как се развиват нещата.

-AVC: Наясно ли си с това, че има онлайн петиция за преработване на Death Magnetic?

-КХ: Да! Много хора казват, че миксовете за Guitar Hero звучат по-добре от CD версията. Не съм сядал да правя сравнение между тях, но нашите фенове винаги ще откриват нещо, което да не им е достатъчно и ще го разкъсат на парчета. Това е добре за мен, защото означава, че те искат още от нас. Те просто искат повече и ще кажат и направят всичко, за да получат повече.

-AVC: Предпочитанията към микса за Guitar Hero накара ли те да осъзнаеш колко много са се променили нещата? Хората предпочитат дигиталната версия, която са получили през игровата си конзола пред физическото CD.

-КХ: Изумително е. Не знам как се случи, но просто се случи и сега нещата стоят по този начин. Не можеш да се бориш с това. Казвам на всички от време на време, че имаше нещо наречено аналогово записване и то звучеше наистина велико – звучеше много по-добре от повечето неща, които можеш да чуеш сега. Не мога да разбера как така се стигна до момент, в който да кажа, че CD-то звучи много по-добре от MP3-те. Имаше период, в който казвах ”CD-тo звучи много по-скапано в сравнение с плочата.” Сега се стигна до момент, в който казвам, че CD-то звучи по-добре от всеки друг нов формат. Просто е откачено.

-AVC: Междувременно плочите биват възраждани в момента, когато CD-тата умират.

-КХ: И благодаря на Бога за това… Мисля, че плочите трябва да оцелеят, за да могат хората да знаят кое е по-добро.

-AVC: Въвеждането ви в Залата на славата накара ли ви да се чувствате като динозаври?

-КХ: Накара ме да се замисля за плочите, защото един от критериите за въвеждане е да са минали 25 години от издаването на първия ти албум. За това се чувствам малко като динозавър, но в същото време, фактът, че са минали 25 години, е просто откачен. Това, на което се радвам относно въвеждането ни, е, че все още сме действаща група; все още правим музика. Много от групите, които биват въвеждани са в края на техните кариери, ако мога така да кажа. Ние в действителност все още правим музика, все още сме на турнета и сега вече сме и в Залата на славата. Това е велико.

http://www.avclub.com/articles/kirk-hammett,26960/

Share and Enjoy