11 юни 1999…сефтето…

Добре, след осем бири и нито една изпратена досега автобиографична статия за апокалипсиса от 11 юни преди десет години, реших, че може би е време аз да понапиша това онова…

met_plovdiv

Слушам Металика някъде от около 89-90 (за миналия век става дума) и когато някъде през януари или февруари обявиха официално идването им в България, дори ме беше страх да повярвам. Предполагам така би се чувствал всеки вярващ докато се моли, на когото му кажат, че след малко в църквата или джамията ще дойде Исус или Мохамед съответно.

Малко по-малко времето минаваше, сдобих се с билети, спечелих и един от някакво радио и за мое щастие се сдобих и с бекстейдж пропуск. Какво повече можеше да искам?

Започнаха обаче да се носят слухове, че Металика ще отменят концерта си в България заради войната в Сърбия и падналата в Горна Баня ракета по подобие на Продиджи.

Е, дойде 11 юни и се озовахме във влака за Пловдив – беше претъпкан целият с фенове от цяла България, тръгнали за концерта. Това щеше да бъде вечерта, в която се сбъдваха мечти.

Около 16,00 или 17,00 часа бях на стадиона и намерих мацката от Вирджиния Рекърдс, която организираше срещата с Металика. Малко по малко се събра групата, която трябваше да присъства на тази среща и ни заведоха вътре в стадиона, където трябваше да изчакаме идването на Металика. Стояхме заедно с журналистите, които също чакаха Металика. Не помня вече колко време, но беше доста…и тогава чухме, че Монстър Магнет започнаха да свирят…Дочухме слухове, че Металика още не са кацнали и всичко ще се забави. По едно време се появи някакъв човек и каза, че първо феновете ще влязат. Заведоха ни в една малка стаичка, където седнахме на едни столове, наредени в няколко редички. След известно чакане изведнъж на врата се появи Джейсън и започна нещо да говори с една от мацките от Вирджиния, която след това ни попита: ”Кой от феновете е влизал в съблекалнята?” Естествено, гледахме доста тъпо, защото около нас имаше охрана, други хора и беше повече от ясно, че няма как който и да е от нас да се е отделили и да е ходил където и да е. В последствие се оказа, че Джейсън е казал на мацката, че е много топло в стаята и хората ще изпукат и, че защо не е донесен някой вентилатор от съблекалните, които са празни в момента…(думата fan на английски означава едновременно фен и вентилатор). А тя как го е докарала дотам, че да реши, че Джейсън я пита кой фен им е влизал в съблекалнята, за мен остава загадка.

Та, стигнахме до Джейсън…Ми мина си човекът при всеки фен, здрависа се, разписа кой каквото му даде и никакви разговори с никого…Когато стигна до мен (аз бях на втората редичка), го попитах дали може да се снимам с него, но той каза: „Без снимки!”, на което аз дори не знаех какво да кажа и просто му подадох един брой на клубното списание So What?! от първата му година – мисля, че беше 3-ти брой, който е посветен на Джейсън и той е на корицата. За наше разочарование това беше цялата среща с бандата, като казаха, че поради забавянето Кърк, Ларс и Джеймс няма да дойдат. След това ни съпроводиха до терена и това беше…

Когато застанах пред сцената, дори не помня дали Монстър Магнет все още свиреха или бяха приключили и чакахме вече само Металика. Всичко ми е като в мъгла, бях супер изморен от пътуването и от висенето, но в момента, в който се чу добре познатото интро, превъртях. Едва ли има нужда да преразказвам какво се случи тогава – една музикална вакханалия. Та това беше първата наистина голяма западна банда, която идваше в България не в залеза на кариерата си, а по времето, когато все още пълни стадиони и не е стигнала до нивото да свири в зали по пред 5-6 хиляди човека…макар, че Металика едва ли ще стигнат някога дотам…

По-късно съм бил на концерт на Металика с много по-яки сетлисти, но първият път си е първи път…може да не е най-як, но си остава първи и носи специални спомени, чувства и сантименти. Тогава, през 1999 г, все още не свиреха по 2-3 известни банди всеки месец в България и идването на която и да е банда си беше събитие, особено на такава от ранга на Металика и не помня някой да е коментирал качество на звук и други подобни неща, по които ние българите станахме специалисти наред с футбола, политиката и всичко останало.

След концерта всички бяха щастливи, усмихнати и някак…отнесени, все едно за миг се бяха докоснали до някаква друга вселена, тази на Металика и бяха извисени до едно по-високо ниво на съществуване. Връщането към София беше кошмарно, влакът беше по-претъпкан от най-пиковите часове в софийския градски транспорт и като сметнете продължителността на пътуването, може да си представите изживяването. Но сякаш на никого не му пукаше – бяхме видели Металика на живо и всичко останало беше без значение!

nb. тъй като авторът е част от журито за конкурса, той няма да участва в състезанието за наградата.

Share and Enjoy

  • Facebook
  • Twitter
  • Delicious
  • Digg
  • StumbleUpon
  • Add to favorites
  • Email
  • RSS

2 People have left comments on this post



» assseto said: { May 10, 2009 - 03:05:50 }

Крайно време беше някой да започне … “бяхме видели Металика на живо и всичко останало беше без значение!” това най-много ми хареса :)

» Dobri said: { May 10, 2009 - 06:05:51 }

Не се притеснявайте. Подготвям и моето….. :-)