Продуцентът Флеминг Расмусен: Имаше моменти, в които Ларс ми викаше „Тати”

През 1988 година Metallica се осмелиха да създадат дръзкия шедьовър, наречен …And Justice For All. За да отпразнуват 20-ата му годишнина, албумът беше преиздаден в луксозно винил издание, което да подчертае славата на отминалите дни и да отвори някои стари рани. Дейв Кер от списанието “The skinny” е поканил Кърк Хамет и печелещият Грами продуцент Флеминг Расмусен, за да си припомнят тези част от миналото.

-Какви бяха първите ти впечатления за Metallica?

-Флеминг Расмусен: Срещнах се с групата точно преди Ride the Lighting. Те се свързаха с мен, защото си търсеха студио, в което да работят. Бяха направили Kill ‘Em All доста бързо – за около две седмици в Ню Йорк, и искаха да опитат да развият тяхното звучене. Харесваше ми какво правеха и си мислех как това е най-доброто, което съм чувал от дълго време… Останалите хора, с които работех в студиото бяха фенове на джаза и рок музиката и казваха „Но те не могат да свирят”, а аз им отговарях „Да, това не е ли страхотно?”. Всичко беше заради енергията, която се съдържаше там. Тя беше подценена, но мен ме впечатли.

-Как успя да преработиш тази енергия, за да се получи по-различно от първия път, когато са били в студио?

ФР: Доста слушахме Kill ‘Em All главно защото бяха откраднали усилвателя Marshall на Джеймс точно преди да влезем в студиото да записваме и затова изследвахме звука подробно, защото той искаше да постигне същото звучене като в Kill ‘Em All. Очевидно се получи нещо съвсем различно. Но беше добро упражнение за намиране на точния път.

-С тази трилогия която Metallica записа между началото и края на 80те – Ride the Lightning, Master of Puppets and …And Justice For All – имаше ли момент, в който да се замислите, че точно тогава пишете история в хеви метъла?

-ФР: Да – особено с Puppets.

-Кърк Хамет: Знаеш ли, ние просто се опитвахме да направим най-добрия албум, който можем. Като погледна назад, не сме се спогледали, клатейки глави ‘Да, сега пишем история’. Не, не беше така. Мотивацията беше ‘ОК, хайде да дадем всичко от себе си, за да го направим”. Когато очакваш да направиш 10-12 песни и да издадеш албум, всичко, за което можеш да се надяваш е най-доброто. След целия процес, който е толкова физически, емоционален и умствено изцеждащ, след всичко това, след като си го изслушал, си казваш „Горд съм с това, което постигнахме”. Но оставяш всички останали да решат какво е за тях, защото ние сме взели решение за себе си. От приноса на всички останали зависи колко уместно ще е това за нашата култура и общество.

-Какво искахте да постигнете с …And Justice For All в артистичен план ?

-КХ: Justice беше първото ни решение да видим колко прогресивни можем да бъдем и да покажем на хората, че сме способни да правим сложни музикални структури. Да, ние можем да свирим рифове, които са базирани на polyrhythm или counter-rhythm и да, ние можем да направим това по тежък и запомнящ се начин. Беше труден албум за записване и не ни беше останало никакво време; записвахме до последния час в студиото, а вече трябваше да сме тръгнали на турнето Monsters of Rock през лятото на 1988 г. в Щатите. Албумът беше миксиран, докато бяхме на път. Можеш да кажеш единствено, че това се е отразило или положително или отрицателно на албума. Аз мисля, че това е един страхотен албум. Звученето е уникално – знам, че ако записвахме албума днес, той нямаше да звучи така, защото звуковите ни вкусове, както и естетиката ни са съвсем различни, но приемам звученето на албума. Беше опит да направим нещо ново.

-ФР: Искахме звука да е директно в лицето ти. Бяхме записали Ride и Puppets в моето студио в Копенхаген и бяхме сложили барабаните в голяма дървена стая като хангар с много атмосфера, просто за да ги направим по шумни. С Ларс търсихме студио, което да е направено по подобен начин. Имахме известни затруднения, но мисля, че накрая успяхме.

-Мислите ли, че всички в групата са се превърнали в по-големи перфекционисти с минаването на годините?

-ФР: Мисля, че те винаги са си били такива. Трябваха ни само четири месеца и половина, за да запишем Justice, но това стана така само защото знаехме точно какво искаме.

-Кой беше най-перфектният момент около Justice?

-ФР: Картечното барабанене, което води към соло в края на One е абсолютно уникално и мисля, че точно това соло е едно от най-добрите, които Кърк някога е правил. Невероятно е!

-KH: Наистина харесвам солото в The Shortest Straw, но нещата които направихме за One са велики. Спомням си как отивах към студиото, знаейки, че ще правим средата на солото точно този ден, но нямах идеи за останалите части. Когато отидох там, всичко се подреди от само себе си.

-Сега, когато ги погледнете нещата след толкова време, има ли нещо в албума, което искате да поправите или да полирате по някакъв начин?

-ФР: Бих искал да го миксирам, защото беше миксиран от Steve Thompson и Michael Barbiero и много се изговори точно за това, защото е всеизвестният албум „без бас”. Ако аз го бях миксирал, със сигурност щях да вмъкна баса някъде там. Сигурно щеше да ми се наложи да споря много с Ларс и Джеймс, но нали знаете, така стоят нещата. Битката е винаги между Ларс и Джейсмс .

-Това създаде ли някакви проблеми по време на сесиите?

-ФР: Мисля, че търканията бяха по-малко по време на Justice, защото това беше първият път, в който записвахме в Щатите и те бяха по-близо до домовете си. И така веднага щом направихме основните записи, Ларс можеше да стои и да свири два или три дни, а Джеймс да отиде до Сан Франциско. Имаше по-малко напрежение, защото не им се налагаше да се мотаят заедно в чужда страна.

-Беше ли запознат с критиките относно баса – или неговата липса – когато Justice беше издаден?

-ФР: Четях много ревюта на хора, които бяха очаровани от звученето му. Трябваше да минат няколко месеца, за да осъзнаят ‘Хей, няма бас в албума’. Барабаните бяха толкова силни, че замъгляваха занижените стойности.

-По това време групата води бурен живот и купонясва много, вие сте горе-долу на една възраст с тях…

-ФР: Само с няколко години съм по-голям …

-Влизахте ли в ролята на баща, опитвахте ли се да ги отдалечите от алкохола, за да се съсредоточат върху албума?

-ФР: “Ларс ми викаше „Тате” в един момент. Може би защото бях единственият, с когото можеше да говори на датски, докато бяхме в Щатите. И може би защото му напомнях за дома. Понякога с Ларс говорехме на датски само за да вбесим Джеймс – вкарвахме странното „Джеймс” в разговор, който дори и не се отнася за него до момент, в който той започваше да крещи.

-Сега, след като са минали 20 години от записите на този албум, ще споделите някаква тайна, свързана с него?

-ФР: Отне цяла вечност. Редактирах голяма част от барабаните. Изрязвах малки парченца, когато Ларс закъсняваше с някой удар. Когато избързваше, взимах тези парчета и ги наслагвах така че никой не забелязваше.

-Мислите ли, че стиловата промяна между Justice и “Black” беше необходима за поддържане на дълголетието на групата ?

-КХ: Всички чувствахме, че това е подходящият момент, за да запишем няколко по-къси песни с по-традиционен формат и аранжимент – да направим кратки версии на всичко, което сме правили до момента в предишните албуми. Изрязахме всичко, което мислехме, че е ненужно от материалите, които имахме: Sad But True, Sandman, Unforgiven. Бяхме тръгнали в друга посока, но не защото ‘ОК , ще запишем по-къси песни, защото са те са по-достъпни за радиото’. Икономисвахме, защото имахме нужда от това от артистична гледна точка.

-ФР: До края на Justice бяхме повлияни от идеята „Хайде да напишем 10 000 рифа и да направим симфония от всяка песен”. Мислех, че е наистина добра идея и реших да направим една такава песен. Фактът, че Джеймс искаше да започне да пее беше добър, защото той е добър певец. Никога не се е притеснявал за това в началото. Не беше в графика, когато започнахме да записваме…And Justice for All.”

-Сега, когато всичко е казано и направено, кой е любимият ти албум на Metallica, който слушаш в колата?

-ФР: Любимото ми парче е One, от Justice, но зависи от настроението. Иначе е смесица между Master и Justice.”