Експлозивният дебют на Металика от 1983 – Kill ‘Em All, даде на света един урок по истински, необуздан траш. Оттогава техният звук премина през няколко етапа, но енергията, с която се отличават младежите от Metallica тогава, е в същността на групата и до днес.

За последните 25 години Кърк Хамет и Джеймс Хетфийлд се развиват като един от най-добре сработените китарни дуети на метъл сцената. Със следващото връщане назад към миналото в интервю за Guitar World те обсъждат някои от най-значителните песни в цялата история на Металика.

“Seek and Destroy”
Kill ’Em All (1983)

Джеймс Хетфийлд: Идеята за тази песен дойде от песен на Diamond Head, която се казва “Dead Reckoning”. Тогава разлепях афиши в Лос Анджелис и написах рифа за S&D в камиона извън работа. С тази песен беше първото ни истинско участие в истинско студио. Използвах бяла Flying V, която беше и единствената китара, която имах тогава. Все още я пазя в склада. Песента е базирана на еднонотен риф, въпреки че повечето ми песни са в Ми, тази проработи в Ла.

Кърк Хамет: Когато записвах солото на песента, използвах китарния усилвател на Джеймс. Беше Marshall, модифициран от някакъв пич от Лос Анджелис, който също така беше работил върху техниката на Еди Ван Хален. Когато дойде време да изсвиря партиите си, просто включих китарата в усилвателя. Имах може би 4-5 дни, за да запиша всичките си песни. Спомням си, че имаше 10 или 12 песни на този албум, което значи по две на ден и просто започвах песента – не го мислех много- много и продължавах нататък.

Имах Ibanez Tubescreamer (китарен ефект), уа-уа педал, както и китара – черен Gibson Flying V, която използвах в първите четири албума. Не вървеше много добре отначало, но знаех как искам да започна и затова пробвах 2-3 пъти. И тогава продуцентът ни каза: „Така е добре. Ще го ползваме”. Нямаше никакви излишни украшения, никакво задълбочаване, не работехме много върху полиране на звука. На няколко ноти дори изсвирих фалшиви извивки. За 18 години, всеки път, когато чуех това соло, те се завръщаха, за да ме преследват (смее се). Помня, че на турнето, което направихме тогава, всеки път когато трябваше да свиря това соло, си мислех: „Окей, сега ще го изсвиря по-добре, отколкото е на записа.”

Вземах уроци от Джо Сатриани, за около 6 месеца, преди влизането ми в групата, затова неговото влияние върху мен и върху свиренето ми беше голямо още тогава. Когато свирех солото, само си мислех „Дано Джо хареса това. Дано да не е нещо, което да отхвърли, както е правил и преди.”

“The Four Horsemen”
Kill ’Em All (1983)

Джеймс Хетфийлд: Дейв Мъстейн донесе тази песен от една от предишните си групи. Тогава тя се казваше The Mechanix. След като напусна Metallica, ние пооправихме песента. Текстът, който той беше измислил, беше някак си глупав.

Кърк Хамет: Със записването на песента ние прибавихме и бавна част в средата, която всъщност я нямаше, когато аз се присъединих към групата, а песента се нуждаеше от бавно и мелодично соло. За тази песен записах едно соло, а след това на друга писта записах второ. Не знаех кое да сложим на записа. Слушах ги няколко пъти и двете, дори ги пуснах заедно, за да видим дали едното няма да се отличи, но осъзнахме, че заедно звучат страхотно, затова решихме да го оставим така на записа. Някои от тоновете се хармонизираха страхотно и помня как Клиф Бъртън каза „Уоу, това звучи страхотно, звучи като Тони Айоми.”

“Creeping Death”
Ride the Lightning (1984)

Джеймс Хетфийлд: Ние записахме демота на “Ride the lightning” и още една песен, преди да влезем в студиото, така че има демота на три песни с различни текстове. След като записахме средната част с “Die by my hand..”, аз седнах в контролната зала, след като с другите записахме общите беквокали и всички откачиха. Това беше нашето първо сериозно общо изпълнение на беквокали. Имаше нещо специално в него. Целият албум беше голяма стъпка за нас. Тогава вече имах и Gibson Explorer освен другата ми китара и започнах да харесвам тази форма повече от Flying V модела.

Кърк Хамет: Когато първоначално започнахме да свирим тази песен в гаража, забелязах, че солото на китарата се смесва с припева. Помислих си, че това е добра възможност да изсвиря нещо диво и по-динамично. Първите фигури дойдоха право с първите ми мисли. За песента Флеминг Расмусен предложи да дублирам пистата със солото, което го направи да звучи по-пълно и плътно. Накрая имахме да направим също малки допълнения – четиритактова пауза с четири акцента. Идеята беше да свирим нещо върху тези акценти. Когато учех при Джо Сатриани, правех тези упражнения с акорди – намален акорд от 4 ноти. Просто го свирех върху четирите акцента и се получи доста добре.

“Fade to Black”
Ride the Lightning (1984)

Джеймс Хетфийлд: Тази песен беше голяма стъпка за нас. До голяма степен това беше първата ни балада и затова беше предизвикателство и ние знаехме, че ще шокира хората. Групи като Slayer и Еxodus никога не правят балади, но зациклят на едно и също място, което ние никога не сме искали да правим – да се ограничаваш, за да задоволиш феновете си – това са глупости!

Със записването на Fade to black научих колко уморително и трудно може да бъде свиренето на акустична китара. Може да се чуе всяко приплъзване по струните, затова трябваше да бъда внимателен. Написах песента в къщата на един приятел в Ню Джърси. Бях доста депресиран по това време, защото техниката ни беше открадната и бяхме изгонени от къщата на нашия мениджър заради многото буйстване и пресушаването на ликьора от мокрият му бар. Това е песен за самоубийство и в пресата се появиха случаи за деца, които (уж) слагали край на живота си заради нея. Но получавахме и много писма от деца, които ни казваха, че я свързват със себе си и това ги е накарало да се чувстват по-добре.

Кърк Хамет: Все още използвах Flying V китарата си, но за тази песен свирих на нек адаптерите, за да извлека този „топъл” звук. Свирех през уа-уа педал на горна позиция. Направихме пистата със солото двойна, но беше трудно да се направи същото и с второто соло в средата, защото беше по-бавно и пълно с интервали. И чак по-късно разбрах по какъв странен начин съм хармонизирал солата. Не бях сигурен какво да е солото в края. Бяхме в Дания от около 4-5 месеца и домът започваше да ми липсва. Имахме също и проблеми с мениджмънта. Мислех си за депресиращи неща, докато го записвах и това помогна. В крайна сметка песента се получи със страхотен звук, наподобяващ доста Dire Straits.

“The Call of Ktulu”
Ride the Lightning (1984)

Кърк Хамет: Отново използвахме усилватели Marshall. Аз лично записах целия албум с усилвател Marshall и китара Gibson Flying V. За тази песен знаех, че трябва да започна солото с нещо бавно и мелодично. До този момент в песента имаше много рифове, много ритъм секция. Мислех си дали няма да е добре да има нещо мелодично, с което да започна солото. Оттук е и частта с онази мелодия, която започнах да свиря. Помня, че си помислих „Тези момчета искат от мен да изсвиря ужасно дълго китарно соло. Беше първият ни инструментал и солото беше невероятно дълго. Как да свиря толкова дълго соло, без да започне да звучи все едно свиря един куп разхвърляни ноти?”. Така че реших да го изсвиря на няколко секции вместо една дълга серия от ноти. По това време Yngwie Malmsteen беше голямо име в света на китарите и използваше този стил на свирене с използването на различни скали и ме вдъхновяваше в моето свирене. Мислех си също и за хроматичните скали: Тук има и един лик, който бих могъл да го изсвиря изцяло на първа струна с помощта и на уа-уа педала.

Аз всъщност написах цялата соло секция, като си кръщавах отделните части на имената на домашните ми любимци. Бих казал, че 80% е написано предварително и 20% импровизирано. Когато правихме нов аранжимент на песента за S&M, беше голям купон. Беше сякаш преслушвах отново старата си техника от преди 15 години. Сега не свиря така, повече съм блусар, така че ми беше доста размито.

“Welcome Home (Sanitarium)”
Master of Puppets (1986)

Джеймс Хетфийлд: Идеята за Sanitarium дойде от филма „Полет над кукувиче гнездо”. Fade to black стана доста добре и искахме още една бавна песен с чист звук и този път с припев. Имах проблеми с изпяването на този припев. Прекалено е висок и когато влязох да записваме в студиото, си спомням как Флеминг Расмусен ме изгледа, сякаш казвайки „Ти се шегуваш”. Казах си „По дяволите, не знам дали мога да го изпея.” Накрая го изпях по-ниско, отколкото бях замислил, но насложихме хармонии и се получи доста прилично. Рифът за тази песен е взет от една друга банда, чието име бих желал да запазя в анонимност.

Кърк Хамет: Началото на първото соло е акорд от 9 ноти, изсвирени последователно, отсечено, без да се сливат тоновете), където всъщност свиря огледално на това, което свири Джеймс. Второто соло има хармонии. Използвах уа-уа педал на третото соло, което беше като по модел по-скоро. Четвъртото соло е с хармонизирани китари и е базирано на един страхотен риф, който видях Клиф да свири в хотела една вечер, което знаех, че ще се получи страхотно.

“Master of Puppets”
Master of Puppets (1986)

Джеймс Хетфийлд: Мисля, че искахме да запишем друга песен като Creeping death с отворени акорди, подкрепяни от вокала и лесно запомнящ се припев. В албума Master of Puppets ние все повече навлизахме в дългите и по-добре аранжирани песни. Беше като предизвикателство да напишеш дълги песни, които не изглеждат дълги. Рифът към тази песен е доста разчупен, постоянно се променя. Това прави песента страхотна за изпълнение на живо, хората обичат да крещят “Master, Master” по няколко пъти.

Кърк Хамет: За това соло ползвах Jackson Randy Rhoads. Когато слушате солото, има една странна част, точно след бавната част, където звучи все едно изсвирвам някакъв много висок тон, сякаш натискам струната срещу адаптера. Това, което се случи е, че без да искам дръпнах струните извън грифа на китарата – нали знаете как при свирене на първа струна как се отдръпва надолу. След като го изсвирих го пуснахме да чуем и си помислих „Това е брилянтно. Трябва да го оставим така.”. Естествено, досега не съм успявал да го направя пак. Беше като магически, уникален момент, който беше запаметен на касетата. Това е едно от любимите ми неща в това соло.

За следващото соло ползвахме китари, изсвирени и обърнати в записа. За целта изсвирих няколко различни сола и ги насложихме, след което обърнахме записа на обратно и го редактирахме малко, така че имахме 3-4 минути с обърнати китари. Сложихме тази част в последният куплет на песента.

Много хора мислят, че с тази песен намерих своя звук. Това има много общо и със закупуването на нов китарен усилвател – Mesa/Boogie Mark II-C heads. Boogie правеха онези глави за усилватели за кратко през 80те и имаше ограничена бройка от тях. След това се промениха и не успяха отново да постигнат този страхотен звук – не знам дали са пробвали или не. Но имаше нещо наистина уникално в тези глави, в техните gain нива, както и цялостен звук. По-голямата част от албума е записана с тях комбинирани с Marshall. По това време освен другите си две китари ползвах и моят Fernandes Stratocaster.

The $5.98 EP/Garage Days Re-Revisited (1987)

Джеймс Хетфийлд: Издаване на EP с всички кавъри беше нечувано и затова беше готино. Не направихме много аранжименти освен в Breadfan, в която махнахме някои от вокалните партии. За някои от песните смъкнахме китарите си с един тон до Ре, за да звучат малко по-тежко. Звукът беше наистина ужасен, но беше първото нещо, което записахме и където басът можеше наистина да се чуе, така че Джейсън беше щастлив.

Кърк Хамет: Това ЕР беше записано, когато за първи път започнах да използвам ЕSP китари с EMG адаптери. Всички сола на диска се получиха сравнително леко и бързо. Записах ги за две вечери. И всичките бяха мои. Фактът, че оригиналните версии на Helpless и The wait дори нямат сола в тях беше донякъде късмет – никой нямаше с какво да ги сравни и не налагаше някакви предварителни идеи в главата ми. Ние направихме това ЕР за кеф и за феновете. Elektra го харесаха и го издадоха.

“…And Justice for All”
…And Justice for All (1988)

Джеймс Хетфийлд: Песента е доста дълга, както и останалите в албума. Искахме да пишем доста по-кратки песни, но това така и не стана. Ние опаковахме песни с рифове. Рифът в песента е много ритмичен, върви наравно с барабаните. Вокалите пък са доста по-ниски от обикновено.

Кърк Хамет: Измислих начало на солото, но не ми хареса как стана, затова както правя, когато всичко друго не стане, включих китарата в уа уа педала и бяхме готови. Много хора ме плюят заради прекаленото му използване, но според мен нещо в него носи много агресия. Той просто съчетава мелодията със звука и настроението, които се опитвам да постигна. Рифът, в който използвам hammer-ons върху свободни струни, нещо, което научих от Гари Мур, докато изучавах техниките му, помислих, че ще се съчетае страхотно с Ми-прогресията на акордите.

“One”
…And Justice for All (1988)

Джеймс Хетфийлд: Занимавах се с тази модулация между Ла и Сол дълго време. Идеята за интродукцията дойде от една песен на Venom – Buried alive. А пък бързата част към края “…darkness imprisoning me..” не беше замислена дори с текст, просто така дойде. Започнахме албума с Mike Clink като продуцент, но нещата не се получаваха и затова се наложи Флеминг Расмусен да дойде и да ни спаси задниците.

Кърк Хамет: Изгубих си съня с многобройните сола. (смее се) Основното соло в края на песента с този тапинг в стил Еди Ван Хален дойде почти изведнъж. То беше просто лекота. Ритъм секцията, върху която трябваше да солирам, беше много раздвижена. Първото соло искаше малко работа. Чух Джеймс да свири някаква мелодия върху интрото и си казах, че трябва да ползвам част от това. Така че трябва да отдам заслуженото на Джеймс, че ме насочи към това соло.

Солото в средата трябва да съм го презаписал около 15 милиона пъти. Исках някаква плавна връзка между мелодичното и бързото соло в началото и в края на песента. Исках то да си стои точно на място в песента, а не беше така и никога не бях доволен от това.

Накрая дойде ред на навързването: миксирахме албума, като едновременно с това бяхме на турне с фестивала Monsters of rock. Една нощ летях от Филаделфия до Ню Йорк и докато другите бяха на път за Вашингтон, аз отидох до студиото и записах солото наново. Донесох си китарата, имах един от главните ми усилватели, пратен в студиото, и пренаписах солото и се получи страхотно накрая. Бях много-много щастлив от това. На следващия ден свирихме във Вашингтон, но шоуто беше оплюто от критиците – всички бяхме спали само 3 часа, но аз направих страхотно соло предната вечер, така че си заслужаваше.

За песента искахме чист тон. По това време мисля, че използвах ESP neck-through-body KH-1 китара с черепите по грифа. Сдобих се с тази китара през ’88ма и я използвах сравнително често в студиото. Имах ADA предусилвател, както и ADA MP-1 усилвател, който имаше вградени различни режими за звука. Помня, че го съчетавахме с Boogie усилвателите и се получаваше страхотно. Чистият тон на One го направихме почти единствено със ADA MP-1.

“Enter Sandman”
Metallica (1991)

Кърк Хамет: Отново свирех с ESP китара и уа-уа педал и този път ползвах няколко различни усилвателя. Комбинирахме Boogie с модифицирани Мarshall. Спомням си, че имаше един стар Fender и дори усилвател VOX, за да постигнем този чист тон в началото. Когато дойде време да мислим за солото, си помислих „Тази песен е страхотна китарна песен в духа на любимите ми групи като Thin Lizzy и UFО, но модернизирана.”. Та продължих да си мисля „Майкъл Шенкер, Майкъл Шенкер…”, но тогава се замислих, какво би изсвирил Браян Робъртсън от Thin Lizzy, ако свиреше в тази песен. С тези мисли започнах да пиша солото за Enter Sandman и сякаш цялото соло се написа само от само себе си!

Знаете как като свършва солото и има една пауза, предхождана от соло китара. Мисля, че сега е моментът да ви кажа откъде измислих тази мелодия. Тя е от “Magic Man” на Heart, но не я взех от версията на Heart. Тя е от версията на Ice Tот албума Power. Много слушах този албум, докато записвахме Metallica и все пак не е съвсем същото.

“Don’t Tread on Me”
Metallica (1991)

Джеймс Хетфийлд: Много от песните в този албум са по-прости и стегнати. Те изказват същото като останалите ни песни, но не са толкова продължителни. Няма сто рифа, в които да зациклиш.- само 2-3 рифа, които са много добри във всяка песен. Използвах моите ESP китари, както и безброй други. Ползвах 12-струнна акустична китара, Telecaster, Gretsch White Falcon, ситра и други такива. Но Don’t tread on me е наистина само тежки китари и нищо друго.

Кърк Хамет: Аз използвах предусилвател Bradshaw, както и harmonic ефект, който беше наистина добър. За високите тонове използвахме два Marshall усилвателя. Комбинирахме всички неща в едно и ги пуснахме през кабинет Marshall с 30-ватови колони. Звучеше много по-добре от всякога. За по-голямата част от солата използвах ESP китара. Освен това използвах и моя черен Gibson Les Paul Custom от 1989 г. Специално за Don’t tread on me беше Gibson-a. Но там където трябваше да запълвам със соло китара, не се получаваше добре и затова реших да свиря хармонии и мисля, че се получи наистина страхотно.

“The God That Failed”
Metallica (1991)

Джеймс Хетфийлд: Това е много хубава песен. Бавна, тежка и грозна. Има повече единични тонове и отворени акорди в този албум. Голяма част от ритъма, който измислих за The Black Album, беше прекалено сложен. Резки смени на темпото и други странни неща, които бяха трудни за Кърк да солира върху тях. Така че опростихме някои неща. Всички хармонии в китарите и такива неща са на самите писти с ритъма. Разбрахме, че наслагването на 6 слоя един върху друг не правят китарите по-тежки.

Кърк Хамет: Имах всичко готово, но някак си не се вписваше в песента, защото беше прекалено блусарско, а песента – тежка. Така че Боб Рок и аз написахме мелодия, към която аз предложих да прибавим хармония, но той каза, че това само ще претрупа солото, така че само я свирих октава по-високо и се получи доста добре. Всъщност то е сглобено от петнадесетина различни неща, които бях измислил и избрахме най-доброто. Едно от любимите ми сола на албума.

Едно от нещата, които направих за първи път на този албум е да запълвам празнини, като например, когато Джеймс прекъсне вокалната линия и аз изсвирим нещо моментно и кратко. Боб го нарича „ужилване”. Солата ми на този албум са малко извън ритъм. Въпреки че много китаристи започват солото на ниско време, аз започвах на високо като в Enter Sandman или Don’t tread on me.

“Hero of the Day”
Load (1996)

Кърк Хамет: Първият път, когато Джеймс чу солото ми към тази песен каза „Това е ужасно. Звучи като Браян Робъртсън.”(смее се). Аз попитах:„Какво искаш да кажеш?” И така след много уговорки и спорене се съгласихме, че не е толкова от солото, колкото от ритъма, който всъщност го нямаше отдолу. Така той отиде и записа нещо отдолу така, че да звучи по-добре за неговите уши, предполагам. Това беше от случаите, когато един музикант чува нещо по един начин, а друг по съвсем различен.

В Load експериментирах толкова много, че трябваше да си водя списъци с това каква техника използвам. За Hero of the day си спомням, че използвах 1958 Les Paul Standard с Matchless Chieftain ефект, някакви Boogie усилватели, както и отново VOX – всички смесени. По това време слушах много Дейвид Бауи, което ме вдъхнови да опитам да оформя образа в песента не чрез соло, а само с части от сола. Това е и което се опитах в Hero of the day. Макар там да си има класическо соло, то е и неизменна част от песента, не стои като отделено. Бях уморен от свирене на еднообразни предсола. Не бях в период да доказвам себе си както в “..And justice for all” например. Страхотно е да го можеш и да го използваш, когато се налага, но за мен важни са тонът, атмосфера.

“Fuel”
ReLoad (1997)

Кърк Хамет: Тази песен всъщност беше записана заедно с останалите песни от Load. Беше едно от първите записани парчета [от тази сесия], в което всъщност свирех соло. То е записано през няколко усилвателя Marshall, VOX, както и един Chieftain и използвах 1963 Sea Foam Green Strat за китара. Мога да си спомня как си мислех „Боже, тази китара има такъв страхотен звук!”. Не беше като останалите ми китари, които имаха подвижни, двойни адаптери. Звучеше много наситено и плътно и си мислех как звучи толкова страхотно, въпреки че имаше само единични адаптери, които бяха фиксирани. Беше нещо напълно ново за мен, сякаш ме отвеждаше в съвсем друга посока относно звук и техника. И всички oстанали хубави неща в Load и Reload.
Боб Рок има заслугата за това, защото той наистина разбира от това и ме накара да се замисля сериозно за класическа техника.

“No Leaf Clover”
S&M (1999)

Кърк Хамет: Тази песен дойде буквално седмица преди всъщност да свирим с оркестъра. И тази седмица преди концертите беше толкова оживена и вълнуваща. Имахме толкова много работа, че нямах време да прекарам толкова време върху това соло, колкото всъщност бих искал. И си помислих „Какво пък, ще импровизирам изцяло”, и това, което чувате всъщност на албума, съм аз, импровизирайки с моята китара ESP “Mummy”. Използвах предимно техниката си, с която свиря на концерти – Marshall и Boogie усилватели, рак-система, със уа-уа ефект и най-много малко delay ефект. Има модулация към края на солото, която някак си исках да откроя повече. Затова е смяната на ключовете от четвъртини на осмини към края. Солото на албума всъщност е комбинация между най-добрите моменти от двете вечери на S&M. В ретроспекция наистина бих се радвал да имам повече време да го направя, както искам. Но имахме краен срок и бла, бла, бла, затова не искахме да презаписваме нищо. Искахме, така да се каже, всичко да бъде записано с оркестъра, затова просто го оставихме.

http://www.guitarworld.com/primecuts_metallica?page=0%2C0

превод: Motorbreath – Емил Антонов

Share and Enjoy

Тагове: Cliff Burton, James Hetfield, Kill `em All, Kirk Hammett, Metallica