Ето и втората част на това дълго интервю с Ларс, тук може да проечете първата част.

-Как се промениха отношенията между вас и Q-Prime Inc през годините? И двете страни израснаха много и съм сигурен, че сте научили много неща.

-Нещата са почти същите. Естествено, Q-Prime Inc са доста по-големи, откакто имат Chili Peppers и Shania Twain. Много хора си идваха и отиваха, Courtney Love също беше с тях за известно време, както и Smashing Pumpkins. Def Leppard вече не са с тях. Ние никога не сме имали други мениджър освен Питър и Клиф. Не мога да си представя да работя с някой друг освен с тях, просто би изглеждало неестествено. И двамата са сред най-добрите ми приятели и когато идвам в Ню Йорк, ходим заедно на кино или на вечеря, излизаме заедно и е прекрасно. Забавно е понякога, когато погледна към всичко – все още го има хаоса във всичко, което правим и мисля, че той е част от енергията на Metallica. Има моменти, в които се отдавам на хаоса, защото от това се раждат спонтанни и интересни краткотрайни неща, но понякога ме побърква! Има моменти, в които искам всичко да си е на мястото, но това може да съм само аз! Аз съм човек на детайлите, много взискателен и имам нужда да се справя с всичко, дори и с най-малкото – понякога ми се иска това да беше задачата на някого друг.

-Надявах се да изкопча някаква история за Клиф Бъртън от теб. Не съм имал възможността да го срещна. Винаги чуваш обичайните неща за него, но предполагам, че търся нещо по-специално. Какъв човек беше той през годините в които ти го познаваше? Беше ли глуповат? Да, знам, че е бил сериозен в музикално отношение, но мисля, че ме разбираш какво имам предвид.

-Това е добър въпрос. (дълга пауза) Не мисля, че „глуповат” е подходящата дума. Той беше уникален и знам, че си го чувал милиони пъти. Имаше нещо глуповато в него, както го имаше и във всеки един от нас, защото бяхме малко саможиви, малко смотани. По някакъв начин Клиф беше човек на място – живееше с родителите си, имаше кола (смее се), винаги имаше много добро оборудване. (дълга пауза) Това е трудно, защото седя тук и искам да използвам думите „най-отговорен”, но като се замисля отново, няма начин да кажа това, защото той винаги закъсняваше! Той определено беше голям образ: нямаше втори като него. Има много хлапета като мен, много като Джеймс, но Клиф беше от тези хора, които никога не губят контрол над себе си! Той почти не употребяваше алкохол. Той никога не стигаше до фазата безпаметно напиване. Да, пушеше много трева и взимаше LSD, но винаги изглеждаше на себе си, никога не ставаше заядлив като мен или Кърк на моменти. Той се записа в музикален колеж, идваше с готови цели парчета – неща като “Orion” или интрото на “For Whom the Bells Toll”, “Fade To Black”, интрото на “Fight Fire With Fire”…всички те са негови. Все пак в началото беше малко нерешителен…

-Сериозно?

-Да, това, че му трябваха шест месеца, за да се присъедини към групата. Не знам какво си е мислел за нас и дали ни е одобрявал. Аз седях и му говорех за Diamond Head, Iron Maiden и такива неща и си мисля, че цялата NWOBHM вълна му се е виждала ясна. Не одобряваше тези неща, както аз и Джеймс. Той идваше от съвсем различно музикално място. Говореше за Yes, Peter Gabriel/Genesis, ZZ Top и, човече, част от тези неща никога не са попадали в музикалния ми радар. Но той безспорно беше уникален характер, да и мъничко глуповат. Ето ти нещо интересно, тогава всичко беше свързано с това да имаш колкото е възможно по-дълга коса и това беше най-разискваната тема. Ако ще пускаш коса и тя е дълга, няма ли да расте по-бързо, ако я подрязваш по-често и махаш нацепените краища? Беше важна тема за всички нас; беше вманиачаване! Клиф разреши на сестра му да го подстриже един ден – знаеш, само да му вземе краищата. Явно обаче е заспал по време на подстригването, защото когато се събудил, видял, че близо 30 см от косата му липсват. Шест месеца се чувстваше неудобно заради това. Това беше по време на ‘Ride The Lightning’ и точно такъв беше той, по някакъв начин невинен и да предполагам и малко глуповат, но по приятен начин. Беше заспал по време на подстригване и сестра му се увлякла, а като се събудил бил с коса над раменете!

-Във вашата книга от 2004 г. ‘So What!: The Good, The Mad, and The Ugly’, в раздела за Клиф, пишеш „Иска ми се да прекарам известно време с Клиф в сегашното ми състояние на ума”. Моля те да поясниш какво искаш да кажеш.

-Разбира се, мисля, че би било интересно да седнем с децата и то след двадесет и седем години зад гърба ни, вече с по-здравословно виждане за живота. С отворено съзнание и не толкова насочено внимание само в едно единствено нещо. Щеше да бъде интересно да споделя част от това с него. Както и да видя с какво той би допринесъл за някои от неравните пътеки, по които Metallica е преминала музикално. Той беше отворен за нови и странни неща и съм сигурен, че щеше да е много доволен за концертите със симфоничния оркестър на San Francisco! Почти сигурен съм, че би приветствал пулсиращата агресия на ‘St. Anger’. Не съм сигурен дали би се съгласил с това песните да се създадат чрез компютър, но голата агресия на този албум би му харесала. Сигурно би предложил по-мелодични елементи за албума. По някакъв начин той беше много противоречив, винаги беше „за” мелодичните неща, но в следващия момент “Damage Inc.” беше една от любимите му песни. Имаше много противоположна енергия и би било прекрасно, ако можех да споделя с него лудостта, която се случва в момента.

-Връщайки се назад към първите албуми с Клиф, които сигурно съм слушал по няколко хиляди пъти всеки, се чувствам много благодарен, че съм ви гледал няколко пъти през 1986 година с него. Във времето на аудио и видео стимулациите съвсем на скоро попаднах на “Ride The Lightning” от играта Rock Band, където басът е повишен и той прави неща, които не са влезли в албума при или просто хората ги пропускат. Хората като мен могат да продължат да говорят за него, но по някаква причина тази игра и визуализацията на неговото сирене показват, че , НИКОЙ не свиреше като него.

-Да, абсолютно! Невероятно е, съгласен съм. Това, което трябва да споделя, е, че никога в живота ми, преди или сега, никога не съм срещал някого като него. А има колко? Шест милиарда човека на планетата…

-И си пътувал доста през цялото време…

-Не само това, срещаш някого, след него друг и след време срещаш някого който по нещо прилича на първия или нещо в характера му си го забелязал и в някой друг човек. Клиф беше извън всякакви сравнения, съвсем уникален и единствен по рода си. Никъде няма негово копие. Но аз трябва да погледна тази игра, за която говориш…

-Споменах единствената официална книга на Metallica ‘So What!: The Good, The Mad, and The Ugly’. Ще видим ли някой ден официална биография на Metallica?

-Това е добър въпрос. Понякога го обсъждаме, но до сега не е сериозно дискутиран, само се шегуваме с това. Има доста истории, има много диви неща, определено ще е с голяма червена точка за пълнолетни. Проблемът е, че включва и други хора. Някои от тези неща ще е забавно да се споделят с хората просто защото са смешни истории. И в същото време, когато чета книги на други хора имам смесени чувства за тях. Например чета книга от някого, когото познавам много добре и нещата са така разводнени с действителните събития. И се замисляш дали трябва да кажеш истината. Направиш ли това, можеш да нараниш или да вбесиш някого, границата е много тънка. Сега няма нужда да се изкарва всичката мърсотия, която се е случила, по-добре да си остане наполовина лъжа, наполовина истина. Може би, един ден, кой знае. Имам предвид ако Джейсън Нюстед реши да напише книга, не мога да го спра, ако Джеймс Хетфийлд седне и напише книга, кой съм аз да го спирам? Това не е нещо, от което се нуждая на този етап от живота ми, но всички ме знаят като човек, който може да си промени мнението.

-Говорейки за история, запознат ли си с “Kissology” DVD сериите на Kiss? Тези, в които те събират всичко от най-добрите си концерти до съвсем скорошните, много обширни и разбира се много жестоки и специално за феновете материали. Да очакваме ли подобни DVD дискове от Metallica в бъдеще?

-В далечно бъдеще – да. Имаме часове и часове, и часове записи. Всеки концерт може би от ‘Justice’ насам е записан. Концертите в Pine Knob и Popular Creek и всички амфитеатри, в които сме свирили са записани. Но най-трудно е да отделиш време и да решиш какво да правиш с всичко това. Да отделиш това за ‘fan can’, а това да бъде за ‘vault’ и откриваш нещо прекалено добро за издаване и го задържаш. Може и да направим като Pearl Jam и да издадем стотина концерта на куп; имам предвид че ако трябва да направим специално събитие за всеки от тях, даже и внуците ни ще трябва да се занимават с това!

-Все още ли си същия вманиачен колекционер на всичко, свързано с Metallica?

-Все по-малко, но правя всичко, което ми е по силите. Преди няколко години всичко беше толкова голяма мания, че стана доста трудна за удържане. Имам може би първите сто буутлег записи, които са се появили по време на „Черния” албум, когато позволявахме на всички да записват нашите концерти и изведнъж станаха прекалено много. Имам повечето официални неща, но и това изисква много усилия, защото трябва да се обадиш в испанския офис и да кажеш да ти запазят две копия с плакати, които са съвсем различни от тези в Португалия и понякога идва в повече. Но имам всичко до средата на `90те, когато започнаха да се появяват децата и просто нямаш друг избор освен да си улесниш нещата. Все още имам 25 неотворени копия на ‘$5.98 Garage Days…’ в оригиналните дълги кутии , така че когато всичко започне да се разпада, мога да ги пусна за продажба в Ebay!

Share and Enjoy

Тагове: Lars Ulrich, Metallica