На концерт на Металика с розов автобус –Белград 15/06/2004

Да ви разкажа една история която още 13 човека я знаят, но другите наши нови приятели вероятно не. Събрахме се група от 14 човека за концерта на Металика в Белград през 2004 г. с обяви по форумите. Имаше хора дори от Бургас и от Варна.

Радо уреди транспорта до Белград с микробус. Подписа договор с една фирма – както си му е реда. Събрахме се сутринта на 15 юни пред „Александър Невски” в 6 часа. Не се познаваме – за пръв път се срещаме (е, аз съм с брат ми де…). Става 6.30 – никакъв микробус. Звъни Радо на фирмата – отговарят „Имаме проблем с микробуса. Ще измислим нещо. Ще потърсим на заем от колегите”. Минава още половин – един час, пак звъним на фирмата. „К’во става бе, що го няма микробуса?” „Ама не може ли утре да пътувате?”„Ама как утре, т’ва е концерт, да не сме тръгнали на екскурзия!!!”„Добре, ще ви пратим друг, по–голям автобус към 10-11 часа.” Добре че имаше през това време за какво да си говорим и да четем по вестниците. Футболните ни национали бяха загубили предната вечер от Швеция с ПЕТ на НУЛА на европейското в Португалия. Седяхме няколко часа по пейките и се питахме „Мамка му, да не стане да изпуснем концерта!!!???”

И така, към 11 часа се появява един ДВУЕТАЖЕН, 70-МЕСТЕН, РОЗОВ автобус. „Момчета, вие ли сте за Белград?” пита ни шофьора – „Ние сме, разгеле, карай натам”. Разполажихме се царски на първите 4-5 реда седалки на втория етаж. А автобуса празен – с кон да препускаш. Пътувахме нормално 7-8 часа.

Пристигаме в Белград някъде към 19,00 часа. Предвиденото разглеждане на града отпадна. Голям работа- важното е, че не изпуснахме концерта. Отидохме направо на стадиона. На входа сърбина ме пита – „Имаш ли новац?”. Знам че „новац” са пари и обръщам джобовете. Имах малко левове и малко динари. „Баци новац” – вика ми сърбина. Що пък да хвърля парите – чудя се аз на ум. И тогава виждам разпилените по земята монети. Ааааа, да хвърля монетите – вече схващам. Влизаме на стадиона на Партизан. Нещо средно между националния стадион „Васил Левски” и „Герена” за около 30000 зрители. Мисля че и толкова горе-долу имаше на концерта-около 25 000-30 000. Това беше първия голям рок концерт в Сърбия. Подгряваше някаква сръбска група „Ван Гог”. Сърбите им се кефеха. Явно бяха нещо каквото при нас са „Щурците”.

За самото шоу. Хем ги бях гледал вече – хем имаше много нови неща. За първи път ги гледахме с новия басист – Робърт Трухийо. За първи път видяхме някои от най-големите хитове които не свириха в Пловдив. „Харвестър” „Санатериум” „Фейт” и разбира са „Сиик” за финал…. Голям кеф. На Сиик падна здраво скачане. На мен ми се видя много по свежо от Пловдив. Робърт придаваше на групата нова енергия и разнообразие. Видяхме „рачешката” му стъпка и въртенето с китарата по време на Сийк. Свириха и две неща от новия все още тогава албум Сейнт Енгър. Мога да кажа, че на живо Франтик и парчето Сеинт Енгър звучат 10 пъти по-яко отколкото в албума и на клиповете.

6 човека от нашата група гледахме Металика за втори път след Пловдив, а другите – за първи. Когато се събрахме при автобуса след края на концерта обаче в очите на всички видях пламък и въодошевление.
Тръгнахме обратно за София към 1.30-2.00 часа. Аз лично спах като пън, на две седалки, 6 часа чак до българската граница.

Location: Belgrade, Serbia
Date: Jun 15, 2004 Venue: Partizan Stadion
Setlist:
Blackened
Fuel
Harvester Of Sorrow
Welcome Home (Sanitarium)
Frantic
For Whom The Bell Tolls
St. Anger
Sad But True
Creeping Death
Fade To Black
Battery
– – – –
Wherever I May Roam
Nothing Else Matters
Master of Puppets
One
Enter Sandman
– – – –
The Four Horsemen
Seek And Destroy

Ето и малко снимки. Такива бяха възможностите на телефоните по това време:

Share and Enjoy

  • Facebook
  • Twitter
  • Delicious
  • Digg
  • StumbleUpon
  • Add to favorites
  • Email
  • RSS

Тагове: ,

One Person has left comments on this post



» Sabina said: { Jun 26, 2010 - 06:06:51 }

Един от най-яките концерти на които съм била, точно там се срещнах с нашите батковци, нищо че не бях спечелила нищо от никъде :). Само си поговорих с този, който отговаряше за М&G, надух му главата с глупости, беше непоколебим и не искаше да ме пуска, акрая му казах че през 92ра съм аправила първия фен клуб на Металика в България – Варна и ме пусна :)
Отначало малко се бях стреснала, че съм сама с цял автобус момчета, но сега съм много благодарна, че и организира, беше супер :)