Как да вземеш две палки лично от Ларс – ден първи

Свързахме се с една яка фенка на Metallica от Сан Хосе, Калифорния (САЩ) – Трин, за да ни опише, специално за Harvester of Sofia, как е изкарала двата концерта на групата в Нюарк, Ню Джърси, на 31 януари и 1 февруари. Те се оказаха доста специални за нея, така че приятно четене:

Ню Джърси, Ден Първи

Отне ми няколко часа, за да пристигна. Бях отседнала у една приятелка на отсрещната страна на Лонг Айлънд. Тръгнах от дома й в 11 часа сутринта, но не стигнах до залата преди 4:30 след обяд. Тъй като бях metclubber GA, ме пуснаха вътре в 5 часа, но не стигнах до средата на оградите срещу барабаните на Ларс, а вместо това останах близо до ъгъла от неговата страна на сцената. Беше точно до вратата, от където те влизаха и излизаха. Оставането ми там беше едно от най–добрите решения, които съм взимала. Сприятелих се с хората около мен, които не бяха виждали Metallica от известно време или никога не ги бяха виждали през живота си. Аз като концертен ветеран, това беше 10-ят ми концерт и 7-ят от турнето за Death Magnetic, им разказах за сцената, къде ще стоят момчетата и други подобни. Всички детайли за концерта. Не е нужно да споменавам, че те ме обикнаха!

Бях обградена от фенове на Machine Head. Всички бяхме много развълнувани и надъхани за MH. Sword се качиха на сцената и бяха добри. Аз съм фенка на басиста. Когато MH излязоха, откачих. Обичам тази група толкова много. Имах табела ,направена специално за тях, която гласеше: “I fucking fuck machine fucking head.” Роб Флин я видя точно след Hallowed Be Thy Name и я прочете на глас на тълпата. След това ме видя, посочи към мен и пяхме заедно по време на Beautiful Morning. И през Davidian пяхме заедно и се спогледахме. Точно след края на тяхното изпълнение ме видя отново, разбута охраната и си проправи път към мен. След секунди бях в прегръдката на Robb Flynn. Tой ми каза, че съм върха и че също ме обича . Прегърна ме, целуна ме по бузата, аз също го целунах и след това си тръгна.

Metallica бяха следващите. Тотално си изгубих ума. Имах може би един от най–ужасните плакати тази вечер. На него пишеше “Hi Lars, can I have a drumstick?” По него имаше залепени сърца, както и нарисувани scary guy от 2004, зле нарисувана палка и усмихнато личице. И като добавка имаше и един мигащ червен коледен орнамент. Исках палката, но исках Ларс да се скъса от смях, като види плаката. Но не мислех, че ще го забележи, защото бях прекалено далеч от него в ъгъла на огражденията. Всички около мен страшно много харесаха плаката и точно за това ми обещаха, че ако Ларс дойде и даде палка на някого от тях, ще ми я дадат на мен. Бях поразена от тяхната искреност и казах „Не няма проблем, нямам нищо против да я задържите за себе си. Няма проблем дори и да не я получа! Просто искам да види надписа, това е всичко”.

Забавлявах се много и пеех през цялото време. Полудях когато започна Ride the Lightning. Обожавам тази песен. Justice беше върха. За трети път я слушах на живо и искам да я слушам отново и отново. Всички около мен скачаха нагоре – надолу и се забавляваха. Беше невероятен концерт. Хетфийлд точно пред мен, Кърк посочи плаката и се засмя и Роб също се усмихна, гледайки точно към мен.

Точно към края на Nothing Else Matters видях как жената, която се занимава с прането идва към мен с торбичка. Погледна ме и ми я подаде. „Това е за теб” каза тя. Аз бях много объркана, а тя се ухили и добави „от Ларс”. Ченето ми изпадна. Бях изумена. Разтреперих се и заеквайки й благодарих, докато тя си тръгваше. Точно когато Nothing Else Matters свърши и се превърна в епична празнина в очакване на Enter Sandman, аз погледна вътре и сърцето ми се сви – палката, която Ларс беше използвал по време на The Day, Master, and Battery.

Наведох се на оградата и се разплаках. Хлипах и плаках, и хълцах. Всички около мен започнаха да питат: Какво е това, палката ли е, взе ли я? Когато вдигнах глава и те видяха сълзите в очите ми, получих голяма прегръдка от всички около мен. Получих прегръдки и целувки от непознати, усмивки и поздравления, овации и потупвания по рамото. Всички бяха толкова радостни, защото аз бях щастлива.

Имам предвид да вземеш палка, подадена от Ларс, е супер жестоко. Но да го направи лично за мен, да я сложи в плик и да прати някой да я даде на мен …леле. Той направи това за мен, за да направи деня ми незабравим. Аз просто…не можах да го осъзная. Дори и сега не мога да го осъзная. Бях изумена. Пях с цяло гърло и се насладих на останалата част от концерта, но цялата обляна в сълзи до края на вечерта. Не можех да повярвам какво ми се е случило.

Тръгнахме си с приятелката ми Сара към дома й в Клифтън. Гледахме „Като рицарите”, докато аз се съвземах след моята невероятна вечер. Това беше първият концерт на моята приятелка и тя се влюби в тях дори повече след преживяното. Най–накрая си легнах в 4 часа през нощта, мислейки се че няма какво да надмине този концерт. Прегръдка и целувка от Роб Флин, палка, дадена ми лично от Ларс, и попадане в MetOnTour с блещукащия ми плакат. Как това би могло да бъде надминато? Никога не съм била по-щастлива и заспах, мислейки си как да им се отблагодаря, като отида на концерта на следващия ден…

какво се случи на следващият ден…ами, всеки може да разбере и сам…