Робърт Трухийо: Death Magnetic е като спускане с бързо влакче в лунапарк

Басистът на Металика Робърт Трухийо говори за номинирания за „Грами” нов албум Death Magnetic и за много други неща в интервю пред сайта ARTISTdirect.com

-Ако Death Magnetic беше филм, кой щеше да бъде?

Басистът Робърт Трухийо има много подходящ отговор на този въпрос. “Apocalypse Now,” казва с усмивка. ” Това може да бъде. Death Magnetic обхваща всички от падналите рок звезди до хората, живеещи на ръба. Демоните като пристрастяванията преследват тези характери. Част от текстовете ми напомнят за това какво се случва в атлетиката с хора като Michael Vick. Определени хора печелят огромна сила чрез тяхната популярност. И тогава изведнъж те се възползват от тази сила. Както и да е, но накрая става ясно, че никой не е неразрушим”

rob

-Усеща се и модерно настроение в песните. Това трябва да се дължи на новото единство и твоето свирене на бас. Тези песни не носят остаряло чувство. Death Magnetic е може би най–свежият албум, който е издаден през 21 век.

-Да, съгласен съм. Не звучи както никой друг албум на Metallica. Има своя собствена идентичност като всеки един от албум на Metallica. Ключовото в този албум е, че искахме да сме способни да го изпълняваме на живо. Това е едно от нещата, които Рик постигна:„ Създайте музика, с която да предизвикате публиката.” Беше решаващо да сме с такава нагласа. Аранжиментът на моменти е техничен и малко абстрактен, но много вълнуващ.

-Това ли прави албума толкова могъщ?

-Динамиката на личното изпълнение със сигурност го прави. Мисля, че е страхотно, че аз и Ларс сега сме може би много по–свързани от последните няколко години. Да се надяваме, че и за в бъдеще ще продължим с това развитие. Определени песни като “All nightmare long” “Cyanide” and “The Day that Never Comes” имат много добър баланс между мен и Ларс в ритъм частта. Чудесно, е че сме изградили това доверие между нас. Той винаги е имал доверие на Джеймс през всичките тези години. Като бас музикант, дошъл в една съвсем нова среда, това е изключително важно за мен, а и за Ларс.

-Би ли казал, че ти и Ларс сте опората за симфоничния аранжимент при песни като “All Nightmare Long?”

-Истина е. Ако се върнете към Master of Puppets и And Justice for All, аранжиментът е свързан и динамичен. Мисля, че Death Magnetic е продължение на ранните неща. Някои хора казват, че Death Magnetic е липсващият албум между Master o f Puppets и Justice. И в същия момент той е като стартова площадка за бъдещето. Точно това ме кара да се вълнувам. В творчески план имам чувството, че всичко тепърва започва.

-Тематично, каква мислиш, че е общата нишка между тези песни?

-Бих казал, че общата нишка, и позитивно и негативно, в действителност е смъртта. Зависи с кого разговаряш. Разбира се, всеки има свое мнение и то винаги може да се тълкува по различен начин, както винаги се е случвало с текстовете на Metallica. Това е един албум, който е опасен. Като да вървиш по ръба. Или като да си на гребена на 30 метрова вълна. Death Magnetic е да се движиш в по тънката линия между славата и разрухата. Музиката и посланието са точно такива. Изобличава много хора, които са паднали герои – били те свързани с рок`н`рола или не. Има определени страни на това, което се казва в текстовете. Джеймс изтъква точно това по много начини. Съществуват различни теми за целия спектър от музика. Тя обхваща всичко. Не става въпрос за една песен и посланието на една песен. Това е за всичките песни.

-В този аспект изглежда по-скоро като филм.

-Точно, това е сякаш гледаш картина. В нея има много детайли, както и много динамика. И отново, не става въпрос само за една песен. Ще откриете това в много класически албуми като Dark Side of the Moon. Има много такива. Според мен, малко или много Death Magnetic е точно това – цялa структура от музика, не само една песен. Като приключение или спускане с бързо влакче в лунапарк. (смее се)

-Изглежда, че смъртта винаги ни преследва, а ние се опитваме да й избягаме. Но накрая пак успява да ни сграбчи. Това ли е посланието на „All Nightmare Long”?

-Истина е. Има различни фази. Колкото до “All Nightmare Long,”, това определено е така. Едно постоянно преследване. Всеки един от нас е имал сън, в който нещо или някой го преследва. Каквото и да e то… Може да е си в тур автобус и излиташ от скалите и когато погледнеш надолу, там има само камъни и вода. Точно такъв сън съм имал аз много пъти. Много е интересно. В музиката има много въображение. Можеш да си затвориш очите, да сложиш слушалките и да видиш най-различни неща. Супер е. Това за мен е знак за нещо специално. Този албум отне доста време и е изпълнен с детайли. Metallica е група на детайлите. Всеки го знае. Нещата отнемат време заради хора като Хетфийлд, който са много старателни. Той разглежда много варианти за текстовете и текстовия формат.

-Това ли е най мрачният албум на Metallica?

-Това е един от тях, да. Опитвам се да открия позитивната страна в този албум. Много е тъмен. Има много ъгли. Можеш да извлечеш позитивното от тях. Всяка песен има значение, което можеш да приемеш по позитивен начин. Много от негативите можеш да приемеш позитивно.

-Все пак го показвате в положителното светлина, защото по някакъв начин изкарвате тъмнината на яве.

-Това е истина, отново. Мисля, че преминаването през периода на St.Anger е от голямо значение за създаването на този албум. Много е интересно за тази група. Бих нарекъл този период Dark Ages. Определено беше период на преход. Това, че достигнахме до периода на Death Magnetic променя нещата. Това е стадий, в който Джеймс отново е в разцвета си. Той вложи много гордост и усилия в този албум. По някакъв начин Джеймс се завърна. Дори от гледна точка на личността – има я и дивата, и луда страна. И въпреки че е трезвен, той върна същото поведение. Вече не вървим върху яйчени черупки около него. Няма тънък лед или опънати въжета. Сякаш този период е съвсем в далечно минало. Имам чувството, че той е отново с нас и ще получим страхотна музика от него и естествено от нас като отбор. Той е на лице. Вече го няма това: „Вече е 11 часа и не мога да свиря, трябва да тръгвам.” Сега е „ Майната му, да продължаваме.”

-Сигурно фактът, че си баща е водещ за теб?

-Това е интересна гледна точка – това, че всеки от нас има по няколко деца. Кърк има две деца. Присъединих се към Metallica и шест години по-късно съм женен и имам две деца. Животът се промени за тази група. Това е едно от общите ни неща. Ние сме ужасно различни – изключително различни личности. Ларс и Джеймс са напълно различни. Сигурно нямаше да имат нищо общо по между им, ако не беше музиката. Всички сме свързани чрез нея. Това ни прави братя. Когато сме на сцената или пишем, имаме споделено уважение един към друг. Извън музиката сме много различни. Семействата ни събраха заедно. Това е нещо, което споделяме. Това улеснява планирането на турнета около училищните програми и записите. Винаги мислиш за децата, когато си на турне или на сцената. Онези вечер дъщерята на Джеймс имаше рожден ден. Той я изведе на сцената и пя „Честит рожден ден” за нея пред 20 хиляди човека. Имах чувството, че ще се разплача. Помислих си „Човече, това е изключително силно. И дано някой ден мога и аз да го направя.” Това е нещо, което децата обичат да преживяват и да бъдат част от него. И е много забавно.

-Това вероятно прави участието на Metallica дори по специално?

-Абсолютно, чувстваме се много щастливи и истински късметлии от това, че сме в групата. Весело е да си част нея и да създаваме музика, но също така посещаването на безброй специални места и това, че семействата ни са част от тези преживявания. Това е едно от другите прекрасни неща, свързани с това да бъдеш в Metallica.

-Коя е частта от Metallica, която никога няма да умре?

-Има някои неща, които съм забелязал. Феновете, очевидно, те са изумителни. Влагаме много гордост в опитите да се свържем с феновете. Всяка вечер имаме meet-and-greet. Има толкова много, с които да се срещнем, но правим най–доброто, което можем. Срещаме се с около 15–20 човека. Правим го. Винаги искаме да сме в постоянен контакт чрез сайта и клуба. Другата страна е Metallica— с детайлите в музиката и любовта към музиката. Едно от нещата, които съм забелязал е, че когато хванем китарите, сме като хлапетата в гаража отново, точно както едно време. Започваме да забиваме парчета на Def Leppard, AC/DC и Iron Maiden. Пускаме шеги. Наистина е забавно. Групата обича да прави музика и се забавлява, докато го прави.