MTV Icon: Част втора: Басистът

Част втора от интервюта на членовете на Металика за „MTV Icon”, взети малко преди да бъдат обявени за икони от медията през месец май 2003

Част втора – Басистът

Ларс Улрих: След като написахме Kill ‘Em All, Клиф Бъртън и Кърк Хамет се присъединиха към Metallica. Те бяха на съвсем различно ниво от гледна точка на музикалното образование в сравнение с Дейв Мъстейн и Рон Макгоувни. И внесоха невероятна и различна дълбочина в групата. Клиф Бъртън е посещавал музикално училище. Ние бихме седнали и бихме си говорили за Venom и Angel Witch. А той би говорил за Бах, за Yes и Питър Гейбриъл. Нещата станаха малко по–мелодични. Предполагам, че започнахме да разбираме, че бързите неща се нуждаят от динамика.

Джеймс Хетфийлд: Спомням си в Швеция, след като Клиф почина, почти веднага ни изписаха от болницата. Всички имахме леки наранявания и когато ни изписаха, аз директно взех една бутилка и просто започнах да крещя: „Къде е Клиф?” Не бях на себе си. Клиф беше добър приятел. Той разбираше от къде идвам и през какво съм преминал. И когато ни беше отнет, сякаш моят съюзник в бандата си беше отишъл. Къде отиде Клиф, къде отиде той? Голяма част от тези неща започнаха да се появяват в текстовете.

Улрих: Ние удавихме мъката си в алкохол, защото това беше единственият начин, който знаехме. За това след като Клиф умря, Alcoholica се завърна с пълна сила. По–пияна, по–шумна и по–неприятна. Справихме се с това, като се върнахме обратно към него. Никога не си взехме почивка. Просто забавихме достатъчно, за да вземем Джейсън Нюстед в групата. Обадих се на моя приятел (собственик на Metal Blade Records) Brian Slagel и го попитах кои са новите надеждни музиканти. Всички пътища водеха към този пич Джейсън Нюстед. Прослушвахме бас музиканти на мястото, където Клиф живееше в Hayward. Родителите на Клиф също бяха там, което беше приятно, но малко смущаващо за бас китаристите. Джейсън Нюстед влезе и не изглеждаше на повече от 14 години. Той беше много сериозен и ентусиазиран и знаеше всичките песни. И имаше страхотна енергия и огромно упоритост. Беше от типа хора на които можеш да кажеш: „ОК, Джейсън, ще отидеш на турне с Metallica само при едно условие – трябва да легнеш на улицата, за да те прегази камион.” Имам в предвид, че той би го направил.

Хетфийлд: Спомням си, че когато казахме на Джейсън че е част от групата, той скочи на масата и направи салто, показа енергия на млад фен. Чувствам, че изкарахме голяма част от нашето възмущение, нашата скръб и отчаяние заради смъртта на Клиф върху Джейсън. И без да омаловажаваме Джейсън и начина, по който го приехме в групата, защото той беше правилният човек, но беше много по–лесно да вземем някой просто защото се е появил. Не мисля много за това. Още от самото начало имаше доста тормоз, който го изолираше и той винаги е смятан за „новият човек”. Иска ми се това да не се беше случвало. Предполагам, че по този начин сме искали да го направим по–корав, искахме той да бъде корав като нас. Бяхме много брутални към него. И това наистина никога не свърши.

Джейсън Нюстед: Мисля, че тормозът в Metallica беше преувеличен. Това е едно от нещата, за които хората обичат да говорят и се забавляват. В Япония, след като вече бях близо две седмици с бандата, отидохме на суши ресторант. За първи път щях да опитам суши. А те постоянно говореха за това. И за пръв път щях да опитам и саке. Имаше огромно количество бира. По някакъв начин заедно ме убедиха, че зеленото нещо, уасаби, е ментов сладолед. „Трябва да си вземеш голяма лъжица,” казаха те „много е добре за между ястията”. И аз си взех една супена лъжица уасаби, което беше началото на вечерта. След това се набутаха в едно такси и ме оставиха сам да си взема второ. Предпочитаха да им е неудобно в таксито, за да се возя сам.

Хетфийлд: Връхлетяхме в стаята му по средата на нощта, пияни и го нападнахме, изхвърлихме всичките мебели от стаята в коридора и просто си тръгнахме. Това беше от забавните неща. Това, че го изключвахме от разни неща беше малко по-болезнено. Спомням си, че раздавахме автографи в един магазин. Седнахме в редица и го оставихме той да се разписва пръв и в началото написа: “Jason, bass face.” Това си беше неговото нещо, а след това, когато стигна до мен задрасках “b” за да се получи “ass face” (лицето задник) .

Нюстед: Всеки един от нас в Metallica в различен период от времето е изпитвал някакви чувства по отношение на другия. Всичко беше много добре и се обичахме и разчитахме един на друг и се подкрепяхме дълбоко, но някои неща останаха не доизказани. Но повърхностите и ежедневните неща след време започват да те дразнят. Всеки се е дразнил по различно време за различни неща, различни хора, различни мнения.

Кърк Хамет: Преди Джеймс да отиде на рехабилитация, винаги сме имали проблеми с общуването, което водеше до много усложнения. Винаги сме имали проблеми с общуването с Джейсън. Джейсън имаше затруднения с комуникацията с нас. И това в края на краищата доведе до напускането му на групата. Поемам пълна отговорност за това – не бяхме най–добрите хора, които можехме да бъдем спрямо него. Наистина съжалявам за това, но какво можем да направим, станалото станало.

Нюстед: Metallica стигна до момент, когато всички си взимаха месеци почивка от музиката, а аз изпитвах нужда да свиря. Нямах какво друго да правя. Исках да споделя тази музика, която сам съм направил с хората и тези момчета не виждаха колко важно е за мен и че това ме държи жив. И буквално моята преданост беше поставена под въпрос. Заради Echobrain – страничният проект, който исках да издам. Джеймс говори с мен по начин, по който не разрешавам на никой друг да ми говори. Сякаш е президента на света. Човекът когото уважавах най–много не прояви никакво уважение към мен. И това сякаш ме удари с тухла по главата, и по сърцето също. Metallica беше всичко за мен, всичко. И причината да нямам деца, причината да не се оженя, или другите неща, които вършат нормалните хора, всичко е било заради Metallica. Защото исках да съм способен да и се отдам изцяло през всичките години.

Хамет: Първият намек, че Джейсън е нещастен се прояви, когато свирихме на наградите “My VH1 Awards” и изпълнихме “Fade to Black” навън за телевизионно предаване на живо. През цялото време Джейсън беше като в пашкул, безкрайно изолиран от външния свят.

Нюстед: Знаех, че това е последният ми концерт с Metallica. Плачех на края на изпълнението.

Хамет: След няколко седмици се събрахме на среща на много неутрално място – в стара хотелска стая. Всички седнахме и по някакъв начин можехме да почувстваме какво предстои. Тогава Джейсън просто пусна бомбата.

Нюстед: Срещата в хотела беше много емоционален ден. Знаех, че ще стане грозно и че ще се червя през цялото време, докато си тръгна. Имах предложение за началото на срещата, на Ларс съвсем скоро му се беше родило дете и аз казах „Отдели малко време за семейството си”, а на Джеймс „Чакаш още едно бебе, прекарай повече време с децата си.” Нека направим едногодишна почивка още от сега. И нека на 10 януари 2002 година се съберем отново, ако искате в точно тази стая. Нека да съставим план, който да изведе Metallica отново на върха и да срине света. Не мислите ли, че това ще е велико? Всеки един може да има своето време и аз да направя моя албум с Echobrain.” И от тов,а което си спомням, не мисля, че тези думи въобще стигнаха до мислите им, а всички реагираха на тях и отговориха: „Не”. За това казах „ОК, тогава аз ще се оттегля”.