Дойде време и за третата последна част от интервюто с Плейбой. Преди това може да искате да прочетете първата част от това интервю, а след нея и втората част на интервюто…

PLAYBOY: OK, кой беше най-големият любител на пиенето в Alcohollica?

Хамет: Джеймс. Той би могъл да изпие половин бутилка Jagermeister сам, пиейки водка в същото време.

Улрих: Джеймс Хетфийлд. Ако аз и Джеймс започнем да пием по едно и също време, шест часа по-късно на твърд алкохол, аз ще съм припаднал. За известно време, той беше хванал алкохола на съвсем различно ниво от останалите.

Хетфийлд: Аз бях. Изпивах бутилка водка просто за веселба. Учудвам се, че все още съм жив.

Нюстед: Джеймс е единственият, който се е напивал до такава степен, че да не може да се появи на репетиция или на фото сесия. Той е единственият, който се е натравял.

Хамет: Джейсън не е такъв любител на алкохола като нас. На него му харесва да пуши трева.

PLAYBOY: Хората, които харесват бърза музика обикновено харесват и наркотиците. Групата вдигала ли е скоростта до такава степен?

Хамет: Скорост е лоша дума в нашият лагер.

Улрих: Джеймс е единственият, който нито веднъж не е злоупотребявал с наркотиците. Аз, Джейсън, Кърк и Клиф винаги експериментирахме с различни неща за повишаване на градуса.

Хамет: Кокаинът определено е бил част от нашият живот. Мотаеш се с други музиканти и следващото, което виждаш е как петима са се натъпкали в тоалетната. Аз имах голям проблем с кокаина по време на турнето за And Justice For All, но се измъкнах от това, защото се чувствах депресиран. Веднъж опитах и хероин. Благодарен съм, че го намразих.

Улрих: Пробвах ЛСД веднъж. И се уплаших до смърт от това. Единствената дрога, която съм взимал е кокаина. Даваше ми сили да пия още няколко часа. Много хора го използват, за да станат по-близки с теб и ти се хващаш на това. Преминавал съм през периоди в които казвам: ”ОК, ще стоя далеч от тези неща през следващите шест месеца”. И следващите шест месеца се оттеглям.

PLAYBOY: Джейсън, групата спря ли да те тормози с минаването на годините?

Нюстед: Нещата, в действителност, загрубяха с минаването на годините. Втората и третата година бяха най–брутални. От приятелски шеги преминаха към неща, които бяха основани на неуважение и ме нараняваха дълбоко.

PLAYBOY: С Какво ти показваха неуважение?

Нюстед: Намалиха баса в And Justice For All. Не зачитаха идеите ми в музикална насока.

PLAYBOY: Джейсън има ли го въобще в албума And Justice For All?

Хетфийлд: Снимката му е на обложката (смее се). Някой ми изпрати един диск на шега с лепенка, на която пишеше: “And Justice For All—сега и с бас!”

Улрих: Това е единственият ни албум, с който не се чувствам спокоен. Той се превърна в измерване на способностите и едва ли не атлетика, отколкото музика.

PLAYBOY: Групите са като семейства и звучи така, че в това семейство често има караници.

Хамет: Има голяма доза сапунен сериал и незначителна драма, която върви ръка за ръка с това да бъдеш в тази група. Аз се оказах с роля на рефер. Аз съм буферът между Джеймс и Ларс. Аз съм буферът между Ларс и Джейсън.

Хетфийлд: Името на Ларс продължава да изкача, нали? (смее се) Той обикновено е подстрекателят с неговата уста. Понякога може да бъде истински задник на моменти и да опъва нервите. Веднъж го ударих, докато бяхме на сцената – мисля, че беше на третият ни концерт. Бяхме се съгласили да свирим Let It Loose на бис и когато се върнахме на сцената, той започна друга песен – Killing Time, защото започвала с барабани. Обърнах се към него: “Ти, шибаняко!” Не можех да си спомня текста, беше пълен провал.

Улрих: Започнах песента, която исках да свиря. Не помня защо – може би защото реших, че е по подходяща за бис. И тогава ме удари!

Хетфийлд: Спомням си, че няколко пъти съм го хвърлял върху барабаните, хвърлял съм чинели.

Улрих: Имал съм няколко сбивания с Джейсън.

Хамет: Никога не съм удрял някого от групата. Сега се занимавам с йога и чета доста източна философия. Изключително много вярвам в съдбата. Освен това никакво месо – нито говеждо, нито свинско, нито пилешко.

Хетфийлд: Определено не съм най–умният в групата, няма как да победя с интелектуални аргументи. Прибягването до насилие дава резултат. Както и заплахите.

Хамет: Когато Джеймс се изправи пред теб, крещейки, може да бъде много страховит.

PLAYBOY:Доста неща се случиха на Metallica. Това означава ли, че групата има лоша карма?

Хамет: Доста е възможно. По дяволите, преминали сме през много неща. Трябва да е карма. Не знам дали е от енергията, която песните ни притежават. Човешкият поток от енергията на музиката ни е 90 процента от времето добър и лош в останалите 10 процента. Чувал съм истории за скинари, които слушат нашата музика и си татуират имената на песните с големи пречупени кръстове под тях. Може би е до лична съдба. Може би Джеймс преживя толкова инциденти заради своята собствена съдба, която засяга и групата.

PLAYBOY: Как бихте описали промяната, която настъпи след And Justice for All, като започнете с the Black Album?

Улрих: Първите албуми бяха за груба сила и подобни неща. Когато Джеймс стана по-спокоен, се появи елемент на уязвимост и объркване. Вместо: „Всичко е прецакано и ще избия всичко живо, което се изпречи на пътя ми” се превърна в: ”Всичко е прецакано и аз страдам от това”.

Хетфийлд: Когато трябваше да пиша текстове за the Black Album, нямах идея за какво да пиша. Опитах се да напиша текстове, зад които групата може да се изправи, но и четиримата сме много различни. Единственото, което ми е остана е да навляза по-дълбоко.

PLAYBOY: Джеймс, от всичко, което си написал за коя песен най-много си се колебал дали да я запишеш?

Хетфийлд: Nothing Else Matters. Това беше голяма стъпка. Беше изпълнена с чувство.

PLAYBOY: Значи темата на Nothing Else Matters е като тази в песента Babe на Styx.

Хетфийлд: Майната ти! Наистина, майната ти!!!(усмихва се) Не мислех, че ще я харесат. Но те много ме подкрепиха.

Хамет: Единственото, което ми идваше на ума тогава беше, че Джеймс е написал шибана любовна песен на приятелката си. Беше странно.

Нюстед: Първоначално ми звучеше като Metallica. Не мисля, че Metallica трябва да прави кънтри парчета. Доближихме се до това с Mama Said (от Load). За мен това беше неприятно усещане.

Хамет: Джеймс винаги иска да е възприеман като човек, който е много уверен и силен. И за него да напише подобен текст – да покаже чувствителната си страна – трябва доста кураж. Ларс, Джейсън и аз се развеждахме. Бях пред емоционален срив. Опитвах се да взема тези чувства на вина и провал и да ги пренасоча към музиката, за да добия нещо положително от тях. Джейсън и Ларс също, и мисля, че точно затова the Black Album звучи по този начин.

PLAYBOY: И преди бяхте една от най–големите хеви метъл групи, но с the Black Album придобихте масова популярност.

Нюстед: Щом ни завъртяха по MTV, на концертите започнаха да идва по-красиви момичета.
Хамет: Звучи като клише, но момичетата харесват мелодични, леки и красиви песни. И ако това е начинът да ги хванем в нашият капан, значи ще вложим повече сила.

PLAYBOY: Когато Load излезе, вие бяхте с къси коси и грим и носехте модни дрехи. Беше рязка промяна от деним и прически mullet.

Хамет: Това беше само фаза. Такъв беше духът на момента. Кой знае? Може да измислим нещо още по-сложно за в бъдеще.

PLAYBOY: Като Хетфийлд в рокля?

Хамет: Мисля, че това вече ще е прекалено (смее се).

Хетфийлд: Оставих Кърк и Ларс да превземат визуалния фронт. Сега не обичам да гледам на там. Почитателите ни започнаха: „Какво стана с Metallica, бунтовниците, дългите коси?” Приличахме на U2 или Stone Temple Pilots или някоя група, която разчита на образа. Защо по дяволите ни трябваше това? Беше глупаво. Джейсън и аз не го харесвахме, докато Кърк и Ларс бяха много ентусиазирани. Или ще се смееш на това, или ще си понасяш последствията. Аз направих и двете.

PLAYBOY: Изглеждахте доста красиви без mullet.

Хетфийлд: Стига де! Тази прическа е върха! Човече, исках да имам и дълга, и къса коса едновременно.

Улрих: Мисля, че само Джеймс се е подстригвал по този начин.

PLAYBOY: А ако отново го направи?

Хамет: Ако го направи, ще си боядисам косата розова. ” Само ти ли можеш да имаш забавна прическа? Аз също мога!”

PLAYBOY: Описваш пиенето и изпълненията като терапевтични. Някога бил ли си на истинска терапия?

Хетфийлд: [кима] Около Load чувствах, че искам да спра с пиенето ”Може би пропускам нещо. Всички изглеждат толкова щастливи. И аз искам да бъда щастлив.” Планирах си деня според махмурлука. “The Misfits ще свирят тук в петък, значи събота е ден за махмурлук”. Загубих много дни от живота си. Ходих на терапия близо година. Научих много за себе си. Много неща ти оставят белези, докато израстваш, без да знаеш защо. Песента Bleeding me е за това: опитвах се да загубя всичко лошо, да премахна злото. Докато бях на терапия. открих много грозни неща. Едно черно петно.

PLAYBOY: Спря ли да пие най–големия пияч в Alcohollica?

Хетфийлд: Повече от година не съм посягал към алкохола – небесата не се разцепиха. Беше просто живот, но по-малко забавен. Злото не изчезна. Не се смеех, не си прекарвах хубаво. Установих, че пиенето е част от мен. Сега знам къде да спра. Не можеш да си с махмурлук, когато имаш деца.

PLAYBOY: Ходил ли си на среща на анонимните алкохолици?

Хетфийлд: Не бих казал, че съм алкохолик – но пък знаеш ли, алкохолиците казват, че не са алкохолици.

PLAYBOY: По същото време прекарваше време и с баща ти. Как мина?

Хетфийлд: Започна много зле. Бях му бесен за това, което причини на семейството.

Хамет: Джеймс беше бесен пияница, извън всякакъв контрол, постоянно се биеше и попадаше в неприятности. Сега е много по-търпелив. Мисля, че това се дължи на смъртта на баща му [през 1996 по време на турнето за Load]. След това стана много по-тактичен и състрадателен и започна да цени нещата.

PLAYBOY: Джеймс ни порази с вида си, наподобяващ беден бял земеделски работник в Южните щати.

Хамет: Ще се съглася на 100 процента. Можеш лесно да се шегуваш с начина му на живот: живее в провинцията, пие много бира, има купчина пушки и ходи на лов.

Хетфийлд: И аз ям и зеленчуци също, човече. Просто са много лесни за убиване. Морковите нямат шанс да избягат. Мисля, че животните са създадени за нас. Ние сме на върха на хранителната верига.

PLAYBOY: Неудобно ли ти е от нивото на хомофобия в метъла?

Улрих: Напълно. В края на краищата, защо аз и Кърк си пускаме езици пред камерите? Светът на метъла трябва да се пречупи по всякакъв начин. Когато групата започна, всички седяха, доказвайки своята хетеросексуалност, като ругаеха по гей обществото и подобни неща. Като например: „Шибан педал.” Това повдига ли хетеро статуса ти? Никога не можах да разбера това.

PLAYBOY: Чували сме Джеймс да използва думата „педал” на шега. Това значи ли че е хомофоб?

Хамет: Вероятно. Джеймс не е имал много контакти с хора, които са обратни и може би това е основната причина да е хомофоб. Трябва да бъде просветлен в тази област.

Улрих: Знам, че е хомофоб. В това няма съмнение. Мисля, че хомофобията поставя под въпрос вашата собствена сексуалност и това, че не се чувствате удобно с нея.

PLAYBOY: За първи път от години има много метъл групи начело на класациите. Повечето от тях не струват, нали?

Хамет: Има много лайна. Много взаимствани неща. Песента на Papa Roach (Last Resort), основният риф е от песен на Iron Maiden, наречена Hallowed By Thy Name.

Хетфийлд: Limp Bizkit ми изглеждат малко като карикатура. Не харесвам, когато някакъв тип само крещи. Като Rage Against the Machine— не е пеене, а някакъв ядосан пич, който изказва своето мнение.

Хамет: На мен Limp Bizkit ми звучат като второкачествен Korn. Korn имат много по–добър вокалист, който до известна степен е интелигентен. Много от тези групи получават правилните съставки, правилната формула и воала – имат си метъл група. Група като Godsmack е кръстоска между Metallica и Alice in Chains с малко добавка от Korn.

PLAYBOY: Трима от вас са семейни, двама имат деца. Какво се промени?

Нюстед: Преди пет години групата беше приоритет пред всичко останало. Сега семействата са на първо място. Разбирам това. Семейството е по–важно. Аз съм единственият, който не е женен и музиката заема най–голямата част от живота ми. Имам предвид, Black Sabbath винаги ще е любимата ми група, но Metallica е направила повече за метъла. Metallica е най–добрата метъл група. И аз искам да запазя тази сила. Но Metallica е само една част от музикалният ми живот, Ок? Останалите ще са щастливи да си вземат шест месеца почивка от музиката. Имат други неща, за които да мислят. Ако аз не свиря дори шест дни, започвам да се тревожа какво се случва.

PLAYBOY: Звучи сякаш почивките те разочароват.

Нюстед: Да. Джеймс и Ларс започнаха това нещо заедно. Преминали са през всички трудности и имат сериозни, установени чувства за групата и как тя трябва да се развива. Това е много, много трудно за преглъщане понякога. Предполагам, че нашето разбиране е, че не искаме да сме като другите групи, където хората правят странични проекти. Създал съм невероятна музика с други музиканти. Би могла да смае хората – вече дори ги е изумила. Но просто не мога да я издам.

PLAYBOY: Джеймс и Ларс няма да ти позволят?

Нюстед: Не е Ларс.

Хамет: Просто сме на различни мнения за страничните проекти. Почитателите винаги са гледали на Metallica като нещо, на което да разчитат: винаги сме тук, винаги сме силни. Винаги сме били едни и същи още от началото. Единственият начин да се измъкнеш от групата е да умреш. Когато кажеш Metallica, знаеш кои са – Джеймс, Ларс, Кърк и как се казваше този четвъртият, а да Джейсън (смее се). Ако някой запише страничен проект, взима от силата на Metallica. За това се появи и малко грозота напоследък. И не трябва да се обсъжда в пресата.

Нюстед: Джеймс Хетфийлд е душата,сърцето и гордостта на Metallica, закрилникът на името. Не бих могъл да проявя неуважение към него.

PLAYBOY: Но той би могъл да те уважи, като ти позволи да издадеш албума?

Нюстед: Доближаваме се до неща, които не би трябвало да обсъждаме. Бих искал той да види, че тази музика е част от мен, както неговото дете е част от него.

PLAYBOY: Какво каза Джеймс, когато му каза, че искаш да издадеш албума?

Нюстед: Не искам да продължавам разговора в тази посока, да сменим темата.

Хетфийлд: Къде ще свърши всичко? Ще започне ли да прави турнета с тях? Ще продава ли тениски? Това неговата група ли е? Това е частта, която не харесвам. Това е все едно да изневериш на жена си. Женени сме един за друг.

PLAYBOY: Е, тогава какво трябва Джейсън да прави по време на почивките?

Хетфийлд: Не знам, по дяволите. Не съм му тур агент.

Хамет: Само се надявам да оцелеем заедно, без да се хванем един друг за проклетите гуши.

PLAYBOY: Ларс, мислиш ли, че Джейсън трябва да издаде албума си?

Улрих: Не бих могъл да го погледна и да му кажа, „Трябва да издадеш албума”. Аз самият не съм такъв. Това е всичко, което ще кажа. Имам проблеми в семейството със съпругата ми, които са много по–тежки от това за какво се карат Джеймс Хетфийлд и Джейсън Нюстед.

PLAYBOY: А ако Джейсън все пак го издаде?

Хетфийлд: Не знам. Това би ме разочаровало много.

PLAYBOY: Как ти се струва албумът?

Хамет: Добър е.

Улрих: Това е един наистина приятен албум, блусарски.

Хетфийлд: Достоен е за уважение.

Хамет: Говорих с Джейсън с часове. Притеснен съм за него. Джеймс изисква лоялност и единство и аз уважавам това, но не мисля, че осъзнава последствията от събитията, които налага. Джейсън яде, спи и диша за музиката. Мисля, че е морално неправилно да караш някого да стои далеч от това, което го прави щастлив. Този албум ще бъде достъпен в някакъв формат – било то чрез Napster или в магазините.

PLAYBOY: Няма ли да е забавно, ако Джейсън издаде албума си чрез Napster?

Хамет: Това би било иронично.

Хетфийлд: Нямам нищо против да гледа на мен като на задника в групата. Добре е, когато е само в групата. Докато феновете мислят, че Ларс е задник, всичко е наред. (смее се)

Нюстед: Джеймс е участвал в няколко записа: за филма South Park, когато Kenney се отправя към ада, Джеймс пее и е в почти всеки албум на Corrosion of Conformity. Това е удар от него, но ще си го запазя. Аз не мога да свиря моите простотии, а той може да свири с други хора.

Хетфийлд: Името ми не е върху тези албуми. Не се опитвам да ги продавам.

PLAYBOY: Искаш лоялност и единство в групата, но ако си прекалено голям диктатор, може да загубиш някой член на групата. Имаме три думи за теб: Guns n’ Roses.

Хетфийлд: Това са три грозни думи (смее се) Те са пример за его, което е извън контрол. Ние определено не сме в ситуация като тяхната. Никога не бих стигнал до там. Предпочитам да убия всеки един от нас, отколкото да стигнем до там.

PLAYBOY: Трима срещу един: Ти си единственият, който не разрешава на Джейсън да си издаде албума. Може ли проблемът да бъде решен?

Хетфийлд: Някои от нас просто ще трябва да се огънат малко.

PLAYBOY: Или да се пречупят?

Хетфийлд: Гърбът ме боли, така, че няма да съм аз.

PLAYBOY: Всъщност всички тези конфликти не помагат ли на групата?

Улрих: Използвахме думата конфликт много пъти през последните 15 минути. В крайна сметка изпитваме любов и уважение един към друг, които изместват караниците. Основното нещо е, че ние сме все още тук. За какъвто и конфликт да говорим, винаги намираме начин да съществуваме и да се справим с проблема като екип.

PLAYBOY: Такова ли е обичайното напрежение в Metallica или сега е по лошо?

Улрих: Това е чудесен въпрос. Интересно време да направите интервю с всеки от нас по отделно. Чувате хората да си казват всичко, както го чувстват и сте нещо като посредник. Джеймс и Джейсън не биха се обадили един на друг и така чрез вас водят разговор.

PLAYBOY: Вие с Джеймс също не сте си говорили?

Улрих: Не съм говорил с него от известно време, истина е.

Хетфийлд: Той не ми се е обаждал. И съм сигурен, че той ще каже, че аз не съм му се обаждал.
Улрих: Това е част от упоритостта на рок звездите. Изглежда като „Щом той не ми се обажда, майната му, и аз няма да му се обаждам.”

Хетфийлд: И двамата имаме нужда от време, в което сме далеч един от друг – аз и този проклетник сме заедно вече 20 години. Това е смесица от любов и омраза, разбираш ли?

Улрих: Разигравали сме този сценарий вече хиляди пъти. Когато сме на път, е имало моменти, в които не си говорим с дни. Аз и Джеймс Хетфийлд сме двете най–противоположни личности на планетата.

PLAYBOY: Твоята съпруга, Skylar, се срещаше с Мат Деймън. Преди няколко години той беше казал за теб, че си „шибана рок звезда, която притежава 80 милиона долара и собствен самолет – също и лоша рок звезда”.

Улрих: Той е казал това преди да се срещнем. И се извини за това стотина пъти. Първите пет пъти, когато се видяхме, той се извиняваше безкрайно много в първите 10 минути от разговора ни. Той наистина е мил.

PLAYBOY: Разкажи ни за лятото на 1992 г. – турнето с Guns n’ Roses, когато експлозия от пиро техниката те изгори по време на концерт в Moнреал. Колко зле бяха изгарянията?

Хетфийлд: До самата кост. Ръката ми приличаше на хамбургер. Без значение с колко вода я поливах, болката се връщаше моментално. Най–болезнената час беше физическата терапия – изстъргваха кожата с шпатула. Беше брутално. Бях на хапчета, но все пак болката беше ужасна.

PLAYBOY: Metallica направиха по-малко концерти от обичайното тази година.

Нюстед: Направихме може би 30 или 40 концерта. Това е най–малкото, което сме правили. Metallica обикновено прави от 150 до 250 концерта на година.
Хамет: Не изпитвам угризения, че вече не правим турнета, дълги по една година.
Улрих: Преди 10 години искахме да сирим колкото се може по-често и да правим много концерти. Сега, да свирим 200 пъти в Северна Дакота, не е толкова стимулиращото както преди. Понякога е невероятно да сме на сцената, а друг път самият концерт е посредствен и просто преминаваме през него. Колкото повече остаряваме, толкова по -кратко време ще сме на турне и толкова по–добри ще бъдем.

PLAYBOY: Има ли някакви трикове за написването на една песен на Metallica?

Нюстед: 90 процента от песните на Metallica са в гама E минор, защото вокалният обхват на Джеймс е ограничен.

PLAYBOY: Някакъв шанс Metallica да последва рап-метъл течението?

Нюстед: Не. Никакъв рап в Metallica.

Улрих: Шансовете Джеймс Хетфийлд да направи нещо в рап насока са между нула и отрицателни.

PLAYBOY: От твоята гледна точка на почитател на Metallica, Джейсън, сигурно е било много интересно да гледаш как Джемс Хетфийлд продължава да се развива след Noting Else Matters.

Нюстед: Където имаше тъмнина, сега се е появил светъл лъч, след като се родиха децата на Джеймс. Тъмнината винаги ще си бъде там заради нанесените щети, но сега там има и голямо светло петно.

Хамет: Можем да пеем за цветя и щастливи слънчеви дни, знаеш ли?

PLAYBOY: Е, Джеймс, следващите песни ще бъдат ли щастливи?

Хетфийлд: Да, ще започна да пиша за къщата, семейството и кучето. Винаги ще има някаква бъркотия, за която да пиша и сега в рамките на групата се зароди доста гориво.

PLAYBOY: В следващият албум може да очакваме песен наречена …

Хетфийлд: Страничен проект (смее се). Винаги ще се намери нещо, което да те вбеси. Нещо, което да искаш да промениш. Нещо, което те смущава. Всичко, което трябва да направя е да отида до Сан Франциско за един ден – и ще съм достатъчно бесен цяла седмица.

PLAYBOY: Сега си щастливо женен, имаш две деца минал си през терапия. Дори си написал любовна песен. Можеш ли все още да намериш тъмно място?

Хетфийлд: Знам, че е там. Мога отново да го посетя. Това е тъмно петно, което не можеш да отмиеш.

Share and Enjoy

Тагове: James Hetfield, Jason Newsted, Kirk Hammett, Lars Ulrich