Дори когато около Metallica е тихо, те успяват да вдигнат шум. Една сутрин в началото на януари 2001 г, по средата на една от най–дългите почивки от турнета и записи, която групата някога си е взимала, Metallica направиха кратко, но емоционално медийно изявление, в което съобщиха, че Джейсън Нюстед напуска групата „заради лични причини, както и заради физическата вреда, която е нанесъл на себе си през годините…”

Playboy изпрати писателя на свободна практика Rob Tannenbaum да вземе интервю от една от последните големи рок групи. Ето неговият коментар:

“Не бях изненадан, че Джейсън напусна Metallica. Само два месеца по–рано прекарах един ден с всеки един от четиримата и никога не бях виждал група, толкова заядлива и раздразнителна. Повечето хапливи забележки бяха обвити в хумор: Нюстед се подиграваше на пеенето на Хетфийлд, Хетфийлд се подиграваше на музикалните способности на Улрих, а Улрих, когото интервюирах последен, реагира с присмех на някой от цитатите на Хетфийлд.”

“Действително напрежението е очевидно в тези интервюта, защото те споделят една обща черта: всеки говори за собствената си нужда от уединение. Парадоксалното е ,че това е група от самотници и конфликта между единство и индивидуалност е много ясен. И поради факта, че те не си говорят, аз се превърнах в проводник на информация.

„Какво е душевното състояние на Джейсън?” ме попита Кърк Хамет, неспокойно, когато се видяхме в дома му в San Francisco, стилно готическо имение, изпълнено с тъмно дърворезба и разпятия, както и препарирана двуглава овца във всекидневната, „ Как е Джеймс?”…

“Хетфийлд ме покани в неговата къща, зад охранителната порта в град на по-малко от час път от San Francisco. Изглеждаше странно, че той живее в известния улегнал Marin County, но Хетфийлд веднага ми разясни какъв е кварталът „Това е повече Смотаноград„, каза той, хилейки се. Бърлогата, в която говорихме изглеждаше като провинциална хижа – стената над камината беше украсена с главите на девет животни, които той е убил, включително и глиган, антилопа и 800-килограмов бизон, за който му трябвали четири изстрела с пушката. Хетфийлд, който си е извоювал прякора Д-р Не заради контрола над групата често говори в животински метафори, което оформя ясно дарвинистка перспектива. „В момента сме в много труден период”, каза Хетфийлд сериозно и мрачно. Но когато съпругата му и 3-годишната му дъщеря влязоха в стаята, авторът на „Seek and Destroy’ скочи и изкрещя „Голяма прегръдка!”

“Когато се срещнах с Ларс, той се беше разделил със съпругата си и техните деца и живееше в хотел в центъра на New York. Улрих е бизнесменът на групата – докато говори високо и се присмива, телефонът му като пратеник на неметъл света звъни постоянно. Той е приятел с Maт Деймън и Къртни Лав, играе тенис с Джон Макенроу. Нежно обявяван като „Датско джудже” в някои от кръговете на групата, Улрих по някакъв начин успява да бъде приятелски настроен и заядлив едновременно, а споровете са само още един начин да кажеш „здравей”….

“Най – нещастен изглеждаше Нюстед, притиснат от ограниченията на Хетфийлд да издаде солов албум. Той шеговито оправда пеенето на Хетфийлд, казвайки „Поне сега го наричаме певец, вместо този викащия и крещящия. Преди пет-шест години го наричаха крещящия. Нюстед в последствие призна, че се е чувствал „почти задушаван” в Metallica. Но когато го попитах дали е достатъчно нещастен, за да напусне групата, той стана сериозен: „Не бих напуснал Metallica заради друга група. Ако някой ден избера този път, ще е за да живея живота си, а не за да свиря в друга банда”….

Скоро Metallica ще завършат своята почивка и ще се завърнат в студиото като трио, за да запишат новия албум. Метъл групите не би трябвало да се развиват: AC/DC, Black Sabbath и Motorhead звучат почти по същия начин в новите си албуми, както звучат и в старите. Но Metallica са мотивирани от „страха от повторение”, каза ми Улрих. Затова ще е интересно да чуем следващия им ход. Тогава те ще намерят нов басист и ще се върнат на пътя, толкова шумни, колкото са винаги.

ПЪРВА ЧАСТ

PLAYBOY: Прекарахте по–голямата част от миналата година в борба срещу Napster. Сега всичко премина в бизнес с BMG и от безплатна услуга се превърна в платена. Заплахата отмина ли? Или ще се появи подобен сайт?

Улрих: Съществува голям брой мининапстери. Но Napster е успешен, защото е компютър 101 – заедно с някои други компании, софтуерът става наистина сложен. И те няма да се откажат както Napster. Сега всеки се подсигурява. След всяка нова технология, която някое 19-годишно момче измисли, идва някой да я блокира след пет минути. Никога няма да спре. Но мисля, че може да се превърне в нарушаване на закона, така да го кажем, както е пиратството и контрабандата.

PLAYBOY: Какво постигнахте с процеса си срещу Napster?

Улрих: Това, което наистина постигнахме, е, че успяхме да осведомим американското общество. Това се превърна в първият голям проблем на 21 век. Очевидно това беше момент на осъзнаване на всички, които имат нещо общо с интелектуалната собственост. Ето ги тези възрастни дами, които правят кройки за дрехи. Изведнъж тези кройки са откраднати и се търгуват в интернет и тези възрастни дами няма да получат полагащото им се заплащане

PLAYBOY: Част от почитателите взеха страната на Napster вместо на Metallica.

Хетфийлд: Защото са мързеливи нещастници и искат всичко без пари. Мисля, че Napster спечели медийната война. Неприятно е разбирането на почитателите ни за нас – те виждат Metallica като големите лоши хора, които искат да им вземат безплатните неща. Обичам да свиря, защото е добър начин на живот и получавам удовлетворение от това. Но не мога да нахраня семейството си с удовлетворение.

PLAYBOY: Значи Napster ощети Metallica?

Хетфийлд: Не искам да прочета „Napster нанесе щети на Metallica.” Много трудно е някой да ни навреди. Но повредиха това как феновете ни ни възприемат.
Улрих: Не съм съгласен. Поемаме удари от ден първи: от прическите до използването на продуцента на Motley Crue и Bon Jovi Bob Rock, от това, че свирихме на Lollapalooza до писането на балади и записването на албум със симфоничен оркестър. Това е част от това да бъдеш подстрекател и предвестник.

PLAYBOY: Освен обичайната му бъбривост, защо Ларс стана говорител на групата срещу Napster?

Хетфийлд: Второто ми дете се роди по това време (май 2000 г. Castor). И семейството е на първо място. За това Ларс трябваше да тича с факлата и направи няколко погрешни хода. Знаете, Ларс няма мярка на устата и понякога е като нахално хлапе. Дори по време на няколко негови интервюта си мислех: „О, човече, не казвай това.”

Улрих: Казах някои неща, които преминаха границата. Когато Limp Bizkit се възползваха от Napster и взеха 2 милиона долара, за да платят „безплатното турне„ – може да се правят концерти без пари от спонсори, защото ние го правим – но бих казал, че това са глупости. Знам, че много хора мразят Fred Durst, но мисля, че той е много талантлив. Аз и Fred се целунахме и оправихме нещата. Когато си отворя устата, съм доста красноречив, но понякога говоря пълни глупости. Това ми е ясно.

PLAYBOY: Какви неща ви казаха феновете в лицето?

Хетфийлд: Имаше такива, които казаха „Оставете Napster на мира!”, но след това „Metallica е върха!” Не бихте искали да обърнете вашето „Благодаря” в „майната ти” Имам много аргументи за почитателите, които искат да го обсъдят. Имаше едно момиче от Atlanta, което разплаках. Тя приемаше парите като зло. Защо не отидеш да живееш в Canada или в някоя социалистическа страна?

Улрих: Ако престанеш да си почитател на Metallica, защото не искам да давам музиката си безплатно, тогава майната ти. Не искам да си фен на Metallica.

Хамет: Все още съм шокиран от реакцията на хората. Мислех си, че е толкова очевидно: Хората взимат нашата музика по нелегален начин и ние искахме да ги спрем. С компютрите изглежда така все едно, че не крадеш, защото натискаш само едно копче. Но важното е, че кражбата е нещо неправилно.

PLAYBOY: Вие момчета вбесявате доста хора. Появяват се теми като ЮЛарс и Кърк са гейове”.

Хамет: Това само показва липса на творческо въображение. Все едно да наречеш някого „шишко”.

PLAYBOY: Може би си прав за заслугите. Но е трудно за хората да симпатизират на богаташи.

Улрих: Да, така е. Става въпрос за тези „алчни рок звезди” Но разберете, след 80 милиона продадени албума не знам какво да правя с всичките тези пари. За това може ли сега да говорим за истинския проблем? Проблемът за мен е изборът. Искам аз да избера какво ще се случва с моята музика. Съвсем ясно е, че ще продаваме музиката си онлайн в бъдеще. Но и това няма да бъде възможно, ако съседът ви я дава безплатно.

PLAYBOY: Когато започнахте кампанията срещу Napster, мислехте ли, че ще се проточи толкова дълго?

Улрих: Нямах дори и смътна представа за това. Цялата идея за Ларс Улрих – момчето от плаката, което защитава интелектуалната собственост, не е нещо, което съм търсил.

PLAYBOY: Беше ли изненадан, когато те освиркаха през септември на MTV Video Music Awards?

Улрих: Не бях осведомен за това, когато се качих на сцената. Когато слязох и хората казаха колко добре съм се справил с освиркването, аз нямах представа за какво говорят.

PLAYBOY: Това е изненадващо, защото изглеждаше, че ти е доста неудобно.

Улрих: Бях пиян. Това беше най–лошото шоу, на което съм присъствал. Тръгнах си и отидох на вечеря с приятели и пихме коктейли.

PLAYBOY: Когато създателят на Napster Shawn Fanning излезе с тениска на Metallica, камерите те показаха и изглеждаше поразен.

Улрих: Трябва да разберете, че всичко е било планирано. Те ме помолиха да връча награда на Shawn Fanning. В деня преди церемонията адвокатите на Napster го измъкнаха, защото си мислеха, че ще му направя нещо грубо и противно. MTV попитаха дали имам проблем с това той да се появи с тениска на Metallica. Аз казах: „ОК, направете го”. Знаех за това и се правех, че дремя с ръка на лицето и просто клатех глава. По някакъв начин беше нагласено.

PLAYBOY: Какво трябва да се случи, за да оставиш процеса срещу Napster?

Улрих: Те изключително любезно се опитват да постигнат споразумение. И единственото, което следва е да платим хонорарите на адвокатите. Ние вярваме, че те могат да блокират достъпа до всичко, което поискаме да е блокирано.

Хамет: Критиката е нещо, с което се справяме от ден първи. Когато Kill ‘Em All излезе, нямаше нищо като него. Когато издадохме втория албум, не може да бъде – имаме бавна песен. Дори феновете ни критикуваха. Имаме бронирани жилетки срещу критиката.Честно казано, се храним от нея.

Хетфийлд: Metallica обича да бъде мразена.

Хамет: Обича да бъде мразена, определено. Дори преди да създадем групата бяхме аутсайдери – нямаме проблеми с този имидж.

PLAYBOY: Сега сте супер звезди – не само в MTV , но и в VH1 – лесно се забравя колко непопулярни бяхте в началото.

Хетфийлд: Когато с Ларс се събрахме, харесвахме музика, която не е общоприета, особено в Los Angeles. Нашият стил беше бърз и тежък. Популярните песни в LA бяха кратки и лесни: Motley Crue, Ratt, Van Halen. И задължителна беше и визията. А единствената визия, която ние имахме беше грозна.

PLAYBOY: Но не сте били имунизирани към стила на обличане в LA.

Хетфийлд: Имахме битки с клиновете. Можеш да си показваш пакета. „Носи клин, пич. Ще имаш много мацки.” На първото турне в Америка моят клин – по дяволите мразя да казвам „моят клин”, беше мокър от предишната вечер и го суших на радиатора. На едно място се разтопи и се получи голяма дупка на чатала. Казах, че това е като чорапогащник и реших да си остана с дънките, което беше най–доброто решение. Ларс носеше клин до турнето за Black Album, но той може да ви каже нещо различно.

Улрих: Бяхме като изгнаници в Los Angeles. Първата година и нещо бяхме доста самотни.

Хетфийлд: Направихме няколко концерта, на които освен барманите, публиката се състоеше само от нашите приятелки. След което се появиха няколко наши заклети фенове, които ни следваха навсякъде и станаха членове на екипа „може би този пич ще иска да влачи оборудването вместо мен.”

Share and Enjoy

Тагове: James Hetfield, Jason Newsted, Kirk Hammett, Lars Ulrich, Playboy