Death Magnetic Release Party Berlin Review

Както Явор го е казал беше наистина „УНИКАЛНО”!!!!
Ще се опитам да ви преразкажа невероятното ни изживяване –до Берлин и обратно.

Тръгнахме на 11-ти сутринта от Трафик маркет  с автобус, на които никъде не пишеше, че е на Юнион-Ивкони! На автогарата  към нас се присъедини и Слави. Пътуването ни беше дълго, доста дълго. Отвисяхме си на Българо-Сръбската граница, попаднахме в задръстване в Белград, минахме през Прага….Когато видяхме, че остават само 250 км. до Берлин се зарадвахме, че ще пристигнем по-рано от очакваното, но се разходихме до Дрезден, Лапциг и Хале….Благополучно пристигнахме на автогара „Кайзердам” в Берлин към 14 ч. на 12-ти и се отправихме към хостела ни.След като се настанихме и пихме по бира за сметка на хостела към 16 ч. се тръгнахме към залата, където вече ни чакаше Явор!

Самата зала изглеждаше изключително,  когато я видях от далеч,  разположена точно срещу Берлинската стена. Тълпи от фенове дошли от най-различни краища на Европа (а и не само) се струпваха около O2 в очакване на невероятното събитие. Всички чакаха да стане 18 ч., за да могат да влязат…но чакането се проточи с още час и към 19:30 ч. изнервените от чакане фенове пробиха загражденията и се втурнаха към входовете! Явор, Божидар и Иво бяха сред първите влетели в чисто новата зала, докато аз за няколко минути останах заклещена между две огради. Пред едната стоеше охраната и казваше да не преминавам, а зад мен стотици фенове се бутаха и напираха да влязат навътре. След секунди успях да се измъкна от капана, в които бях попаднала и влязох в залата, където за мое  огромно успокоение успях бързо да открия  Явор, Божидар и Иво, които вече бяха на оградата пред сцената. Самата сцена беше разположена в средата на залата, така че всеки да има добра видимост!

Чакането продължи до момента в които чухме до болка познатото ни  „Ecstasy of gold”. Роб се появи пръв, след него Джеймс, Ларс, Кърк и празника започна!
Новите парчета ни връхлетяха едно след друго…Гласът на Джеймс беше невероятен и звучеше точно както звучи и в албума. Роб правеше най-различни физиономии докато опъваше струните на баса, а Ларс толкова здраво удряше барабаните, че имах чувството, че ще ги счупи. Чух на живо песни, които не съм си и представяла, че ще чуя, даже и в най-смелите си мечти! Имах чувството, че ако протегна ръка ще докосна китарата на Кърк!!! На “Broken, Beat &Scarred” Джеймс видя знамето на “Harvester of Sofia”,п осочи го и каза „I Remember It!”…беше уникален и безценен момент…

Чувствах се като в месомелачка, но това е рискът да си пред сцената! Една безкрайна лудост…На ” Cyanide”  вече не се издържаше на безумните блъсканици от страна на немските фенове и Иво ме измъкна от мелето, в което със сигурност нямаше да оцелея, ако бях сама!!!

Изненадите от страна на  Metallica не спираха…”Master of Пuppets” звучеше величествено, но не колкото на Българска земя! И четиримата изглеждаха  много щастливи и мисля, че искрено се забавляваха. В момента, в които осветиха цялата зала, за да видят кой пее и кой не, от тавана започнаха да падат огромни, черни, плажни топки с надпис „Metallica”. Това доста разсея публиката по време на последните три песни.Една от топките удари Роб по главата и събори един от микрофоните, видяхме Джеймс в светлината и на футболист. В началото на вторият куплет на “Seek&Destroy” още една топка се опита да превземе микрофона на Джеймс, при което той си пропусна част от началото на песента с широка усмивка (вижте видето на края на статията)! Последно изпълнение за вечерта…Заваляха перца, палки и безброй заслужени аплодисменти! Една невероятна емоция ,което е много трудно да се опише с думи…Потни, изтощени, но много щастливи излязохме пред залата, където ни посрещна леден немски вятър! Беше ужасно студено.Всичко свърши прекалено бързо, сякаш беше само един миг…

На следващата сутрин успяхме да се разходим из красивия , но мразовит Берлин. Видяхме Телевизионната кула, Райхстага, Бранденбургската порта, Берлинската катедрала… Прекрасни забележителности част от немската история.

Тръгнахме си от Берлин със същия автобус, с които бяхме пристигнали. На мен лично не ми се тръгваше… Искаше ми се да продължа към Лондон за празника на 15.09, за да мога чуя и останалите нови песни, които не свириха в Берлин!

Но…ето ме обратно тук в София, тръпнеща в очакване за поредната доза наркотик наречен „Metallica“ на живо…

[Not a valid template]

Share and Enjoy

  • Facebook
  • Twitter
  • Delicious
  • Digg
  • StumbleUpon
  • Add to favorites
  • Email
  • RSS

Тагове:

2 People have left comments on this post



» azia said: { Sep 14, 2008 - 10:09:42 }

Страхотни сте:))))
А стартът на клипа го приемам за личен поздрав – ех, Трухильо:)

» Dobri said: { Sep 15, 2008 - 01:09:36 }

Хубаво и подробно ревю и хубави снимки :-). А че е като наркотик, съм напълно съгласен с Ася!